РЕШЕНИЕ 334

гр. Плевен, 8 Юли 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – ІV състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 263/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.  

Образувано е по жалба на М.Т.Г. *** срещу заповед № 14-0938-000987/25.06.2014г. на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена. Твърди, че повечето или всички посочени в заповедта наказателни постановления /НП/ не са влезли в законна сила, тъй като няма спомен същите да са му връчвани. Счита, че голяма част от НП – фактическо основание за издаване на заповедта са много стари и съответно погасени по давност, поради което незаконосъобразно административният орган, издал обжалваната заповед, е взел предвид същите при издаване на заповедта. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Т. Д. с пълномощно на л. 44 от делото. Моли заповедта да бъде отменена, на основания посочени в писмени бележки с вх. № 2123/21.06.2016г., както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направени от него разноски по делото. С писмените бележки е направено и искане за спиране изпълнението на административния акт, тъй като ежедневието и задълженията на жалбоподателя са свързани с пътувания извън града и страната и ограничаването на мобилността му е пречка пред реализирането на доходи.

Ответникът – Началникът сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.  

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, ІV състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на ПАМ, с която е постановено изземване на свидетелството му за управление на МПС по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Материално-правните предпоставки за прилагане на тази ПАМ са две: 1) влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2) неизпълнение от страна на водача на задължението – връщане на свидетелство за управление, визирано в императивната правна норма на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Относно втората предпоставка няма спор между страните, че задължението не е изпълнено. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка. Спорен между страните по делото е въпросът дали всички наказателни постановления, обосноваващи от фактическа страна издадената заповед са влезли в сила. Жалбоподателят твърди, че не всички наказателни постановления, посочени в заповедта са влезли в сила, тъй като не са му връчвани, но не представя доказателства за тяхното оспорване пред съд.

Фактическо основание за издадени на заповедта, предмет на делото са общо 13 броя НП, издадени срещу жалбоподателя в периода март 2003г. – март 2013г.

Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не може като фактическо основание на заповедта да се сочат НП, който са унищожени. Действително като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено НП №280000/29.03.2005г., което е унищожено на основание заповед № 4332з-19/14.01.2015г., съгласно писмо и доказателства на ответника на л. 79,82,83 от делото. Същото се установи и за НП № 877/20.03.2003г., съгласно писмо и доказателства от ответника на л. 45, 49, 50 от делото. От последните се установява, че всички НП за периода 1998г-2004г. са унищожени. Недопустимо е позоваването на НП, който са унищожени и съответно не могат да бъдат представени, като доказателство по делото. Следователно тези НП и фактите, който установяват следва да бъдат изключени и преценката налице ли са материално правните предпоставки за издаване на заповедта следва да се направят без тях.

 Основателно е и възражението на жалбоподателя, че за някой НП е изтекла и абсолютната давност за изпълнение на наказанието и те също не могат да бъдат използвани като фактическо основание за налагане на принудителна мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП.  НП, приложени от л. 16 до л. 23 от делото са за период от 11.03.2003г. до 25.07.2005г. като административните нарушение по ЗДвП, който са санкционирани с тях са от същия период и с тях е наложено административно наказание – глоба, в различен размер. Приложените НП са влезли в законна сила в  периода от 03.06.2003г. до 23.11.2005г., като за това има надлежно отбелязване върху тях.

Съгласно чл. 82, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН административните наказания не се изпълняват, ако са изтекли две години, когато е наложено наказанието глоба, като независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява ако е изтекъл срок от три години от влизане в  сила на НП. Този тригодишен срок е изтекъл за НП с №№ 810/11.03.2003г., 648/13.03.2003г., 877/20.03.2003г., № 128/01.02.2005г., 1179/21.03.2005г., 28000/29.03.2005г., 2433/25.04.2005г., 1085/25.07.2005г. преди издаване на заповедта, предмет на делото. След като законодателят е допуснал, че след изтичане на определен срок  /3 години за посочените НП/ от влизане в сила НП, с които се налага наказание - глоба, това наказание не може да бъде изпълнено принудително, то на още по-голямо основание извършването на това нарушение и налагането на това наказание не може да се използва като фактическо основание за прилагане на други средства за държавна принуда с по-нисък интензитет, каквито се явяват принудителните административни мерки.

С оглед изложеното всички НП с № 810/11.03.2003г., № 648/13.03.2003г., 877/20.03.2003г., № 128/01.02.2005г., № 1179/21.03.2005г., № 28000/29.03.2005г., № 2433/25.04.2005г., № 1085/25.07.2005г., не могат да бъдат използвани като фактическо основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Противното би означавало да се допусне нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК и принципът на законност – чл. 4 от АПК. Ответникът като се е позовал на тези НП, за да обоснове от фактическа страна издадената заповед е допуснал нарушение на чл.4 и чл.6 от АПК, което се явява и съществено процесуално нарушение.

Останалите НП, който са използвани от ответника за обосновка на издадената заповед са: НП № 3356/11.01.2010г. /л.24 , с което са отнети  7 контролни точки, НП № 61777/23.06.2011г. /л. 80 от делото/, с което са отнети – 4 контролни точки, НП4240/29.07.2011г. /л.26 т делото/, с което са отнети – 14 контролни точки, НП1957/01.06.2012г.  /л.48/, с което са отнети – 10 контролни точки  и НП 364/01.03.2013г. /л. 28/, с което са отнети – 6 контролни точки на жалбоподателя. С посочените НП са наложени административно наказания – глоба в различен размер и общо са отнети  - 41 контролни точки.  Тези пет НП са връчени  на основание чл. 58, ал.2 от ЗАНН, като връчването е удостоверено съгласно изискванията на закона и са приложени доказателства, че жалбоподателят е търсен на постоянния си адрес и не е намерен, като е имало сведения, че се намира в Република Гърция – писма на л. 25 /относно НП № 3356/11.01.2010г/ л. 27 /относно НП № 4240/11г. и1957/11г./, л. 29  /за НП 364/13г./ и на  л. 81  /за НП № 61777/11г./ и са влезли в сила съответно в периода от 12.06.2012г. до 26.03.2013г. Тези писма са официални свидетелстващи документи и съответно се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, съдържанието им не е опровергано и съдът следва да приеме  обстоятелствата, изложени в тях за доказани относно това, че жалбоподателят е търсен на постоянния си адрес и не е намерен, поради което законосъобразно санкциониращият орган е приложил чл. 58, ал.2 от ЗАНН  и посочените НП са влезли в законна сила на посочената върху тях дата. Спрямо тези дати към момента на издавена на заповедта, предмет на делото  -  25.06.2014г., тригодишният срок по чл. 82, ал.3 от ЗАНН не е изтекъл и съответно тези пет НП могат да обосноват от фактическа страна, издадената заповед.

С посочените НП са отнети общо 41 контролни точки при максимален брой – 39, съгласно наредба № І-139 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Но жалбоподателят е представил  доказателства, че е преминал допълнително обучение съгласно чл.  157 от ЗДвП /л. 57 от делото/ към 15.03.2014г. и  е изпълнил всички наложени му наказания глоба, който са влезли в сила  към 07.02.2014г. /платежни документи от дата 07.02.2014г. л.58-63 от делото/.  Представена е още и заповед № 361/05.02.2014г., с която е оттеглена заповед № 20392/2013г. за прилагане на друга ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП /л.65 от делото/. В последната ответникът е посочил, че поради техническа грешка на М.Т.Г. са отнети 13 контролни точки, като след влизане в сила на НП 364/2013г. и възстановяване на посочените не правилно отнети контролни точки, лицето притежава положителен брой контролни точки. Тези доказателства водят до извод, че към 05.02.2014г, дата на издавена на заповед № 361/05.02.2014г.. жалбоподателят е имал малък положителен брой контролни точки. Той е завършил успешно допълнително обучение за водач на МПС на 15.03.2014г. /л.57/ и следователно е имал права да му бъдат възстановени до 1/3 от контролните точки /13кт./ съгласно чл. 158, ал.1, т.1 от ЗДвП, които следва да се прибавят към горепосочения малък остатък.  Предвид, че самият ответник твърди в заповед № 361/05.02.2014г, че след влизане в сила НП 364/2013г, жалбоподателят е имал положителен брой контролни точки /не посочен/  и при фактът, че той е преминал допълнително обучение на 15.03.2014г. /след дата на влизане в сила на това НП и заповед № 361/ и е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, то жалбоподателят следва да е имал минимум 14 контролни точки /1 к.т минимален остатък от предишните и възстановени 13 к.т. по реда на чл. 158, ал.1, т.1 от ЗДвП/ към дата 15.03.2014г.. Ответникът не се позовава на други НП след НП 364/2013г., то е последното посочено като фактическо основание за оспорената заповед. С него се отнемат 6 к.т. и следователно жалбоподателят следва да има положителен брой контролни точки след това НП. Не може да се направи извод, че ответникът е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е възстановил 13 к.т  на 15.03.2014г. Няма мотиви в тази връзка в оспорената заповед и доколкото няма други доказателства за отнети още контролни точки на жалбоподателя, то се налага извод че последният следва да има положителен брой контролни точки след влизане в сила на НП № 364/01.03.2013г., с което са му отнети  6 контролни точки.

С оглед изложеното съдът приема, че не са налице материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП, не е установена правилно фактическата обстановка по случая и са допускани нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Последното е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Заповедта предмет на настоящото производство е издадена от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен, който съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП е компетентен по степен място и материя административен орган да издава заповеди с такъв предмет. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма, но при нарушение на процесуалните правила за нейното издаване и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбата, поставила начало на настоящото производство, при изложените мотиви, се явява основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е доказал разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложен на л. 86 от делото.

Относно направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта, направено с писмените бележки от процесуалния представил на жалбоподателя, същото е неоснователно и недоказано. Съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Следователно предварително изпълнение административния акт е допуснато по силата на закона. При всяко положение на делото жалбоподателят може да поиска съгласно чл. 166, ал.4 вр. ал.2 от АПК да спре изпълнението на акта, допуснато  по силата на закона. Нормата изисква молителят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

В случая към искането не са приложени доказателства, които да установят, че жалбоподателят би понесъл значителна или трудно поправима вреда от предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Направени са само твърдения, че ежедневието и задълженията му са свързани с пътувания, дори не е уточнено от какъв характер са тези пътувания и колко чести са, какви биха били вредите ако не се осъществят. Доказателства в подкрепа на искането не са налични и в цялото дело. С оглед изложеното искането се явява недоказано и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № 14-0938-000987/25.06.2014г. на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата на М.Т.Г. ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен да плати в полза на М.Т.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева като разноски по административно дело № 263 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на М.Т.Г. *** чрез адв. Т.Д. *** за спиране изпълнението на заповед № 14-0938-000987/25.06.2014г. на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ:  /п/