Р E Ш Е Н И Е

251

гр.Плевен, 26 Май 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                          

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 281 по описа за 2016г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 144 от 11.03.2016г., постановено по НАХД № 193 по описа за 2016г. Районен съд-Плевен е изменил Наказателно постановление № 15-0938-003003 от 15.10.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен в частта, в която на Б.К.Б. *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. І от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като е намалил размера на глобата на 100 /сто/ лева; както и в частта, в която на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като е намалил размера на глобата на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и срокът на лишаване от право да управлява МПС на 9 месеца. Със същото решение е отменено наказателното постановление в частта, в която на Б.К.Б. *** на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

            Срещу решението в частта, с която наказателното постановление е изменено е подадена касационна жалба от Б.К.Б., в която се моли съдебният акт да бъде отменен по отношение на наложените глоби и срока за лишаване от право да управлява МПС, като последните бъдат намалени до законовия минимум. Твърди се, че не е системен нарушител, че не е наказван за употреба на алкохол, както и че е представил доказателства за финансовото състояние на семейството му.

            В съдебно заседание касаторът Б.К.Б. не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена защита от Б., в която се моли жалбата му да бъде уважена, като признава вината си и изразява съжаление за допуснатите нарушения.

            В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 18.09.2015г. в 19:50часа в гр.Пордим, ул.”Иван Б.” в посока Центъра при извършена проверка на л.а. рег.№ЕН **** ВВ контролните органи установили, че водачът Б. управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада превозното средство; че управлява след употреба на алкохол 1,35% промила, установено с техническо средство Алкотест 7510 фабр.№0152, като на нарушителя е издаден талон за медицинско изследване, при използването на който от протокола на химическата експертиза се установява концентрация на алкохол в кръвта 1,2% промила; както и че в момента на проверката не представя талон за задължителен технически преглед. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.150а ал.1, чл.5 ал.3 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка и че е  извършил вменените му нарушения от обективна и субективна страна. По отношение размера на наложените глоби, обаче, съдът е счел, че наказващият орган прекомерно е завишил размера на наказанието за нарушението по чл.150а, поради което същото е намалено до законовия минимум от 100лв., а по отношение на наложените наказания за нарушението по чл.5 ал.3 от ЗДвП техният размер е намален до средният такъв предвиден в закона-750лева и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС, с оглед постигане целите на наказанието, установени в чл.12 от ЗАНН. Съдът е отменил като незаконосъобразно наложеното наказание за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд по отношение размера на наложените санкция се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Искането в касационната жалба за намаляване до минимум на наложените наказания настоящият състав счита за неоснователно. Определеният от районния съд размер на наказание от 100лв. за нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП е в предвиденият по закон минимум съобразно чл.177 ал.1 от ЗДвП. Определените размери от 750лева глоба и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушението по чл.5 ал.3 от ЗДвП е в средата на законово регламентираните в чл.174 ал.1 от ЗДвП размери (от 500лева до 1000лева глоба и от 6 месеца до 12 месеца лишаване от право да управлява МПС). Същите са определени съобразно предвидените в ЗАНН цели-нарушителят да бъде предупреден и превъзпитан към спазване на установения правен ред. Морално и правно укоримо е да се управлява МПС след употреба на алкохол, поради което не са налице основания за отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 11.03.2016 г., постановено по НАХД № 193 по описа за 2016 г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.