Р Е Ш Е Н И Е

№ 371/ 28. Юли 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети юли 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 268/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на Б.Ц.Л. *** срещу Решение № 2153-14-24/24.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2171-14-35#4/21.01.2016г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл.99 ал.1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отпусната с Разпореждане № 4/08.07.2015г. в минимален размер съгласно чл. 70 ал.8 от КСО, поради това че лицето не представя нови доказателства за осигурителен стаж и възраст и няма законово основание за определяне на пенсията в действителен размер.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане и иска отмяната му като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и моли пенсията му да се определи в реален размер съгласно представените документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход. Излага аргументи, че е представил документи за осигурителен стаж и доход, като за периода от 01.01.1996г. до 30.04.1998г. е работил като едноличен търговец с действаща фирма. Декларира, че от 01.05.1998г. до момента фирмата не е работила и няма отчетена дейност, поради което не е внасял осигурителни вноски. Но и не претендира осигурителния стаж и доход като самоосигуряващо се лице за този период да бъде включен в общия му осигурителен стаж и доход. Счита, че неправилно пенсионният орган е приел, че поради липса на декларация за преустановяване на дейността и невнесени осигурителни вноски като едноличен търговец след 01.01.2000г. не следва да му се зачете изцяло периода 01.01.2000г. – 31.12.2011г. и в онази част, за която е представил редовни документи, че е работил по трудови правоотношения. Това е в противоречие с разпоредбата на чл. 70 ал.3 от КСО, според която индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Посочва още, че за периода 24.09.2003г. – 07.2004г. е бил регистриран в Бюро по труда с обезщетение за безработица.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон спрямо установените факти. Излага аргументи, че е невъзможно изчисляването на индивидуалния коефициент и определяне на пенсията на жалбоподателя в действителен размер, тъй като Л. е имал качеството на самоосигуряващо се лице, не е подал декларация за прекратяване на дейността и не е внесъл дължимите осигурителни вноски за периода от 2000г. до 2012г. и не е представил допълнително изисканите документи за осигуряване по трудово правоотношение за част от този спорен период.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е съобщено на 18.03.2016г. Жалбата е подадена на 24.03.2016г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх. № ДСП-24902/29.04.2015г., към което е представил документи за трудов и осигурителен стаж – трудови книжки, осигурителна книжка и удостоверения за осигурителен стаж и доход. Декларирал е, че е самоосигуряващо се лице от 01.01.1996г. до 01.05.1998г. Видно от приложената и заверена осигурителна книжка за периода 01.01.96г. – 01.05.98г. – 2г. 4 м. в качеството си на самоосигуряващо се лице – ЕТ „Б.Л.” жалбоподателят е внасял дължимите осигурителни вноски, което се потвърждава и от данните за осигуряването в персоналния регистър. С Констативен протокол № КВ-5-14-00034462/15.06.2015г. е извършена проверка в информационната система на НОИ и установено, че за периода 01.01.1997г. – 30.04.2015г. осигурителят ЕТ Б.Л. не е пререгистриран по реда на §4 ал.1 от ПЗР на Закона за търговския регистър и според разпоредбите на §5 от същия закон се счита за заличен от 01.01.2012г. Няма данни за наети лица по трудови правоотношения, а представляващия Б.Л. в качеството си на самоосигуряващо се лице е подал декларация на осн. чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудови правоотношения като е декларирал възобновяване на дейност от 01.01.1996г., заявен вид осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Считано от 11.05.1998г. лицето работи по трудови правоотношения и на осн. чл. 2 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудови правоотношения няма задължение за осигуряване до 31.12.1999г. В качеството си на самоосигуряващо се лице не е подал декларация за преустановяване на дейността и осигуряването като едноличен търговец и след 01.01.2000г. не е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, не са подадени данни в регистъра на осигурените лица. По тази причина периода от 01.01.2000г. до 31.12.2011г. не е зачетен за осигурителен доход и стаж на самоосигуряващото се лице, за което е издадена служебна бележка на осн. чл. 41 ал.1 от НПОС. Към заявлението си лицето е приложило и удостоверения за осигурителен стаж и доход по трудови правоотношения след 11.05.1998г. – 28.02.2009г. С Разпореждане №4/08.07.2015г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен на Б.Л. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.02.2015г. пожизнено по чл. 68 ал.3 КСО по подаденото заявление на 29.04.2015г. при навършена възраст 65г. и 8м. и общ осигурителен стаж (от ІІІ кат. и от ІІ кат. след превръщане) – 33г. 09м. и 02 дни. Пенсията е определена в минимален размер съгласно чл. 70 ал.8 КСО – 131.33 лв. Със същото разпореждане считано от 29.04.2015г. е изчислен и признат общ осигурителен стаж 33г. 11г. 17 дни, а от 01.07.2015г. съгласно чл. 9 от Закона за бюджета на ДОО/2015г. пенсията е определена в минимален размер – 133.82 лв. В мотивите на разпореждането е посочено, че е приложена разпоредбата на чл. 2 т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ползвани са данните по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО от Регистъра на осигурените лица за периодите – 11.05.1998г. – 20.06.2004г., 01.09.2007г. – 20.09.2007г., 09.05.2011г. – 30.06.2012г. Сочи се също, че пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като има невнесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ЕТ Б.Л. след 01.01.2000г. съгласно Констативен протокол № 729/15.06.2015г. Това разпореждане следва да се счита за влязло в сила, тъй като по делото няма данни да е било обжалвано, вместо това с ново заявление Вх. № 2171-14-35/05.11.2015г. жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер и е заявил желанието си да се ползват данните от пенсионната преписка. Към новото заявление е приложил отново декларация, че е самоосигуряващо се лице за периода 01.01.1996г. – 01.05.1998г. Приложил е и декларация, че за периода 01.01.2000г. до 30.09.2015г. е работил по трудово правоотношение и продължава да работи. С писмо Изх. № 2171-14-35#1/10.11.2015г. заявителят е уведомен, че по повод подаденото заявление от 05.11.2015г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е длъжен в двумесечен срок да представи документи, удостоверяващи осигурителен стаж по трудово правоотношение съгласно приложената към заявлението декларация за следните периоди : 24.09.2003г. – 02.08.2005г., 06.10.2005г. – 05.02.2007г., 19.08.2008г. – 01.02.2009г., 01.03.2009г. – 01.06.2009г. и 01.08.2009г. – 09.05.2011г. В противен случай ще бъде издадено разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от регистъра на осигурените лица. Писмото е връчено на 18.11.2015г. На 25.11.2015г. жалбоподателят е подал жалба, която не е била приета с обяснението, че се работи по преписката. В нея е посочил действията си в отговор на полученото писмо от 10.11.2015г. (л. 7-8) като изразява становището си, че неправилно пенсията му е определена в минимален, а не в действителен размер при 34 години стаж. Не е представил исканите доказателства.

Впоследствие, след изтичането на посочения двумесечен срок е издадено процесното Разпореждане № 2171-14-35#4/21.01.2016г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен по подаденото заявление от 05.11.2015г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. и определянето й в действителен размер. В него се сочи, че с Разпореждане № 4/08.07.2015г. на заявителя е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл. 70 ал.8 от КСО. Пояснява се, че пенсията не е определена в действителен размер, тъй като има невнесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице след 01.01.2000г. съгласно Констативен протокол № 729/15.06.2015г. и има прекъсвания в осигуряването по трудово правоотношение за същия период. Сочи се също, че Л. е уведомен да представи документи, удостоверяващи осигурителен стаж по трудово правоотношение за посочените периоди, но в указания срок те не са били представени. Не е представена и заверена осигурителна книжка за внесени осигурителни вноски след 01.01.2000г. В заключение е посочено, че Л. не представя нови доказателства за осигурителен стаж и доход и няма законово основание за изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето й в действителен размер. Поради това на осн. чл. 99 ал.1 т.1 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.Л..

На 05.02.2016г. в законния двумесечен срок Л. оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен, като възпроизвел съдържанието на жалбата си от дата 25.11.2015г. Иска определяне на пенсията в действителен размер, считано от датата на отпускането. Възразява, че не става ясно на какво правно и фактическо основание се отказва, тъй като цитирания чл. 70 ал.8 от КСО е неотносим и не става ясно кой текст от закона го лишава от правото да получи полагащата се пенсия в действителен размер за 34 години трудов стаж. Заявява, че от 01.04.1998г. не е работил като едноличен търговец, фирмата не е отчитала дейност и по тази причина не е внасял осигурителни вноски, тъй като не е имал приходи. По отношение на периодите, в които има прекъсване в осигуряването счита, че това не е причина да не се изплаща пенсията, няма такава разпоредба в закона. За посочените в писмото периоди твърди, че има документ само за периода от 24.09.2003г. до 07.2004г., когато е бил регистриран като безработен в бюро по труда, отразено в трудовата книжка и в информацията на НОИ. А през останалите периоди, но не през цялото време е работил по трудово правоотношение, за което е представил документи.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-24/24.02.2016г. като изяснил подробно на жалбоподателя правните и фактически основания за издаване на разпореждането, потвърдил разпореждането като законосъобразно и отхвърлил жалбата като неоснователна.

В хода на съдебното производство от назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението за изменение на пенсията – 05.11.2015г. общият осигурителен стаж на жалбоподателя по данните от трудовите книжки, осигурителна книжка и представени удостоверения е в размер след превръщането му на 34 години, 4 месеца, 20 дни. При това изчисление е взет предвид осигурителния стаж на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице като представляващ ЕТ „Б.Л.” за периода 01.01.1996г. – 01.05.1998г. в размер на 2г. 4 м. при условията на ІІІ кат. труд, за който период е представена заверена осигурителна книжка и са внесени дължимите осигурителни вноски. За същия период е взет предвид от в.л. и осигурителния доход на лицето. Осигурителният доход на Л. към датата на подаване на заявлението за изменение на пенсията – 05.11.2015г. е изчислен от в.л. в размер на 2127272,61 лв.

За спорните периоди е установено, че от 24.09.2003г. до 20.06.2004г. Л. е бил регистриран като безработен в бюро по труда, като периодът от 9 м. е включен при изчислението на осигурителния стаж, не е включен при изчислението на осигурителния доход. За останалите спорни периоди, според заключението не са налице доказателства за наличието на трудово правоотношение. Не са внасяни осигуровки от жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, затова и при изчислението на осигурителния стаж и осигурителния доход в.л. не е включило периода и дохода, върху който не са внесени осигурителни вноски. След 11.05.1998г. до 05.11.2015г. – датата на подаване заявлението за изменение на пенсията Л. е работил и е осигуряван по трудово правоотношение и трудовият му стаж е 11г. 4м. 8 д. 6ч., изчислен е и осигурителният му доход за времето на осигуряването, който размер е включен от в.л. в общия осигурителен доход, от който следва да се изчисли пенсията.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 2-месечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателя относно размера на отпуснатата и изплащана пенсия като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изскванията за форма, като съдържа изчерпателни и разбираеми мотиви.

Решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни и не кореспондират с приложимите към конкретния случай законови разпоредби. Неправилно е приложен материалния закон като не е съобразена и целта на закона.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 29.04.2015г. Б.Ц.Л. е навършил възраст 65г., 10 м. и 15 дни, но няма изискуемия осигурителен стаж от 38 години. Затова не отговаря на условията по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО (в редакцията към 2015г.) за придобиване право на пенсия за ОСВ за мъжете – навършена възраст 63г. 8м. и осигурителен стаж 38г., които следва да бъдат едновременно налице. За него е приложима разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО съгласно която към 2015г. лицата, които не отговарят на условията по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО могат да се пенсионират при навършена възраст 65г. и 8 месеца за мъжете и жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Жалбоподателят отговаря на това условие, поради което с Разпореждане № 4/ 08.07.2015г. е отпусната пенсия за ОСВ, считано от датата на придобиване на правото – 14.02.2015г. Но неправилно е определен нейният първоначален размер.

Размерът на пенсията се определя според общите правила по чл. 70 от КСО. А съгласно чл. 70 ал.8 КСО (в приложимата към 2015г. редакция - ДВ – 99/2012г.) размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал.3 КСО не може да бъде по-малък от 85% от минималния размер на пенсията за ОСВ по чл. 68 ал.1 от КСО, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В случая неправилно пенсионният орган е приел, че е невъзможно да се изчисли индивидуалния коефициент на лицето, поради това, че след 01.01.2000г. не е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и има прекъсвания в осигуряването по трудово правоотношение за същия период. Този извод не намира опора в закона.

Съгласно чл. 70 ал.3 КСО (в приложимата към 2015г. редакция) индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. В следващите ал. 4, 5 и 6 е посочено конкретно как следва да се изчисли математически индивидуалният коефициент, включително и в случаите, когато лицата не са работили след 1 януари 1997г. или базисният период е изцяло след тази дата.

А според чл. 70а КСО в приложимата към конкретния случай редакция (ДВ- бр. 107/2014г., в сила от 01.01.2015г.) – средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

Съгласно чл. 70а ал.2 т.7 КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход не се взема предвид дохода за времето, през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31.12.1999г.

Следователно прекъсванията в осигуряването на Л. по трудово правоотношение не са пречка за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на пенсията в действителен размер на база дохода на лицето за избраните от него 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

За периода след 30.04.1998г. следва да се счита, че лицето е упражнявало дейност като ЕТ „Б.Л.” като самоосигуряващо се лице до заличаване на фирмата от търговския регистър по силата на закона - §5 от Закона за търговския регистър, след като не е подал декларация за прекратяване на дейността и осигуряването. И съгласно чл. 2 ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия и работещи без трудови правоотношения няма задължение за осигуряване до 31.12.1999г. След тази дата при определяне на средномесечния осигурителен доход следва да се вземе предвид само осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Затова за периодите, през които лицето е работило по трудово правоотношение и е било осигурено на това основание, следва да се вземе предвид осигурителния му доход по трудово правоотношение, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски.

А за времето след 01.01.2000г. – 31.12.2011г., през периодите на прекъсване на осигуряването по трудово правоотношение, през които Л. е имал качеството на самоосигуряващо се лице, не следва да се взема предвид дохода, върху който не са внесени осигурителни вноски. Периода от 24.09.2003г. до 20.06.2004г. , когато Л. е бил регистриран като безработен следва да се зачита за трудов стаж, но получаваното обезщетение за безработица не се взема предвид при определяне на средномесечния осигурителен доход при определяне на пенсията. Индивидуалният коефициент следва да се изчисли по правилата на чл. 70 ал.3,4, 5 и 6 от КСО за определяне на пенсията в действителен размер.

Пенсията е била неправилно първоначално определена в минимален размер, поради което на осн. чл. 99 ал.2 т.2 вр. ал.1 т.6 от КСО следва да се измени в действителен размер, считано от датата на придобиване на правото – 14.02.2015г.

В заключение съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на административното производство са били изследвани и изяснени относимите факти, като е отговорено подробно и разбираемо на възраженията на жалбоподателя. Изводите са обосновани на събраните в хода на административното производство писмени доказателства.

Но решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон и целта му и следва да се отменят, а административната преписка да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне и определяне на пенсията на Л. в действителен размер съобразно задължителните мотиви в настоящото решение по тълкуването и приложението на закона.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи депозит за в.л., платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-24/24.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2171-14-35#4/21.01.2016г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл.99 ал.1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.Ц.Л. ***, отпусната с Разпореждане № 4/08.07.2015г. в минимален размер съгласно чл. 70 ал.8 от КСО.

ВРЪЩА административната преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне по заявлението на Б.Ц.Л. с Вх. № 2171-14-35/05.11.2015г. и определяне на пенсията му в действителен размер при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на Б.Ц.Л. *** направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи депозит за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :