РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Плевен, 29.09.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, пети състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията
Снежина Иванова по адм. дело № 228 по описа за 2016 година на Административен
съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното
дело е образувано по жалба на Б.Л.Б.,*** чрез адв Д.Н., съдебен адрес *** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17/03.01.2014
година на началник на сектор ПП към ОД
на МВР -Плевен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление до отпадане на основанието.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е осъществен състав на посочените
нарушения и същите е посочено, че са извършени на 03.01.1914 година, което е
обективно невъзможно. Направено е и възражение за изтекла давност по отношение
изпълнение на наказанието. Навеждат се доводи, че липсват мотиви на акта и се моли за отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание оспорващият - Б.Л.Б. не се явява, представлява се от адв. Н., която
поддържа жалбата и намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, тъй като наложената мярка следва да е със срок –
до решаване на въпроса с отговорността и с оглед заплащане на сумата, дължима
по фишовете, то тя е незаконосъобразна.
Моли за отмяна и присъждане на разноски. Представя писмена защита, в която
поддържа вече изложеното в жалбата .
В съдебно
заседание ответникът – началник на
сектор ПП към ОД на МВР не се явява, не
се представлява, но в писмото, с което
изпраща жалбата посочва, че намира същата за неоснователна.
Административен
съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
На
03.01.2014 година на оспорващия е съставен АУАН № 17 за това, че е паркирал
като водач на лек автомобил „АудиА4” с рег. № ***КР непосредствено
преди пешеходна пътека на разстояние по-малко от 5 метра в гр. Плевен , на ул.
„Сан Стефано” № 44, не носи контролен талон и не е заплатил в законоустановения
срок наложени глоби с фиш № В/520718 от 31.01.2013 година и фиш № В/919484 от
22.04.2013 година. Иззето му е свидетелството за управление на 03.01.2014
година.
По
отношение на установените нарушения – паркиране на по-малко от 5 метра от
пешеходна пътека и управление на МПС като не носи контролен талон на оспорващия
е издадено НП № 17 от 13.01.2014 година (л. 37 по делото), като са наложени
глоба в размер на 50 лева и 10 лева, за които са представени в настоящото
производство доказателства относно заплащането им на 07.03.2016 година – платежно нареждане на
л. 36 по делото. Тези доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй
като заплащането на глобата по НП № 17/13.01.2014 година не се отразява на
установеното - незаплащане на дължими глоби
, наложени с фишове от 2013 година, описани в АУАН и послужили за основание за
издаване на оспорената заповед.
С процесната заповед на Б. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП – отнемане
на свидетелство за управление до отпадане на основанието, за установеното
управление на МПС в нарушение на
разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗдвП –
управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 - до заплащане на дължимата
глоба т.е. управлява МПС без да е заплатил дължими глоби, наложени му с фиш №
В/520718 от 31.01.2013 година и фиш № В/919484 от 22.04.2013 година.
На л. 13 по
делото е представена справка за водач от
ОД на МВР Плевен относно наложени на Б. административни наказания по ЗДвП - издадени актове за установяване на
административни нарушения, наказателни постановления, фишове и заповеди за
прилагане на принудителни мерки. В справката в графа „Фишове” под номер 5 и 6 са посочени цитираните в АУАН
фишове - № В/520718 от 31.01.2013 година и № В/919484 от 22.04.2013 година , с
които са наложни глоби в размер на по 50 лева. Тези глоби не са заплатени нито към
датата на издаване на АУАН на 03.01.2014 г , нито към датата на издаване на
оспорената заповед. В настоящото производство са представени данни - на л. 64 и
л. 65 по делото, че сумите са внесени на 12.09.2016 година т.е. след издаване
на процесната заповед.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква
"а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото като доказателство е приета заповед № 854/11.03.2013г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която началниците
на групи в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР
-Плевен могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т. 1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в установената форма, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните
разпоредби.
Съгласно приложимата норма
на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който
управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал.
8 - до заплащане на дължимата глоба. Нормата на чл. 157, ал.8 от ЗДвП
регламентира, че наказателното постановление заменя контролния талон за период
от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението
на съда при обжалване.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се
установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица,
като това е АУАН № 17 от 03.01.2014 година. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП фишът е акт, с който се налагат глоби
за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, когато случаите
са маловажни
, а за да се наложи принудителната административна мярка
"временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, е необходимо установяването на нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП глобата, наложена с фиш, следва да се заплати в
7-дневен срок от датата на издаването на фиша, след което законът приравнява този
акт на влязло в сила наказателно постановление. По делото е безспорно, че към
момента на извършената от контролния орган проверка на 03.01.2014
г. глобите по тези два фиша не са платени и посоченият в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП седмодневният срок е изтекъл,
както и че глобите
са платени едва на 12.09.2016 година т.е.
след издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ с оглед
представени доказателства в съдебното производство. Съгласно чл. 186, ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-мо дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител, т.е. законодателят приравнява неплатената доброволно в седемдневен
срок глоба по издаден фиш на наказателно постановление. Това е законова фикция
и тя е необорима, като с нея правната норма приравнява по правно действие
влязлото в сила наказателно постановление и неплатената в срок глоба по фиш и
съдът счита, че незаплащането в определения срок на наложените
глоби с фишове №
В/520718 от 31.01.2013 година и № В/919484 от 22.04.2013 година е годно основание за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на глобата.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му и в случая към
датата на издаване на заповедта не е налице плащане на глоби, наложени с
горепосочените фишове и правилно органът е постановил отнемане на
свидетелството за управление до отпадане на основанието т.е. до заплащане на
глобата. В тази връзка са неоснователни доводите на пълномощника на оспорващия
в писмената защита, че съгласно чл. 146 от АПК мярката не може да бъде
безсрочна , а следва да има определен срок, която не може да е повече от 6
месеца и липсата на срок прави заповедта незаконосъобразна. Цитираната
разпоредба от АПК не регламентира режима на налагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, а се отнася за основанията за оспорване на
административните актове , като в чл. 171, т. 1 б. „Д” от ЗДвП е посочен срок
на отнемане на свидетелството в хипотеза при неплатени глоби и това е до
отпадане на основанието – до заплащане на глобата, като в случая свидетелството
за управление на МПС е върнато на Б. на 07.03.2016 година, когато е заплатил
глоба по НП№17/ 13.01.2014 година, макар както бе посочено горе това
наказателно постановление е неотносимо към предмета на спора, тъй като
процесната заповед е издадена за неплащане на глоби, наложени с фиш № В/520718
от 31.01.2013 година и фиш № В/919484 от
22.04.2013 година, но действията на административния орган, свързани с връщане
на свидетелството за управление не са предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство.
По отношение довода на оспорващия, че в заповедта е
посочено, че нарушението е установено на 03.01.2014
година и това погрешно отразяване прави същата незаконосъобразна, то съдът
намира, че това е техническа грешка, и това не е затруднило защитата на оспорващия Б., поради което и не представлява нарушение на административно-производствените правила, което да води до отмяна на
процесната заповед.
Съдът намира за неотносимо към настоящото
производство направеното възражение в жалбата и писмената защита за изтекла
погасителна давност по чл. 82 от ЗАНН, тъй като изпълнението на наложените
наказания глоба в размер на 50 лева по всеки един от фишовете с № В/520718 от
31.01.2013 година и № В/919484 от
22.04.2013 година, е предмет на друго производство, с което съдът не е сезиран.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
е налице основание за прилагане на постановената
принудителна административна мярка, процесната
е законосъобразна, а
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Б.Л.Б.,*** чрез
адв Д.Н., съдебен адрес *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17/03.01.2014 година на началник на сектор ПП към ОД на МВР -Плевен, с която е
разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на
основанието.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: