Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
гр.Плевен, 3 Октомври
2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №231 по описа за 2016г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.46 ал.1 т.6 от Закона за общинската
собственост и чл.32 т.6 от Наредба №18 на Общински съвет-Плевен.
Производството по делото е образувано по жалба от Д.М.П.
*** против Заповед №РД-10-215 от 25.02.2016г. на Кмета на Община Плевен, с
която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и
оспорващата за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул.***,
представляващо две стаи и сервизни помещения, като е определен срок до
16.03.2016г. за доброволно изпълнение на заповедта.
В жалбата се възразява срещу прекратяването на
наемното правоотношение, като се излагат твърдения, че не са налице причини за
това. Сочи се, че оспорващата е била изряден наемател. Твърди се, че не е
налице „голяма квадратура” на предоставеното и за ползване общинско жилище.
Твърди се още, че със заповед от 19.09.2014г. е настанена в хотел, която
заповед е обжалвана, но решението на Административен съд-Плевен не е в нейна
полза. В заключение се моли за отмяна на заповедта.
По делото с допълнителна молба, П. е направила искане
за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което съдът с
определение от 11.04.2016г. е спрял допуснатото по закон предварително
изпълнение на Заповед №РД-10-215 от 25.02.2016г. на Кмета на Община Плевен.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От ответника по делото-Кмета на Община Плевен не е
депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с назначен
служебен защитник адв.И.А. ***, която счита оспорената заповед за
незаконосъобразна. Сочи, че административният орган е следвало да приложи
правилото на чл.14 ал.4 от Наредбата на ОбС-Плевен като разгледа възможността за
удължаване на наемното правоотношение, като събере доказателства за
обстоятелствата по чл.5 ал.1 от наредбата. Твърди, че такива доказателства са
налични по делото. Сочи още, че ако П. ползва имота без правно основание, то
тогава основанието, на което е трябвало да бъде издадена заповедта е чл.65 от
Закона за общинската собственост. В заключение счита, че е налице
несъответствие на фактите, поради което заповедта е немотивирана. Моли за
нейната отмяна.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за
неоснователна. Счита, че Община Плевен не е възпрепятствала правото на
оспорващата да ползва общинско жилище и не й е отказала такова. Сочи, че при
отказа на наемателката доброволно да освободи жилището за административния
орган не е останала друга правна възможност освен да прекрати наемните
правоотношения. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, седми състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното:
Оспорената Заповед
№РД-10-215 от 25.02.2016г. на Кмета на Община Плевен е връчена лично на Д.П. на
29.02.2016г. (л.24), а жалбата е подадена на 10.03.2016г. Ето защо, като подадена от активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване
по чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.46 ал.5 от ЗОС, пред компетентния съд,
жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№РД-11-197/10.08.2009г. на Кмета на Община Плевен (л.19) Д.П. и едночленното и
семейство е настанена под наем в общинско жилище, състоящо се от две стаи и
сервизни помещения с АОС №31739 и застроена площ 78кв.м., находящо се в
гр.Плевен, ул.***, за срок от пет години, считано от датата на
сключване на договора. Заповедта е връчена на П. на 27.08.2009г.
Въз основа на горната
заповед, на 27.08.2009г. между Община Плевен, представлявана от директора на ОП
„Жилфонд”гр.Плевен, и Д.П. е сключен договор за наем на общински жилищен имот
(л.20-21)-къща състояща се от две стаи и сервизни помещения, със застроена площ
78кв.м., находяща се в гр.Плевен, ул.***, за срок от пет години – до
27.08.2014г. Изрично в договора е посочено, че същият се прекратява поради
изтичане на срока, посочен в него и с едномесечно предизвестие на една от двете
страни.
Със Заповед
№РД-11-151/19.09.2014г. на Кмета на Община Плевен (л.17) Д.П. е настанена под
наем в общинско жилище състоящо се от една стая и сервизни помещения с АОС
№32749 застроена площ 27кв.м., находящо се в гр.Плевен, хотел ***, за срок от
пет години. Заповедта е обжалвана от П.
и с решение от 17.12.2014г. по адм.дело №819/2014г. по описа на Административен
съд-Плевен (л.25-31) жалбата й е отхвърлена като неоснователна. При инстанционен контрол с решение от
22.01.2016г. по адм.дело №1715/2015г. на ВАС решението по адм.дело №819/2014г.
е оставено в сила (л.32-34).
С Уведомление
№ОУС-Ж-94Д-2900-1/08.02.2016г. (л.15-16) на Кмета на Община Плевен Д.П. е
уведомена, че срокът на договора от 27.08.2009г. за наем на общински жилищен имот, находящ се в
гр.Плевен, ул.***, е изтекъл на 28.08.2014г. и към датата на уведомлението
лицето ползва жилището без правно основание. Посочено е още, че следва да се
яви в ОП „Жилфонд”-Плевен за подписване на договор за наем за жилището в хотел *** и за уточняване на дата за освобождаване на общинския
имот, находящ се на ул.***. П. е уведомена също, че писмото представлява
уведомление по чл.26 ал.1 от АПК за откриване на производство по прекратяване
на наемните правоотношения за ползване на общински жилищен имот, находящ се в
гр.Плевен, ул.***, съобразно чл.46 ал.2 във вр. с ал.1 т.6 от Закона за
общинската собственост. Уведомителното писмо е получено от П. на 16.02.2016г.
Със Заповед №РД-10-215 от 25.02.2016г. на Кмета на
Община Плевен, на основание чл.46 ал.2 във вр. с чл.46 ал.1 т.6 от Закона за
общинската собственост и чл.32 т.6 от Наредба №18 на Общински съвет-Плевен, е
прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и Д.М.П. за
ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул.***,
представляващо две стаи и сервизни помещения, като е определен срок до
16.03.2016г. за доброволно изпълнение на заповедта. Като мотиви в заповедта е
посочено, че П. е уведомена с Уведомление №ОУС-Ж-94Д-2900-1/08.02.2016г. за
откриване на производство по прекратяване на наемните правоотношения за
ползване на общински жилищен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.***, тъй като срокът
на настанителната заповед е изтекъл на 27.08.2014г.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От фактическа страна по делото се установява още, че
процесният имот находящ се в гр.Плевен, ул.***, е частна общинска собственост,
актуван с АОС №36866 от 06.06.2011г. (л.18).
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган предвид
разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗОбС и чл.14 ал.3 от Наредба №18 на ОбС-Плевен, а
именно Кметът на Община Плевен, който е органа издал настанителната заповед.
При издаване на
заповедта е спазена предвидената в чл.59 ал.2 от АПК писмена форма и
съдържание, включително фактическо и правно основание. Заповедта е мотивирана с
изтичане на срока на настанителната заповед и правно обоснована с разпоредбата
на чл.46 ал.1 т.6 от ЗОбС. Заповедта съдържа и надлежен диспозитив, както и
срок за освобождаване на жилищния имот не по-дълъг от един месец, съгласно
изискванията на чл.46 ал.2 изр.2 от ЗОбС. Спазени са и административнопроизводствените
правила с оглед приложените по делото доказателства за уведомяване на лицето по
реда на чл.26 от АПК за откриване на административно производство по
прекратяване на наемното правоотношение.
Относно съответствието на заповедта с
материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.46 ал.1
т.6 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за
настаняване. Същото основание е преповторено и с разпоредбата на чл.32 т.6 от
Наредба №18 на Общински съвет-Плевен, която е издадена на основание чл.45а ал.1
от ЗОбС и урежда условията и реда на установяване на жилищни нужди и
настаняване под наем в общински жилища. В случая са налице материалноправните
предпоставки на тези разпоредби. Несъмнено срокът на наемното правоотношение е
бил изтекъл, тъй като настанителната заповед –Заповед №РД-11-197/10.08.2009г. е
връчена на оспорващата на 27.08.2009г. и като необжалвана е влязла в законна
сила. Срокът на настаняването е пет години, считано от датата на сключване на
договора за наем на общински жилищен имот. Последният е сключен на 27.08.2009г.
и се прекратява с изтичане на срока, уговорен в него, а именно до 27.08.2014г.
Оспорената заповед е издадена на 25.02.2016г., поради което към този момент са
били налице предпоставките по чл.46 ал.1 т.6 от ЗОбС и чл.32 т.6 от Наредба №18
на ОбС-Плевен за прекратяване на наемното правоотношение. Изтичането на срока
за настаняване е необходимо и достатъчно условие за издаване на заповед за
прекратяване на наемното правоотношение.
В тази връзка са
неотносими към процесния казус изложените в жалбата доводи за разлика в
квадратурата на процесния имот по документи и в действителност, доколкото
основанието за прекратяване на наемното отношение е изтичане срока на
настанителната заповед. Тези доводи е следвало да бъдат наведени и обсъждани
при оспорването на Заповед №РД-11-151/19.09.2014г. на Кмета на Община Плевен за
настаняване на П. под наем в общинско жилище състоящо се от една стая и
сервизни помещения, с АОС №32749, застроена площ 27кв.м., находящо се в
гр.Плевен, хотел ***, за срок от пет години, а не в настоящия процес. Какви
точно са жилищните нужди на Д.П. не може да бъде предмет на настоящето дело,
доколкото спорът се свежда до изтичане на срока, в който са били предоставени
права на оспорващата.
Неоснователно е и
възражението, че органът не е спазил правилата на чл.14 ал.4 от Наредба №18 на
ОбС-Плевен да разгледа възможността за удължаване на наемното правоотношение. На
л.25-31 от делото е приложено решение от 17.12.2015г. по адм.дело №819/2014г.
на АС-Плевен, което е било с предмет законосъобразността на Заповед
№РД-11-151/19.09.2014г. на Кмета на Община Плевен, с която Д.П. е настанена под
наем в общинско жилище състоящо се от една стая и сервизни помещения с АОС
№32749 застроена площ 27кв.м., находящо се в гр.Плевен, хотел ***, за срок от пет
години. Именно в хода на това съдебно
производство е извършена проверка по спазване на изискванията на чл.14 ал.4 от
Наредба №18 на ОбС-Плевен и е установено, че със заявление вх.№1512/31.05.2014г.
П. е изявила желание да бъде продължен срокът на настанителната заповед, като с
предизвестие от 02.06.2014г. лицето е уведомено, че договорът за наем е със
срок до 27.08.2014г. и ако се иска продължаване ползването на имота следва да
бъдат представени документи за обстоятелствата по чл.5 ал.1 от Наредба №18 на
ОбС-Плевен, както и е установено че Комисията за решаване на жилищни нужди на
гражданите е взела решение, обективирано в т.23 от протокол №21/01.09.2014г.,
да направи предложение до кмета на общината за преместване на П. ***, тъй като
площта на жилището не отговаря на жилищните нужди на лицето, поради това, че е
с по-голяма квадратура. От изложеното до тук се налага извода, че преди
издаване на процесната заповед органът е спазил правилата за упражняване на
оперативна самостоятелност, обективирани в чл.14 ал.4 от Наредба №18 на
ОбС-Плевен, съгласно които преди изтичане на срока на настаняване, наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят към този момент отговаря
на условията на настаняване под наем в общинско жилище по чл.5 ал.1. Подаденото
заявление от П. е било разгледано от Комисията за решаване на жилищните нужди
на гражданите и е предложено заявителката да бъде преместена в друго по-малко
по площ общинско жилище, във връзка с което е издадена и Заповед
№РД-11-151/19.09.2014г. на Кмета на Община Плевен, с която Д.П. е настанена под
наем в общинско жилище състоящо се от една стая и сервизни помещения със
застроена площ 27кв.м. Т.е. осъществена е хипотезата на чл.16 ал.3 от Наредба
№18 на служебно преместване поради преценка на комисията по жилищно настаняване.
Неоснователно е и възражението, че при така посочените
в заповедта факти правното основание следва да бъде по чл.65 от ЗОбС. Заповедта
по чл.46 ал.1 от ЗОбС се издава при наличието на някоя от хипотезите за
прекратяване на наемното правоотношение, като при издаването й се разпорежда
доброволно освобождаване на жилищния имот, а заповедта по чл.65 от ЗОбС следва
да бъде издадена при вече влязла в сила
заповед за прекратяване на наемното правоотношение и неизпълнение на разпореждането за доброволно
освобождаване на имота, т.е. когато се пристъпва към процедура по принудително
изземване на общинския имот.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената
заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалбата на Д.П. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен
съд-Плевен, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.П. *** против Заповед №РД-10-215 от
25.02.2016г. на Кмета на Община Плевен, с която е прекратено наемното
правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и П. за ползваното от нея общинско
жилище, находящо се в гр.Плевен, ул.***.
Решението може да се
оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: