РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Плевен, 15.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 284 по описа за 2016
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.124 от Закона за
държавния служител (ЗДС) във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба
на Н.И.Л.,***, офис 34 срещу заповед № 50/16.03.2016 година на изпълнителен
директор на Агенция по заетостта, с която се прекратява служебното му правоотношение поради получаване на най-ниска годишна оценка
на изпълнението на длъжността.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт -неправилно прилагане на материалния закон
и съществени процесуални нарушения, липса на мотиви. Посочва се, че
атестационният формуляр, послужил като основание за прекратяване на служебното
правоотношение ,не е оформен съгласно законовите изисквания, тъй като липсват
мотиви относно възприетата оценка, тъй като годишната оценка е комплексна и
следва да са изложени съображения относно „неприемливото изпълнение”, тъй като
до годишната оценка няма забележки по отношение работата на лицето. Счита, че
не са приложени доказателства – данни относно неизпълнение на задълженията и при липса на забележки при проведената
междинна среща, то без доказателства се приема, че изпълнението е неприемливо.
Посочва се , че възражението на Л. не е разгледано от дисциплинарно-наказващия орган
,а формално е прието, че е неоснователно. Счита, че заповедта е постановена в
нарушение на чл.13, ал. 2 и ал. 3 от
НУРОИСДА, тъй като Л. не е изслушан и е нарушена процедурата по провеждане на
заключителната среща, оспорващият не е уведомен, кога ще бъде изслушан, не са
проведени обсъждания на заключителната среща и формулярът за оценката е
предварително изготвен, като не е съобразен писмения доклад на лицето. Намира,
че оспореният акт не е мотивиран, като изложеното, че не е осъществил плащане
по нито една схема на оперативна програма „РЧР” не е подкрепено с доказателства
да са му възложени такива правомощия и от приложените заповеди се установява,
че Л. не е оправомощен да извършва плащания по проект „Нова възможност за
младежка заетост”. Оценката, че е налице ”опасност от създаване на напрежение
при изпълнение на задачите от отдела и възникване на лош микроклимат” е извод,
който не подкрепен с никакви
доказателства, като констатациите са в противоречие с тези от междината среща.
Намират заповедта за незаконосъобразна и молят за отмяната й и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание оспорващият - Н.И.Л. се явява лично се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и моли за отмяната
й и присъждане на разноски. Представена е писмена защита, в която се поддържа изложеното в жалбата, като се
посочва, че т.5.4, посочена като неизпълнена, не е част от работния план, тъй
като същият няма такава точка , а вероятно административният орган е имал
предвид тази точка от длъжностната характеристика, но тази дл. характеристика е
утвърдена от оспорващия в качеството му на директор и пълномощникът на
оспорващия намира същата за нищожна. Посочва се, че твърденията за „проблем при стриктното
спазване на установеното работно време” не са доказани, а представените в с.з
копия от тетрадка не могат да бъдат приети за доказателства. Излагат се доводи
за нарушения при разглеждане на възражението на Л. и други процесуални
нарушения, посочени в жалбата. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание ответникът – изпълнителен директор
на Агенция по заетостта се представлява от ст. юрк Р., която счита, че жалбата
е неоснователна и намира, че заповедта е
законосъобразна и моли за отхвърляне на жалбата, присъждане на минимално
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя писмено
становище, в което посочва, че с оглед процесът на оценяване – 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. е налице спазване на
установената процедура – има изготвен и съгласуван индивидуален работен план,
проведена е междинна среща на 21.07.2015 г
и заключителна среща на 24.02.2016 г, като е определена годишна оценка
на изпълнението. Посочва, че в писмо от 30.05.2016 година на директора на ДБТ
–Плевен е представена детайлна обосновка
на работата на Л., като са описани примери за нерегулярно изпълнение на
поетите задължения за приемане и входиране в деловодната система „Архимед” и
НБД, като са описани и отсъствията на служителя. Намира, че възражението
относно валидността на длъжностната характеристика е неоснователно, тъй като поради
липса на промени във функциите за длъжността, то не е налице основание за
промяната й независимо, че същата е утвърдена от Л. през 2012 г., когато е бил
директор на ДБТ –гр.Плевен, а после същият като „главен експерт” я подписва. Посочва,
че са представени доказателства относно правомощия на Л. в проект „Нова
възможност за младежка заетост” и за работа в деловодна програма „Архимед”.
Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Н.И.Л. е заемал
длъжността “главен експерт” в дирекция „Бюро по труда” Плевен в отдел АППТ,
като на 13.02.2015 г. длъжностната характеристика е подписана от Л..
На 03.02.2015 г година е съгласуван работен план за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015 г. от оспорващия и оценяващия ръководител и
на 21.07.2015 година е проведена междинна среща, като е отбелязано, какви са постигнатите резултати
по петте точки от индивидуалния работен план - има данни сключени два рамкови
договора, за стартиране на НП „Регионална програма за заетост”, сключени други
договори по „Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица”,
изготвил е месечни справки, въвел е 26 договора по схема „Младежка заетост”,
въвел е по схема „Подкрепа за заетост” 84 заявки от работодатели за 317 работни
места и сключените рамкови договори, извършва проверки като спазва Методология
за контролната дейност в системата на Агенция по заетост по изпълнение на
договорни отношения с работодатели – реализирани 2 проверки, обработил
документи и сключен договор по чл.42а от ЗНЗ и други. В „Коментари на
оценяващия ръководител” при проведената междинна среща липсва отбелязване за
неизпълнение на възложените задачи и целите в индивидуалния работен план, нито
са дадени препоръки за подобряване на дейността.
На 24.02.2016., л.140, е проведена заключителна среща
между оспорващия, в качеството на оценяван и оценяващ ръководител, за оценяване
на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2015г.
- 31.12.2015г. В изготвения формуляр по приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1
от НУРОИСДА е поставена оценка “неприемливо изпълнение”, като е изложено по
точки от индивидуалния работен план изпълнението, като по т. 3 е отбелязано, че
не въвежда ритмично информацията в НБД по схема „Младежка заетост” – заявки,
рамкови договори, трудови договори и се посочва по т.5.4 , каквато точка не
фигурира в индивидуалния работен план –„не изпълнява регулярно поетите
задължения за проверка, приемане и входиране в деловодна система „Архимед” на
необходимите документи от работодатели по ОП „РЧР” –схема „Младежка заетост” и
това води до нарушаване на организацията на работата по схемата. Посочва се , че целите от работния
план са изпълнение в известна част, като се посочва, че в процеса на работа е
възникнал проблем със спазване на установеното работно време – неоснователно
отсъствие от работното място през определени интервали от време. Посочва, се,
че Л. взема решения извън рамките на своите функционални задължения без да ги
съгласува с началника на отдела или директора, работи с различна по вид
информация, която не анализира в дълбочина и не води до ефективни решения, не
предлага инициативи и не търси да приложи по-ефективни начини за постигане на
по-добри резултати и качество на работата, не изпълнява поетите задължения в
екипа, с което създава напрежение при изпълнение на задачите от екипа и
възникване на лош микроклимат, изразява се ясно и кратки в устна форма, не се
интересува от удоволетвореността на клиентите, нарушава вътрешни правила и
процедури.
Срещу оценката в срок е подадена жалба от оспорващия, формуляр
прил. № 4 вх. № 10-04-11-343/ 02.03.2016г. ,пред контролиращия ръководител, в
който са изложени подробни съображения за неоснователността на поставената
оценка. По възражението е изготвено и становище от оценяващия ръководител, в
което се посочва, че възражението е плод на емоционалното състояние на Л. и
несериозно звучат твърденията за субективизъм, дискриминация по схема „младежка
заетост” и се посочва, че за оценявания период не е обработил нито едно плащане
по никоя схема на оперативна програма „РЧР”, а реализираните плащания по
програми по НПДЗ 2015 г. , за които отговаря, са обработвани некоректно и
непълно в НБД. Отново се посочва неоснователно отсъствие от работното място,
липсата на отговорност и допуснати пропуски и неизпълнението на поставените
задачи. Посочва се, че ползващи услуги на Бюрото по труда – Плевен изразяват
недоволство, сблъсквайки се със заключената врата на стая 412 - определена за прием на документи по схема
„Нова възможност за младежка заетост”,
каквито функции изпълнява Л., което влияе върху имиджа на дирекцията и създава
напрежение. Видно от приложения на л. 141 от делото формуляр № 5 поставената годишна оценка на
изпълнението на длъжността е потвърдена, като “неприемливо изпълнение”, като има
отбелязване от 08.03.2016 г.
На 16.03.2016 година е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 107, ал. 2
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Л.. Като мотиви в заповедта е
посочено получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Заповедта е връчена на 21.03.2016 г . и оспорена пред Административен съд
Плевен с жалба от 01.04.2016 г..
По делото са приложени заповеди за организиране на
дейността по програма „Младежка заетост”
,на изпълнителен директор и ръководител на проект „Нова възможност за младежка
заетост”, в които обаче не е посочен оспорващия.
Със заповед № рд08/21 от 19.03.2015 г на и.д директор
на Дирекция „Бюро по труда” –гр. Плевен е разпоредено определени длъжностни
лица сред които и оспорващият ,да отговарят за реализиране на проект „Нова
възможност за младежка заетост” по Оперативна програма ” Развитие на човешките
ресурси”, която е изменена със заповед от 20.10.2015 г., която промяна не
засяга Л. и едва със заповед № РД08/37 от 20.10.2015 г на директора на
Д”БТ”-гр. Плевен се разпределят основните дейности по проект „Нова възможност
за младежка заетост” по Оперативна програма ” Развитие на човешките ресурси”,
като Н.Л. е определен да отговаря за прием на заявки, документи за допустимост,
входиране в деловодната система „Архимед”, проверка на свързаност на фирми и
обработка на договори в НБД, като на л. 134 по делото е приложен списък на
служители за обработка на плащания в НБД от ДБТ –гр. Плевен като сред лицата е
и оспорващият т.е. функциите се определят едва през октомври 2015 година.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
съдържание. Резултатите от оценяването на държавния служител са
материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение и с оглед на това процеса на оценяване като
елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение по
чл. 107, ал.
2 ЗДСл, подлежи на контрол за законосъобразност при прекратяване на
служебното правоотношение, като на съдебен контрол подлежат условията и редът
за оценяване, както и наличието на установената нормативно оценка и съдът е
длъжен да извърши контрол за тяхното спазване, като в случая съдът намира, че годишната
оценка е извършена в нарушение на административно- производствените правила и
на материалния закон и не обосновава прилагането на чл. 107, ал.
2 ЗДСл и прави акта незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл. 76,
ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда
ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по
система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително
съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните
компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда
за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
(НУРОИСДА) процедура. В случая проведеното оценяване е извършено в предвидените
срокове, обхваща законоустановения период, но е извършено в нарушение на
административно-производствените правила.
В съответствие с правомощията си по
чл.
146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за
законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед
основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на
изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така
и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт
правила.( решение № 6145 от 09.05.2014 г. по адм. д. № 10938/2013 на Върховния
административен съд).
Оценката на оспорващия проведена в
нарушение на чл.18 НУРОИСДА, съгласно който оценяващият
ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността
безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и
обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. В случая
оценката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на
изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от
които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните
компетентности. В случая на междинната среща не са посочени забележки при
изпълнение на служебните задължения и не е извършена промяна на индивидуалния
план, каквото Наредбата предвижда, в случай, че се констатират пропуски в
изпълнение на поставените цели. Налице е противоречие между положителната
междинна оценка на Л. и негативната обща оценка. Въпреки, че при междинната
среща оценяващият ръководител не е набелязал конкретни действия за подобряване
изпълнението на задълженията на лицето, то с крайната оценка се констатира
неприемливо изпълнение и това противоречие съдът приема в насока, че
атестирането е формално извършено и в нарушение на чл. 15 от Наредбата показаните
от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и
приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности. По този
начин е нарушен и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението
не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е
заменена от общ и декларативен извод за това, че служителят - не изпълнява регулярно поетите задължения за
проверка, приемане и входиране в деловодна система „Архимед” на необходимите
документи от работодатели по ОП „РЧР” –схема „Младежка заетост” , в процеса на работа е възникнал проблем със
спазване на установеното работно време – неоснователно отсъствие от работното
място през определени интервали от време, взема решения извън рамките на своите
функционални задължения без да ги съгласува с началника на отдела или
директора, работи с различна по вид информация, която не анализира в дълбочина
и не води до ефективни решения, не предлага инициативи и не търси да приложи
по-ефективни начини за постигане на по-добри резултати и качество на работата,
не изпълнява поетите задължения в екипа, с което създава напрежение при изпълнение
на задачите от екипа и възникване на лош микроклимат, изразява се ясно и кратки
в устна форма, не се интересува от удоволетвореността на клиентите, нарушава
вътрешни правила и процедури. В административната
преписка не се съдържат данни, от които да се установи, кои от целите, описани
в индивидуалния план, не са постигнати, нито са приложени доказателства за
приетото от оценяващия ръководител за липса на обработване на заявление за
плащане, некоректно попълване в НБД. По делото е представено писмо с изх. №
25542-1 от 30.05.2016 г. подписано за директор
на Д”БТ” –Плевен, в което се излагат конкретни данни относно работата на
Л., посочват конкретни действия на Л., които се възприемат за неизпълнение на
служебните задължения, посочват се пропуски по обработка на документи в НБД, но
тези данни не се подкрепени с доказателства, а и не могат да бъдат приети като
част от административната преписка, тъй като това писмо е изготвено след
издаване на оспорената заповед, тези данни не са посочени нито във формуляра за
оценка, нито представляват докладна записка към административната преписка т.е.
посочват се за първи път едва в съдебното производство, а посочените във
формуляра за оценка коментари от заключителната среща за неизпълнение на
служебните задължения са общи, липсва точно посочване на документите, които не
е обработил, а като се има предвид и заповедта от 20.10.2015 година за
разпределяне на функции по обработване на документи по схема „Нова
възможност за младежка заетост”, то едва от тази дата следва да бъдат посочени от органа
конкретно неизпълнение на служебни задължения. Общото формулиране на
неизпълнение на задълженията възпрепятства съдът от проверка. Липсват данни , кои
задължения и в кой екип не изпълнява оспорващият, като не са приложени доказателства,
по кои проекти следва да предлага инициативи и да търси по-ефективни начини за
постигане на по-добри резултати, както и кои конкретно вътрешни правила и
процедури е нарушил. Освен това даденият коментар на оценяващия
ръководител и контролиращия за стриктното спазване на установеното работно
време - закъснения,
отсъствие от работното място и възпрепятстване срещата с граждани в стая 412, са неотносими към извършваната оценка на
изпълнението и не са свързани с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2
от НУРАСДА. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на
трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация
чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по
отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването
на личната компетентност, както и да се определят нуждите от развитие на всеки
служител и подобряване на професионалната му компетентност. Ако действително са
допуснати от оспорващия нарушения на служебната дисциплина, каквито
доказателства не са ангажирани, същите са основание за реализиране на
дисциплинарната му отговорност, но не и за прекратяване на служебното му
правоотношение на основание чл. 107, ал.
2 от ЗДСл.
Доводът на оспорващия за
незаконосъобразност на акта, тъй като се основава на обстоятелства, които не са
отразени в работния план за оценявания период
-посочване като неизпълнение на точка, която не фигурира в индивидуалния
работен план за периода 01.01.2015г – 31.12.20165 г., е основателен. В случая в
„Годишна оценка на изпълнението” е посочено по т.5.4 – не се изпълняват
регулярно поетите задължения…”. Съдът установи, че работният план не съдържа точка 5.4 и не може да се
установи, какво е имал предвид оценяващият ръководител с посочването на тази
точка и къде са формулирани задълженията. По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността „главен експерт” в отдел „Активна политика на
пазара на труда” и в същата има точка 5.4, но липсва препращане към
длъжностната характеристика, а и оценката се извършва по определените цели в
работния план и съдът не може да установи фактите, от които органът е стигнал
до извода, че е налице неизпълнение. Съдът обаче не споделя довода на
оспорващия за недействителност на длъжностната характеристика, тъй като същата
е утвърдена от Л. по времето, когато е бил директор на ДБТ –гр. Плевен, а сега
подписва същата като „главен експерт”, тъй като задълженията за съответната
длъжност се определят не спрямо личността на служителя , а в зависимост от
предвидените в нормативните актове функции
за дадената дейност, която следва да бъде осъществена в държавната администрация
и при липса на нови задължения се прилага тази длъжностна характеристика, която
е последно утвърдена.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на чл. 14, ал.1,
чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, както и обстоятелството, че оценката,
получена от служителя на междинната среща е изцяло положителна, опорочават
изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от
ЗДСл
не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на
длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и
обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1,
ал. 2 от НУРОИСДА.
Предвид горепосоченото съдът намира, че получената от оспорващия годишна
оценка при оценяването като съставена в нарушение на административно-производствените
правила и на материално-правните разпоредби не обосновава прилагането на
нормата на чл.107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването.
Изискванията на цитирания законов текст за прекратяване на служебното
правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото, искането на
пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът намира, че Агенция по заетостта, гр. София следва да
заплати на Н.И.Л. разноски в размер на 800 лева
–договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, като намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото съдът намира, че е
съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т.1 б. „а” от Наредба №
1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № 50/16.03.2016 година на
изпълнителен директор на Агенция по заетостта, с която се прекратява служебното
правоотношение на Н.И.Л. с ранг ІІ мл.
на длъжност „главен експерт”, длъжностно ниво 9, експертно ниво 5, отдел
„Активна политика на пазара на труда” на дирекция „Бюро по труда” –гр. Плевен, поради
получаване на най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Осъжда Агенция по заетостта, гр. София, бул.
„Дондуков” № 3 да заплати на Н.И.Л.,*** разноски в размер на 800 лева.
Оставя без уважение искането на ст. юрк С. –процесуален представител на ответника за намаляване
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: