РЕШЕНИЕ

№ 197

град Плевен, 26 Април 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 254/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от проф. д-р Д.Ж.С. *** чрез пълномощник адв. Т.Г., срещу решение № 54/04.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 3089/2015 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо. Посочва, че в решението си Районен съд гр. Плевен неправилно е приел, че проведените процедури по ЗОП за избор на изпълнител на обществена поръчка по почистването не е извинително поведение. Твърди, че за непровеждане на обществена поръчка и заплащане на публични средства от страна на общината без предвидения за това регламент се носи административно-наказателна отговорност по ЗОП, не по-малка от глобите по ЗУО. Навеждат се доводи, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъбиране на допустими и относими доказателства, досежно принадлежността на имот-язовир „Гривица“, който не е в патримониума на община Плевен. Посочва, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 12 от ЗУО, отговорност на кмета на общината е почистването на отпадъци на общинските пътища в съответствие с чл. 12, както и че законово задължение на общината като собственик е да почиства общинските пътища в съседство. Твърди, че изцяло от страна на административно-наказващият орган е игнорирана законовата отговорност съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗВ на собственика. Излага доводи относно това, че видно от показанията на свидетелите, от страна на общината са предприети действия като поставяне на предупредителни табели, изградена е предпазна дига и канавка до язовир „Гривица“, както и действия по почистване съобразно констатираните от РИОСВ-Плевен замърсявания. Твърди, че по делото са представени безспорни писмени доказателства, във връзка с възлагане почистването на нерегламентирани замърсявания в района на язовир с. Гривица. Навежда доводи, че е налице липса на материална компетентност на издалия наказателното постановление. Сочи, че представената по делото заповед № РД-114/12.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите е неотносима, тъй като е издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда и не представлява оправомощаване и делегиране на властнически правомощия по специалния ЗУО, нито е посочена в обжалваното наказателно постановление. Твърди, че от приложената заповед е видно, че директора на РИОСВ е оправомощен да издава НП по ЗООС, нарушението обаче е по ЗУО, където компетентния орган за издаване на НП е министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице. Счита, че няма издадена заповед, с която министъра по реда на ЗУО да е оправомощил директора на РИОСВ да издава НП. Моли за отмяна на решението на Районен съд гр. Плевен като незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо със законните от това последици.

В съдебно заседание касаторът – проф. д-р Д.Ж.С. ***, не се явява, представлява се от адв. Т.Г., която от името на доверителя си моли съдът да отмени решението на Районен съд – гр.Плевен като неправилно и незаконосъобразно, със законните последици от това. Моли съдът да приеме, че съгласно разпоредбата на специалния Закон за управление на отпадъците на чл.157 ал.2, във връзка с ал.4, компетентността за издаване на наказателни постановления по силата на материалната компетентност на този закон, е вменена в право и компетентност на Министъра на околната среда и водите, а представената по делото при повторното разглеждане след първоначалното връщане на делото заповед не е относима и не оправомощава директора на РИОСВ за издаване на наказателни постановления, т.к. заповедта е с основание Закона за околната среда и водите, който е общ спрямо Закона за издаване на отпадъците и не позволява ангажиране на административнонаказателна отговорност. Посочва, че подробни доводи по същество са изложени в самата жалба, касаеща задължението на собственика на язовира в конкретния случай по втора точка, за което е вменена административно-наказателна отговорност на доверителя й. Твърди, че са налице различни констатации между съставянето на акта до издаване на наказателното постановление от самия административнонаказващ орган, касаещи това, че в срока, предоставен за отстраняване на констатираните нарушения, същите са изпълнени, макар и частично, както са установили инспекторите на РИОСВ.

Ответникът – РИОСВ-Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, мотивите подробно са изложени в същата и предлага същата да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 028/02.07.2015 г. на директора на РИОСВ-Плевен, с което на основание чл.151 ал.2 т.6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на проф. д-р Д.Ж.С. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, затова че в качеството си на кмет на община Плевен не e предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на строителни отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища в участък от територията на община Плевен, както и не е организирал почистването им. Нерегламентирани замърсявания със строителни отпадъци (локални сметища) са констатирани на 09.04.2015г. при оглед на речните легла и прилежащите им територии на р.Вит и нейните притоци, преминаващи през землищата на с.Опанец, с.Ясен и с.Гривица – всички в община Плевен както следва: в зоната на мостово съоръжение на р.Вит, по пътя Плевен – Долна Митрополия, в землището на с.Опанец; в прилежащата територия на р.Дъбнишка бара, приток на р.Вит, в землището на с.Ясен; в зоната при моста над р.Вит по пътя от с.Ясен за с.Дисевица; по южната страна на ретенционен язовир “Гривица”, изграден на р.Гривишка бара за защита от наводнения, разположен в имот №000222, е констатирано локално сметище от нерегламентирано изхвърлени строителни отпадъци, натрупани върху площ от около 2000 кв.м, засягаща частично чашата на язовира и сервитута на граничещия с него участък от общински път ІV клас (с.Гривица – с.Радишево).

Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е проверил обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление с допустимите по закон доказателствени средства, при спазване на съдопроизводствените правила. Обсъдени са събраните доказателства, като мотивите на РС Плевен, са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че неправилно е ангажирана отговорността на кмета на Община Плевен относно състоянието на язовира „Гривица”, тъй като същият е публична държавна собственост и стопанисването му е възложено на „Напоителни системи”ЕАД, клон Среден Дунав. В случая по южната граница на ретензионен язовир „Гривица”, изграден на р. Гривишка бара, разположен в имот №000222, е констатирано локално сметище от нерегламентирано изхвърлени строителни отпадъци върху площ от 2000 кв.м, засягащо частично чашата на язовира и сервитута на граничещия с него участък от общински път ІV клас (с.Гривица –с.Радишево) т.е. не е установено сметище в съораженията на „язовир” по см. на §1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, като твърденията, че площта , върху която е сметището, е държавна собственост съгласно цитиран АДС от 12.01.2001 г., не е доказано с необходимите писмени доказателства.

Неоснователен е и доводът на касатора за липса на материална компетентност на административно-наказващия орган. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗУО 4) наказателните постановления по ал. 1, 2 и 3 се издават съответно от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица, както и от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по ал. 1. Установеното нарушение е на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, което попада в изброените нарушения в чл.157, ал. 2 от ЗУО т.е. компетентен да издава НП е освен министърът и оправомощено от него длъжностно лице, а с оглед заповед № РД-622/08.08.2012 година на министъра на околната среда и водите л. 53 по нахд № 1838/2015 г по описа на РС-Плевен) такива лица са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 54/04.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 3089/2015 г. на Районен съд гр. Плевен. Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.