РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Плевен, 26 Април 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 256 по
описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Л. Б., срещу решение № 78/12.02.2016г. на Районен съд /РС/ на Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 2676/2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2015-035367/25.08.2015г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД
„Контрол на пазара” към КЗП, с което на БТК ЕАД – София с ЕИК 831642181, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115,
представлявано от Изпълнителния директор А. И. Д. с ЕГН **********, е наложена на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, имуществена санкция в размер на 6000 /шест хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като необосновано
и постановено при нарушение на материалния закон – ЗЗП и ЗАНН. Касаторът счита,
че НП е издадено в нарушение на материалният закон, а самото нарушение е
недоказано. Твърди се, че в хода на съдебното производство били представени
доказателства, че на стоката е бил осигурен ремонт и същата е предоставена на
потребителя. Искането на последния за ремонт или замяна на стоката с нова обаче
било неоснователно, тъй като в оторизирания сервиз било констатирано, че
стоката била увредена по вина на потребителя, поради което били нарушени
гаранционните условия. Твърди още, че съдебното решение не съдържа всички
задължителни реквизити, включително обсъждане на направените по наказателното
постановление възражения.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
По делото е представено писмено становище за неоснователност на касационната
жалба
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен установил, че в КЗП постъпила жалба вх. № Р-03-262/09.02.2015г.
от В. А. А. във връзка с гаранционно отстраняване на дефект на мобилен телефон от 10.01.2015г.
в магазин на “Виваком”. По повод жалбата от служители на КЗП била извършена
проверка в магазин “Виваком 4802” в гр. Плевен, пл. Възраждане № 3,
обективирана в КП № К-0179217/11.02.2015г. При проверката било установено, че мобилен
телефон „Алкател” бил приет със сервизна поръчка № 381508/10.01.2015г. При
приемане на телефона в магазина на 10.01.2015г. в сервизната поръчка с № 381508
било отразено: „леки драскотини от нормална експлоатация”. Не е било отразено
да има следи от удар/падане, нито състоянието на стикера за влага. На 09.02.2015г.
потребителят посетил магазина за получаване на апарата и установил, че същият е
силно увреден – има силни наранявания по дисплея и лайсната, при което отказал
да го получи. Към момента на проверката от служители на КЗП, телефонния апарат
се намирал в обекта, придружен от гаранционна карта, договор за лизинг,
констативен протокол № 15715/19.01.2015г. към сервизна поръчка №
381508/10.01.2015г., с който е направен отказ от гаранционно обслужване поради
активиране на стикер за влага. Със съставянето на КП № К-0179217/11.02.2015г.,
служителите на КЗП дали задължително предписание – да се приведе стоката в съответствие
с договора за продажба по реда на чл. 112 (чрез ремонт или замяна с нова) и чл.
113, ал. 1 и чл. 105 от ЗЗП в срок до 25.02.2015г. да се представи акт за
удовлетворяване на рекламацията. При проверката по документи, за което е
съставен Констативен протокол 2015№К – 0071116/25.02.2015г. е представено
становище от търговеца, че на 19.01.2015г., устройството е върнато към магазина
за получаване с отказано гаранционно обслужване. Не е представен акт за
удовлетворяване на рекламацията. От страна на КЗП е направено заключението, че
до 10.02.2015г. търговецът не е привел стоката – мобилен телефонен апарат „ALCATEL
6030Х“ в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано
от датата на предявяване на рекламацията - 10.01.2015г. – нарушение на чл.113
ал.2 ЗЗП, като е отбелязано, че същото е извършено повторно. Отбелязано е още,
че търговецът не е изпълнил задължението си по същата разпоредба дори до
25.02.2015г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ К-035367/25.02.2015г., с който били повдигнати административни обвинения за
нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. По
съставеният акт било издадено оспореното наказателно постановление. За да потвърди последното РС Плевен приел, че
в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени процесуални нарушения, от доказателствата по делото се установявало,
че вмененото на “БТК” ЕАД нарушение действително било извършено. Същото
правилно било квалифицирано от АНО, а наложената санкция била съобразена с
критериите по чл. 27 от ЗАНН във вр. с § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП . Възражения на
процесуалния представител на оспорващия съдът мотивирано отхвърлил, като
посочил, че фактическите констатации от АУАН се потвърждавали от събраните по
делото доказателства.
Оспореното решение на РС Плевен
е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд, както от
фактическа, така и от правна страна са правилни. Същите са изведени въз основа на надлежно
събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са
преценени от първоинстанционния съд, като не са налице твърдените в жалбата
закононарушения при преценка на доказателствата от първоинстанционния съд. Решението
на РС Плевен е подробно и изчерпателно мотивирано, като мотивите на решаващия съд се споделят изцяло и не следва да се
преповтарят.
Отговорността на дружеството е ангажирана за
нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, който повелява привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Изпълнителното деяние посочено в оспореното
наказателно постановление съдържа признаците на състава по чл. 113, ал. 2 от
ЗЗП, а именно непривеждане на мобилен телефон “Алкател”
в съответствие с договора за продажба в рамките на месечен срок, считано от
датата на предявяване на рекламацията – 10.01.2015г. От доказателствата
по делото се установява, че стоката мобилен телефон “Алкател”
не само, че не е била приведена в съответствие с договора за продажба в
указания срок, а въобще е било отказано гаранционно обслужване. Последното е
наложило издаване на задължителни предписания, който обаче не са предмет на
настоящето производство.
Санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП препраща изрично
към чл. 113 от с.з., като предвижда имуществена санкция по отношение на юридическите
лица в размер от 500 до 3000 лв. Според разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП При
повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а
едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен
размер. Съгласно § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. С
оспореното наказателно постановление е наложеното наказание е в размер на 6000
лева, като са описани и приобщени доказателства за наличие на предпоставките за
повторност. Такива са представени и пред РС Плевен (л. 98-117), поради което
основателен е извода на решаващия съд за необходимост от налагане на наказание в максимален
размер, а именно – 6000 лева, по съображения за по – добър индивидуално –
превантивен и генерално – превантивен ефект. Основателно е посочено, че и по цитираните
в НП влезли в сила наказателни постановления са налагани минимални по размер
наказания, които съвсем очевидно не подтикват санкционираното лице към това да
приведе дейността си по ЗЗП в необходимия законосъобразен порядък – което само
по себе си, допълнително потвърждава необходимостта от значително по -
интензивно въздействие, чрез налагане на наказанието по настоящото дело в
максимален размер.
Изцяло се споделят изводите на РС Плевен по
отношение отказа за извършване на гаранционен ремонт, в какъвто смисъл е и
основното възражение от касационната жалба. Съдът намира, че същите не следва
да се преповтарят, като с оглед пълнота следва да се посочи, че е без правно
значение в случая организацията на работа на служителите при търговеца. В
случая, релевантните констатации за състоянието на мобилния телефон са тези,
обективирани в сервизна поръчка № 381508/10.01.2015г. Противното би означавало да се даде
възможност за недобросъвестна манипулация на стоката с оглед отказ от
гаранционно обслужване. Все в тази връзка правилно е изложението на РС Плевен,
че евентуално изслушване експертиза в хода на въззивното производство би
установило единствено дали е активиран стикера за влага, но не и момента на
активиране, което е релевантия за спора факт, т.е. такава експертиза не би
допринесла за изясняване на случая.
При горните съображения настоящият касационен състав
намира, че съдебното решение, предмет на настоящото производство е правилно и
съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/12.02.2016г., постановено по н.а.х.д. № 2676 по описа на
Районен съд Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.