Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

                                           

                                                 227/13.05.2016 г.

                                                гр. Плевен

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав,  в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА                                                                 

                                           ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

       Секретар: М.К.

       Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

       Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 257 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

         С решение № 114/25.02.2016, постановено по НАХД № 134 по описа за 2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление  № 102/23.12.2015г.  на  Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/-Плевен, с което на „Стефано” ООД гр. Плевен, на осн. чл. 48, ал. 2 от  Закона за храните/ЗХ/ и чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН  е наложено административно наказание-имуществена санкция  в размер на 1000/хиляда/ лв. за нарушение на чл. 20,ал. 1, т. 1 от ЗХ  за това, че  при извършената на 01.12.2015 г.  проверка  в смесен магазин , стопанисван от дружеството на ул. „Кавала” № 16 гр. Плевен е установено, че в обекта се съхраняват и предлагат за продажба храни с изтекъл срок на минимална трайност, подробно описани в НП.

         Така постановеното решение  е обжалвано с касационна жалба от „Стефано” ООД гр. Плевен, представлявано от С.Д.Х.,  подадена чрез процесуалния му  представител адв. И.Я. ***. Жалбоподателят  счита, че решението е неправилно , тъй като РС не е  извършил задълбочено изследване на всички доказателства и факти по  делото. Това е довело до  необосновани и неправилни фактически изводи, и оттам- до незаконосъобразно решение. На първо място твърди, че   е налице  разминаване в АУАН и НП относно посочената за нарушена правна норма, тъй като в АУАН е посочен чл. 20,ал. 1 от ЗХ, а в НП-чл. 20,ал. 1, т. 1 от ЗХ.  Счита, че изводите на РС за приложимост на чл. 52,ал. 2  от ЗАНН са неправилни. На второ място навежда довод  за  неизпълнение от страна на административнонаказващия орган на чл. 52,ал. 4 от ЗАНН  за  допълнителна проверка на фактите и обстоятелствата, предвид направеното от  него възражение срещу АУАН.  На следващо място  твърди, че съдът не е изследвал достатъчно  всички доказателства по делото  и в частност тези, опорочаващи процедурата по  съставянето на АУАН.  Твърди, че актът не е бил съставен при извършване на  проверката.  Двамата свидетели, разпитани по делото дават противоположни показания  за съществуването на комисия, за  наличието на която се твърди  в писмен доклад до  директора на ОББХ.  Намира, че  съставянето на АУАН в по-късен момент съставлява грубо нарушение  на процедурните правила.  На последно място счита за изцяло погрешен изводът на РС за  потвърждаване на НП поради това, че наказанието е в минималния, предвиден в закона размер. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Я. поддържа  жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че  в решението си РС се е позовал на констативен протокол, какъвто в делото няма.  Моли да бъде отменено решението и НП.

          Ответникът, в подадено писмено становище оспорва жалбата. Счита, че  решението и потвърденото с него наказателно постановление са правилни и законосъобразни и моли да бъдат потвърдени.

          Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.  Счита, че  решението е правилно и законосъобразно и моли да  бъде потвърдено.

          Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество е неоснователна.

            Районният съд основателно е приел, че  изложените  в АУАН и НП  факти  се подкрепят изцяло  от събраните по делото доказателства.  Кредитирал е показанията на свидетелите А. и Б. , като е направил извод, че  по същество  жалбоподателят  признава  констатациите  на проверяващите, отразени в АУАН. Действително РС  е посочил, че : „констатациите са описани в Констативен протокол № 0000576/ 08.12.2015г.”, а всъщност това е  АУАН, но настоящият съд намира, че така допуснатата  фактическа грешка е несъществена и не се отразява на  законосъобразността на  решението. Както в  цитирания АУАН, така и в предхождащия го доклад от извършената инспекция  от 01.12.2015 г. конкретно и безпротиворечиво са описани  установените от проверяващите  храни с изтекъл срок  на минимална трайност ,  като е посочена крайната  дата на годност за всяка една от  стоките.  Тяхната наличност в търговския обект не се оспорва от касатора, който още в подаденото възражение  срещу АУАН е  посочил, че  не е  предлагал за продажба тези стоки, а само ги е съхранявал  до тяхната подмяна. Настоящият съд споделя изцяло доводите на решаващия, че  не са  изпълнени  изискванията за  задължително маркиране , отделно съхраняване и записване на   стоките с изтекъл срок на годност  в дневник за  бракуване , което е предпоставка  във всеки един момент тези стоки да бъдат   продадени, тъй като  са  съхранявани  заедно с годните.

           За да потвърди наказателното постановление   първоинстанционният съд основателно е приел, че е налице извършено от  жалбоподателя- настоящ касатор административно нарушение, за което, в отсъствие на съществени процесуални нарушения е  проведено административно-наказателно производство и е издадено наказателно постановление. Обсъдил е наведените пред него доводи на жалбоподателя във връзка с правото му на защита, и основателно е приел, че  с добавянето на  т. 1 от чл. 20,ал. 1 от ЗХ това право не е нарушено. Споделя се   изводът, че за нарушителя е ясно какво нарушение е извършил, тъй като  същото е  описано  в достатъчна степен в АУАН и НП. Настоящият съд счита, че не е налице процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като, както основателно е приел РС, дори и да е налице нарушение  при съставяне на АУАН поради непълното изписване на нарушената правна норма, тази нередовност  е поправима  в условията на чл. 53,ал. 2 от ЗАНН, каквито условия са налице. Не се споделят оплакванията на касатора за неизвършена допълнителна проверка по направеното пред административнонаказващия орган възражение срещу АУАН. Наведените   в същото доводи за незаконосъобразност на АУАН поради това, че  стоките не са предлагани за продажба са ирелевантни за  административнонаказателната отговорност по изложените по-горе съображения. Не се споделят и направените   неясните доводи по т.4 от касационната жалба. Основателно  РС е потвърдил изцяло НП, тъй като наложената санкция е в минимален размер и  липсва правна възможност за нейното  намаляване със съдебно решение, дори и при хипотетично наличие на доказателства за смекчаващи обстоятелства/ каквито в действителност не са ангажирани/.

         Като  е потвърдил наказателното постановление, решаващият съд е постановил правилен и  законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

         Водим от горното  съдът

                                              Р Е Ш И :

        ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 114/25.02.2016, постановено по НАХД № 134 по описа за 2016г. на  Плевенския   районен съд.

          Решението не подлежи на обжалване.

                        

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.