Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр.Плевен, 28 Юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело № 288 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Производството по делото е образувано по жалба
от В.Б. *** против Заповед №РД-10-205/ 24.02.2016г. на Кмета на Община Плевен,
с която на основание чл.192 ал.2 от Закона за устройство на територията е
учредено право на преминаване, при необходимост, на „Нико-М” ЕООД собственик на
имот №054080 в землището на с.Николаево, на подвижна връзка за водовземане от
р.Чернелка, през имот №054070 в землището на с.Николаево, собственост на В.Б.Б.,
като е посочено, че при упражняване на учреденото право на преминаване не
следва да се влошават условията за застрояване на поземления имот, да се
препятства установеният начин на трайно ползване на поземления имот и да се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради.
В жалбата и
допълненията към нея (л.99 и л.108 по делото) се сочи, че заповедта е
неправилна, без да се навеждат правни доводи. Сочи се, че ще се сменя
предназначението на имота от пасище в обработваема нива и никой няма да е
съгласен при обработката на земята да му се пречи. Счита се, че собственикът на
фирмата, в чиято полза се учредява правото, следва да реши проблемите си по
друг начин. Сочи се още, че не е определена и заплатена оценката на учреденото
право. В заключение се моли за отмяна на заповедта.
От ответника по
делото-Кмета на Община Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата. Със
съпроводителното писмо, с което е представена преписката по издаване на
оспорената заповед е посочено, че жалбата е недопустима, тъй като собственик на
имота е Б. Б., а по същество се счита за неоснователна като издадена при
спазване на всички законови изисквания.
От заинтересованата
страна „Нико-М” ЕООД гр.Плевен не е дадено становище по жалбата.
В съдебно заседание
оспорващата се явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Счита, че
собственикът на съседния имот следва да търси друг начин за решаване на
проблемите си. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът в съдебно
заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт С. с надлежно пълномощно,
който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че процесната заповед е стабилен
административен акт, издаден при спазване на всички законови изисквания. Счита,
че са налице предпоставките по чл.192 ал.2 от ЗУТ. Сочи още, че правото е учредено
при необходимост, т.е. може никога да не се наложи да бъде ползвано, поради
което и не може да бъде оценено по реда на чл.210 от ЗУТ. В тази връзка счита,
че в самата заповед не може да бъде формулирана цена на правото преминаване.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски
в размер на 300лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За заинтересованата
страна в съдебно заседание се явява Ю.Г., представляващ ЕООД, който счита
жалбата за неоснователна. Сочи, че по никакъв начин няма да ощети собственика
на имота или нейните права. Сочи още, че са изчерпани всички възможности за
достъп до вода за противопожарни нужди.
Административен съд-Плевен, седми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от заинтересовано лице-адресат на
акта, доколкото в процесната заповед В.Б. е посочена като собственик на имота,
през който се учредява правото на преминаване. Заповедта е съобщена на Б. на
11.03.2016г., видно от приложеното на л.14 от делото известие за доставяне, а
жалбата срещу нея е подадена на 17.03.2016г. (л.2) и заведена с вх.№РД
94В-5053-1/18.03.2016г. в Община Плевен, т.е. е подадена в законовия срок по
чл.215 ал.4 от ЗУТ. Следователно жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се
спори по делото, а и се установява от доказателствата (л.58-59), че имот
№054080 в землището на с.Николаево, в чиято полза е учредено правото на
преминаване, е собственост на „Нико-М” ЕООД гр.Плевен.
Със
заявление от 02.09.2015г. до Кмета на Община Плевен (л.52) по реда на чл.135 ал.1 от ЗУТ от „Нико-М” е
поискано одобрение на проект на ПУП-ПЗ за ПИ №054080 по плана на с.Николаево.
С т.7 от
Протокол №44/05.11.2015г. на Експертен съвет при Община Плевен не е приет
ПУП-ПЗ за ПИ 054080 в землището на с.Николаево, като е посочено, че следва да
се спазят изискванията на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените
планове относно устройствената зона, установяваща се с ПУП; че временното
захранване с вода за пълнене на противопожарния резервоар преминава през
имоти-чужда собственост, и че следва да се изработи ПП за елементите на
техническата инфраструктура (водопровод и канал) и да се осигури водоснабдяване
на обекта с питейна вода. Представителят на „Нико-М” ЕООД е уведомен за
решението на ЕСУТ.
На
17.12.2015г. е подадено ново заявление от „Нико-М” ЕООД по реда на чл.135 ал.1
от ЗУТ за преразглеждане на проект на ПУП-ПЗ за ПИ №054080 в землището на
с.Николаево.
С т.13 от
Протокол №51/22.12.2015г. на Експертен съвет при Община Плевен е приет ПУП-ПЗ
за ПИ №054080 в землището на с.Николаево, като изрично е посочено да се вземе
съгласие от ПИ №054077, като ако не се постигне, да се приложи чл.192 от ЗУТ.
За това решение на ЕСУТ е уведомен представителя на „Нико-М” ЕООД гр.Плевен.
В заявление
вх.№ТСУ и С-26-1190-6/05.01.2016г. от „Нико-М” ЕООД гр.Плевен (л.21), чрез
представляващия Ю.Г.,*** е посочено, че на заседание на Експертен съвет при
Община Плевен, проведено на 22.12.2015г., с решение по т.13 е приет ПУП-ПЗ за
поземлен имот №054080 в землището на с.Николаево. Твърди се, че не е налице
съгласие от собственика на поземлен имот №054077, поради което се моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.192 ал.2 от ЗУТ.
По делото
е приложено и писмо от „Нико-М” ЕООД до В.Б. (л.17), в което е поискано
съгласието за разрешаване на достъп и преминаване през имот №054077 на
съоръжение, позволяващо ползването на вода от р.Чернелка за противопожарни
нужди.
Със
Заповед №РД-10-205/ 24.02.2016г.
на Кмета на Община Плевен, на основание чл.192 ал.2 от ЗУТ, е учредено право на
преминаване, при необходимост, на „Нико-М” ЕООД собственик на имот №054080 в
землището на с.Николаево, на подвижна връзка за водовземане от р.Чернелка, през
имот №054070 в землището на с.Николаево, собственост на В.Б.Б.. В заповедта е
посочено, че при упражняване на учреденото право на преминаване не следва да се
влошават условията за застрояване на поземления имот, да се препятства
установеният начин на трайно ползване на поземления имот и да се засягат
разрешени строежи или съществуващи сгради. Като мотиви в заповедта е посочено
още, че същата се издава във връзка с ползването по предназначение, с одобрен
ПУП-ПЗ за ПИ №054080 в землището на с.Николаево, на собствен имот от „Нико-М”
ЕООД и отказ от страна на В.Б., собственичка на съседен имот №054077 в
землището на с.Николаево, да се предостави право на преминаване при възникнала
необходимост през имота й, както и предвид липсата на други възможности за
достъп от страна на собственика на имот №054080 в землището на с.Николаево до
р.Чернелка за водовземане от повърхностен воден слой.
Именно тази заповед е
предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.
От фактическа страна
се установява още, че в обяснителната записка към
проекта за ПУП-ПЗ за ПИ №054080 в землището на с.Николаево (л.56-57) е
посочено, че поради отдалечеността (на около 400м.) и липса на достатъчен воден
напор и дебит от с.Николаево, а и поради близостта на р.Чернелка (на около
25м.), необходимите водни количества за противопожарни нужди ще се набавят от
р.Чернелка. В становището на инженер със проектанска правоспособност (л.60),
неразделна част от проекта, е посочено, че водопроводът няма да е вкопан, а при
необходимост от осигуряване на вода ще се поставя повърхностно, като ще
преминава през чужди поземлени имоти ПИ 051109, ПИ 81, ПИ 054077, за което е
необходимо писмено съгласие от собствениците на имотите.Към документите е
приложено и Разрешително №11190050/11.08.2015г. за водовземане и ползване на
повърхностен воден обект река Чернелка, издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район”, като титуляр на разрешителното е „Нико-М” ЕООД
гр.Плевен.
От приложените по делото доказателства (л.103
и л.124) се установява също, че с Решение №15-14 от 27.06.2005г. на ПК-Плевен
на наследниците на В. Л. Б. се
възстановява като обезщетение правото на собственост върху земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, като в т.7 е посочен имот №054077 в землището на с.Николаево. От приложеното на л.101 Удостоверение за
наследници е видно, че Б. И. Б. е единствения жив наследник на В. Л. Б., т.е. единственият собственик на ПИ
№054077 в землището на с.Николаево е Б. И. Б., в каквато насока са и
твърденията на оспорващата В.Б. и на процесуалния представител на ответника в
придружителното писмо, с което е изпратена в съда преписката по издаване на
процесната заповед.
Въпреки
дадените изрични указания на ответника да представи доказателства за определяне
по реда на чл.210 от ЗУТ на цената на учреденото право на преминаване, такива
не са представени.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Правото на преминаване през чужд имот представлява
положителен сервитут, за чието установяване се изисква договор с нотариална
заверка на подписите, вписан в имотния регистър по партидите и на служещия и на
господстващия имот, или заповед на Кмета на Общината при непостигнато съгласие
между собствениците на имотите и друго техническо решение е явно икономически
нецелесъобразно, която заповед също следва да бъде вписана в имотния регистър
по отношение на служещия и господстващия имот.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Кмета
на Община Плевен, съобразно чл.192 ал.2 от ЗУТ и в предвидената от закона форма, доколкото
съдържа всички законови реквизити, вкл. фактически и правни основания за
издаването й.
Процесната заповед, обаче, е незаконосъобразна поради
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до
несъответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:
На първо място съдът намира, че неправилно и в
противоречие с доказателствата по делото като адресат на заповедта и собственик
на имота №054077 в землището на с.Николаево е посочено лицето В.Б., дъщеря на
единствения жив наследник на имота Б. Б.. На следващо място административният
орган не е изпълнил своето задължение по чл.26 ал.1 от АПК за уведомяване на собственика
на ПИ №054077 в землището на с.Николаево или неговия пълномощник В.Б.,
оспорващата в настоящето производство в качеството на адрес на заповедта, за
започване на административно производство по реда на чл.192 ал.2 от ЗУТ. Съобразно
разпоредбата на чл.26 от АПК е следвало собственика на имот №054077 в землището
на с.Николаево, а именно Б. Б. да бъде уведомен за започналото производство,
което не е направено, и едва след това и при спазване разпоредбите на чл.34 и
чл.35 от АПК да бъде издаден ИАА. Съобразно постоянната и непротиворечива съдебна
практика по този въпрос, съществено нарушение е това, което е довело до
нарушаване правото на защита на заинтересованото лице и се е отразило на
съдържанието на издадения акт. Ако изискванията на горните разпоредби бяха
изпълнени от административния орган, то процесната заповед на Кмета на Община
Плевен би имала друго съдържание, отговарящо на действителните факти и обстоятелства,
с посочване на действителния собственик на имот №054077 в землището на
с.Николаево. На следващо място, в процесната заповед е налице противоречие
между обстоятелствена част и диспозитив. В мотивите на акта е посочено, че е
налице отказ от страна на собственика на съседния имот №054077 в землището на
с.Николаево, поради което се прилага чл.192 ал.2 от ЗУТ, а с диспозитива на заповедта
е учредено право на преминаване в полза на „Нико-М” ЕООД през имот №054070 в
землището на с.Николаево, собственост на В.Б.. В тази връзка следва да се
посочи, че със заявлението на л.21 от„Нико-М” ЕООД е поискано прилагане на разпоредбата на чл.192
ал.2 от ЗУТ по отношение на имот №054077 в землището на с.Николаево, а не на
имот №054070, както е направено от органа с процесната заповед. Констатираните
нарушения на административнопроизводствените правила
са самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт.
Не на последно място, в процедурата по чл.192 ал.2 от
ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед, право на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на
общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ и друго
техническо разрешение е явно икономически нецелесъобразно. Съобразно чл.192
ал.6 от ЗУТ цената на правото на преминаване се определя по реда на чл.210 от
ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта на кмета. Нормата на чл.210 ал.1
от ЗУТ регламентира, че изготвянето на оценки се извършва по пазарни цени,
определени от комисия, назначена от кмета на общината, което решение се
съобщава на страните по реда на АПК и подлежи на самостоятелно обжалване по
реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ. Т.е. преди издаването на заповед за учредяване
право на преминаване следва да е налице влязла в сила оценка на правото на
преминаване. От изложеното следва извода, че заповед по реда на чл.192 ал.2 от
ЗУТ може да бъде издадена само при наличието на следните предпоставки: да не е
постигнато съгласие между собствениците на ПИ, друго техническо разрешение да е
явно икономически нецелесъобразно и да е
налице влязла в сила оценка на правото на преминаване, която да е предварително
внесена.
От доказателствата по делото се установява, а и видно
от изложеното в жалбата и отразеното в протокола от открито съдебно заседание
на 22.06.2016г. е, че липсва съгласие между собствениците на поземлените имоти.
От проекта на ПУП-ПЗ за ПИ №054080 в землището на с.Николаево се установява, че
поради липса на достатъчен воден напор и дебит от
с.Николаево, а и поради близостта на р.Чернелка, необходимите водни количества
за противопожарни нужди за имот №054080 ще се набавят от р.Чернелка, за което
ще се изгради водопровод, който ще преминава през чужди поземлени имоти ПИ
051109, ПИ 81, ПИ 054077 (л.66), за което е необходимо писмено съгласие от
собствениците на имотите, т.е. не съществува друго икономическо и
по-целесъобразно решение.
Съдът констатира, обаче, нарушение на материалноправната
разпоредба на чл.192 ал.6 от ЗУТ, която гласи, че в случаите на чл.192 ал.2 от
същия закон, цената на правото на преминаване определено по реда на чл.210 от
ЗУТ, се заплаща преди издаване на заповедта. Това условие задължително следва
да бъде изпълнено преди издаване на заповед по чл.192 ал.2 от ЗУТ. По делото се
установи, че не е проведена процедура по реда на чл.210 от ЗУТ за определяне
цената на учреденото право на преминаване. От последното следва и извода, че
заповедта за учредяване право на преминаване е издадена преди да е определена и редовно съобщена оценката на това право и
същата да е влязла в сила, за да бъде заплатена. Следователно оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и на това основание. Неоснователно е
възражението в хода по същество на процесуалния представител на ответника, че в
конкретния случай учреденото право е неоценяемо, тъй като е учредено при
необходимост и се касае за бъдещо несигурно събитие. При възлагане на
задължението за оценяване на правото на преминаване законодателят не прави
разлика във вида на поземления сервитут. Взето е предвид, че сервитутното право
дава на своя носител определени правомощия. Сервитутът поставя един имот в
зависимост от друг, като собственикът на господстващия имот трябва да упражнява
така тежестта, че тя да се отразява възможно най-малко на служещия имот. Иначе
казано, оценката на правото на преминаване е като обезщетение за собственика на
служещия имот, поради учредения сервитут, която следва да се заплати
предварително, което законодателно решение кореспондира с целта на закона да се
гарантират правата на собственика на обслужващия имот.
Предвид гореизложеното и при констатираните
пороци на процесната заповед, водещи до нейната отмяна, жалбата на В.Б. се
явява основателна, а Заповед №РД-10-205/ 24.02.2016г. на Кмета на Община Плевен
следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2 пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-10-205/ 24.02.2016г. на Кмета на
Община Плевен, с която на основание чл.192 ал.2 от ЗУТ е учредено право на
преминаване, при необходимост, на „Нико-М” ЕООД собственик на имот №054080 в
землището на с.Николаево, на подвижна връзка за водовземане от р.Чернелка, през
имот №054070 в землището на с.Николаево, собственост на В.Б.Б..
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба чрез
Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: