Р Е Ш Е Н И Е

№ 230/13.05.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 253 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 103/22.02.2016г., постановено по НАХД № 3204 по описа за 2015 г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 1215/02.12.2015 г. на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, в частта, с която на Е.А.А. ***, на осн. чл.275,ал. 1,т. 2 от Закона за горите/ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 75,00 лв. за нарушение на чл.213, ал. 1, предл. 7, т. 1 от ЗГ и са отнети в полза на държавата вещи,предмет на нарушението:1,6 пространствени куб.м. дърва от дъб на пазарна стойност 80 лв. за това, че на 21.07.2015 г. в землището на с. Бохот, Плевенска обл., в дома си на ул.”Г.Бенковски” № 11, в товарен автомобил ”Фолксваген” с рег. № ЕН 4347 ВА съхранява 1,6 пространствени куб.м. дъбови дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с контролна марка или друга такава, като е отменил наказателното постановление в частта, в която е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението- 1 бр. товарен автомобил ”Фолксваген” с рег. № ЕН 4347 ВА с пазарна стойност 1500 лв.

Така постановеното решение, в частта, с която е отменено наказателното постановление е обжалвано с касационна жалба от Регионална дирекция по горите- Ловеч. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е незаконосъобразно и неправилно. Навежда довод, че разпоредбата на чл. 273,ал. 1 от ЗГ се отнася към текста на чл. 20,ал. 1 от ЗАНН, а не към текста на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, която е самостоятелна и специална както по отношение на чл. 20,ал. 1 от ЗАНН, така и по отношение на чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Твърди още, че с разпоредбата на чл. 273,ал. 1 от ЗГ законодателят предвижда отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, което е предвидено в 20,ал. 1 от ЗАНН. На следващо място сочи, че в хода на съдебното следствие не е доказано, че макар и собствеността на вещта, послужила за извършване на административно нарушение да не е собственост на нарушителя, нарушението е извършено независимо или против волята на собственика, каквато хипотеза е допусната в чл. 273,ал. 1 от Зг. По така изложените съображения моли да бъде отменено решението в частта ,в която е отменено наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Ц. *** оспорва жалбата. Счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Навежда довод, че е следвало административният орган да е изяснил с собствеността на автомобила. Моли да бъде потвърдено решението.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление в необжалваната му част, решаващият съд основателно е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е кредитирал с доверие. Въз основа на така установените факти е приел, че Е.А. е извършил административно нарушение по чл. 213,ал. 1, т. 1 от ЗГ и правилно е потвърдил наказателното постановление в частта, в която на нарушителя е наложено административно наказание.

За да отмени НП в частта, с която е отнет автомобилът, послужил за извършване на административното нарушение, решаващият съд е изложил съображения, на първо място свързани с неизяснените от наказващия орган обстоятелства, касаещи собствеността на вещта, и оттам- налице ли е предвидената в чл. 273,ал. 1 , предл. 2 от ЗГ предпоставка за отнемането й. Настоящият съд счита, че в административнонаказателното производство наказващият орган е следвало да изясни чия собственост е вещта, послужила за извършване на нарушението- в конкретния случай- отнетият товарен автомобил, и това обстоятелство да бъде отразено в НП. Чл. 273, ал. 1, пр. 1 от ЗГ предвижда отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението, като презумира, че тези вещи са собственост на нарушителя, или, че са използвани със знанието и съгласието на собственика. Тази презумпция обаче е оборима. За да бъде установено обратното, е било необходимо в административнонаказателното производство да бъде установен собственикът на автомобила, на когото да се даде възможност да посочи при какви обстоятелства е станало използването на този автомобил. Безспорно е, че в производството е налице хипотетична възможност за колизия между интересите на нарушителя и тези на собственика, ако автомобилът на последния е бил използван при условията на чл. 273, ал. 1, пр. 2 от ЗГ. В този случай за нарушителя е без значение дали автомобилът ще бъде отнет, тъй той го е използвал против волята на собственика. Ето защо административнонаказващият орган е бил длъжен да установи собственика и начина, по който е ползван автомобила, с оглед критериите по чл. 273,ал. 1, п. 2 от ЗК и предвид необходимостта от защита интересите на собственика, в случай, че автомобилът е бил използван против неговата воля. Нито в АУАН, нито в НП е отразено дали автомобилът е собственост на нарушителя, и ако не е- чия собственост е. Този факт е съществен с оглед предвидените в чл. 273, ал. 1 от ЗГ последици, поради което, в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и правилно е било отменено от Районния съд.

Настоящият състав не намира, че е налице противоречие между тази норма и разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и от ЗАНН. Несъмнено чл. 273, ал. 1 от ЗГ е „съответният закон”, който предвижда като необходим чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, за да бъде отнета вещта, послужила за извършване на нарушението.

Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че в разглеждания случай за изхода на делото са ирелевантни обстоятелствата, отнасящи се до стойността на отнетата вещ спрямо характера и тежестта на административното нарушение. Следва да отбележи обаче, че не споделя извода на решаващия съд, че стойността на товарния автомобил е твърде висока и не съответства на характера и тежестта на констатираното нарушение, поради което автомобилът не следва да подлежи на отнемане. Вярно е, че цената на автомобила надвишава значително стойността на съхраняваната в него дървесина. Но това не е единственият критерий за преценка характера и тежестта на извършеното нарушение. Защитаваният от Закона за горите обществен интерес – опазване на природното богатство на страната е значителен и определя висока степен на обществена опасност на деянието, свързано с унищожаването на това природно богатство, което от своя страна води до съответствие в разглежданата хипотеза между стойността на отнетата вещ и тежестта на извършеното нарушение. Отнемането на автомобил на стойност 1500 лв. в конкретния случай не би влязло в противоречие с разпоредбата на чл. 20,ал. 4 от ЗАНН. Тежестта на нарушението се определя и от други индивидуализиращи го обстоятелства по смисъла на чл. 27,ал. 2 от ЗАНН. Преценката за приложението на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН следва да се направи след като се вземат предвид всички тези обстоятелства. Съотношението между стойността на вещта, послужила за извършване на нарушението със стойността на вещите- предмет на нарушението / в случая дърва за огрев/, не може да бъде единственият критерий за приложение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението може да се извърши и при несъответствие на стойността й със стойността на вещите- предмет на нарушението, при наличие на други обстоятелства, индивидуализиращи деянието като „ тежко” предвид неговата обществена опасност. Такъв резултат е допустим, обаче само , ако са налице предвидените за това предпоставки по чл. 273, ал. 1 от ЗГ, а както е изложено по-горе, в конкретно разглеждания случай такива не са установени.

Като е достигнал до извод , че НП в частта, с която е отнет товарен автомобил, послужил да извършване на нарушението НП е неправилно, и го е отменил в тази част, Районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/22.02.2016г., постановено по НАХД № 3204 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.