РЕШЕНИЕ № 14
гр.
Плевен, 20 Януари
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., с участието на
прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 250/2015 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 74 от
Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.Н.Н.,
лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2011г. до
окончателното изплащане на сумата като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от дискриминационно отношение, проявено към него от служители на
ответника по време на пребиваването му в затвора в гр. София, както следва: 20.11.2009
г. до 24.11.2009 г.; 04.12.2009 г. до 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. до
23.02.2010 г.; 22.10.2010 г. до 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. до 20.01.2011 г.;
04.02.2011 г. до 08.02.2011г.; 06.06.2011г. до 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. до
05.07.2011г.
Ищецът твърди, че в резултат на това,
че по време на пребиваването си в затвора в гр. София неоснователно е поставян
в помещения в сектор под режим „Специален” в зоната с повишена сигурност, без
такъв режим да е определен за изтърпяване на наказанието му, и от това е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в множество негативни преживявания,
липса на сън и апетит за храна, страх за живота му, стрес, психическо
натоварване, жестоко и нечовешко отношение, унижаване на човешкото достойнство.
Счита, че вредите са следствие от нарушаване на правата му по чл. 53, т. 2 от
ППЗИНЗС; чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС; чл. 31, ал. 5 и чл. 29, ал. 1, чл. 8, ал. 2 от
КРБ; чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. Посочва, че е настаняван в постоянно
заключени помещения и не му е предоставена възможност за участие в колективни
мероприятия. Сочи още, че през гореописаните периоди е бил в килия заедно с
осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, изтърпяващи
наложените наказания при условията на “Специален” режим, какъвто на него не е
бил определен с съдебно решение или по решение на комисията по изпълнение на
наказанията. Счита, че е нарушено равенството в третирането му като лишен от
свобода, третиран бил по-неблагоприятно и бил поставен в по-неблагоприятно
положение в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наложените наказания в
условията на идентични с неговия случай, както в затвора гр. София, така и в
други затвори. По същество твърденията му се свеждат до това, че му е с
определен режим за изтърпяване на наложеното наказание “Строг режим”. При
привежданията му в затвор София, по повод явяване пред съдебни инстанции, ищецът
е бил настаняван в I-ва група в “Зона с повишена сигурност” при
“Специален режим”, постоянно заключен и в килия с осъдени на “Доживотен затвор”
и “Доживотен затвор без право на замяна”. Последното счита за дискриминационно
и преднамерено третиране. Моли за осъждане на ответника за заплати
претендираното обезщетение.
Ищецът е бил редовно
призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Счита, че от събраните
по делото доказателства исковата му претенция е доказана по безспорен начин и
моли същата да бъде изцяло уважена.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че исковата претенция на Н. е
частично основателна и предлага на съда да бъде уважена по справедливост. Счита,
че от една страна същата е доказана по безспорен начин от свидетелските
показания, а от друга страна има решение на Върховен административен съд, който
е отменил решението по административно дело № 2730/2014 г. на Административен
съд София град, като е приел, че действията на длъжностните лица от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” са законосъобразни. Предлага на съда на
база на тези доказателства да постанови своето решение.
Административен съд на гр. Плевен,
четвърти състав, като прецени всички доказателствата по делото и доводите на
страните, за да се произнесе от фактическа страна съобрази следното:
Между страните не се спори по фактите.
Тези факти са безспорно установени с решение № 12803/30.11.2015г.
по а.д. № 13476/2014г. на ВАС, с което е отменено решение № 4821/11.07.2014г. по а.д. 2730/2013г. на АССГ, приобщени към настоящето
дело. Съдът се е произнесъл, че не са налице незаконосъобразни действия на
ГДИН, по повод това, че за периодите 20.11.2009 г. до 24.11.2009 г.;
04.12.2009 г. до 08.12.2009 г.; 19.02.2010 г. до 23.02.2010 г.; 22.10.2010 г.
до 26.10.2010 г.; 18.01.2011 г. до 20.01.2011 г.; 04.02.2011 г. до 08.02.2011
г.; 06.06.2011 г. до 10.06.2011 г.; 04.07.2011 г. до 05.07.2011г. С.Н.Н. е бил
настаняван в I-ва група, I-во спално
помещение, попадащо в “Зона с повишена сигурност” в затвора София, отговарящо
на условията “Специален режим” за изтърпяване на наложеното наказание.
По настоящето дело се установява, че С.Н.Н.
има наложено наказание лишаване от свобода за 28г. и 11 месеца при условията на
“Строг режим” на изтърпяване на наказанието. Установява се също, че в различни
периоди от 20.11.2009г. до 05.07.2011г., във връзка с участието на ищеца в
процесуално-следствени действия пред различни органи, същият е превеждан по „чужда
делегация” в затвора София, където е настаняван в едно помещение, попадащо в
"Зона на повишена сигурност", при условията на непрекъснато
заключване, при "Специален режим", който режим не съответства на
определения от съда за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода
и заедно, в едно помещение, с осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор
без право на замяна.
От приложените по настоящето дело а.д.
№ 2730/2014г. на Административен съд София град (писмо
рег. № 5160/ 30.04.2014г. на главен директор на ГДИН – л. 60-61) и а.д. № 674/2013г. на Административен съд Враца (писмо
рег. № 86/ 09.01.2014г. на началника на Затвора София –л.36) се установява, че в
периодите, посочени в исковата молба, Н. е пребивавал в І група, 1 спално
помещение заедно Х.А.Х., Ж.Г.Г., Е.К.Е. и М.Г. Х., всичките
изтърпяващи наложените наказания при условията на “Специален режим”. Същите са
разпитани като свидетели на ищеца, даващи сведения за емоционалното и физическо
състояние на Н. по време на съвместния им престой в затвора София. Свидетелите
са категорични, че ищецът е бил психоемоционално нестабилен, притеснявал се е
от това, че е в една килия с осъдени на доживотен затвор без замяна, хранил се
е малко, бил е под силен стрес, правил е постъпки пред служители на затвора, за
да бъде преместен в друга килия извън зоната за повишена сигурност. В тази част
съдът приема като достоверни показанията на всички свидетели, тъй като те си
кореспондират и установяват идентични факти и обстоятелства. Свидетелите Г.
/л.88/ и Е. /л.89 гръб/са категорични в показанията си, че в първа килия на
първа група до 2013г. са настанявани само лица по „чужда делегация” със
всякакви присъди включително с присъди за „издръжка”, настанявани са и
непълнолетни лице. Съдът кредитира с довери тези показания, които си
кореспондират помежду си, допълват се и се потвърждават и от писмените
доказателства по делото. Свидетелят А.Х. – въобще не дава сведения относно тези
факти и обстоятелства, а св. Х. твърди, че не си спомня дали са настанявани и
лица които изтърпяват по леки наказания от доживотен затвор и доживотен затвор
без замяна. Следователно съдът приема, че в първа килия на първа група при
условията на „чужда делегация” са настанявани в процесните периоди, лица
изтърпяващи различни наказания по НК. Изводът се потвърждава и от приетите по
делото писмени доказателства: писмо изх. №
2939/18.05.2015г. на началник затвора София, в което е изложено, че за
процесните периоди Н. е бил настаняван в I-ва група със
статут на „чужда делегация”. Посочено е още, че в I-ва
група се намира зоната с повишена степен на сигурност и охрана, където се
настаняват лишени от свобода със статут на „чужда делегация” с дългосрочни
присъди, доживотни присъди и с високорисково поведение, описано в
придружаващите ги документи. Сочи се, че от 10.02.2015г. лицата с “чужда
делегация” се настаняват на територията на VIII група в
спални помещения 13в и 13г. Същите не се заключвали през деня, но били с
коридорно заключване, съобразно чл. 53, т. 2 от ППЗИНЗС.
От писмо с №
2824/17.06.2014г. на ГДИН (л. 26 от 63753/14г. на СРС и л. 116 от 2730/14 АССГ)
се установява, че първа килия на първа група в Затвора София е била обособена
за етапно конвоирани лица, като на територията на първа група са били настанени
и лишени от свобода на специален, строг и общ режим.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на
разглеждане е обективно съединени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДиск.
Съгласно разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДиск., всяко лице, чийто права по този или по други
закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени може да предяви иск, с
който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от подобни действия и
заплащане на обезщетение. Активно легитимирани по този иск са всички физически
лица на територията на РБ /чл. 3 от ЗЗДиск./. Пасивно легитимирани по иска с
правно основание чл. 71 от ЗЗДиск. са органите и лицата, чийто актове, действия
и бездействия са довели до неравно третиране. В конкретния случай ищецът, който
изтърпява наказание "лишаване от свобода" твърди, че с действията си
служителите на затвора в гр.София са извършили по отношение на него нарушение
по ЗЗДиск., поради което по силата на чл. 205 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДиск, пасивно легитимирана е Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, в чиято
структура са затворите /чл. 12, ал.3 от ЗИНЗС/.
С исковата
молба, с която е сезиран настоящия съд, реално са предявени два самостоятелни
иска, първият от които установителен - за установяване дискриминационно
отношение, а втория осъдителен: за заплащане на обезщетение за вреди от
претърпяно дискриминационно отношение.
Предвид
гореизложеното и доколкото исковете са предявени от легитимиран субект, при
наличие на правен интерес, съдът намира, че същите се явяват процесуално
допустими, но разгледани по същество са неоснователни и недоказани, по следните
съображения:
Всяко физическо лице, чиито права са
нарушени въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск., може да
ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия. Според ЗЗДискр. се забранява
всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки гном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени от закон или международен
договор, по който РБ е страна.
Законодателят е дефинирал използваните
понятията пряка и непряка дискриминация. Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДиск. пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал.1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е
поставяне на едно лице въз основа на признаците по ал.1 на чл. 4 от закона в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средства за постигане
на целта са подходящи и необходими.
От значение за установяване на
дискриминация по някои от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая това са лица, поставени
при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на срочни наказания и по
повод привеждането им в друг затвор, временно по “чужда делегация”. Сравними
сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени от свобода със
същите наказания, поставени в различен затвор от този в който се изпълнява
наложеното наказание, при идентични условия – “чужда делегация” по повод
явяването на лишения от свобода за извършване на процесуално-следствени
действия пред различни органи.
По делото се установи от събраните
писмени и гласни доказателства, че в Затвора София, до 10.02.2015г., според
ГДИН или до 2013г., според св. Г., първо спално помещение на първа група е било
предназначено за престой на лишени от свобода по “чужда делегация”. От показанията
на св. Г. и Е. се установи още, че в същото помещение са били настанявани не
само лица, осъдени на “доживотен затвор” и “доживотен затвор без замяна”, което
кореспондира и със заявеното в писмо с №
2824/17.06.2014г. и писмо с № 5012/14.10.2015г. на
ГДИН.
Налага се извода, че ищецът Н. не е
бил поставян в по- неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени
лица, изтърпяващи срочни наказания, при привеждането им в Затвор София по
“чужда делегация”. С оглед на изложените се налага извод, че спрямо С.Н. не е
налице дискриминация по признак лично положение.
Аргументи в тази насока са и мотивите
към Решение № 12803/30.11.2015г. по а.д. № 13476/2014г. на
ВАС. Върховният административен съд е приел, че не са били нарушени разпоредбите
на чл. 120 ЗИНЗС и чл. 53, т. 2 и 213 ППЗИНЗС при привеждането
на л. св. Н. *** по “чужда делегация” за периодите 20.11.2009г. до
24.11.2009г.; 04.12.2009г. до 08.12.2009г.; 19.02.2010г. до 23.02.2010г.;
22.10.2010г. до 26.10.2010г.; 18.01.2011г. до 20.01.2011г.; 04.02.2011г. до
08.02.2011г.; 06.06.2011г. до 10.06.2011г.; 04.07.2011г. до 05.07.2011г. Съдът
е направил извод, че коментираните периоди представляват краткосрочно
пребиваване в сочените места за изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода" и е ad hoc с оглед участието на лицето в процесуални действия. Твърде
кратката продължителност на периодите, в които Н. твърдял, че е превеждан при
условия в противоречие на посочените разпоредби, са дали основание на съда да
направи извод, че претендираното страдание не е превишавало неизбежното ниво на
страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието и преживяното не е преминавало
прага на строгост съгласно чл. 3 ЕКПЧ. В този смисъл е приетото от Европейския
съд по правата на човека по т. 108 от Решението по делото Алексов срещу
България, влязло в сила на 22.08.2008г.
Пребиваването на Н. в първа група, първа
килия в Затвора София е краткотрайно и нетипично за условията, при които е
определено да изтърпи наложеното му наказание. Същите условия са поставени в
зависимост и от конкретните строително-архитектурни особености на затвора,
което обуславя режима, при който следва да търпи съответното ограничение
лишения от свобода.
По делото бе установено, че първа килия
в първо отделение на Затвора София е била определена единствено за лица по “чужда
делегация”. Вярно е, че същата килия отговаря на условията “Специален режим” за
изпълнение на наказание, докато л. св. Н. изтърпява наложеното му наказание при
режим “Строг”. Разпоредбата на чл. 258 от ЗИНЗС обаче дава възможност на
затворническата администрация да приложи по-тежки ограничения от
включените в съдържанието на съответния режим или в правното положение на
обвиняемите и подсъдимите.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е осъществена пряка или непряка
дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск., тъй като не е
налице по-неблагоприятно третиране на Н. спрямо останалите лица, изтърпяващи
срочни присъди в в периодите на „чужда делегация в затвора София. Искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Това обуславя отхвърляне и на вторият
иск - по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДиск. Същият би бил основателен единствено в
случай на установено нарушение по Закона за защита от дискриминацията от ответника
спрямо ищеца, каквото не е налице.
Материално-правният режим на
отговорността по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДиск. е обективна. За възникването и
реализирането й следва по безспорен начин да се установи действие/бездействие
на длъжностно лице, представляващо по-неблагоприятно третиране на основа на
защитените признаци, вредни последици и причинна връзка. Предявеният иск за
неимуществени вреди се явява недоказан. След като не се установява наличие на
двете проявни форми на дискриминация, т.е. липсва нарушение не е необходимо да
се изследват и останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност, а
именно вредни последици и причинна връзка между тях и нарушението. При липса на
фактическа установеност ищецът да е жертва на дискриминация, на същия не му се
дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране. Неоснователно е и
аксесорното искане - за присъждане на законни лихви за забава.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата
молба на С.Н.Н., лишен от свобода и
изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска 50 000 /петдесет
хиляди/ лева ведно със законната лихва, считано от 05.07.2011г. до
окончателното изплащане на сумата като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от дискриминационно отношение по повод престоя му по “чужда делегация” в
Затвора София, за конкретно посочените в исковата молба периоди.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/