ОПРЕДЕЛЕНИЕ

354

   гр.Плевен, 8 Април 2016 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №225/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

 

Производството по делото е образувано по жалба от В.К.С. ***, чрез адв.Х. ***, против Решение №ПН 29-ОС/20016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което е прекратена започнала процедура по извършване на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС за административна преписка с вх.№7025/19.11.2015г. на РИОСВ-Плевен за ИП „Създаване на нива” в ПИ №№043021, 001047, 042055, землище с Тодоричене, община Луковит, обл.Ловеч.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място се счита, че е налице процесуален порок, тъй като липсва диспозитив по действително направеното искане. Твърди се, че инвестиционното предложение е за „Създаване на ниви” във всеки от процесните поземлени имоти, а не за „Създаване на нива” общо в същите. На второ място се сочи, че е налице съществено противоречие между мотиви и диспозитив на решението по отношение на единият от трите имота (ПИ №043021). В тази връзка се твърди, че самият орган категорично е посочил, че този имот не попада в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), но независимо от това е прекратил процедурата по ОС и по отношение на него. На следващо място се счита, че няма данни за надлежна проверка и липсват доказателства обосноваващи изводите, че другите два имота попадат в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР. Според оспорващия не става ясно кой от двата имота в коя защитена зона от двете посочени в решението попада, дали целите имоти или само части от тях. Счита се още, че административният орган не е проверил и анализирал в цялост фактите и доказателствата от значение за правилното решаване на казуса. На последно място се сочи, че липсва адекватно посочване на материалното основание за прекратяване на процедурата, както и че са нарушени принципите за законност, истинност и служебно начало по АПК. Моли се за отмяна на решението и спора да се реши по същество.

От административния орган-Директора на РИОСВ-Плевен не е представено становище по основателността на жалбата.

По делото не е постъпило становище от участващото в административното производство лице-Общинска служба „Земеделие” гр.Луковит.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспореното Решение №ПН 29-ОС/2016г.  е изпратено с писмо изх.№7025/08.02.2016г. до С. Й. А.-пълномощник на В.С. и е получено на 16.02.2016г. лично от упълномощеното лице, видно от приложеното на л.15 от делото известие за доставяне. Жалбата против оспорения акт е подадена чрез куриер на 29.02.2016г., видно от товарителницата на л.8 от делото, поради което се явява подадена в 14-дневния срок. Същата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от лице инициирало производството пред административния орган, адресат на оспорения акт, за който същият е неблагоприятен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Уведомление вх.№7025/19.11.2015г. В.К.С., чрез пълномощник С. Й. А., уведомява РИОСВ-Плевен, че лицето има следното инвестиционно предложение-„създаване на нива”, като в описание на основните процеси е посочено промяна начина на трайно ползване на земя за имоти 001047, 042055 и 043021 за землище с.Тодоричене общ.Луковит от пасище и овощни градини в нива. Описано е в уведомлението още, че инвестиционното предложение е ново, а неговата цел е производство.

Във връзка с подаденото уведомление, до пълномощника на заявителя е изпратено писмо изх.№7025/08.12.2015г., с което на основание чл.2 ал.4 от Наредбата за ОС е изискано в срок до 11.01.2016г. да се представят актуални скици на имотите обект на ИП, като лицето е уведомено, че ако допълнителната информация не бъде предоставена в посочения срок, процедурата по ОС се прекратява, което не изключва възможността за подаване на ново уведомление по реда на Наредбата за ОС. Лицето е уведомено още, че ПИ №№001047 и 042055 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит попадат в защитени зони „Карлуково” BG0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приети с Решение №122/2007г. на МС (обн.ДВ бр.21/2007г.) и BG0000332 „Карлуковски карст”, определена за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ, съгласно т.6.2 на която е забранено залесяването на ливади, пасища и мери и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, на имоти попадащи в ЗЗ BG0000332 „Карлуковски карст”.

Към образуваната административна преписка са приложени два броя пълномощни, удостоверение за наследници, три броя скици за ПИ и три протокола за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ по картата на възстановената собственост на с.Тодоричене, общ.Луковит от 04.10.2015г. Към преписката е приложено още и извадка от информационната система на РИОСВ-Плевен относно трите ПИ и обстоятелството дали същите попадат в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР.

От приложената към ИП скица №К01339/26.05.2011г. се установява, че имот №001047 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит се намира в м.”Кичера”, собственост е на наследниците на К. Д. съгласно Решение №32/28.07.1999г. на ПК-Луковит и е с начин на трайно ползване-пасище, мера. От скица №К01343/26.05.2011г. се установява, че имот №043021 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит се намира в  м.”Рангела”, собственост е на наследниците на К. Д. съгласно Решение №32/28.07.1999г. на ПК-Луковит и е с начин на трайно ползване- трайни насаждения. Видно от скица №К01342/26.05.2011г. е, че имот №042055 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит се намира в м.”Чановото”, собственост е на наследниците на К. Д. съгласно Решение №32/28.07.1999г. на ПК-Луковит и е с начин на трайно ползване-пасище, мера. Върху последната скица като дата на заверка е посочено 04.01.2016г.

От приложената извадка от информационната система на РИОСВ-Плевен се установява, че ПИ №№042055 и 001047 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит не попадат в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но попадат в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР, а ПИ №043021 в землището на с.Тодоричене не попада нито в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, нито в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР.

Въз основа на подаденото уведомление, Директорът на РИОСВ-Плевен е издал оспореното в настоящето производство Решение№ПН 29-ОС/03.02.2016г., с което е прекратена започналата процедура по извършване на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС за административна преписка с вх.№7025/19.11.2015г. на РИОСВ-Плевен за ИП „Създаване на нива” в ПИ №№043021, 001047, 042055, землище с Тодоричене, община Луковит, обл.Ловеч. В мотивите на издаденото решение е посочено, че ИП (за ПИ №№001047 и 042055 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит) попада в защитена зона по смисъла на ЗБР - „Карлуково” BG0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приети с Решение №122/2007г. на МС (обн.ДВ бр.21/2007г.) и BG0000332 „Карлуковски карст”, определена за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ, а ПИ №043021 в землището на с.Тодоричене, общ.Луковит не попада в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР. Посочено е още, че ИП не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. Отразено е също, че ИП попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за ОС и подлежи на оценка за съвместимост след проверка за допустимост по чл.12 от същата наредба. При извършена проверка за допустимост по реда на чл.12 ал.1, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за ОС органът е установил, че ИП е в противоречие с режима на ЗЗ „Карлуковски карст” BG0000332, определен със Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ, съгласно т.6.2 от която е  забранено залесяването на ливади, пасища и мери и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, на имоти попадащи в ЗЗ BG0000332 „Карлуковски карст”.

По делото от фактическа страна се установява още, че с Решение №32/28.07.1999г. на ПК-Луковит на наследниците на К. Д., каквото качество има оспорващия С., се възстановява правото на собственост върху имотите, предмет на ИП.

По делото са приложени и заверено копие на Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ за обявяване на защитена зона „Карлуковски карст” BG0000332 за опазване на дивите птици и заверено копие на Решение №122/2007г. на МС за ЗЗ „Карлуково” BG0001014  за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предвид, че се касае за прекратяване на процедура по извършване на оценка за съвместимост, т.е. отказ да се разгледа по същество отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, производството пред съда се развива по реда на чл.197-202 от АПК, като подадената жалба се разглежда и съдът се произнася в закрито съдебно заседание.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган, по аргумент от нормата на чл.6а т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), в предвидената от закона писмена форма и съобразно §2 от ДР на Наредбата за ОС, като органът е изложил обосновани мотиви за взетото решение да прекрати процедурата по извършване на оценка за съвместимост на ИП. Спазена е и регламентираната в Наредбата за ОС процедура. В тази връзка са неоснователни възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на органа. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че противно на твърденията в жалбата, в така подаденото уведомление изрично е посочено, че инвестиционното предложение е „Създаване на нива” и представлява промяна начина на трайно ползване на земя за имоти 001047, 042055 и 043021 за землище с.Тодоричене общ.Луковит от пасище и овощни градини в нива. Ето защо, разглеждайки допустимостта на инвестиционното предложение, административният орган е прекратил именно започнала процедура по извършване на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС за ИП „Създаване на нива” в ПИ №№043021, 001047, 042055, землище с Тодоричене, община Луковит, обл.Ловеч.

Във връзка с горното, съдът намира, че не е налице и противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като независимо от обстоятелството, че ПИ №043021 в землището на с.Тодоричене не попада в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР, той е част от инвестиционното предложение на С., а не представлява отделно такова, поради което и с оглед данните за другите два имота от ИП, че попадат в границите на ЗЗ „Карлуковски карст”, органът е приел че инвестиционното предложение противоречи на режима на ЗЗ и е прекратил процедурата по извършване на оценка за съвместимост за ИП.

Неоснователно е и следващото възражение в жалбата за липса на надлежна проверка и категорични доказателства, обосноваващи изводите на органа за противоречие на инвестиционното предложение с режима на ЗЗ „Карлуковски карст”. Видно от приложените по делото доказателства, органът е извършил служебна проверка в информационната си система и предвид данните от представените актуални скици на имотите (със заверка 04.01.2016г.) и съобразно забранителния режим в т.6.2 от Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ за ЗЗ „Карлуковски карст” е извел крайният извод за прекратяване на започналата процедура по извършване на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС за ИП „Създаване на нива”.

По отношение на материалния закон съдът съобрази следното:

ИП „Създаване на нива” не попада самостоятелно в обхвата на някои от позициите на Приложение №1 и №2 на ЗООС, поради което не подлежи на регламентираните с глава шеста от Закона процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка (ЕО).Същото не попада  и в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но два от имотите в ИП (ПИ №№001047 и 042055) попадат в границите на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: ЗЗ„Карлуково” BG0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приети с Решение №122/2007г. на МС (обн.ДВ бр.21/2007г.) и ЗЗ BG0000332 „Карлуковски карст”, определена за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ. ИП е свързано с промяна на начина на трайно ползване на трите имота -  от „пасище, мери” и „трайни насаждения” се предвижда създаването на „нива”. ИП, с оглед на тези две свои характеристики – фактът, че два от имотите попадат в обхвата на защитени зони и е свързано с промяна на НТП на имотите, попада в предметния обхват на чл.2 от Наредбата за ОС и подлежи на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони (чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата за ОС). На основание чл.7 от тази наредба, оценка за съвместимост се извършва в определена, конкретно разписана в този текст последователност, като след уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, органът извършва проверка за допустимост (чл.7 т.2 от Наредбата за ОС). Такава е направена в оспореното решение и именно тази преценка е предмет на съдебен контрол.

Процедурата по проверка за допустимост е разписана в разпоредбата на чл.10 –чл.14 от Наредбата за ОС. Съобразно тези норми, възложителят С. е уведомил компетентния орган по чл.6а за своето намерение чрез уведомление, а последният, след изискване и получаване на допълнителна информация, е извършил проверка за допустимост.

С оглед разпоредбите на чл.12 ал.2 и ал.3 от Наредбата за ОС, дължимата проверка за допустимост на ИП се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определени със заповед по чл.12 ал.6 от ЗБР, както и със заповедта по чл.19 ал.1 от ЗБР и/или с план за управление, ако имат такива. Проверката се отнася само за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитените зони по чл.1 ал.2. Както бе посочено по-горе, а и безспорно се установява от представените от административния орган Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ и Решение №122/2007г. на МС, два от имотите в ИП попадат в границите на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: ЗЗ„Карлуково” BG0001014 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приети с Решение №122/2007г. на МС (обн.ДВ бр.21/2007г.) и ЗЗ BG0000332 „Карлуковски карст”, определена за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ. Съгласно т.4.6 от последната, в границите на ЗЗ „Карлуковски карст” с идентификационен код ЗЗ BG0000332 се включват всички имоти съгласно картата на възстановената собственост за землището на с.Тодоричене, ЕКАТТЕ 72552, общ.Луковит, обл.Ловеч, сред които са и процесните два имота с №№001047 и 042055.

Безспорно по делото е, противно на твърдението в жалбата, че промяна на начина на трайно ползване на ПИ №№001047 и 042055 от „пасища и мери” в „нива” попада в обсега на действие на забраните по т.6 от Заповед №РД-788/29.10.2008г. на МОСВ, изрично разпоредена с т.6.2 на същия текст. Посочената разпоредба не допуска залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения. Наличието на изрична забрана за реализация на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената зона, в която се предвижда неговото реализиране, налага извод за законосъобразност на приетото от административния орган за недопустимост на предложението по смисъла на чл.13 от Наредбата за ОС. Тази недопустимост го обвързва да се произнесе, като прекрати процедурата по оценката за съвместимост.

В случаите, когато инвестиционното предложение попада изцяло или отчасти в защитена зона, то подлежи задължително съгласно ал.2 на чл.12 от Наредбата за ОС на проверка за допустимост. Тя е задължителен етап и положителният резултат от нея е условие sine qua non за извършване на преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони. Съобразно изричната норма на чл.13 от Наредбата за ОС, когато достигне до извод за недопустимост на инвестиционното предложение с режима на дейностите в защитените зони, органът прекратявана процедурата, без да изследва вероятната степен на отрицателно въздействие.

За пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че изводът на административния орган не изключва възможността за подаване на ново уведомление по реда на Наредбата за ОС за ПИ №043021, който не попада в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР, както изрично е отбелязано в процесното решение на Директора на РИОСВ-Плевен.

Предвид изложените съображения оспореното решение на Директора на РИОСВ-Плевен е постановено при съобразяване с процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на закона.

            Водим от горното и на основание чл.200 от АПК, съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.С. ***, чрез адв.Х. ***, против Решение №ПН 29-ОС/20016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен, с което е прекратена започнала процедура по извършване на оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС за административна преписка с вх.№7025/19.11.2015г. на РИОСВ-Плевен.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7-мо дневен срок от съобщението.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ: