Р Е Ш Е Н И Е

№ 312 / 28 Юни 2016 г.

гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 276 по описа за 2016година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Т.Х.Я. *** , чрез адв. С.И. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР /ОДМВР/- ПЛЕВЕН за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 600,00 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно административнонаказателно производство, в резултат на което е отменено наказателно постановление № 14-0938-001123/07.05.2014 г. Ищецът твърди, че вредите са настъпили от незаконосъобразно издадено от ответника наказателно постановление, което е било обжалвано от него , като с договор за правна помощ, сключен с адвокат М. Н. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за защита в първата инстанция. С договор за правна помощ с адвокат С.И. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за защита във второинстанционното производство пред Административен съд-Плевен. Счита, че с така заплатените суми е засегната имуществената му сфера в негативен аспект и моли да бъде осъден ответникът да заплати исковата сума от 600, 00 лв. за направените разноски в производството пред двете инстанции, като обезщетение за причинените му в този размер неимуществени вреди, ведно с лихвата от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 310 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, съгласно представен списък. По същество поддържа иска си на изложените в исковата молба основания.

Ответникът ОДМВР-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Г. и в подадена допълнително писмена защита оспорва иска. Счита го за неоснователен и недоказан. Н първо място твърди, че неправилно е подаден с правно основание чл. 1,ал. 1 от ЗОДОВ, като се позовава на ТР № 2/14 г. на ОС на ВСК и ВАС, и счита, че дейността по издаване на НП е правозащитна, а не административна дейност , респ. ако са настъпили вреди от издаденото НП обезщетение следва да се претендира по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Алтернативно навежда довод за недоказаност на иска. Счита, че от приложените към делото договори за правно помощ не е налице основание за плащане за изготвяне на жалба, тъй като същата е изготвена месец преди сключването на договора с адв. М.Н.. За втората инстанция в пълномощното не са налице атрибутите, правещи го валидно доказателство за плащане., тъй като липсва договор между адвоката и клиента. Моли да бъде отхвърлен предявения иск с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен счита, че искът е основателен и следва да се уважи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът- предмет на производството е подаден от надлежна страна- физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Пасивно легитимираната страна в процеса- ОДМВР-Плевен е юридическо лице .

От приложеното към делото а.н.х.д. № 3507/2014 г. се установява, че същото е с предмет обжалване наказателно постановление № 14-0938-001123/07.05.2014 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Плевен. Жалбоподателят в това производство - настоящият ищец Т.Я., е сключил договор за правна помощ с адв. М. Н. от АК В.Търново, като е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/ лв. С постановеното решение РС е потвърдил наказателното постановление. Т. Я. е подал касационна жалба срещу така постановеното решение пред Административен съд Плевен, в който е образувано к.а.н.д. № 215/15 г. Пред този съд Я. е бил представляван от адвокат С.И. *** въз основа на пълномощно за процесуално представителство пред тази инстанция. В пълномощното е наличен абзац, удостоверяващ, че договорното задължение за упълномощаването на адвоката е 300/ триста/ лв. и е платено изцяло. Пълномощното е приложено към касационната жалба. Същото е подписано от упълномощителя и от упълномощения адвокат. Пред Адм. съд-Плевен касаторът е бил представляван от адв. И.. С постановеното от касационната инстанция решение наказателното постановление е отменено.

Така установеното от фактическа страна не се оспорва от страните. Настоящият съд не споделя доводите на ответника, че при упълномощаване на адвоката за първата инстанция не са били налице основания за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като договорът за правна помощ е сключен след като жалбата срещу НП е била изготвена и подадена. Съдът намира, че е налице валидно сключен договор за правна помощ, по който, към приключване на устните състезания адвокатският хонорар е бил заплатен и е без правно значение дали заплащането е станало преди или след изготвянето на жалбата. Неоснователно е и възражението за липса на договор за правна защита и съдействие пред втората инстанция между Я. и адвокат И.. Настоящият съд счита, че наличието на клауза в пълномощното, удостоверяваща уговорена и заплатена от упълномощителя на адвоката сума за процесуално представителство удостоверяаява направения от Я. разход за адвокатско възнаграждение, тъй като пълномощното е подписано не само от упълномощителя, а и от адвоката, който с подписа си е удостоверил получаването на сумата, и по този начин е придал на пълномощното и характер на договор за правна защита.

Независимо от неоснователните възражения, изложени от ответника, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, при съобразяване на следното:

Съгласно чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За ангажиране имуществената отговорност на държавата или общините за вреди е необходимо да е издаден незаконосъобразен административен акт, който да е отменен, да е извършено незаконно действие, или да е допуснато незаконно бездействие от орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност, да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Разпоредбата на чл.1,ал. 1 от ЗОДОВ урежда хипотезата на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи при или по повод административна дейност. Като такава дейност е преценена и дейността на администрацията по издаване на наказателното постановление, съгласно ТР № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Направените от ищеца разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение в хода на съдебното оспорване на наказателното производство обаче, не са в пряка и непосредствена връзка с издадения акт. Разноските могат да се претендират в производството, в което са направени, ако съответните процесуални норми допускат това. В производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, в който смисъл е ТР № 2/2009 г. на ОС на ВАС. След като съдебната практика приема, че в конкретното производство / в случая-административнонаказателно/ разноски не могат да се претендират, недопустимо е те да се претендират в друго съдебно производство по друг съдебен ред, какъвто е редът по ЗОДОВ. Не се признава право на възстановяване на разноски в двата приложими в административнонаказателното производство процесуални закони- Закон за административните нарушения и наказания и Наказателно-процесуалния кодекс, поради което претендирането им на основание чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ се явява заобикаляне на закона.

С оглед на изложеното се налага изводът, че предявеният иск е неоснователен, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение в административнонакзателното производство по оспорване законо-съобразността на наказателното постановление не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Направените разноски по водене на административнонаказателното дело по което е отменено наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. /В този смисъл р. № 14160/22.12.2015 г. по адм.д. № 8882/14 г. на ВАС, ІІІ отделение, р. № 4106/08.04.2016 г. по адм.д. № 14222/2015 г. на ВАС и др. /. По тези съображения искът следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, такива следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 300,00 лв.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Х.Я. *** , чрез адв. С.И. *** иск против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - ПЛЕВЕН за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 600,00 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно административнонаказателно производство, в резултат на което е отменено наказателно постановление № 14-0938-001123/07.05.2014 г.

Осъжда Т.Х.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - ПЛЕВЕН 300,00/ триста/ лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: