ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423

гр.Плевен, 20.04.2016 год.

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесети  април    две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                                            

                                                      Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №245 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от  „Радост 9” ЕООД гр.Плевен, ул „Хаджи Димитър” №39, ет.9, ап.32, против Заповед №03-РД/172/25.01.2016 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която е разпоредено да бъде спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. и е удължен срока за обработка на цитираното заявление за подпомагане с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне.

            В жалбата се твърди, че според мотивите на оспорената заповед основанието за спиране на обработката е : събрани документи и/или информация, които създават съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия – ползване на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище, опериране на един и същ пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката и пр. Сочи се, че по никакъв начин в мотивите на оспорената заповед  не става ясно защо административният орган е решил, че съществува противоречие на установените факти-ползване на земя в едно и също землище с друг кандидат, общи доставчици и/или клиенти с друг кандидат, с целите на приложимото законодателство. Твърди, че органът не е обосновал коя точно цел и/или разпоредба на  приложимото законодателство нарушават установените факти. Позовава се и на практика на СЕС, според която , за да са налице изкуствено създадени условия, освен обективните факти, е необходимо и  наличие на субективен елемент - обща воля, умисъл и съгласуваност  на действията на всички бенефициенти, за да получат предимство  в противоречие с целите на мярката. На второ място сочи, че правното основание  за издаване на заповедта е чл.37, ал.4, т.2 от Наредба №9, според която тримесечният период за разглеждане на заявлението за подпомагане може да бъде удължен със заповед на изпълнителния директор, когато са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност-до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая. Прави извод, че основание за удължаване на срока за разглеждане следва да е наличие на съмнение за нередност, но такава в акта не е обоснована, а напротив, описано е съмнение за изкуствено създадени условия, които са две различни понятия. Сочи, че законодателят е предвидил възможност за удължаване на срока за обработка на заявлението само в хипотезата на нередност. Твърди още, че в оспорената заповед съществува и вътрешно противоречие-съгласно т.1 обработката на заявлението за подпомагане се спира, а съгласно т.2 от същата срокът за обработка се удължава с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаване на акта за неговото одобрение или отхвърляне. Счита, че след като обработката на заявлението е спряна, няма как да бъдат установени необходимите факти от значение за случая.

            По жалбата е депозирано становище от изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” , в което оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че формалното непозоваване в заповедта , че при обработка на заявлението са налице възникнали съмнения за нередност, не водят до порок на акта, обуславящ неговата отмяна. Твърди, че в заповедта се съдържа подробно описание на констатираните при обработката на заявлението за подпомагане факти и обстоятелства, довели до необходимост от извършване на допълнителни проверки  от страна на специализираното структурно звено дирекция „Противодействие на измамите” във връзка с възникнали съмнения за умишлени, координирани действия от страна заявителя на финансовата помощ и посочените в заповедта две дружества-също кандидати за подпомагане по подмярка 4.1 с цел усвояване на финансова помощ за подмярката при заобикаляне на правилата за  предоставянето на помощта и целите на подпомагането по подмярката. Сочи, че установените при извършените административни проверки по заявленията за подпомагане на тримата кандидати факти и обстоятелства са довели до съмнение за изкуствено създаване на условия за получаване на финансова помощ чрез формално кандидатстване от страна на три привидно независими дружества с идентични инвестиционни намерения, които ще се осъществяват върху имоти - собственост на едно и също лице, когато в действителност лицето, което ще ползва икономическите облаги от подпомагането е различно от кандидатите. Възникналите съмнения за нередност по смисъла на §1, т.24 от ДР на Наредба №9 според органа водят до  необходимост от спиране на обработката на заявлението за подпомагане на жалбоподателя, доколкото не са изяснени всички факти и обстоятелства, необходими за вземане на окончателно решение по поставения пред административния орган за решаване въпрос, включително и по отношение на преценката за наличие на предпоставките за прилагане на чл.11, ал.1 от Наредба №9. Сочи, че в оспорената заповед се съдържа позоваване на относимото правно основание за спиране на обработката на заявлението за подпомагане, а именно чл.37, ал.4, т.2, поради което не е допуснато нарушение на чл.146, т.2 от АПК. Твърди, че е неоснователно е и възражението , че наредбата не предвижда спиране обработка на заявлението, а само удължаване на срока  за обработка на заявлението, т.к. това съставлява спиране на производството по издаване на ИАА по смисъла на чл.54, ал.1 от АПК. В заключение моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подадено е заявление  за подпомагане по подмярка 4.1.Инвестиции в земеделски стопанства  от „Радост 9” ЕООД, с ЕИК 200659629, с оглед създаване на трайни насаждения и закупуване на самоходна техника в сектор растениевъдство, като размера на претендираната финансова помощ от кандидата по подмярката е 1 218 105,13 лева. Заявлението е придружено от изискуемите приложения, представени с административната преписка. Конкретното проектно предложение е за „Изграждане на градина с орехи” в обл.Шумен, общ.Смядово, гр.Веселиново.

След подаване на заявлението е извършена проверка и е съставена докладна записка №03-0416/299 от 22.01.2016 год. В същата е описано, че са възникнали съмнения за потенциално наличие на изкуствено създадени условия по проекта, а именно – ползване на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище; оперирането на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката-подадените заявления за подпомагане са  с един и същи обект на инвестиция-Изграждане на градина с орехи, което определя идентичност на пазара, на който ще оперират кандидати. Като клиенти в трите заявления за подпомагане са посочени едни и същи фирми.  Описано е, че заявлението на настоящия жалбоподател   с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 218 105,13 лева, заявлението на „Ивалекс-КМ” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 268 918,21 лева, а заявлението на „Джорджо комерс” ЕООД с  предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 263 892,52 лева. Описани са активите, за които се кандидатства в трите заявления за подпомагане. Описано е още, че земеделската техника, предмет на инвестиция в трите проектни предложения, е идентична по вид, марка и модел, всички са с едни и същи оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител, са от една и съща дата. Предвидено е инвестициите да бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 10762-с. Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. Имотите за засаждане са собственост на едно и също юридическо лице-„Хепи строй инвест” ЕООД, а идентификационните номера са съседни. С цел установяване на фактическите обстоятелства по случая и извършване на допълнителни проверки от Дирекция „Противодействие на измамите” е направено  предложение до ИД на ДФЗ да бъде спряна обработката на заявлението за подпомагане за срока на получаване на становище от дирекция „ПИ”.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед №03-РД/172/25.01.2016 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която е разпоредено : По т.1  да бъде спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год.във връзка със събрани документи и/или информация, които създават съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия -ползване на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище; оперирането на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката - подадените заявления за подпомагане са  с един и същи обект на инвестиция - Изграждане на градина с орехи, което определя идентичност на пазара, на който ще оперират кандидати. Като клиенти в трите заявления за подпомагане са посочени едни и същи фирми.  Описано е, че заявлението на настоящия жалбоподател   с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 218 105,13 лева, заявлението на „Ивалекс-КМ” ЕООД с предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 268 918,21 лева, а заявлението на „Джорджо комерс” ЕООД с  предмет „Изграждане на градина с орехи” е за финансова помощ в размер на 1 263 892,52 лева. Описани са активите, за които се кандидатства в трите заявления за подпомагане. Описано е още, че земеделската техника, предмет на инвестиция в трите проектни предложения, е идентична по вид, марка и модел, всички са с едни и същи оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител, са от една и съща дата. Предвидено е инвестициите да бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 10762-с. Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен. Имотите за засаждане са собственост на едно и също юридическо лице-„Хепи строй инвест” ЕООД, а идентификационните номера са съседни;  По т.2- да бъде удължен срокът за обработка на заявлението за подпомагане с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне.

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на управителя на „Радост 9 „ ЕООД на 14.03.2016 год., видно от саморъчното отбелязване върху последната страница на заповедта.

Жалбата против същата е подадена направо пред Административен съд Плевен на 18.03.2016 год. и е заведена с входящ №1014 от същата дата.

При така установените факти, съдът приема за установено следното от правна страна:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срока по чл.197 от АПК, от лице с правен интерес-адресат на заповедта, за която последната е неблагоприятна.

По същество жалбата е основателна.

В оспорената заповед се съдържат два диспозитива: 1. Да бъде спряна обработката  на заявление за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. и  2. Да бъде удължен срокът за обработка на заявлението за подпомагане с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне. Заповедта е издадена на правно основание чл.37, ал.4, т.2 и чл.37, ал.5 от Наредба №9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл.37 от Наредбата в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 35, РА извършва административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане; може да извърши посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи; одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане. Съобразно чл.37, ал.4, т.2 от Наредбата  горният срок може да бъде удължен, когато в резултат от действията по ал. 1 са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност – до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. На основание чл.37, ал.5 от Наредбата в случаите по чл.37, ал. 4, т. 2 изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, издава заповед за спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, която се връчва на кандидата. Следователно, и обратно на заявеното в жалбата оплакване за вътрешно противоречие между т.1 и т.2 на заповедта, приложимата наредба предвижда възможност за едновременно удължаване на срока за произнасяне и спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, с оглед изясняване на определени обстоятелства, поради което не е налице вътрешно противоречие между двата диспозитива на заповедта. Тези обстоятелства според изискванията на чл.37, ал.4, т.2 от Наредбата, който е посочен изрично като правно основание за издаване на заповедта,  могат да бъдат единствено наличието на „съмнение за нередност” по смисъла на §1, т.24 от ДР на Наредбата и „съмнения за наличие на престъпни обстоятелства”. В словесното съдържание на мотивната част на оспорената заповед обаче , не е посочено, че се касае за наличието на „съмнение за нередност” по смисъла на §1, т.24 от ДР на Наредбата (всяко нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза) и/или  „съмнения за наличие на престъпни обстоятелства”. Използван е изразът : спиране  обработката на заявление за подпомагане: във връзка със събрани документи и/или информация, които създават „съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия”. Последното понятие има различно смислово съдържание от съдържанието на понятието „нередност” с оглед разпоредбата на §1, т.13 от ДР на Наредбата, а именно: "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 е озаглавен  „Клауза относно заобикалянето на разпоредби” и гласи :  Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

За съда се налага извод, че фактическото основание за удължаване на срока за произнасяне и спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, е наличието на „съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия”, а не наличието на „съмнение за нередност”, които съставляват две отделни и различни основания по смисъла на Наредбата. Удължаване на срока за произнасяне и спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане не е предвидено при  „съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия” по смисъла на чл.37, ал.4, т.2 от Наредбата, на което основание е издадена заповедта, поради което заповедта се явява незаконосъобразна на това основание. Дори в случая според съда не е допустимо да се изследва дали конкретните фактически  действия, квалифицирани като „съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия”, се включват в предметното съдържание и на определението за нередност, тъй като това изрично не е посочено в заповедта и не може чрез допълване и подмяна на мотивите във фазата на съдебното оспорване да се изяснява действителната воля на издателя на акта.

На горното основание издадената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Производството пред настоящия съд в случая и произнасянето по законосъобразността на заповедта обаче, се развива по реда на чл.197 от АПК-в закрито заседание, произнасянето е в едномесечен срок от постъпване на жалбата, предвид разпоредбата на чл.202 от АПК, според която по реда на раздел IV от глава Х се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт. В случая с т.1 на оспорената заповед, на основание чл.37, ал.5 от Наредбата, е разпоредено  спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, според разпореденото в чл.37, ал.4, т.2- до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая. Т.е по същество се касае за спиране на производството по издаване на административен акт до изясняване на определени факти и обстоятелства от значение за произнасянето с крайния завършващ акт и по –конкретно за неговото съдържание-отказ или одобрение за финансово подпомагане по подаденото заявление. Спиране на производството е предвидено в специално приложимата Наредба, а не в чл.54 от АПК, каквото становище е изразил административният орган.

В случая разпореденото спиране на производството по обработка на подаденото заявление  е незаконосъобразно и на друго основание: Вече  беше изяснено, че фактическите  действия ( ползване на земи с друг кандидат по мярката в едно и също землище и оперирането на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката) не са квалифицирани от органа като наличието на „съмнение за нередност”, което единствено може да бъде основание за спиране по смисъла на чл.37, ал.4, т.2 от Наредбата, а като  „съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия”. В раздел II на глава  III от Наредба №9/2015 год. е регламентирана процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане. Съгласно чл.42 от  този раздел, Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Заповедта за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране разходи) и заповедта за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В срок от 15 календарни дни от получаване на заповедта за пълно или частично одобрение за финансиране на заявлението за подпомагане кандидатът има право да подпише договор за предоставяне на финансовата помощ. Договорът урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ и краен срок за започване изпълнението на дейностите и инвестициите по проекта. Изрично е предвидена хипотезата на възникване на съмнения за изкуствено създадени условия по смисъла на §1, т.13 от ДР на Наредбата. Според чл.42, ал.4 от Наредбата, когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора по ал. 2 се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на финансовата помощ. Налага се извод, че съмненията за изкуствено създадени условия, наличието на каквито се твърди в оспорената заповед и които са основание за нейното издаване, не само  че не е основание за спиране на производството по издаване на ИАА, но не е основание за отказ от сключване на договор с кандидата за подпомагане. Напротив-договор с кандидата за подпомагане се сключва, като в него изрично се предвижда клауза според Наредбата за извършване на допълнителни проверки за наличие на изкуствено създадени условия, преди да бъде изплатена финансовата помощ по договора. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.43, ал.3 от Наредбата, съгласно която финансова помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Т.е при вече сключен договор с кандидата, след проверка за наличие на съмнения за изкуствено създадени условия, и ако се установи наличието на такива, това е основание неизплащане на финансова помощ.

Ето защо и на тези основания не са налице предпоставки за спиране обработката на заявлението за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. , подадено от „Радост 9” ЕООД. Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна , а преписката следва да бъде върната на Изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението  за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. , подадено от „Радост 9” ЕООД.

            Воден от горното и на основание чл.200 във вр. с чл.202 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :  

 

ОТМЕНЯ, по жалба на „Радост 9” ЕООД гр.Плевен, ул „Хаджи Димитър” №39, ет.9, ап.32, Заповед №03-РД/172/25.01.2016 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София, с която е разпоредено да бъде спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. и е удължен срока за обработка на цитираното заявление за подпомагане с времето до установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне.

ВРЪЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението  за подпомагане с ИД №27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 год. , подадено от „Радост 9” ЕООД гр.Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори чрез АС Плевен пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението.

Преписи от същото да се изпратят  на страните.

                                                                       

 

      С Ъ Д И Я: