Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 227/13.05.2016 г.
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав,
в публично заседание на двадесет и втори
април,
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор: ЙОРДАНКА
АНТОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева
касационно административно дело № 257 по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
АПК във вр. с чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
С решение № 114/25.02.2016,
постановено по НАХД № 134 по описа за 2016г. Плевенският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № 102/23.12.2015г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/-Плевен, с което на „Стефано”
ООД гр. Плевен, на осн. чл. 48, ал. 2 от Закона за храните/ЗХ/ и чл. 53, във вр. с чл.
83 от ЗАНН е наложено административно
наказание-имуществена санкция в размер на
1000/хиляда/ лв. за нарушение на чл. 20,ал. 1, т. 1 от ЗХ за това, че
при извършената на 01.12.2015 г. проверка в смесен магазин , стопанисван от дружеството
на ул. „Кавала” № 16 гр. Плевен е установено, че в обекта се съхраняват и
предлагат за продажба храни с изтекъл срок на минимална трайност, подробно
описани в НП.
Така
постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „Стефано” ООД гр.
Плевен, представлявано от С.Д.Х., подадена
чрез процесуалния му представител адв. И.Я.
***. Жалбоподателят счита, че решението
е неправилно , тъй като РС не е извършил
задълбочено изследване на всички доказателства и факти по делото. Това е довело до необосновани и неправилни фактически изводи,
и оттам- до незаконосъобразно решение. На първо място твърди, че е налице
разминаване в АУАН и НП относно посочената за нарушена правна норма, тъй
като в АУАН е посочен чл. 20,ал. 1 от ЗХ, а в НП-чл. 20,ал. 1, т. 1 от ЗХ. Счита, че изводите на РС за приложимост на
чл. 52,ал. 2 от ЗАНН са неправилни. На
второ място навежда довод за неизпълнение от страна на административнонаказващия
орган на чл. 52,ал. 4 от ЗАНН за допълнителна проверка на фактите и
обстоятелствата, предвид направеното от
него възражение срещу АУАН. На
следващо място твърди, че съдът не е
изследвал достатъчно всички
доказателства по делото и в частност
тези, опорочаващи процедурата по
съставянето на АУАН. Твърди, че
актът не е бил съставен при извършване на
проверката. Двамата свидетели,
разпитани по делото дават противоположни показания за съществуването на комисия, за наличието на която се твърди в писмен доклад до директора на ОББХ. Намира, че
съставянето на АУАН в по-късен момент съставлява грубо нарушение на процедурните правила. На последно място счита за изцяло погрешен
изводът на РС за потвърждаване на НП
поради това, че наказанието е в минималния, предвиден в закона размер. По
същество, чрез процесуалния си представител адв. Я. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди,
че в решението си РС се е позовал на
констативен протокол, какъвто в делото няма.
Моли да бъде отменено решението и НП.
Ответникът, в подадено
писмено становище оспорва жалбата. Счита, че решението и потвърденото с него наказателно
постановление са правилни и законосъобразни и моли да бъдат потвърдени.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
Административен
съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и
изискванията на закона намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Районният съд основателно е
приел, че изложените в АУАН и НП
факти се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Кредитирал е показанията на свидетелите А. и Б. , като е направил извод,
че по същество жалбоподателят признава
констатациите на проверяващите,
отразени в АУАН. Действително РС е
посочил, че : „констатациите са описани в Констативен протокол № 0000576/ 08.12.2015г.”,
а всъщност това е АУАН, но настоящият съд
намира, че така допуснатата фактическа
грешка е несъществена и не се отразява на
законосъобразността на решението.
Както в цитирания АУАН, така и в
предхождащия го доклад от извършената инспекция
от 01.12.2015 г. конкретно и безпротиворечиво са описани установените от проверяващите храни с изтекъл срок на минимална трайност , като е посочена крайната дата на годност за всяка една от стоките.
Тяхната наличност в търговския обект не се оспорва от касатора, който
още в подаденото възражение срещу АУАН
е посочил, че не е
предлагал за продажба тези стоки, а само ги е съхранявал до тяхната подмяна. Настоящият съд споделя
изцяло доводите на решаващия, че не
са изпълнени изискванията за задължително маркиране , отделно съхраняване
и записване на стоките с изтекъл срок
на годност в дневник за бракуване , което е предпоставка във всеки един момент тези стоки да
бъдат продадени, тъй като са
съхранявани заедно с годните.
За да потвърди
наказателното постановление първоинстанционният
съд основателно е приел, че е налице извършено от жалбоподателя- настоящ касатор административно
нарушение, за което, в отсъствие на съществени процесуални нарушения е проведено административно-наказателно
производство и е издадено наказателно постановление. Обсъдил е наведените пред
него доводи на жалбоподателя във връзка с правото му на защита, и основателно е
приел, че с добавянето на т. 1 от чл. 20,ал. 1 от ЗХ това право не е
нарушено. Споделя се изводът, че за
нарушителя е ясно какво нарушение е извършил, тъй като същото е
описано в достатъчна степен в
АУАН и НП. Настоящият съд счита, че не е налице процесуално нарушение при
издаване на НП, тъй като, както основателно е приел РС, дори и да е налице
нарушение при съставяне на АУАН поради
непълното изписване на нарушената правна норма, тази нередовност е поправима
в условията на чл. 53,ал. 2 от ЗАНН, каквито условия са налице. Не се
споделят оплакванията на касатора за неизвършена допълнителна проверка по
направеното пред административнонаказващия орган възражение срещу АУАН. Наведените
в същото доводи за незаконосъобразност
на АУАН поради това, че стоките не са
предлагани за продажба са ирелевантни за
административнонаказателната отговорност по изложените по-горе
съображения. Не се споделят и направените
неясните доводи по т.4 от касационната жалба. Основателно РС е потвърдил изцяло НП, тъй като наложената
санкция е в минимален размер и липсва
правна възможност за нейното намаляване
със съдебно решение, дори и при хипотетично наличие на доказателства за смекчаващи
обстоятелства/ каквито в действителност не са ангажирани/.
Като е
потвърдил наказателното постановление, решаващият съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 114/25.02.2016,
постановено по НАХД № 134 по описа за 2016г. на
Плевенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.