№ 223
гр.Плевен, 11.05.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 279 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 118 от 26.02.2016
г., постановено по нахд № 354/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 15-0938-001697 от 05.05.2015 г. на Началника на
сектор ПП към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на И.М. ***, на основание чл.53 от
ЗАНН, чл.174 ал.1 от ЗДвП и л.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца за
извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, затова че
на 25.04.2015 г. в 22,55 часа в гр.Плевен, на ул.Георги Кочев – до Млечна кухня
посока ж.к.Дружба, като водач на лек автомобил форд „Фокус” с рег.№ ЕН0404ВС,
управлява след употреба на алкохол 0,88 промила, установен с техническо
средство дрегер Алкотест 7510 с фаб.№ 0152, издаден е талон за медицинско
изследване ;МПС е спряно от движение; не представя контролен талон към
свидетелство за управление на МПС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от И.М.М., който обжалва
решението на съда само в частта, в която е потвърден размера на наложената
глоба, моли същата да бъде намалена към определения от закона минимален размер,
т.к. не получава доходи.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и моли
съда да намали размера на наложената му глоба.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на
МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не
се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1697 от 25.04.2015г за
установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата
около 22,55часа в гр.Плевен, ул. Георги Кочев до Млечна кухня, посока на
движение жк Дружба жалбоподателят е управлявал л.а. “Форд Фокус” с рег.№ЕН 0404
ВС след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр.№АRВА 0152, който отчел положителен резултат 0,89 промила в
издишаният от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване №0438259.
МПС се спира от движение. Не представя контролен талон към
СУМПС.
Съдът приел, че
тази описана фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания
актосъставител М.Г., чиито показания съдът
кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя и свидетеля К. съдът установил, че на 25.04.2015г
около 22,55часа в гр.Плевен, ул. Георги Кочев до Млечна кухня, посока на
движение жк Дружба жалбоподателят е
управлявал л.а. “Форд Фокус” с рег.№ЕН 0404 ВС след употреба на алкохол, което
било установено чрез изпробване с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№АRВА 0152 за употреба на
алкохол, като пробата отчела 0,89 на хиляда. От показанията на актосъставителя
свидетеля К. съдът установил още, че на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административното нарушение – управление на МПС
след употреба на алкохол – 0,89 на хиляда и е издаден талон за медицинско
изследване /приложение №1/ №0438259. Съдът изложил мотиви, че актосъставителят
и свидетелят К. в качеството си орган за контрол и регулиране
на движението са изпълнили предвидените в разпоредбата на чл.3 от Наредба №30/27.06.2001г
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието,
обн. ДВ бр.63/17.07.2001г. задължения и в съставения акт за установяване на
административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол от
жалбоподателя актосъставителят е вписал часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство, обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол,
попълнен е и талон за медицинско изследване, който е връчен на водача срещу
подпис. Съдът кредитирал напълно показанията на контролните органи като
конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от
жалбоподателя, изпробването му с техническо средство за употреба на алкохол и
отчитането на проба от 0,89 на хиляда. От всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по съдът установил по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят на 25.04.2015г е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,89 на хиляда, установена с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух /Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№АRВА 0152/.
При така приетото
за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно-
наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил
нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и правилно и
законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.174 ал.1 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. Съдът
приел още, че обосновано административно наказващият орган при спазване
разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е определил размерите на предвидените в
Закона наказания, като е съобразил от една страна тежестта на извършеното от
жалбоподателя нарушение предвид високата концентрация на алкохол в кръвта от
0,89 на хиляда, а от друга е взел предвид обстоятелството, че на жалбоподателя
са налагани множество административни наказания за извършени от него нарушения
по ЗДвП, установено от справка за нарушител/водач, находяща се на стр.9 до 13
от делото. Според съда тежестта на наложените кумулативни санкции е в пряка
връзка и с размера на констатирана концентрация на алкохол в кръвта. Съдът не
констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице На тези основания съдът
потвърдил оспореното НП, с което на М. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 8 месеца и са му отнети 10 контролни точки.
Постановеното
решение се обжалва единствено с доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание-касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 вр. с ал.5 от
НПК, като касаторът твърди, че в момента не получава доходи и моли наказанието
„глоба” да бъде намалено до минималния предвиден в закона размер.
На касатора на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 700 лева, а минималният регламентиран от закона размер на предвиденото
наказание е 500 лева. Касаторът обаче, не е представил нито едно доказателство,
удостоверяващо семейното и имотното и му
състояние. Не е доказал , че не получава доходи, нито е представил документи за
други обстоятелства по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, които могат да послужат с оглед преценката на съда да
бъде намален размер на наложеното наказание. От друга страна, правилно и
обосновано с оглед приобщените по делото доказателства ПРС е преценил определения
от АНО размер на наложеното наказание по критериите на чл.27 от ЗАНН и при
липса на доказателства в обратен смисъл за касационната инстанция липсва възможност да направи изводи в обратна
насока.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 26.02.2016 г., постановено по нахд №
354/2016 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.