Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

240

 

гр. Плевен, 17.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и втори април две  хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

                                     

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА.

При Секретар: М.К..

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 238/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.Д.И.-Д. ***, чрез адв. Г., срещу Решение №91/19.02.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 30/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление15-0938-003946 / 18.12.2015г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на И.Д.И.-Д. *** на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, затова че на 14.12.2015г. в 05.45 часа в гр.Плевен, на ул. ”Г.М.Димитров” пред №127 като водач на лек автомобил Пежо 206 с рег.№ЕН0466КА, движейки се в посока с.Търнене, на десен завой при движение с несъобразена скорост с пътните условия – мокра заледена пътна настилка в този участък (заледен и неопесъчен), губи контрол над управляваното МПС, напуска пътното платно вляво по посока на движението и се преобръща в бетонен отводнителен канал, като по този начин реализира ПТП с материални щети, както и че не носи  контролния талон от свидетелството за управление.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Излага мотиви, че неправилно РС е приел, че И.-Д. е управлявала автомобила с несъобразена скорост. Управлението с такава скорост не е доказано от наказващия орган. Видно от свидетелските показания ПТП е настъпило през тъмната част от денонощието, при суха иначе пътна настилка, но на заледен и неопесъчен участък в завой /без видимост отдалеч/, като на същия участък са се поднасяли и други автомобили. Не е имала представа, че ще стъпи на такъв участък. Полицейски служител се е наложило да регулира движението до опесъчаването на пътя. Твърди, че ПТП е възникнало поради неизпълнение от страна на общината на задължението й да поддържа пътя. Моли да се отмени решението на РС като неправилно.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен, не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на РС.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено съобразно доказателствата по делото и закона.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и достигнал до правилен фактически и правен извод, че жалбоподателката е извършила визираните административни нарушения, за което законосъобразно е наказана с предвидените за това наказания.

Описаните в НП факти и обстоятелства се доказват в хода на съдебното производство, те не са спорни. Съгласно чл. 20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Правилно съдът е приложил закона като е приел, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателката И. е управлявала лекия автомобил с несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и със състоянието на пътя скорост, предвид обстоятелствата, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието през зимния сезон, когато мокрите и заледени пътни настилки са често срещано явление. Още повече, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС само от една година и няколко месеца и това в още по-голяма степен я е задължавало да съобразява скоростта си за движение с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя. Независимо, че времето е било сухо, предвид ранния час и зимния сезон при навлизането си в завой без видимост към участъка от пътя след него жалбоподателката е следвало да предвиди възможността за наличието на заледени участъци и да съобрази скоростта си, така че да овладее автомобила. Според данните по делото действително пътят след завоя е бил заледен, неопесъчен и много хлъзгав и други автомобили също са поднесли, но въпреки това водачите им са успели да ги овладеят. Затова състоянието на пътя и неизпълнението на задължението на общината по поддържането му  не извинява поведението на жалбоподателката и не може да я освободи от отговорност като се приеме за причина за настъпилото ПТП. При всички случаи водачът на автомобила следва да се съобразява с пътните условия и собствените си възможности да овладее автомобила и да избира такава скорост на движение, която да му позволи  при всяка внезапно възникнала ситуация на пътя да реагира така, че да не настъпи пътнотранспортно произшествие.  В случая жалбоподателката се е движила с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат е настъпило ПТП. Останалите водачи също за момент са загубили контрол върху автомобилите, но са успели да ги овладеят, въпреки заледения участък, което значи, че са се движили със съобразена скорост. Наложеното наказание за нарушението по чл. 20 ал.2 от ЗДвП е в минималния предвиден размер съгласно чл. 179 ал.2 от ЗДвП – 100 лв. глоба . Безспорно е установено и второто нарушение – жалбоподателката не е носила контролния си талон – нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което чл. 183 ал.1 т.1 ЗДвП предвижда наказание глоба от 10 лв.

Като е потвърдил НП  Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/19.02.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 30/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.