Р E Ш Е Н И Е

№ 336

гр.Плевен, 11 Юли 2016год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 264 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.1 б.”е” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от М.П.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-002287/18.12.2015г. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”е” от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с материалния закон. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.26 ал.1 от АПК, тъй като лицето не е уведомено за започване на производството по издаване на заповедта. Сочи се също, че принудителната административна мярка е наложена, без да е конкретизирано какво нарушение е допуснал водача на МПС, тъй като в обстоятелствената част на акта е посочено „няма сключен договор за застраховка гражданска отговорност валиден към момента на проверката или зелена карта”. Твърди се още, че е нарушен и материалния закон, тъй като лекият автомобил е с чужда регистрация, поради което водачът няма задължение по смисъла на КЗ да сключва застраховка ГО. Сочи се, че зелена карта се издава на база сключена застраховка ГО, но според законодателството на Република Чехия такава може да се издаде само на собственика за МПС-то. Моли се за отмяна на заповедта.

С писмо вх.№1166/01.04.2016г. е изпратена административната преписка, образувана по издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, като се счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

За ответника по делото не се явява представител.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена лично на М.П. на 16.03.2016г., видно от отбелязването върху самия акт (л.39), а жалбата е подадена по пощата на 25.03.2016г. (л.6). Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН №5344, фабричен №787339 от 18.12.2015г. (л.21), съставен от К. П.-младши автоконтрольор при СПП-КАТ при ОД на МВР-Плевен, на М.П.П. е вменено нарушение по чл.315 ал.1 от КЗ за това, че на 18.12.2015г., около 13.40часа, в гр.Плевен ул.”Дойран” до ДНА с посока СИЦ, като водач на лек автомобил „Ауди” А4 с рег.№*** (чешка регистрация), собственик O. M., управлява без да има сключен (валиден) договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите или зелена карта към датата и часа на проверката. Представя зелена карта с изтекла валидност на 15.10.2015г. с № D58623 934/0613.

Въз основа на акта от Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен е издадено НП №15-0938-005344 от 30.12.2015г. (л.40), с което П. е санкционирана за вмененото й нарушение на чл.315 ал.1 от КЗ. Наказателното постановление е връчено на 16.03.2016г. От данните по делото се установява, че наказателното постановление е обжалвано пред РС-Плевен (л.42), като по делото не е представено решение на съда.

На 18.12.2015г. от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен на основание чл.171 т.1 б.”е” от ЗДвП е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №15-0938-002287, с която е разпоредено времено отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на М.П.П. до предоставяне на сключена валидна застраховка. В заповедта е посочено, че фактическото основание за издаването й е съставен АУАН фабр.№787339 от 18.12.2015г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началник сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед рег.№316з-3575/14.12.2015г. от Директора на ОД на МВР-Плевен да издава заповеди за прилагане на принудителните административни мерки по ЗДвП (л.29).

При издаване на оспорената заповед са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта е посочена нарушената от оспорващия разпоредби като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. При издаване на заповедта, административният орган не е изложил мотиви, съставляващи фактически основания за издаване на акта, а се е позовал на съставеният АУАН, като е посочил нарушената от П. разпоредба като водач на МПС. Изложените мотиви в заповедта (макар и формулирани като неизпълнение на съответно законово вменено нарушение) сочат на основание по чл.171 т.1 б.”е” от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Удостовереното в акта управление на МПС, във връзка с чието използване няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” към часа и датата на проверката-18.12.2015г., посочен като фактическо основание за издаване на заповедта, съответства на правната разпоредба на чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

По отношение спазването на процесуалноправните разпоредби за издаване на заповедта, съдът съобрази следното:

В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на М.П. по реда на чл.26 ал.1 от АПК за започването на производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ и търсене на административно-наказателна отговорност. Съдът, в настоящият състав, не констатира да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. За пълнота следва да се отбележи, че принципно спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адресата за започване на административното производство.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171 т.1 б.”е” решаващият съд съобрази следното:

Цитираната разпоредба предвижда, че за осигуряване безопасност на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация не са елементи от състава на тази разпоредба, а съгласно изискването по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява МПС, което да няма застраховка „Гражданска отговорност”. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия. Както бе посочено и по-горе, АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на оспорващата, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. Във връзка с последното, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по КЗ досежно управление на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност” към часа и датата на проверката-18.12.2015г., съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и налице ли е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. извършено ли е нарушението. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно-наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН, се решава от РС в производството по обжалване на НП. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да наложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на сектор „ПП” е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Настоящият състав на съда приема, че оспорващата П. не е оборила по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което следва извода, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. В случая М.П. не е ангажирала доказателства по съществото на спора, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респективно - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации. В тази връзка следва да се посочи, че изрично на оспорващата е указано да представи като доказателства по делото в заверен превод на български език зелена карта с № D58623 934/0613. с изтекла валидност на 15.10.2015г., но това не е сторено от П., от което съдът отново прави извод, че лицето не се е справило с доказателствената тежест в производството, а представеният от него непреведен документ (л.46) няма доказателствена стойност, предвид представянето му без легализиран превод на български език. Следва да се посочи още, че тъй като случаят касае автомобил с чужда регистрация, настоящият състав съобрази, че изискването за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност” е регламентирано на международно ниво и е общоизвестно и задължително не само за гражданите на държавите-членки на ЕС. Съгласно българското законодателство-чл.259 ал.3 от КЗ (действащ към момента на издаване на процесната заповед), лицето, управляващо МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на РБ застраховка, не е длъжно да сключва договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че: 1.притежава валиден сертификат „Зелена карта”, или 2.изплащането на обезщетение във връзка с гражданската му отговорност е гарантирано от компетентна институция на държава членка и водачът е включен в списък, изготвен от компетентния орган на държавата членка, посочващ освободените лица от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и предоставен на Република България. Сертификатът „Зелена карта”, според §1 т.36 от ДР на КЗ (действащ към момента на издаване на процесната заповед), е международен сертификат за застраховка, издаден от името на национално бюро по т.21 в съответствие с Препоръка №5, приета на 25.01.1949г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на ООН за Европа. Т.е. случаят не касае някаква особена сложност, доколкото е общоизвестно и датиращо отдавна задължението за наличие на такава застраховка, както в съответната държава, на която е гражданин лицето, така и при навлизане на територията на друга държава. В конкретния случай към датата на проверката-18.12.2015г. процесният автомобил с чужда регистрация не е имал валиден сертификат „Зелена карта”, поради което към този момент е следвало да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, какъвто не е представен на контролните органи.

За пълнота следва да се посочи също, че мярката по чл. 171, ал. 1, б "е" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до представяне на сключена валидна застраховка”. Това е така и защото целта на налагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е оспорващият вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се административнонаказателна санкция.

Процесната заповед съответства и на целта на закона-осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез осуетяване възможността на дееца за извърши други противоправни деяния.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІI състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №15-0938-002287/18.12.2015г. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”е” от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: