№ 222
гр.Плевен, 11.05.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 233 по описа за 2016 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 69 от 10.02.2016
г., постановено по нахд № 3252/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 887 от 09.12.2015 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр.Монтана, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, бул.
„Ал.Стамболийски” № 11, ЕИК 821152916, представлявано от В.Д.И. – управител, на
основание чл.200 ал.1 т.1 б.”в” от Закона за водите, във връзка с чл.53 от ЗАНН
е наложена имуществена санкция в размер на 2149 лв. за нарушение на чл.44 ал.1
от Закона за водите, във връзка с чл.44 ал.1 от Закона за водите затова, че
след проверка по документи на 07.10.2015 г. от експерти към БДДР, е констатирано
водовземане без действащи разрешителни, за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г., съгласно подадени декларации по чл.194б от Закона за водите и
справка-отчет за отнетите водни количества през 2014 г. от „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр.Монтана, за подробно изброени в НП източници.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „В и К” ООД гр.Монтана,
представлявано от управителя В.Д.И., който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че „В и К” ООД гр.Монтана е сезирало БДДР гр.Плевен с
писмо изх.№ 353 от 22.06.2009 г., като е поискало да се удължи срока на общото
разрешително или извади ново комплексно такова за водоизточниците без
разрешителни към този момент, но контролният орган отговорил, че сроковете за
това са изтекли. Касаторът подробно обяснява причините, поради които
дружеството не може да се снабди с разрешителни за посочените в НП
водоизточници, като сочи, че някои от водоизточниците са единствени за жителите
на четири села и ако не се подава вода от тях ще останат без вода около 1877
жители. Счита, че РС – Плевен не е обсъдил всички факти и обстоятелства, както
и представените писмени доказателства по отношение на причините, поради които
„В и К” ООД гр.Монтана не може да се снабди с разрешителни за водоизточниците и
намира за неправилно и незаконосъобразно да се налага имуществена санкция на
дружеството при наличие на посочените причини. Счита за неправилен извода на
съда, че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от откриване
на нарушението. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и
потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Ц. от АК-гр.Монтана с надлежно пълномощно на л.15 от
делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни
съображения в съдебно заседание за незаконосъобразност на решението и НП, моли
съда да отмени последните.
Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция
„Дунавски район” – гр.Плевен в съдебно заседание
се представлява от юрисконсулт Х. с
надлежно пълномощно на л.16 от делото, която оспорва жалбата и излага подробни
съображения за нейната неоснователност, моли оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че акт за установяване на административно нарушение №963 е съставен
на 07.10.2015г. от старши експерт в БДДР-Плевен, против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Монтана затова, че при извършена на 07.10.2015г. проверка
по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ с център Плевен е
констатирано водовземане без действащи разрешителни за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2014г., съгласно подадени декларации по чл.194б от Закона
за водите и справка-отчет за отнетите водни количества през 2014г. от „ВиК“ ООД
гр. Монтана за следните водоизточници: ШК при ПС стара - с. Клисурица; ТК при ПС - с.
Бели брод; РВ "Козарника" – гр. Чипровци; РВ "Щавлека" –
гр. Чипровци; КИ " Кърна круша” – с. Равна; РВ "Лекия” – с. Превала;
Дренаж – с. Разград; Дренаж "При стопанския двор” – с. Разград; Дренаж
"При училището” – с. Разград; Дренаж "Хлебозавода” – с. Разград;
Дренаж при ПС – с. Разград; Дренаж "Кулата” – с Златия; Дренаж
"Измаил-горен” – с. Златия; Дренаж "Бернови” – с. Златия; Дренаж
"Орешака” – с. Якимово; ТК н=150 – с. Якимово; Дренажи
"Боруна"1; 2 и 3 – гр. Лом; Дренаж ”Младеново" 9 – гр. Лом; Дренаж
"Младеново” 10 – гр. Лом; Дренаж "Скокля” – с. Станево; Дренажи
"Черковен извор" 1; 2 и 3 – с. Станево; Дренаж – с. Д. Ковачица; КИ –
с. Д. Ковачица; КИ 2 – с. Д. Ковачица; Дренаж-6 м – с. Д. Ковачица; Дренажи
"Свлечен брег" 1; 2; 3 и 4 – с. Трайково; Дренаж "Ангела" –
с. Трайково; ШК "Ангела" – с. Трайково; Дренажи "Сондите"
1; 2 и 3 – с. Трайково; Дренажи "Пукнат камък" 1; 2 и 3 – с. Трайково;
Дренаж "Ръсника" – гр. Монтана; ШК – с. Войници; ТК – rp. Бойчиновци;
КИ при ПС нова – с. Каменна Рикса; КИ "Врелото" – с. Железна; ТК при
ПС – с. Разград; ТК – с. Долно Линево; ТК – с. Долна Ковачица; ШK с БПС – с.
Долна Ковачица. Общото отнето водно количество от „ВиК“ ООД гр. Монтана от
гореописаните водоизточници през 2014г. е 677 699 куб.м. или 21,49 л/сек. Според
АУАН към 07.10.2015г. липсват действащи разрешителни за водовземане от
горецитираните водоизточници, с което са нарушени разпоредбите на чл.44, ал.1
от Закона за водите.
Съдът, в съдебно заседание, изслушал
показанията на контролните органи и на служители на наказаното дружество.
От показанията на свидетеля И. И.-актосъставител съдът
установил, че „ВиК“-Монтана изземва води от повърхностни и подземни
водоизточници без действащо разрешително съгласно изискванията на чл.44, ал.1
от Закона за водите, като след направена справка в регистрите на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ за
времето от 01.01.2014г. до 31.01.2014г., било установено,
че действащи разрешителни не били налице. Според свидетеля, проверката
била извършена във връзка с разпореждане на ръководството на
Басейнова дирекция за установяване на водовземане без действащи разрешителни
като проверката е била
извършена в края на месец септември до
началото на октомври месеци и
завършила с установяване на липсата на действащи
разрешителни и със съставянето на АУАН.
От
показанията на свидетеля Р. З. съдът
установил, че работи в Басейнова дирекция „Дунавски
район“ Плевен като главен инспектор в Дирекция
„Контрол“ и на 07.10.2015г. в Басейнова дирекция – Плевен се
извършила проверка по документи, представени от „ВиК“ ООД-Монтана - декларация
по чл.194б от Закона за водите и справка-отчет за ползваните водни обеми за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г, от които било установено, че
водоползвателят „ВиК“ ООД-Монтана е извършил водовземане, през
посочения период от водни обекти, чрез водовземни съоръжения за отнемане на
вода от повърхностни и подземни води, без „ВиК“ ООД-Монтана да притежава
разрешително за водовземане, действащо за периода 2014 година. Според свидетеля дружеството е
представило в Басейнова дирекция декларация по чл.194б от Закона за
водите в началото на 2015 година. Проверката е била извършена по
разпореждане на Директора на Басейнова дирекция и приключила с
установяване на нарушението на 07.10.2015г., като били проверени регистрите на Басейнова
дирекция, в които са описани всички действащи разрешителни, целта на
водовземане, както и водовземните съоръжения и водните обекти, от които се
извършва водовземането от тези водоизточници.
От показанията на свидетелката Г. А. съдът установил, че работи в Басейнова
дирекция „Дунавски район“-Плевен , както и че „ВиК“ ООД – Монтана е
представило в Басейнова дирекция справка-отчет и декларации по чл.194б от
Закона за водите за водоизточниците в законоустановения срок до
31.12.2014г. На 07.10.2015г. било констатирано, че
за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2014г. от дружеството е било извършвано
водовземане, без да има издадено разрешително съгласно Закона за водите. Свидетелката
съобщила, че независимо от момента, в който се намира процедурата по
издаване на разрешително, /прекратяване, изменение, продължение/, след като има
извършено водовземане е трябвало да се плаща такса, която е обвързана с
представяне на количества, а количествата съответно с представяне на
декларация.
Съдът кредитирал
показанията на горните посочени свидетели, като ги счел за обективни,
безпротиворечиви, правдиви, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.
Съдът разпитал и друга група свидетели,
служители на наказаното дружество.
Свидетелят И. Й. съобщил , че работи
във „ВиК“ ООД – Монтана като Ръководител на Втори технически район
от 2009 година до началото 2014г. е работил като отговорник на
техническия отдел и е бил запознат със
системата, методиката и процедурата на подаване на декларации по чл.194б от
Закона за водите. За съответната година от 01 януари до 31 декември на
определената отчетна година, операторът е бил длъжен да подаде
декларациите съгласно нормативната уредба до 31 януари на следващата година.
Сочи, че Басейнова дирекция трябва до един месец от
получаването на тези декларации да извърши проверка и след това трябва да се
произнесе по тези декларации, като се уточни количествата, стойността и до 31
март на следващата година трябвало да бъдат приведени на Басейнова дирекция
дължимите суми за водоползване от предишната година. Заявил, че това
са сроковете и задълженията, като операторът е трябвало да подаде и
отчетни доклади до 31 март на следващата година. Посочил, че разрешителното
за водоползване е основен документ, с
който получавали информация, права
и задължения по експлоатацията на
водоизточниците. Пояснил, че
проблемите с разрешителни във „ВиК“ ООД –
Монтана са свързани със собствеността около
водоизточниците и за да се
подадат съответните документи в Басейнова дирекция трябвало да
имат документ за земята-имотът, който е около водоизточника, който
следвало да е публична собственост. В случай, че имота е
частна собственост, трябвало да се снабдят
с документ-декларация от съответния собственик, че дава
съгласието си за ползване. Съобщил, че са налице
затруднения при получаването на тези декларации, тъй като през
последните години масово имало промяна в собствеността около водоизточниците в
частна собственост, поради което и не можели да
подготвят първичните документи и да ги подадат своевременно. Освен
това били и налице сериозни финансови затруднения, тъй
като едно разрешително за съответната зона излизало от 6 до
8 хиляди лева. Дружеството подавало декларации за абсолютно всички
водоизточници, от които ползва и подава питейна вода,
независимо от това дали имат разрешително или не. В тези
декларации се вписвали не само водоизточниците, за които
имали разрешително, но също и тези, за които нямали разрешително, но
се ползвали за водоснабдяване за населените места. Посочил, че водоснабдяването
на населените места от един водоизточник, за който независимо дали
има или няма разрешително е социален проблем, въпреки че съгласно действащата
нормативна уредба когато има водоизточник и той няма разрешително, не би
трябвало да се използва. Поради тази причина подали
до Басейнова дирекция през 2008-2009 година искане да
бъде решен по някакъв начин този проблем, като се издаде едно
комплексно разрешително и за тези водоизточници, за които
нямали разрешителни, докато не се извадят индивидуални разрешителни
за всеки един водоизточник. Посочил, че
населението не бива да бъде лишено от вода, независимо от проблемите
в нормативната уредба.
При
разпита си свидетелката инж. С. П.-К. съобщила,
че от 1988 година работи във „ВиК“ ООД – Монтана на
длъжност специалист по технически контрол, ВиК“ ООД – Монтана
експлоатира 201 броя водоизточника, от които с разрешителни 138 бр.,
от всичките 201 водоизточника около 95 са постоянни и 5-6
са сезонни, в зависимост от климатичните условия през дадената година.
Съобщила, че когато започнали да се изготвят КВС-та имали уговорка с
фирмите-проектанти техните технически ръководители по райони да
отидат да покажат Пояс I на техните водоизточници, да си останат като „бели
петна“ съгласно Закона за водите. Първоначално дружеството било ЕООД
и водоизточниците, които били в актива на „ВиК“-Монтана били в
Пояс I. Тези земи от Пояс I трябвало да са публична държавна
собственост. В последствие започнали да сключват договор с фирмите, които
поддържали цифровия модел и имало все още от
1996г.,1997г.,1998г. КВС-та/Карта на възстановената собственост/, които се
готвели с проектантите да извършат геодезическо заснемане
на тези пояси, защото ги оставили като „бели
петна“. След като се извършило геодезическо
заснемане, на база изготвените от
хидрогеолозите скици, проекти и образуваната
преписка подали заявление за издаване на разрешителни за водоползване. Заявила,
че – Пояс I, санитарно-охранителните зони около водоизточниците, в
последствие фирмите, които поддържали цифровите модели се
сменяли през три години,
като следващите фирми раздали земите
на физически лица. Това довело до огромно затруднение при издаване
на разрешителни за останалите водоизточници. През 1998 година
сигнализирали с писмо Регионална поземлена
служба с описа на всички техни водоизточници, помпени станции
и резервоари. Били описани съоръженията, за да се осигури тази санитарно-охранителна
зона /Пояс I/, около тях, която е проблем при издаване на разрешителните.
Съдът
кредитирал показанията на свидетелите И. Й. и С. П.-К. , дотолкова доколкото същите не
противоречат на приетата за установена фактическа обстановка.
При
така анализираните доказателства съдът направил следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, което установил от приложената на лист 108 от делото заповед
№68/01.07.2015г., издадена от директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район/БДДР/ . Съдът приел за неоснователно възражението,
че не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, по силата на който не
се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акта за
установяване на административно нарушение в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две
години от извършване на нарушението. Счел, че в акта и в постановлението ясно и точно е
посочена датата – 07.10.2015 г., която съвпада с датата на приключване
проверката и която дата следва да се счита за откриване на
нарушителя. На следващо място приел, че в АУАН е посочено достатъчно ясно, че
периода на извършване на нарушението е от
01.01.2014г. до 31.12.2014г., като двугодишния срок следва да се приеме, че
изтича след 31.12.2016г. Съдът направил извод, че деянието, в което се е
изразило административното нарушение, е от категорията на продължените, при
което фактическият му състав се осъществява постоянно във времето до
прекратяването му, поради което не може да се поставя въпроса за изтекла
давност за започване и водене на производството. По съществото на спора
съдът изложил мотиви, че на дружеството е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за водите, която въвежда задължително
правило, че за извършване на водовземане се изисква разрешително,
като приел, че към датата на проверката „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Монтана не е разполагало с издадено такова за
осъществяване на водовземане от подземни води при условията и по реда
на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Наложеното наказание счел за
съобразено с взетото количество вода за периода и със закона, поради което на
всички изложени основания потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на
дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от
районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Неотносими към отговорността на
наказаното дружество са оплакванията, свързани с причините за извършване на
нарушението, свързани с обективна невъзможност да се снабди с разрешителни за съответните водоизточници , поради това,
че последните попадат в земи- частна собственост. Използването на водите и водните обекти по аргумент от
чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали
титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени
лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния
орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на
индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на
използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически
факт. Единствено общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е
безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане
и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за
използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни
условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Ето защо, разрешително за водовземане
се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на
населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2, като процесния случай на водовземане
не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по този въпрос няма спор
между страните, поради което за дейността по водовземане дружеството
следва да притежава разрешително по чл.44 от ЗВ. След като законът
императивно изисква в случаите като процесния наличието на надлежно издадено разрешително
за водовземане с оглед
отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и
използването на енергията на водата, то извършването на тази дейност без
надлежно издадено разрешително винаги съставлява
нарушение,
независимо от причините, поради които ползвателят не се е снабдил с такова. Именно с издадените разрешителни се определят целта на използването; водния
обект и водното тяло - предмет на използването; параметрите на разрешеното използване; условията, при
които се предоставя правото за използването на водите и др. Това е така, защото
водите, като общонационален неделим природен ресурс, следва да се използват в
интерес на обществото и за опазване на здравето на населението; да се намали
замърсяването на водите; да се намалят заустванията,
емисиите и изпусканията на приоритетни вещества; да се предотвратят или намалят
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Ето защо, за да извършва
дейност по водовземане, всеки ползвател е длъжен стриктно да съблюдава
законовите изисквания, в т.ч. да
се снабди с необходимите разрешителни за това, за да се постигнат целите на
закона- предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието
на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни
зони; насърчаване на устойчивото
използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси; комплексно, многократно и ефективно използване
на водните ресурси; осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на
подземните води и предотвратяване на замърсяването им; намаляване на последиците от наводнения и
засушавания и др.
Неоснователно е и
възражението за неяснота на датата на извършване на нарушението с оглед
посочените в НП едновременно период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. и
датата 07.10.2015
год. Описаният в НП период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. е периодът,
през който контролните органи са констатирали, че дружеството е извършвало водовземане без
надлежно издадени и действащи разрешителни и това именно е периодът на
извършване на нарушението. А 07.10.2015 год. е датата, на която контролните
органи, след извършени документални проверки в съответните регистри и
документи, са констатирали извършеното
нарушение.
Правилен е изводът на
решаващия съд и в този смисъл неоснователно е оплакването на касатора за изтекли давностни
срокове за съставяне на АУАН. Съгласно чл.34 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора,
част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
На първо място настоящата
инстанция счита, че се касае за извършено екологично нарушение, срокът за
повдигане на обвинение за което е две години от неговото извършване. Както беше
посочено вече, водите са общонационален
неделим природен ресурс, поради което същите
следва да се управляват интегрирано в
интерес на обществото, по начин, незастрашаващ здравето на населението. Водите са жизненоважен
ресурс и общо наследство, което следва да се опазва и защитава и именно поради
това целта на закона е да се определи правото на всеки гражданин на достъп до
вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Затова всяко
нерегламентирано въздействие върху водите като ценен природен ресурс с обществена значимост може обективно
да доведе до нарушаване на специфичните условия на средата (такива са светлина, топлина, вода,
соли,
разтворени във водата, и др), така и на сложните
взаимодействия между организмите , които връзки са предмет на екологията.
Ето защо, считано от 01.01.2014 год.-началната дата на извършеното нарушение,
до датата на съставяне на АУАН-07.10.2015 год., не е изминал регламентирания в
чл.34 от ЗАНН двугодишен срок, в който законосъобразно може да се повдигне
административно обвинение.
Според настоящата
инстанция не е изтекъл и определеният в същата разпоредба тримесечен срок за
съставяне на акт за нарушение, считано от датата на откриване на нарушителя. Вярно
е, че ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни,
включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
представят информация за изчисляване на дължимата такса, за
предходната година. Според разписаното в
чл.194б от ЗВ, директорът на басейнова дирекция
извършва проверка на подадената информация и съответствието й с резултатите от
собствения мониторинг; показанията на
измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол. При
съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена. С оглед на тези разписани правомощия, до края на
месец март на всяка следваща водовземането година,
контролните органи действително получават информация за иззетото количество
вода от съответните физически и юридически лица. Но единствената информация в
тази насока е свързана с факта, че е иззето
определено количество вода, за което се дължи съответна такса. Към този момент
контролните органи нямат налична информация дали водовземането
се извършва в съответствие или в
нарушение с изискванията на закона, а именно –с или без съответни разрешителни.
Аргумент в тази посока е самата разпоредба на чл.194б от ЗВ, в която е
посочено, че декларации се подават от
титулярите на издадени разрешителни, поради което към този момент контролните
органи нямат вменено задължение за проверка и на този факт. Аргумент в тази
посока е още и разпоредбата §9 от ПЗР на закона, според който при ползване на
води се дължи такса независимо от етапа, на който се намира процедурата по
издаване на разрешително. Предвид, че вмененото на дружеството нарушение се
изразява в осъществяване на водовземане без надлежно
издадено и действащо разрешително, в
случая нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на ЗАНН в този
момент, в който контролните органи са узнали не само за извършеното водовземане, но и че това се извършва, без ползвателят да
притежава действащо разрешително. В този ред на мисли действително до края на
месец март контролните органи са узнали за извършеното от ВиК ООД гр.Монтана водовземане,
тъй като са извършили проверка на декларациите във връзка с дължимите такси за водовземане, които се дължат независимо от издаденото
разрешително на основание §9 от ПЗР на ЗВ. Но нарушителят е открит на 07.10.2015
г., когато е извършена проверката от контролните органи на съответните
регистри, от които са установили липса на издадено разрешително за водоползване и АУАН
е съставен на същата дата. Действително още с подадената декларация от
санкционираното дружество, АНО е бил уведомен за съответното количество водовземане, но това не е датата на откриване на
нарушенията и на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между
понятията "откриване" на нарушителя (нарушението) и "установяване" на нарушението. Нарушението се счита за
открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно
лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в
контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката, извършена от контролните органи на дата 07.10.2015
г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се
направи обоснован извод за наличието на съставомерно
деяние от страна на жалбоподателя. Не може да бъде споделена тезата
на касатора, че още към 2009 год. органът е бил уведомен с писмо от наказаното
дружество за липсата на разрешително, тъй като нарушението е извършено в много
по-късен момент –през 2014 год.
Ето защо оспореното решение като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 10.02.2016 г., постановено по нахд №
3252/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.