гр.Плевен, 11.05.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 234 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 68 от 09.02.2016
г., постановено по нахд № 180/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 15-0938-000007 от 12.01.2016 г. на Началник група
към ОД на МВР – гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция” с което на М.А.Д. ***, на
основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, затова че на 04.01.2016 г. в 7,50
часа в гр.Плевен на ул.„Цар Самуил” срещу СОУ „Асен Златарев”, като водач на
лек автомобил Деу „Тико” с рег.№
ЕН6040АР управлява с несъобразена с пътните условия скорост – заснежен път и
удря пресичащата пътното платно от дясно на ляво В. С.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.А.Д., който намира
същото за несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че
констатациите на служителите на МВР, отразени в АУАН, въз основа на които е
издадено НП, не отговарят на истината; че АУАН е издаден в разрез с
императивните правила на чл.40 от ЗАНН, като е посочен само един свидетел –
служител на МВР, а НП е издадено в разрез с императивните правила на чл.57 ал.1
т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН, като липсват посочени доказателства, които потвърждават
нарушението и участника в събитието е посочен само с две имена, без установъчни
данни. Според касатора нарушението не е извършено виновно, а вследствие на
независещи от него причини – неизчистен и хлъзгав път, не е извършено на
обозначено място – пешеходна пътека , не е превишена разрешената за градски
условия скорост на движение, както и че в случая липсва обективна възможност да
бъде предотвратено събитието. Твърди, че в дясното пътно платно на движение са
били спрели неправилно множество автомобили, което допълнително е затруднявало
движението. Твърди също, че в хода на производството пред Районен съд – Плевен
не му е дадена възможност да представи допълнителни писмени и гласни
доказателства, като сочи конкретни свидетели, присъствали на произшествието.
Заявява, че АУАН е съставен постфактум, не непосредствено при възникване на
събитието, което буди съмнение в неговата истинност и обективност. Моли съда да
отмени решението.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
оспорените решение и НП.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на
МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не
се представлява и не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
04.01.2016г., около 07:50 часа, в гр. Плевен, на ул. “Цар Самуил” срещу СОУ “Асен
Златарев“ посока кръгова връзка, жалбоподателят управлявал лек автомобил “Деу
Тико” с рег. № ЕН 6040 АР, с несъобразена скорост с пътните условия /заснежен
път/ и удря пресичащата пътното платно от дясно на ляво В.С., която е прегледана в ЦСМП-Плевен и освободена, с
което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и за което му бил съставен
АУАН 122327/04.01.2016г. Въз основа на съставения АУАН, впоследствие на
12.01.2016г. Началник група на Сектор “ПП” към ОДМВР- Плевен издал НП №
15-0938-000007, с което наложил на жалбоподателя административно
наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева,
за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът приел, че констатациите в АУАН се
установяват от показанията на свидетеля Б. Д. – мл. автоконтрольор към
СПП към ОД на МВР, както и от приложения констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица, както и План-схема на пътно-транспортно произшествие към
констативен протокол. Съдът намерил за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като в НП пешеходката е изписана само с две имена и с това е нарушена
императивната норма на чл.57, т.5 от ЗАНН. В конкретния случай съдът приел, че
не е налице съществено процесуално нарушение, което да води до накърняване
правата на нарушителя, процедурата по установяване на нарушението и
установяването на обективната истина, тъй като са налице достатъчно данни,
които да индивидуализират по безспорен начин субекта на нарушението. В
съставения АУАН жалбоподателят не е оспорил извършеното нарушение, подписал е
същият без възражение.
Съдът констатирал, че при съставянето на АУАН и
издаването на Наказателното постановление не са допуснати нарушения по ЗАНН и
ЗДвП, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. Приел НП
за законосъобразно от процесуално правна
страна, като издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазени
форма и ред за издаването му и съдържа
изискуемите от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Съдът направил извод,
че не са допуснати нарушения в
административно наказателната процедура, отразената в АУАН фактическа
обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като
цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.На тези основания
съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и
правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния
извод за съставомерност на вмененото на Д. нарушение и законосъобразност на
издаденото НП. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани
от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо
тяхното преповтаряне.
Направените в касационната
жалба оплаквания настоящият състав
на съда приема за неоснователни. Неоснователно е оплакването за допуснато
нарушение предвид, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел. Съгласно
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. При тълкуването на тази норма се установява, че не е налице
законово изискване за повече свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, напротив изисква се актът да бъде съставен в
присъствието на свидетелите по извършване или установяване на нарушението,
които могат да бъдат един или повече от един. Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН
изисква актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, когато
липсват свидетели при извършването или установяването на нарушението, но тази хипотеза не е приложима в конкретния казус,
защото съставителят на акта и свидетелят са такива по установяване на
нарушението. В настоящият случай АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел – М. Г. Г.., който по данните от делото е единствен свидетел
на установяване на извършеното нарушение. Видно е от приложения на л.11 от
делото на ПРС констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че в графа
„свидетели” не са вписани други лица, присъствали при извършване или
констатиране на нарушението, за наличието на такива не е съобщил и разпитаният
свидетел Б. Д. в проведеното съдебно заседание. Нито
жалбоподателят е посочил присъствали по време на извършване на нарушението и на
съставяне на акта свидетели, не е и
поискал с първоначалната жалба против НП да бъдат разпитани такива, не е поискал
разпит на свидетели и със становище вх.№2482/03.02.2016 год., депозирано пред
ПРС, в което е изразил становище да се
даде ход на делото в негово отсъствие и
в което изрично е посочил, че няма доказателствени искания. Поради което
касационната инстанция намира, че посочените едва за пръв път в касационната
жалба свидетели чрез трите им имена ,
адреси и ЕГН не могат да бъдат противопоставени на останалите редовно събрани в
хода на производството пред АНО доказателства и не могат да променят неговите
изводи. Съществено процесуално нарушение на съда би било неразпитването на
свидетели-очевидци, посочени от жалбоподателя и недопуснати от съда, но от
протокола за проведеното единствено съдебно заседание и от писменото становище на касатора вх.№2482/03.02.2016
год. не се установява той да е направил доказателствени искания в тази насока,
поради което непълнотата на доказателствата, която не е свързана с процесуални
нарушения на решаващия съд, не може да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на оспореното решение и връщане на
делото за ново разглеждане. На това основание поради липса на данни за други
свидетели, вписването само на един такъв, който е свидетел по установяване на
нарушението в хипотезата на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗАНН , от една страна е
достатъчно за целите на административното наказване и от друга - законосъобразно
в приложената хипотеза на закона.
В тази връзка неоснователно
се явява и оплакването в касационната жалба, че Д. е бил лишен от възможността
да представя допълнителни писмени и гласни доказателства, да сочи свидетели,
тъй като видно от изявленията на самия жалбоподателя в представеното от него
становище и от съдържанието на жалбата му до РС, той нито е представил писмени
доказателства, нито е искал събирането на такива и/или разпит на свидетели. В
първоначалната жалба единствено бланкетно е посочил да му се даде възможност да
сочи допълнително писмени и гласни доказателства в съда, но на проведеното
съдебно заседание не се е явил и не е искал събиране на доказателстванито е
поискал това с писмена молба, в която да опише конкретните си доказателствени
искания.
Противно на оплакванията в
жалбата, по делото на ПРС са приложени достатъчно писмени доказателства- констативен
протокол за ПТП и план –схема на ПТП, от които се установяват обстоятелствата
във връзка с нарушението. Фактът, че пострадалото при ПТП лице е посочено в НП само
чрез две , а не чрез три имена, не съставлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на НП само на това основание, предвид, че трите имена и ЕГН
на това лице са посочени подробно и в съставения АУАН, и в констативния
протокол за ПТП, поради което лицето е индивидуализирано в достатъчна степен и по начин, ненакърняващ
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което още във фазата на
съставяне на акта е било наясно с обстоятелствата във връзка с нарушението, в
т.ч. с данните на пострадалото лице.
Неоснователно е и
възражението за липса на виновно поведение от страна на водача поради настъпване на ПТП по независещи от него
причини-неизчистен и хлъзгав път, пресичане не на пешеходна пътека,
непревишаване за градски условия на допустимата скорост. Относимата към
деянието на водача разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява задължение на
водачите на МПС при избиране на всяка конкретна скорост на движението, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние във
всеки един момент да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Затова всяка
избрана за движение скорост, дори да е в рамките на законоворазрешената би била
несъобразена при възникване на препятствие, което не е могло да бъде съобразено
своевременно по начин, че да обуслови съответна реакция на водача,
предотвратяваща общественоопасно деяние. По данните от делото (показанията на
разпитания свидетел Д.), на процесната дата е имало „голям сняг”,
наличието на който е следвало да обуслови у водача още по-голяма предпазливост
и внимание , щото да не се достигне до причиняване на настъпилия резултат,
което не е било налице в конкретния случай.
Като е достигнал до
аналогични изводи, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение,
което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68
от 09.02.2016 г., постановено по нахд № 180/2016 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.