№ 221
гр.Плевен, 11.05.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и шестнадесета
година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретаря М. К. и с участието на прокурора Йорданка
Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 252 по
описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 93 от 19.02.2016
г., постановено по нахд № 87/2016 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 049 от 10.08.2015 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – гр.Плевен , с което на Община Луковит на
основание чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за неизпълнение на задължението по чл.174 ал.1 т.2 и ал.5 от
ЗВ за това, че при извършена на 01.04.2015 г. проверка в РИОСВ – Плевен е
констатирано, че Община Луковит не е представила до 31.03.2015 г. доклад за 2014 г. относно
изпълнение на условията в разрешителното за заустване № 13110142 от 01.08.2013
г., съгласно чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите и резултати от проведен
собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014 г.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от Община Луковит, представлявана от кмета
И. Д. Г., който счита същото за неправилно поради противоречие
със закона и необосновано. Според касатора констатацията на съда, че АНО
законосъобразно и обосновано е приел, че с действията си Община Луковит е
извършила твърдяното нарушение, е неправилна и неотговаряща на действителната
фактическа обстановка. Твърди, че описаното в АУАН и НП представлява
неизпълнение на задължението по чл.48 ал.1 т.12 от Закона за водите, което
нарушение се санкционира по чл.200 т.42 от ЗВ. Навежда доводи, че АНО е
поставил равенство между „непредставяне на доклад (резултати) за мониторинг” и
неизвършване на мониторинг, но това са две отделни нарушения, които следва да
се установят и докажат самостоятелно от контролните органи и да се санкционират
поотделно. Счита, че в случая е налице неточно описание в НП на извършено нарушение,
като двете нарушения са смесени и има пълна неяснота за какво точно е
санкционирана Община Луковит, както и че има вътрешно противоречие между
описателната част на НП от една страна и описаното нарушение и посочената
правна квалификация, между които следва да е налице единство и
непротиворечивост, което обосновава извода, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено. Твърди, че вследствие на
допуснатата неточност в НП, съдът достига до необоснован извод, че Община
Луковит е санкционирана за неизвършване на мониторинг, макар, и видно от
обстоятелствената част на обжалваното НП, твърдяното нарушение да се изразява в
непредставянето на доклад за извършен мониторинг в законоустановения срок. На
следващо място касаторът счита, че в съдебното решение РС – Плевен е формирал
своите правни изводи, без да обърне внимание на подробно изложените възражения
относно констатациите, залегнали в издаденото НП, като подробно описва същите.
Намира, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, т.к. липсват данни служителите на РИОСВ Плевен да са констатирали каквито
и да било вредни последици от твърдяното нарушение. Сочи, че Община Луковит,
като бенефициент по Договор за финансово подпомагане, сключен с ДФЗ, изгражда
канализационна система с пречиствателна станция за отпадъчни води на
с.Петревене, общ.Луковит, във водоприемник река Златна Панега, след
изграждането на която общината е представила за съгласуване на Министерство на
регионалното развитие протоколи за разпределение на собствеността на активите –
ВиК системи и съоръжения, между държавата и Община Луковит, намиращи се в
обособена територия, обслужвана от местния ВиК оператор, с което изрично е
посочено, че Община Луковит няма компетентността да поддържа изградените
съоръжения и че тяхната експлоатация следва да бъде поета от лицето, на което е
възложена по закон тяхната експлоатация, а именно – ВиК Ловеч. В тази връзка
уточнява, че е недопустимо да бъде наложена санкция на Община Луковит, т.к.
същата не се явява адресат на визираната правна норма. В заключение моли съда
да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция
по околната среда и водите – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и
не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт №049 от 01.04.2015 г. за
установяване на административно нарушение от който е видно, че Община –
Луковит, обл.Ловеч, не е провела собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014 г.,
съгласно чл.174 ал.5 вр.чл.174 ал.1 от Закона за водите, лицата притежаващи
разрешителни по чл.46 ал.1 т.3 б“Б“ от закона, са длъжни ежегодно до 31 март да
предоставят в РИОСВ резултати от изпълнение през предходната година собствен
мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителното по
чл.48 ал.1 т.12 от закона. Община Луковит има издадено Разрешително
№13110142/01.08.2013 г. за заустване на отпадъчни води от канализационна
система с пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ на с.Петревене, във
водоприемник р.Златна Панега, издадено от БДУВДР – Плевен, съгласно което е
задължена да провежда собствен мониторинг на отпадъчни води с честота веднъж на
шест месеца. След преглед в деловодната система на РИОСВ-Плевен се установило,
че Община Луковит не е представила в РИОСВ-Плевен до 31.03.2015 г. доклад за
2014 г., относно изпълнение на условията в Разрешителното за заустване
№13110142/01.08.2013 г., съгласно чл.48 ал.1 т.12 от Закон за водите и не са
представени резултати от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014
г. към него. Проверката в деловодната система на РИОСВ – Плевен е обективирана
в Констативен протокол на РИОСВ – Плевен №4-ЕС/01.04.2015 г.
В РИОСВ – Плевен с вх.№3843/12.06.2015 г. е представен
Доклад за 2014 г. относно изпълнение на условията заложени в Разрешителното за
заустване, съгласно чл.48 ал.1 т.12 от Закона за водите, към който не са
представени резултати от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води за 2014
г. РИОСВ – Плевен извършила проверка на 17.06.2015 г., при която с Констативен
протокол №В-ЕС-19 е констатирано, че Община – Луковит не е представила
резултати от горепосочения мониторинг за 2014 г. и при проверката. Нарушението било
доказано с Констативен протокол №4-ЕС/01.04.2015 г., Констативен протокол
№В-ЕС-19/17.06.2015 г. и Доклад за 2014 г. относно изпълнение на условията
заложени в Разрешителното за заустване, съгласно чл.48 ал.1 т.12 от Закона за
водите, представен в РИОСВ-Плевен с вх.№3843/12.06.2015 г.
Горните обстоятелства РС е приел, че са доказани въз
основа на разпита на свидетелите и събраните писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна РС е
направил извод, че законосъобразно и обосновано административно наказващият
орган е приел, че с действията си ОБЩИНА ЛУКОВИТ е извършила нарушение по
чл.174 ал.1 т.2 и ал.5 вр.чл.200 ал.1 т.29 от Закона за водите и правилно и
законосъобразно й е наложил административно наказание на основание чл.53
вр.чл.83 от ЗАНН и чл.200 ал.1 т.29 от ЗВ- имуществена санкция в размер на 500лв.
От всички събрани по делото доказателства съдът установил, че Община – Луковит
има издадено Разрешително №13110142/01.08.2013 г. за заустване на отпадъчни
води от канализационна система с пречиствателна станция за отпадъчни води
/ПСОВ/ на с.Петревене, във водоприемник р.Златна Панега, издадено от БДУВДР –
Плевен, съгласно което е задължена да провежда собствен мониторинг на отпадъчни
води с честота веднъж на шест месеца. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.174
ал.5 вр.чл.174 ал.1 от Закона за водите, според която лицата, притежаващи
разрешителни по чл.46 ал.1 т.3 б“Б“ от закона, са длъжни ежегодно до 31 март да
предоставят в РИОСВ резултати от изпълнения през предходната година собствен
мониторинг в рамките на доклада за изпълнение на условията в разрешителното по
чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ. Съдът приел за безспорно
установено, че до момента на проверката, извършена на 01.04.2015 г. в
РИОСВ-Плевен, не са представени протоколи за изпитване на отпадъчни води
съгласно изискването на чл.174 ал.5 вр.ал.1 от ЗВ от страна на Община Луковит,
от което направил извод, че последната не е провела собствен мониторинг на
отпадъчни води за 2014 г. От началото на действието на разрешителното Община –
Луковит е предоставила в РИОСВ-Плевен протокол от изпитване №09-0354/10.04.2013
г. на ИАОС ГД „Лабораторно – аналитична дейност“ и протокол за вземане на
извадка от води №247/04.03.2013 г. на ИАОС ГД „Лабораторно – аналитична
дейност“, при които се представя правото на използване. Направен бил извод, че до сключването на договор с ВиК оператор,
задължението за провеждането на собствен мониторинг на отпадъчни води следва да
се изпълнява от Община Луковит. За безспорно приел, че Община Луковит от
обективна страна е осъществила състава на административно нарушение по чл.174
ал.1 т.2 и ал.5 от ЗВ, а именно, че като лице, на което са предоставени права
за ползване на воден обект, не е провела собствен мониторинг съгласно
изискванията на наредбата и условията в издаденото разрешително, поради което законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган на основание чл.53 вр.чл.83 от
ЗАНН и чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ е наложил на Община Луковит административно
наказание имуществена санкция. РС не констатирал да са допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. На тези основания е потвърдил наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано.
Касационната инстанция намира, че решението на РС е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон.
От описателната част на АУАН № 049/26.06.2015
г., преповторена в НП № 049/10.08.2015 г. се установява, че при извършени
проверки в РИОСВ-Плевен и в Община Луковит, било установено, че за същата има
издадено Разрешително № 13110142/01.08.2013 г. за заустване на отпадъчни води
от канализационна система с пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на
с. Петревене, Община Луковит във водоприемник р. Златна Панега. Установява се
също, че Общината не е представила в РИОСВ-Плевен до 31.03.2015 г. доклад за
2014 г. относно изпълнение на условията на Разрешително № 13110142/01.08.2013
г., съгласно чл. 48, ал.
1, т. 12 от ЗВ, както и че не са представени резултати от собствен
мониторинг. Съгласно описаната фактическа обстановка от АУАН и НП, при
извършената проверка на място в Община Луковит, обективирана в КП №
В-ЕС-19/17.06.2015 г. отново не са представени резултати от извършен собствен
мониторинг. Така описаното представлява неизпълнение на задължението по чл. 48, ал.
1, т. 12 от ЗВ – в срок до 31 март на следващата отчетна година
предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на
издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната
регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на
условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от
ЗООС, докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал.
1, т. 5 от същия закон, което нарушение се санкционира по чл. 200, т.
38 от ЗВ /в тогава действащата редакция/.
В случая административнонаказващият орган е
поставил равенство между "непредставяне на доклад (резултати) за
мониторинг" и неизвършване на мониторинг, което вече се санкционира по чл. 200, т.
29 от ЗВ. Такова равенство обаче е недопустимо и не намира основание
в ЗВ – неизвършването на мониторинг се осъществява с липсата на конкретни
фактически действия – химически анализи на водата, наблюдения, огледи и опити
на мястото на заустване на водите и т.под., а непредставянето на резултатите от
тези действия е съвсем отделно и различно бездействие. Само когато е извършен
мониторинг, но резултатите от него не са представени в съответния срок и пред
съответния орган, е налице нарушение – непредставяне на резултатите от
изпълнения през предходната година собствен мониторинг в рамките на доклада за
изпълнение на условията в разрешителните по чл. 48, ал.
1, т. 12. Непредставянето на резултатите от извършения собствен
мониторинг в определения от закона срок се наказва по реда на чл.200, ал.1,
т.38 от ЗВ в редакцията към момента на съставяне на АУАН, а с оглед извършено
преномериране на точките в настоящия момент - по чл.200, ал.1, т.42 от ЗВ.
Следва да се има предвид обаче, че в АУАН и в
НП е посочено като нарушено и издаденото разрешително за заустване, като се
сочи, че не са изпълнени условията в същото. Ако се приеме, че органът е имал
предвид неизпълнение на условията в разрешителното, тогава приложимата
санкционна норма е тази по чл. 200,
ал.1, т.2 от ЗВ. В процесното наказателно постановление административнонаказващият
орган е направил компилация от множество хипотези, като фактически е смесил
съставите на три нарушения, наказуеми самостоятелно, като е посочил една от
възможните санкционни норми, несъответстваща на фактически описаното, което без
съмнение ограничава правото на защита на санкционираната община, а от друга
страна поставя съда в необходимост да тълкува волята на органа, което е
недопустимо в производство, санкционно по своя характер.
Разграничението на трите възможни нарушения -
това, че не са представени резултати от извършения собствен мониторинг, или че
не се извършва собствен мониторинг на водите или това, че не се изпълняват
условията в издаденото разрешително е не само с оглед правилното приложение на
материалния закон и издирване на относимата санкционна норма. В зависимост от
това кое от трите нарушения ще се приеме, че е вменено на общината, различни биха
били и изводите относно течението на сроковете по чл. 34, ал.1
от ЗАНН, защото в хипотезата на неизвършване на собствен мониторинг
на водите, това задължение е изпълняемо на шест месеца и след като органът е
посочил, че то не се изпълнява за цялата 2014 г., то със съставения на
26.06.2015 г. АУАН /а не на 01.04.2015 г., като неправилно е посочил РС в
решението си/ е следвало да се посочи конкретната дата на всяко едно от
неизпълнените в този период задължения и спрямо тази дата да се преценява
течението на срока за образуване на производството. Освен това, всяко едно
неизпълнение в рамките на този срок е самостоятелно нарушение, което изисква
самостоятелна санкция. Нарушението – непредставяне на резултати от изпълнения
през предходната година собствен мониторинг се извършва на дата, различна от
датата, на която е следвало да се извърши собствения мониторинг, и то само при
условие, че мониторинг наистина е извършен, доколкото не могат да се представят
истинни резултати от мониторинг, който не е извършен. Подобни разграничения в
административно- наказателното производство и в частност в съставения АУАН и НП
не са направени. Неизпълнението на условия по издадено разрешително е различно
нарушение, като, за да се накаже същото, също е необходимо да се посочат
задълженията, които не са изпълнени, и срокът на изпълнението им, за да се
прецени спазването на чл.34 ЗАНН.
Следва да се посочи, че в АУАН е посочена дата
на извършване на нарушението 01.04.2015 г., както и място на извършване на
нарушението – РИОСВ – Плевен, които дата и място не са посочени в НП.
Посочената дата би могла да бъде само по отношение на нарушение – непредставяне
на резултати от изпълнения през предходната година собствен мониторинг, но не и
липсата на такъв, за каквато хипотеза съгласно санкционната норма е наказана
общината.
С оглед на изложеното е налице вътрешно
противоречие в описателната част на НП /нарушение на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН/ от една страна и от друга- противоречие между описаното
и посочената правна квалификация, между
които следва да е налице единство и непротиворечивост.
По така посочените причини издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Достигайки до извод, различен от настоящия, и смесвайки подобно на органа
съставите на три отделни нарушения, РС Плевен е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен. Доколкото административно наказателното производство
е било опорочено, съдът не следва да се произнася по приложението на чл.28
ЗАНН.
За пълнота съдът посочва, че наведените твърдения, че
Община Луковит не е задължен субект по смисъла на ЗВ са неоснователни. Доколкото
е титуляр на разрешително за заустване, в качеството си на титуляр общината има
задължения, подробно описани в ЗВ и други нормативни актове – за спазване на условията
в разрешителното, за извършване на мониторинг, за представяне на резултатите от
извършения мониторинг в определен срок и пред определени държавни органи. За
неизпълнение на тези задължения се носи административно- наказателна
отговорност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 93 от 19.02.2016 г., постановено по нахд № 87/2016 г. на
Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 049 от 10.08.2015
г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Плевен,
с което на Община Луковит е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.