Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

                                                        №229/13.05.2016 г.

                                                гр. Плевен

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи  касационен  състав, в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар:М.К.

        Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 237 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

          С решение № 86/17.02.2016г., постановено по НАХД № 3185/ 2015г. Плевенският районен съд е потвърдил    Наказателно постановление № 15-0000079/11.11.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на „Викинг-Н.”*** , в качеството му на работодател е наложена   имуществена санкция  в размер на 5000 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414,ал.1  от Кодекса на труда/КТ / за извършено административно нарушение по чл. 128, т.2  от КТ,   за това, че  при извършена проверка на 07.10.2015 г. в офис на ДИТ Плевен  е констатирано, че е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил уговореното трудово възнаграждение на А. П. Д.  на длъжност”охранител” за извършената от него работа през м. юли 2015 г. и месец август 2015 г., както и на останалите  правоимащи охранители, работили на обект””АЕЦ Белене”, подробно описани във ведомостите  за заплати  за цитираните месеци.

         Така постановеното решение  е обжалвано с касационна жалба            / подадена като „жалба”/ от Т.Н.Т., в качеството му на управител на „Викинг-Н.”***  с доводи за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят  счита, че  решаващият съд неправилно е  преценил, че при издаване на АУАН и НП  не са допуснати процесуални нарушения. Твърди, че  липсва конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В НП са възпроизведени общи факти  за неизплатени от работодателя трудови възнаграждения за м. юли и август 2015 г.  на охранителя А. Д., както и на останалите охранители в обекта.  Липсва коонкретика за всяко от  изброените във ведомостите лица, кога и къде е следвало да им бъде изплатено възнаграждението за посочените месеци.  Липсва и конкретен размер на  трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено.  Всяко от лицата, фигуриращи във ведомостта е получавало различно възнаграждение. Поради това счита, че  допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и е основание  за отмяна на НП. Отделно от това  счита, че е изпълнил задължението си за  гарантираното от закона изплащане на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, респ. обект на административно нарушение по чл. 414,ал. 1 от КТ  е неизплащането на това  задължение, а не визираното в чл. 128 т. 2 от КТ. Моли да бъде отменено решението и  потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и  моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

           Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е  правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

           Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество е  основателна.

            Районният съд  е приел за установено от фактическа страна, че касаторът  не е изпълнил задължението си , вменено му от чл. 128,т. 1 от КТ да заплати  в установените срокове дължимото на А. П. Д. и на останалите правоимащи охранители  уговорено трудово възнаграждение за  извършената от последните  работа при изпълнение на трудовите им задължения през м. юли и месец август 2015 г. Приел е, че липсват  данни, че труд  не е полаган, или че възнаграждението е  изплатено в срок, или че е изплатено частично, според гарантираното  в смисъла на чл. 245,ал. 1 от КТ.

        Въз основа на така приетите за установени факти съдът е счел, че това е достатъчно  да послужи за основание за образуване на  административно наказателно производство и налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за правилно квалифицирано от административно-наказващия орган деяние и липса на основание за приложение на чл. 415в,ал. 1 от КТ. Изложил е доводи, касаещи индивидуализацията на наложеното наказание, като е приел, че същото е в границите на  предвиденото в  санкционната норма на чл. 414,ал. 1 от КТ и размерът му е съобразен  с чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН.

         Решението е неправилно.

        Настоящият съд счита за неоснователни доводите на касатора , че  административно нарушение е деянието, с което  работодателят нарушава задължението си да заплати на работника гарантирано трудово възнаграждение  в размер на 60% от брутното трудово възнаграждение , но не по-малко от минималната работна заплата.  Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, според която работодателят е задължен да заплаща уговореното трудово възнаграждение  за извършената работа безспорно е разпоредба от трудовото законодателство, неизпълнението на която се санкционира  с административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ.

 Оплакването на касатора за  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП е основателно. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че липсата на заплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юли и месец август  2015 г. касае не само А. П. Д. на длъжност „охранител”, но и останалите охранители от обекта. Така описано нарушението не дава яснота относно конкретните факти, защото не става ясно за кои останали охранители не е било изплатено възнаграждение за съответния период. Последното е съществен порок в съдържанието на АУАН и НП. Липсата на индивидуализация на тези “останали охранители” възпрепятства правото на защита. Нещо повече, това непосочване дава възможност дружеството да бъде наказано и за неплащане на трудовото възнаграждение за същия период относно същите охранители в други административно наказателни производства, като бъде нарушен принципът в чл. 17 ЗАНН – че за едно нарушение не може да бъде наложено повторно наказание.  В този смисъл е и практиката на  настоящия съд/  р. № 220/07.05.2015г.   по к.а.д. № 159/2015 г./.

    Като е потвърдил  наказателното постановление, Районният съд е  постановил несъобразено с материалния закон  решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, с което да се  отмени  наказателното постановление.

          Водим от горното съдът

                                                  Р Е Ш И :

           ОТМЕНЯ решение  № 86/17.02.2016г., постановено по НАХД № 3185/ 2015г. на Плевенския районен съд  и вместо него постановява:

          ОТМЕНЯ    Наказателно постановление № 15-0000079/11.11.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен

         Решението не подлежи на обжалване.

       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                                        2.