Р E Ш Е Н И Е

248

гр.Плевен, 26 Май 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                         

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 273 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 4 от 11.02.2016 г., постановено по НАХД № 165 по описа за 2015г., Районен съд – Никопол е отменил Наказателно постановление № 15-043/21.07.2015г.  на Началник отдел „Рибарство и контрол” РЦ „Централен Дунав”, гр. Русе, с което на В. П. П. *** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Закона за рибарство и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 71 от ЗРА му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез юрисконсулт Е. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Счита се, че съществува противоречие на решението със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че съставеният АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН за наличието на задължителни реквизити. Сочи се, че в представените по делото АУАН и НП е дадено конкретно, ясно и точно описание на извършеното административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от ЗРА, което в последствие е получило правилна правна квалификация, и за което на нарушителя е наложено минимално по размер административно наказание „глоба” по чл. 71, ал. 1 от ЗРА. Посочва се, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е за да се запознае със съдържанието му, дадена му е възможност да впише възражения и след това му е връчен лично срещу подпис. Посочва се още, че срещу АУАН не е постъпило писмено възражение в законоустановения 3-дневен срок регламентиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с което нарушителя е имал възможност да ангажира някакви доказателства в своя защита. Сочи се, че наличните по делото доказателства дават пълно описание на извършеното административно нарушение от обективна и субективна страна като изпълнително деяние, извършено от лице, което е надлежно идентифицирано за целите на административното наказание. Счита се, че при постановяване на съдебното решение, съдът е приложил неправилно материалния закон във всеки един от случаите, когато прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и на чл. 32, ал. 1 от ЗРА във връзка с Приложение № 1 относно посочените (в т. 18, б. „г” от Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА, както и на предложение първо от т. 4 на т. І от МЗ № РД 09-243/15.04.2015 г.) периоди на въведена забрана за улов на риба поради размножителния период на популациите. Счита се още, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е анализирал доказателствата по делото. В заключение се моли за отмяна на решението.  

В съдебно заседание касаторът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури  не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – В. П. П. не се явява, представлява се от адв.В., който счита решението за правилно и излага аргументи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран за това, че на 25.05.2015 г. около 01.50 часа в района на с. Драгаш войвода е превозвал риба от вида шаран-3бр. в багажното отделение на автомобил УАЗ с ДК № ЕН *** АХ, като рибата е била в прясно състояние, с което е нарушил чл.33 ал.1 от ЗРА в съответствие със Заповед №РД-09-243/15.04.2015г. на Министъра на земеделието и храните.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че е налице непълнота при описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП. Счел е, че не са описани съществени елементи от съставя на нормата, която е вменена като нарушена. Посочил е, че забраните за любителски и стопански риболов, в определени водоеми, предпоставящи и забраната за продажба на риба, се въвеждат от различни държавни органи, при различни предпоставки и за различни периоди от време. Посочил е още, че в хипотезата на чл.32 ал.1 от ЗРА срокът на забраната е нормативно определен, чрез обвързване с разпоредбите на Приложение №1 на ЗРА, за три различни периода на забрана за улов и съответно продажба в живо, прясно и охладено състояние в зависимост от надморското равнище на рибностопанския обект за улов. В заключение е приел, че описанието на нарушението следва да съдържа информация за вида на въведената забрана, периода на действие на забраната, както и въз основа на коя от предвидените от закона хипотези е въведена тя. Посочил е също, че непълното описание на нарушението е лишило лицето от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран, както и съдът да извърши пълна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Решението е постановено в съответствие с закона и доказателствата по делото. Правилно районният съд е счел, че така извършеното описание на нарушението е недостатъчно, за да докаже нарушение на нормата на чл.33 ал.1 от ЗРА, още повече при оспорено от страна на жалбоподателя обстоятелство, че превозваната риба е уловена от него и то във водни обекти по чл.3 ал.1 т.1 и т.2 (естествени води и водни обекти и изкуствено създадени водни обекти), в която връзка са и разпитани свидетелите П. и  К., като последният е стопанисващ язовир „Табакова чешма”-воден обект по смисъла на чл.32 ал.4 от ЗРА, където се извършва любителски риболов.

При тази неяснота относно конкретно извършеното от П. деяние, за което е подведен под административно-наказателна отговорност, правилно районният съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Засегнато е правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение е наказан и да организира защитата си, а съдът е възпрепятстван да извърши контрол за законосъобразност на НП по съществото на спора. По тези съображения решението на Районен съд – Никопол е правилно и следва да се остави в сила, като са неоснователни възраженията изложени в касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 11.02.2016 г., постановено по НАХД № 165 по описа за 2015 г. на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.