ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341

гр. Плевен, 01.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

разгледа докладваното от председателя Данева частно касационно административно дело № 266 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.37м, ал.2, т.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ - Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г./.

Образувано е по частна жалба на “Агро Маркс” ЕООД, ЕИК 200960175, чрез управителя Х.И.Т., против определение /без №/ от 07.03.2016 г., постановено по гр.дело №1469/2016 на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на “Агро Маркс” ЕООД против Протокол /утвърден на 19.02.2016 г./ на комисията, назначена със заповед №РД 12-65/02.02.2016 г. на Кмета на Община Плевен. С този протокол е прието, че по отношение на ползвателите по 52 договора, сключени за пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд /ОПФ/, от които седем договора са със жалбоподателя, не са налице регистрирани животновъдни обекти, с необходимия брой пасищни селскостопански животни в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно нормата за полагащата се площ за една животинска единица. По тази причина комисията предлага на кмета на Община Плевен да предприеме действия за прекратяване на договорите на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ.

С частната жалба се иска отмяна на оспорваното определение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че протоколът обективира процедура по разпределение на пасища по чл.37и от ЗСПЗЗ, като същият не е мотивиран, не става ясно в кои землища са имотите, не е съобразено, че следва да се извършва разпределение за всяко землище. В акта липсва и разпоредителна част. Не е обосновано съгласно изискванията на чл.60, ал.1 АПК посоченото в протокола предварително изпълнение. Моли да се отмени определението на РС и да се присъдят разноски.

Административният съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да остави жалбата без разглеждане и прекрати делото РС е приел, че протоколът не притежава белезите на индивидуален административен акт /ИАА /по смисъла на чл.21 АПК. Същият не е издаден на основание чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ, а представлява действие на администрацията, което е част от производството по издаване на ИАА. Такъв акт ще бъде заповедта за прекратяване на договорите за наем/аренда, като в същата органът следва да изложи фактически и правни основания за издаването и

Определението на РС е правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

Протоколът на комисията не обективира процедура по разпределение на пасища по чл.37и от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, по отношение на свободните земите от ОПФ, общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет страницата на общината в срок до 1 март. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи. Едва след това Кметът на общината назначава комисия, която съставя протокол за окончателно разпределение на имотите, с който се определя необходимата за всеки кандидат площ при съобразяване с разпоредбите на закона. Този протокол подлежи на обжалване. При недостиг на земи в същото землище е налице механизъм за разпределение на земи в съседно землище, включително и в случаите, когато това съседно землище е в друга община или област, а при недостиг и в съседно землище, и направено ново искане от лицето – на разпределение на земи от Държавния поземлен фонд. Съответните протоколи за разпределение на тези допълнителни имоти отново подлежат на обжалване. Въз основа на протоколите се сключват договори за наем/аренда с определените в тях кандидати.

В разглеждания по настоящето дело случай, обжалваният пред Районния съд протокол е издаден на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ / различен от обсъдения по-горе протокол, обективиращ процедурата по чл. 37 и от ЗСПЗЗ/, и същият предлага на кмета на общината да прекрати договорите с лица, които не са изпълнили изискванията на §15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) /въпреки че последната разпоредба не е посочена в протокола/. С тази преходна разпоредба е дадена възможност ползвателите по договори за наем/аренда, сключени преди 24.02.2015 г., да приведат същите в съответствие с новите изисквания на закона до 01.02.2016 г., а ако това не бъде направено – кметът на общината да прекрати тези договори. Протоколът само констатира, че не е налице привеждане в съответствие. Дали е налице соченото в протокола ще може да се обсъжда след издаването на окончателен акт – заповед на кмета на общината за прекратяване на съответен договор, който акт ще подлежи на оспорване. Протоколът е само част от производството по издаване на такава заповед за прекратяване, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване, като правилно е посочил РС.

По тези причини не следва да се обсъждат наведените доводи относно незаконосъобразността на протокола, доколкото същите могат да се обсъждат при евентуално оспорване на заповед за прекратяване на договор за наем/аренда на пасища, мери и ливади от ОПФ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.03.2016 г., постановено по гр.дело №1469/2016 на Районен съд – Плевен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.