ОПРЕДЕЛЕНИЕ 495

гр.Плевен, 12.05.2016г.

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав,  в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

     СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева административно дело № 289 по описа на съда за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл.  от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/

Образувано е по   частна жалба на Б.С.К. *** срещу Определение № 1000/15.03.2016г. на Районен съд /РС/– Плевен, постановено по гр.д. № 1651/2016г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му срещу Протокол от 19.02.2016г. на комисията по чл. 37м от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-12-65/02.02.2016г. на кмета на Община Плевен.

Частният жалбоподателят оспорва определението като неправилно. Счита, че протоколът обективира процедура по чл. 37и от ЗСПЗЗ, която не е била спазена от органа и това налага отмяна на протокола, като незаконосъобразен

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да прекрати образуваното съдебно производство, РС-Плевен обосновано е приел, че оспореният протокол няма характер на индивидуален административен акт. С него не се засягат пряко законни права и интереси на жалбоподателя. Протоколът съдържа предложение до кмета на общината и затова не подлежи на самостоятелно обжалване, а е част от производство по издаване на заповед на кмета на общината за прекратяване на договора за наем/аренда. Именно заповедта е окончателният завършващ акт, който засяга права и законни интереси на лицата, ползващи земи от общинския поземлен фонд и която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Протоколът на комисията не обективира процедура по разпределение на пасища по чл. 37и от ЗСПЗЗ, както сочи частният жалбоподател в жалбата си. Съгласно тази разпоредба, по отношение на свободните земите от ОПФ, общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи. Едва след това Кметът на общината назначава комисия, която съставя протокол за окончателно разпределение на имотите, с който се определя необходимата за всеки кандидат площ при съобразяване с разпоредбите на закона. Този протокол подлежи на обжалване. При недостиг на земи в същото землище е налице механизъм за разпределение на земи в съседно землище, включително и в случаите, когато това съседно землище е в друга община или област, а при недостиг и в съседно землище, и направено ново искане от лицето – на разпределение на земи от Държавния поземлен фонд. Съответните протоколи за разпределение на тези допълнителни имоти отново подлежат на обжалване. Въз основа на протоколите се сключват договори за наем/аренда с определените в тях кандидати.

В настоящия случай, обжалваният пред Районния съд протокол е издаден на основание  чл. 37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ /различен от обсъдения по-горе протокол, обективиращ процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ/, и същият предлага на кмета на общината да прекрати договорите с лица, които не са изпълнили изискванията на §15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ДВ, бр. 61 от 2015 г./ С тази преходна разпоредба е дадена възможност ползвателите по договори за наем/аренда, сключени преди 24.02.2015 г., да приведат същите в съответствие с новите изисквания на закона до 01.02.2016 г., а ако това не бъде направено – кметът на общината да прекрати тези договори. Протоколът само констатира, че не е налице привеждане в съответствие на посочените земи с изискванията на закона. Дали е налице соченото в протокола ще може да се обсъжда след издаването на окончателен акт – заповед на кмета на общината за прекратяване на съответен договор, който акт ще подлежи на оспорване. Протоколът е само част от производството по издаване на такава заповед за прекратяване, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, като правилно е посочил РС.

Първостепенният съд правилно е определил предмета на спора и точно е издирил и приложил материалния закон, поради което е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1000/15.03.2016г., постановено по гр.д. № 1651 по описа на Районен съд – Плевен за 2016 година.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.