Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

гр.Плевен, 3 Октомври 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №274 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Производството по делото е образувано по жалба от „Тон Груп” ЕООД със седалище гр.Плевен, представлявано от управителя А.И., против Уведомително писмо изх.№02-150-2600/559 от 16.03.2016г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., подписано от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта с която не са одобрени площи по направлението в размер на 87,01ха, обективирани в таблица №2 на уведомителното писмо.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното уведомително писмо в частта на отказа да бъдат одобрени площи по направлението е незаконосъобразен. Твърди се, че отказът е издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, който няма право да издава откази, като такова право принадлежи само на Изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди се още, че чл.7, ал.2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 ”Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за 2014 - 2010 г. /по-долу Наредба №7/ противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕС) №1305/2013. В тази връзка се сочи, че в регламента липсват ограничения за подпомагане на земеделски площи, попадащи в зоните от Натура 2000. Твърди се, че в чл.5, т.4 от Регламента е предвидено, че един от основните приоритети е: възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, с акцент върху възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по "Натура 2000" и в зони с природни или други специфични ограничения и земеделие с висока природна стойност, както и на състоянието на европейските ландшафти. Посочва се, че от чл.28 на Регламента е видно, че има изричен раздел Агроекология и климат, в който няма никакви ограничения относно площите, попадащи в Натура 2000. Счита се, че единственото предвидено ограничение по Регламента е да не се стигне до двойно финансиране при участие на едни и същи земеделски площи в повече от една програма, което в случая се твърди, че не е налице. Според оспорващия, правото на ЕС е с примат и ако национална норма му противоречи, следва да се приложи Регламентът, като в този смисъл сочи и чл.15, ал.2 от Закона за нормативните актове. В заключение се моли да се приеме нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №7 за неприложима и да се отмени оспорения отказ.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, не е депозирал по делото писмен отговор. С молба ( л.л.172-180) са представени доказателства, вкл. поземлените имоти в табличен вид с кадастрални номера, които се включват в БЗС от ИСАК, заявени за подпомагане за кампания 2015 в заявлението на оспорващия.

В съдебно заседание оспорващия се представлява от адв.М.К. с пълномощно по делото, която моли за отмяна на отказа, обективиран в Уведомително писмо № 02-150-2600/559 от 16.03.2016 г. Счита, че посочените заявени площи, които изцяло не са одобрени, не следва да бъдат изключени, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №7 противоречи на Европейското законодателство, което е с приоритет пред националното. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че не всички поземлени имоти, които дружеството е заявило, попадат изцяло в Натура 2000. Счита, че цялостното изключване на имотите е незаконосъобразно и противоречи и на чл.7 ал.2 от Наредба №7. Счита, че тези площи, които не попадат в очертанията на Натура 2000, но се намират в общия парцел, не следва да бъдат изключвани, тъй като няма как да бъдат заявени и по другите мерки. Твърди, че чл.7 ал.2 от Наредба №7 противоречи на Регламент (ЕС) №1305/2013, в който има изричен раздел „Агроекология и климат”, по който няма ограничение в площите. Счита, че неправилно се прилагат разпоредбите на наредбата и неправилно тези площи са изключени от първоначално заявените при извършените проверки. При дадена възможност за представяне на писмени бележки, такива не са депозирани.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д.П. с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване условията за издаването му и целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. В представени писмени бележки сочи, че уведомителното писмо е административен акт, издаден от компетентен орган, доколкото Изп.директор на ДФЗ е упълномощил Зам.изпълнителния директор на основание чл.20а, т.4 от ЗПЗП. Описва реда по Наредба №7, като сочи, че площите за подпомагане по реда на тази наредба се очертават съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/2009г.). Посочва, че очертаването става върху цифрова ортофотокарта в ОСЗ по отношение на БЗС и земеделски парцели. Сочи още, че в таблица №2 на уведомителното писмо са посочени неодобрените площи, като когато заявеният земеделски парцел по мярка 10 пресича зона по Натура 2000, той не се одобрява изцяло. Твърди, че в Приложение за кандидатстване по мярката, в т.8 е посочено от оспорващия, че не е заявил за подпомагане площи по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” от мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020, попадащи в защитени зони от Натура 2000 с влезли в сила заповеди.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното уведомително писмо е получено на 18.03.2016г., видно от отбелязването върху самото него (л.26), а жалбата е подадена на 31.03.2016г. в Административен съд-Плевен.

С атакувания акт на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" се отказва одобряване на земеделски парцели за участие по мярка 10, с което се възпрепятства последващото изплащане на подпомагане съгласно ЗПЗП за тези земеделски парцели, т.е. пряко се засяга правната сфера на заявителя, поради което съдът приема, че това писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на оспорващия като адресат на акта, пряко и непосредствено влече неблагоприятни последици за него, поради което подлежи на съдебно оспорване, което е въведено като правило за всички административни актове. Ето защо жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт, в законоустановения срок за обжалване, и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият „Тон Груп” ЕООД със седалище гр.Плевен е регистриран с уникален регистрационен номер УРН 626171. Същият е подал на 12.05.2015г. Общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 15/280515/80214 (л.27-79) и е заявил площи за подпомагане по различни схеми и мерки, включително по “Агроекология и климат” (Мярка 10) и Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата конвенция за водите (Мярка 12). За мярка 10 “Агроекология и климат” е посочено в заявлението, че се кандидатства за направление “Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност”. Таблицата на съответните парцели за подпомагане е приложена на л.36-37 от делото, като видно от последната, отделните парцели по тези две мерки не съвпадат помежду си, като по мярка 10 са заявени 20 парцела, а по мярка 12 – 8 парцела, подробно индивидуализирани в таблицата.

По така подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни (л.48), като видно от същите, са констатирани следните грешки: Фермерски блокове без физически блок – по отношение на 3 броя БЗС, подробно индивидуализирани; Над 0,05 дка от БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане, като подробно са индивидуализирани 4 броя БЗС, и излизащата площ от всеки от тях; Не са декларирани всички площи, за които има правно основание за ползване – 5 броя имоти, подробно индивидуализирани. Пълномощникът на дружеството е уведомен за тези резултати и се е подписал под тях.

На 20.05.2015 г. дружеството е подало ново заявление (л.80-126), като в същото допълнително е заявен за подпомагане един имот (на ред 3 на таблицата на л.85), който обаче не е по мерки 10 и 12. При извършените по новото заявление автоматични проверки на въведените данни (л.97), посочените по-горе грешки са отразени отново, като в грешка над 0,05 дка от БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане, са индивидуализирани не 4, а 5 имота, като е включен новопосоченият имот.

На 08.06.2015г. дружеството е редактирало заявлението, като е подадено ново, приобщено на л.127-165. Видно от последното, не са заявявани нови мерки и парцели в сравнение със заявлението от 20.05.2015г., като в таблицата на използваните парцели (л.133-134) площта на парцел №65070-111-1-1 от ИСАК е променена, като е написана ръкописно нова площ, за която промяна не е надлежно посочено от кого е извършена. При извършените по новото заявление автоматични проверки на въведените данни (л.145), липсват разлики в сравнение с проверките по заявлението от 20.05.2015г.

С оспореното уведомително писмо дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по направление “Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)” от мярка 10 “Агроекология и климат”. В писмото в таблица 1 са посочени одобрените и неодобрените площи, като видно от същата, заявените парцели са или изцяло одобрени, или изцяло неодобрени. От общо декларирана площ 166,79 ха са одобрени 79,78 ха, а неодобрени са 87,01 ха. Парцелите, които не са одобрени, са посочени в таблица 2, като е отразена и причината за неодобряването им, която по отношение на всички тях е една и съща – не отговарят на изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба №7. За всички тези парцели е посочено още, че са с култура 316000 - Постоянни затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене (Постоянни пасища). Именно това уведомително писмо в частта му, с която съответните парцели (8 на брой) са неодобрени за участие по мярка 10 и съответното направление по същата, е предмет на настоящето дело.

За изясняване на всички факти и обстоятелства по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено на л. 253-276 по делото и се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено. Видно от същото, относно мярка 10 вещото лице е посочило, че при регистрирането на земеделските площи кандидатът получава от ОСЗ визуализирани на екран географски данни в цифров вид в рамките на системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане /ЗРКЗП/ за заявените от него площи наложени върху слой “Земи с висока природна стойност”. Експертът подробно е описал съответните кадастрални номера на имотите, попадането на същите във фермерски блок – БЗС, площта на засичане. Посочил е, че 8-те парцела по таблица 2 от уведомителното писмо попадат в защитени зони, съгласно представените заповеди за обявяването на същите. Посочил е още, че един земеделски парцел може да попада в повече от един кадастрален имот, като това е причината някои от кадастралните имоти, които се пресичат със заявения парцел, да не попадат в зоните по Натура 2000, но тъй като заявеният земеделски парцел пресича зона по Натура 2000, той не се одобрява за подпомагане съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №7 (л.269). Относно мярка 12, вещото лице е посочило, че при регистрирането на земеделските площи кандидатът получава от ОСЗ визуализирани на екран географски данни в цифров вид в рамките на ЗРКЗП за заявените от него площи наложени върху слой “Натура 2000”. В заключението е посочено още, че заявените за подпомагане от дружеството имоти по мярка 12 не са идентични с имотите от таблица 2 на уведомителното писмо.

По делото е приобщена и Заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г. на Изп.директор на ДФЗ (л.183-184), с която е делегирано на Зам.изп.директор Ж. Ж. правомощието да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели по мярка “Агроекология и климат - т.2 от заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Органът, оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска политика е Държавен фонд "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от приложената заповед на л.183-184 от делото, Изп.директор е делегирал на Заместник изпълнителния директор Ж. Ж. (подписал уведомителното писмо) право да издава и подписва уведомителни писма по мярка “Агроекология и климат” (мярка 10) относно одобрените и неодобрените парцели. Следователно уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК.

По отношение наличието на мотиви, спазването на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. В случая освен първоначалното, са подадени и две коригиращи заявления. Видно от таблиците в приложените коригирани заявления, са заявени 20 земеделски парцела по мярка 10 и 8 земеделски парцела по мярка 12. За мярка 10 “Агроекология и климат” е посочено, че се кандидатства за направление “Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност”. За да не одобри 8 от заявените 20 земеделски парцела за участие по мярката, органът се е позовал на чл.7, ал.2 от Наредба №7, съгласно която разпоредба земеделските стопани не могат да заявяват парцели по направление по чл.3, т.1 в защитени зони по Натура 2000 с влезли в сила заповеди за обявяването им. Разпоредбата на чл. 3, т.1 от същата наредба, към която е препратено, посочва че подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности в следните направления: 1. възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС). Органът е приел, че в случая е налице тази хипотеза, като земеделските парцели попадат изцяло или частично в зони по “Натура 2000”. Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, съответните осем броя земеделски парцели действително попадат изцяло или частично в такива зони.

По отношение на възражението, че разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №7 противоречи на общностното право, съдът намира същото за неоснователно, по следните съображения:

Съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013год. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (по-долу Регламент 1307/2013), глава трета, “Плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда”, общи положения, чл.43, §1 предвижда, че земеделските стопани, които имат право да получат плащане по схемата за основно плащане или схемата за единно плащане на площ, спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2 - 5, селскостопанските практики благоприятни за климата и за околната среда, посочени в параграф 2 от настоящия член, или еквивалентните практики, посочени в параграф 3 от настоящия член. В случая в приложимия в процесния казус чл.43, §3 е налице изброяване на практиките, включително чрез препращане към приложение ІХ на Регламента. С последващата разпоредба на чл.43, §4 е въведено правилото, че посочените в параграф 3 еквивалентни практики не подлежат на двойно финансиране. С разпоредбата на чл.43, §5 от същия регламент е дадена възможност на държавите членки да решат, включително когато е уместно на регионално равнище, да ограничат възможността за избор на земеделските стопани до вариантите, посочени в параграф 3, букви а) и б). С посочената разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба №7 е ограничена именно тази възможност, като по отношение на земеделските парцели, попадащи в зоните по Натура 2000, може да се кандидатства само по мярка 12. Като е кандидатствало по мярка 10 за земеделски парцели, попадащи в тези зони, дружеството е заявило парцели, които не могат да бъдат одобрени по мярка 10.

Земеделски парцели, които се ползват на правно основание, и които попадат в зони по Натура 2000, дружеството е имало право да ги заяви за подпомагане по мярка 12, което не е сторено, видно и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Не е била налице пречка в това отношение, като представляващият дружеството е очертал и заявил земеделски парцели, но не се е съобразил с вида подпомагане, допустим по Наредба №7, и за което е бил надлежно уведомен и се е подписал в заявлението, видно от неговото съдържание. Следвало е при очертаването на съответните земеделски парцели да се извърши съобразяване с представените му слоеве и техните части, оформени съгласно НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, и там чл.4, (1) екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в "Държавен вестник" по реда на чл. 10, ал. 4 ЗБР. Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой "Постоянно затревени площи", който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, при регистрирането на земеделските площи (по мярка 10) кандидатът получава от ОСЗ визуализирани на екран географски данни в цифров вид в рамките на системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане за заявените от него площи наложени върху слой “Земи с висока природна стойност”, а при регистрирането на земеделските площи (по мярка 12) кандидатът получава от ОСЗ визуализирани на екран географски данни в цифров вид в рамките на системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане за заявените от него площи наложени върху слой “Натура 2000”. При очертаването на земеделските парцели кандидатът е следвало да се съобрази с така представеното и да очертае ползваните земеделски парцели според границите на слой "Постоянно затревени площи" и границите на обособената му част, и да ги заяви по съответната мярка /ако има намерение да я прилага/, допустима за участие – в случая по мярка 12.

По отношение на твърдението, че в Регламент 1305/2013 липсват ограничения за подпомагане на земеделски площи, попадащи в зоните от Натура 2000, следва да се съобразят и другите разпоредби на общностното и националното право, като в случая осемте земеделски парцела, заявени за подпомагане по мярка 10, не могат да се одобрят за участие по посочената мярка 10, съгласно ограниченията на чл.7, ал.2 от Наредба №7, която е постановена в съответствие с чл.43, §5 от Регламент 1307/2013. Не е имало пречки частите от тези имоти, попадащи в зони по Натура 2000, да се заявят за подпомагане по мярка 12, а частите от тях, които не попадат в зони по Натура 2000 – по мярка 10.

Предвид изложеното, оспорената част на уведомителното писмо е мотивирана, постановена при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата на оспорващото дружество следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен списък (л.306) общо в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и депозит за вещо лице 100 лева (л.248).

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тон Груп” ЕООД със седалище гр.Плевен, представлявано от управителя А.И., против Уведомително писмо изх.№02-150-2600/559 от 16.03.2016г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., подписано от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта с която не са одобрени площи по направлението в размер на 87,01ха, обективирани в таблица №2 на уведомителното писмо.

ОСЪЖДА „Тон Груп” ЕООД със седалище гр.Плевен, ул.”Данаил Попов” №17, вх.Б, ап.10, ЕИК 201035593, представлявано от управителя А.И., да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция – гр.София направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: