Решение по Административно дело 222/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

гр.Плевен, 20 Май 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VIІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №222 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди).

Делото е образувано по искова молба от И.К.Н. и Л.Е.Л., двамата с адрес ***, и от А.М.Т., с адрес ***, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени следствие на отменен незаконосъобразен административен акт на Заместник кмета на Община Плевен.

В жалбата се твърди, че първите двама ищци, които са съпрузи, са собственици на ПИ 5263, кв.396 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул.”Княз Борис І” №6, като имотът им е разположен на свлачищен терен, с последно проявено предизвикано свлачище от 19.03.1977г., поради което в долния му край има изградена подпорна стена. Твърди се, че в имота от над 50 години съществува изградена канализация, като до 2008г. предишните собственици и ищците са заплащали такса “канал”. Сочи се, че ищецът Т. е съсобственик и обитаващ ПИ 5260, кв.396 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул.”Княз Борис І” №4. Твърди се, че със Заповед РД – 12-2889/25.11.2008 г. на Заместник Кмета на Община Плевен е разпоредено на собственика на УПИ VІІІ-5266,5262 кв.396 по плана на гр.Плевен премахването на дефектирало канализационно съоръжение, обслужващо жилищни сгради на ул. „Княз Борис І” №4 и № 6, преминаващо през УПИ VІІІ-5266, стр. кв. 396 по плана на град Плевен. Твърди се още, че заповедта е отменена с влязло в сила решение по дело №825/2009 г. на Административен съд-Плевен. Посочва се, че заповедта е била издадена на основание протокол №68/11.11.2008 г. на комисия, изпълнението и не е било спряно от кмета на общината, като същата не е била връчена на собствениците на засегнатите имоти, а са узнали за нея, като са станали очевидци на изпълнението й. Според ищците, Община Плевен е игнорирала препоръки и предписания, имащи отношение към скъсаната канализация, а именно: не е проконтролирала и не е санкционирала неизпълнението на свои предписания, дадени с писмо №ТСУиС-26-670-2/08.10.2007 г. на собственика на имот 5266, 5262: “При събарянето е необходимо да вземете мерки да не се нарушават възможностите за използване на съседния имот по смисъла на чл.50 от Закона за собствеността”; на главния архитект в писмо №ТСУиС-294-И-227-1/08.10.2007 г. “да се възстанови прекъснатата канализация в 14-дневен срок и да се предприемат спешни мерки от собственика на УПИ-5262 и УПИ-5266, ул.Бяло море” №18 и ул.”Бяло море” №20 като се извърши временно укрепване на ската в потенциално опасни участъци, за да се предпазят сградите в УПИ 5263, разположени на ул.”Княз Борис І” №6.” Ищците твърдят, че общината не е изпълнила молбите №1113/21.04.2008г., 1114/20.04.2008г., 1294/12.05.2008г. и 1060/06.10.2008г., подадени от ВиК Плевен за съдействие при възстановяване на прекъснатата канализация, както и за необходимостта от решаване на проблема със заустването на канализацията на имоти 5263 и 5260 в кв.396. Твърди се също, че не се е съобразила с представеното и нарочно становище – писмо изх. №105/04.08.2006 г. на “Геозащита Плевен” ЕООД, за свлачище в съседен имот, възникнало след подобен масов изкоп през 1977 г. и не е спряла масовия изкоп, както и не е съобразила предписание СТ-2861-08-195/02.11.2007 г. на ДНСК-София за санкциониране на неукрепени изкопи и вертикални откоси в близост до съществуващи сгради. Посочва се, че не са изпълнени и дадените указания от ДНСК до всички общини с писмо ПН-2587-08-327/08.11.2007г. и ПН-2587-02-912/23.04.2008г. Твърди се, че кметът на общината е издал заповед №РД-12-2889/25.11.2008г., която е базирана на неверни данни, и без същата заповед да бъде обявена и влязла в сила, е възложено с нея на “Верита“ ЕООД да премахне действащата от 60-те години канализация и да постави ищците пред свършен факт. Сочи се, че заповедта е отменена с решение №400/15.06.2010 г. на Административен съд - Плевен по адм.д.№825/2009г., влязло в сила на 17.12.2010г., но неблагоприятните последици от нея са налице и до настоящия момент. Според ищците, всички действия на общината са нанесли значителни имуществени вреди на двете семейства, които се търпят и до момента, като вредите са уточнени в допълнителна искова молба приложена на л.л.9-17 от адм.дело 311/2014г. и по пера и размер са както следва:

-Относно подпорната стена на имота се твърди, че същата е издута, деформирана, забелязват се паднали и падащи камъни и е започнала да поддава. Твърди се, че за същата следва да се изпълнят строителни работи в голям обем, поради риск от разрушаване на сградите, и се претендира сума от 34000 лева, по 17000лева за първите двама ищци;

-Относно канализационната инсталация се претендират 9000 лева, от които 4500 лева за първите двама ищци общо, и 4500 лева за третия ищец, като се описва необходимата работа и документацията, нужна за извършването й;

-Относно жилищната сграда на първите двама ищци се сочи, че същата е с дълбоки пукнатини във всяка стая и таваните, около прозорците е опадала мазилката, подовите первази са се отделили от стените, под вратите има луфт, а над тях има участъци на застъпване, душ-кабината и санитарния възел са пострадали, като трудно се ползват поради принудителната денивелация, врати не могат да се отварят или затварят. Твърди се, че сградата се нуждае от цялостна обработка на стени и тавани, външната мазилка е опадала на места, като са видни дълбоки пукнатини по посока на изкопания скат на стръмния терен; комините са намалили тягата поради разместване, а подовете на стаите са видимо наклонени към посоките на изкопаване в съседния имот; вътрешните стъпала са деформирани, външните са увеличили пукнатините си. Твърди се също, че ремонтираната през 2005 г. покривна конструкция има деформация и разместване на циглите; санитарният възел, намиращ се на границата с подпорната стена е трудно ползван от принудителната денивелация. Претендират се 5000 лева, по 2500 лева за първите двама ищци;

-Относно тухлена ограда и постройки на допълващо застрояване се твърди, че е налице накланяне, разместване и пукнатини, деформации, които са предпоставка за срутване. Претендират се 1200 лева, от които за първите двама ищци по 100 лева за тухлената ограда, а за третия ищец – 1000 лева за постройките на допълващото застрояване, които са негови.

Относно неимуществените вреди се сочи, че в резултат от издадената от кмета заповед и извършените въз основа на нея действия ищците живеят в неудобство, постоянно очакване на нерегламентирани действия и разправии. Твърди се, че на многобройните им запитвания и възражения не отговаряно в законоустановените срокове. Твърди се още, че въпреки подаването на много жалби до различни институции и воденето на дела, общината не е реагирала адекватно, което като резултат е довело до изнервяне и усещане за безперспективност у ищците и техните семейства. Твърди се още, че последните са загубили съня и спокойствието си, а безсънието е довело до непълноценност през деня. Твърди се също, че при ищеца Л. случаят е довел до заболяване от артроза, подагра и е влошил хипертонията и исхемичната болест на сърцето. Сочат се решения на ТЕЛК и НЕЛК относно тези заболявания. За ищеца Л. се претендира сумата от 12000 лева, като в първото по делото съдебно заседание (л.151 от адм.дело 311/2014г.) съдът с определение е изменил размера на 24000 лева по искане на ищеца. Относно ищцата Н. се твърди, че същата е получила разстройство на нервната система и мозъчен инсулт и се претендира сумата от 9000 лева. Претендират се и неимуществени вреди за ищеца Т. в размер на 3000 лева.

Върху сумите се претендира и законната лихва от 01.01.2011г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че вредите се търпят от 2007г. (уточнение в о.с.з. на л.151 от дело 311/2014).

Исковата молба е постъпила първоначално на 21.02.2014г. в Окръжен съд-Плевен, като е образувано гр.дело 216/2014, приобщено към настоящето. С определение №277/26.02.2014г. делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд, като е образувано дело №311/2014 по описа на съда, приобщено към настоящето. По същото е постановено решение №182/22.04.2015г., с което ИМ е отхвърлена. При инстанционен контрол с решение №2468/07.03.2016г. по адм.д.№6442/2015 ВАС е отменил изцяло решението и е върнал делото на друг състав. За да отмени решението ВАС е посочил, че спорният предмет не е бил изяснен от съда, като не е бил извършен детайлен и задълбочен анализ в пълен обем на необходимите за правилното решаване на спора доказателства, фактическата обстановка е останала непълна, поради което и правните изводи са необосновани. Посочил е, че в мотивите си съдът е длъжен да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба, допълненията към нея и възраженията на останалите участници в процеса, като посочи фактическите си съображения, изложени накратко, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства – мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. ВАС е счел, че в случая административният съд формално се е позовал на доказателствата и закона, но не е изследвал основателността на исковете, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните му изводи са необосновани.

След връщането на делото е образувано настоящето адм.дело №222/2016 по описа на Административен съд-Плевен.

Ответникът не е подал писмен отговор по исковата молба, въпреки дадената му възможност с Определение №463/07.05.2014 г. (л.60 от дело 311/2014г.).

В съдебно заседание ищците И.Н. и А.Т. се явяват лично и с адв.Д. с пълномощно по делото, а ищецът Л.Л. се явява лично. По съществото на спора се поддържа депозираната искова молба като се счита, че размерът на претендираните имуществени и неимуществени вреди се установява от събраните по делото доказателства. Претендират се присъждане и на направените по делото разноски, като се представят писмени бележки с подробно изложени доводи в подкрепа на твърденията в исковата молба.

Ответната страна-Община Плевен се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно по делото, който счита исковата молба за неоснователна и недоказана. В представена по делото писмена защита сочи, че отменената заповед на зам.кмета на общината е последваща по време нарушаването на канализацията, поради което вредите не се дължат на заповедта. Твърди, че бездействието на собствениците на УПИ 5262, 5266 и неизграждането на канализационно отклонение не могат да се вменят в отговорност на общината. Твърди още, че заповедта не е изпълнена от общината, както и че прекъснатата канализация е незаконна. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че е налице вреда от административна дейност, налице е причинна връзка с имуществените вреди, поради което предлага искът да бъде уважен относно същите. По отношение неимуществените вреди счита, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

И.К.Н. и Л.Е.Л. са собственици на ПИ 5263, кв. 396 по плана на гр.Плевен с административен адрес гр.Плевен, ул. „Княз Борис І” № 6, съгласно нотариален акт, приложен на лист 21 от дело 311/2014г., а А.М.Т. е съсобственик на ПИ 5260, кв.396, с административен адрес гр. Плевен, ул. „Княз Борис І” № 4, съгласно нотариален акт, приложен на лист 23 от дело 311/2014 и удостоверение за наследници на л.24 от същото дело.

През 2007г. собственикът на ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на гр.Плевен „Верита” ЕООД, с управител К. М. извършва строително-монтажни дейности в собствените си имоти, при което разрушава канализацията, обслужваща съседните имоти, собствени на настоящите ищци. В жалба на И.Н. *** се твърди, че в периода между 28.09.2007г. и 05.10.2007г. от собственика на съседния имот е наета фирма „Нипед” ООД, която следва да премахне съществуващата сграда в имота, по повод което са извършени изкопни дейности на силно денивелирания терен без одобрено разрешение от Община Плевен. По повод тази жалба е издадено писмо № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007г. на Зам.кмет на Община Плевен (л.26 от дело 311/2014г.), с което е разрешено „собствениците на ПИ 5262 и ПИ 5266, кв.396 да започнат разчистване на строителна площадка, като се премахнат второстепенните сгради в същите поземлени имоти… При събарянето е необходимо да се вземат мерки да не се нарушават възможностите за използване на съседния имот по смисъла на чл.50 от Закона за собствеността.” До управителя на “Верита” ЕООД (л.27 от дело 311/2014г.) е изпратено последващо писмо изх.№ТСУиС-944-227-1/18.10.2007г. от Гл.архитект на община Плевен, с което е констатирано и предписано, че “във връзка с предприетите действия по събаряне на сграда в УПИ 5262 и УПИ 5266 кв.396, извършено в силно пресечения терен и вследствие на почистване на площадката се е оформил земен скат с височина по-голяма от 2 метра, застрашаващ сградите, разположени на ул.”Княз Борис І“ №6, граничещи с тези по-ниско разположени имоти. Същевременно е прекъсната канализация в УПИ 5262 и УПИ 5266, което допълнително наводнява площадката и застрашава част от ската от самосрутване. Във връзка с горното е необходимо да се възстанови прекъснатата канализация в 14-дневен срок и да се предприемат спешни мерки от собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, ул.Бяло море” №18 и №20, като се извърши временно укрепване на ската в потенциално опасни участъци, за да се предпазят сградите в УПИ-5263, разположени на ул.”Княз Борис І“ №6. Временното укрепване да се извърши по предписания на инженер – конструктор и под контрола на техническо ръководство.” Прекъсването на канализацията е констатирано и с протокол №22/27.11.2007г. на комисия на общината (л.л.184,185 от дело 311/2014г.).

Община Плевен е уведомена от “Геозащита Плевен” ЕООД (писмо изх.№105/04.08.2006 г., вх.№ОУС-26-104/07.08.2006 г. на л.22 от дело 311/2014г.), че в УПИ ІІ от кв.396 има регистрирано укрепено, съвременно свлачище, възникнало на 19.03.1977г. след направа на масовия изкоп за строежа на жилищна кооперация. Същото е укрепено. Дадени са конкретни препоръки, между които е при строителство в УПИ ІІІ от кв.396 масовия изкоп да се извършва на отделни ламели с ширина 4-5 метра и последователно укрепване.

По повод поредица жалби от настоящите ищци до Кмета на Община Плевен, до РДНСК и до други институции, са извършени множество проверки, за които са съставени констативни протоколи, като е прието, че е налична дефектирала канализация, която следва да бъде премахната, а собствениците на поземлените имоти (настоящите ищци и дружеството, посочено по-горе) следва да изготвят и внесат проект за изграждане на нова канализация, след съответно съгласуване с компетентните лица. В тази връзка е издадена Заповед РД-12-2889/25.11.2008г. на Зам. кмета на община - Плевен, с която е наредено собственикът на УПИ VІІІ-5266, 5262, кв. 396 по плана на град Плевен да премахне в тридесетдневен срок дефектиралото канализационно съоръжение, преминаващо през същия имот и обслужващо жилищните сгради на адреси ул. „Княз Борис І” № 4 и ул. „Княз Борис І” № 6 в гр.Плевен, освидетелствано с констативен протокол № 68 от 11.11.2008г. на комисия, назначена със заповед № РД-12-1080 от 20.08.2007г. на Кмета на Община - Плевен. Заповедта е отменена с решение № 400 от 15.06.2010г., влязло в сила на 17.12.2010г., постановено по адм.дело№ 825/2009г. по описа на Административен съд – Плевен /приобщено към настоящето/. Видно от СТЕ по същото дело, канализационното отклонение от имотите на ул.”Княз Борис І”, преминаващо през УПИ 5262 и заустено в канала на ул.”Бяло море” е прекъснато през 2007 г. при разчистването на площадката, като същото е било обслужвано от ВиК-Плевен. Към датата на издаване на Заповед №РД-12-2889/25.11.2008г. то вече не е функционирало поради прекъсване и отпадъчните води се изливат открито на терена. Собственикът на УПИ VІІІ 5262 и 5266, кв. 396 не е имал разрешение за разкопаване в края на м.септември 2007 г., когато наетата от него фирма скъсва канализационното отклонение. Това канализационно отклонение от имотите на ул.”Княз Борис І” №4 и 6 е към улица “Бяло море”, и не е било зауствано в попивната яма в имот 5266. При кота 0.00 на баня и клозет на имота на ул.”Княз Борис І” котата на улица “Княз Борис І” е + 4,38 м и гравитачно заустване на отпадъчните води в канала на тази улица е невъзможно, а на ул.”Бяло море” котата е - 9,62 м (л.л.122-124 от дело 825/2009).

Така отменената Заповед №РД-12-2889/25.11.2008г. на Зам кмета на Община Плевен е посочена като една от предпоставките за претендираните имуществени и неимуществени вреди от ищците.

В последствие е издадено Разрешение за строеж №284/14.05.2009г. за строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, магазин за хранителни стоки, офиси и фризьорски салон в УПИ VІІІ 5262 и 5266, кв. 396 по плана на гр.Плевен (л.л.188,189 от дело 311/2014г.). За същото съгласно писмо на гл.инженер на Община Плевен, представено в касационната инстанция (л.16 от дело 6442/2015г. по описа на ВАС) проектите по част ВиК за УПИ 5262 е одобрен въз основа на Заповед РД-12-2889/25.11.2008 г. на Зам. кмета на община – Плевен.

От изискана от Кмета на Общината справка относно действията, последвали влязлото в сила отменително съдебно решение относно Заповед РД-12-2889/25.11.2008г. на Зам. кмета на община – Плевен са представени, както следва: искане от И.Н. *** за предприемане на действия за възстановяване на разрушената канализация от 13.01.2012 г., в което се сочи, че е извършвана проверка на случая и през 2011г., от която лицата не са удовлетворени. Издадена е заповед за извършване на проверка №РД-12-231/06.03.2012г. с цел установяване на състоянието на обектите - канализация, обслужваща имотите на ищците. Извършена е проверка в присъствието на представители на „ВиК” ЕООД Плевен и на собствениците на имотите, за което е съставен констативен протокол №5/21.03.2012г. (л.97 от дело 311/2014г.), съгласно който е установено, че се касае за подземен канал, който не е отбелязан в плана с подземни комуникации и няма връзка със съществуващата канализация, като същото не фигурира и в активите на „ВиК” ЕООД, град Плевен. Прието е, че са налице основания за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Направено е възражение от 01.08.2012г. от Л.Л. и И.Н. срещу така изготвения констативен протокол. Направено е поредно искане за разрешаване на проблема от 25.06.2013г. Със Заповед на Кмета на Община Плевен е разпоредена следваща проверка, за която е изготвен констативен протокол № 28/09.08.2013г. Съгласно същия, отново е взето решение, че е необходимо собствениците на имотите да преустановят изливането на отпадни води в чужд имот и да предприемат законови действия по изглаждането на канал или възстановяване на съществувалия, съгласно действащите към настоящия момент нормативи. Издадена е и последваща заповед за извършване на проверка по повод жалба от И.Н. №РД-12-941/24.09.2013г. относно неукрепения скат до имота на ищците. За същата е изготвен констативен протокол № 01/03.10.2013 г., с който е установено, че при преустановяване на ежедневното изхвърляне на отпадъчни води, стабилността на ската няма да продължава да се компрометира. Няма данни, а и не се твърди, че са извършвани някакви конкретни действия от страна на служители на Община Плевен или последващи такива от страна на собственика на УПИ 5262, 5266 по изпълнението на Заповед № РД - 12-2889/25.11.2008 г. по премахване на дефектиралото канализационно съоръжение. По отношение на имоти УПИ 5262 и 5266 в кв. 396 има влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № РД-12-2595 от 2008г. на Кмета на Община - Плевен, съгласно който се предвижда ново свободно основно застрояване 4 - 5 етажа с подземни гаражи и тавани. От огледа е прието за установено, че през УПИ 5262 е преминавала каменинова тръба без да е установено със сигурност къде е била заустена. Установено е още, че мръсната вода от УПИ 5263 и 5260 в квартала се отвежда чрез нова открита и незаустена в градската канализационна система тръба директно в УПИ 5262, разположен непосредствено под цитираните по-горе имоти. Установено е, че съществуващият канал, обслужващ УПИ 5263 и УПИ 5260, с административен адрес ул. „Княз Борис І” № 6 и № 4 не е отбелязан в плана с подземни комуникации, който съществува и се попълва от 1968г. Посочено е, че с писмо на „ВиК” от 04.07.2012г. е направено твърдение, че в съществуващите схеми и активи на дружеството процесното канализационно отклонение не съществува. Прието е, че каналът е съществувал през годините при междусъседски договори, без същият да е надлежно документиран и отразен в съответните планове и схеми и няма как при съвременните изисквания оттичането на мръсната вода да се осъществява по настоящия начин. Указано е, че собствениците на имотите следва да предприемат законови действия по изграждането на канал съгласно действащите към настоящия момент нормативи.

По адм.дело 311/2014г. са разпитани двама свидетели /л.л.152,153 от това дело/. Св. Петров заявява следните факти: под къщата на Л. са събаряли къщите, багериста му прекъсва канала; къщата се е напукала, има места на които може с пръст да бръкнеш в стените; подът е наклонен. Твърди, че след премахването на канала Л. е посърнал, започнал е да пие хапчета, сърдечно не е бил добре, не е вече душата на компанията. За И.Н. твърди също, че пие лекарства. Свидетелят заявява, че го е страх да влезе в къщата на Л. защото вътре е влажно, напукано. Св.Г. е съсед на ищците. Последният заявява, че къщата на Л. и Н. е била с общ канал с тази на Т., но по нареждане на общината е премахнат. Твърди, че следствие на влагата има напуквания по стените, плочки падат, има изкривявания – врати не се затварят. Твърди още, че децата им като дойдат на гости, ходят на хотел, явно се притесняват. Заявява също, че Л. се е изнервил. Според свидетеля оттам е заболял и сърдечно. За Т. твърди, че се е оплаквал от главоболие и напрежение, а за Н., че се е оплаквала от мигрена, напрежение, напрегнатост.

От назначените и изслушани при предходното разглеждане на делото (адм.дело №311/2014г) съдебнотехнически експертизи се установява следното:

В УПИ 5263 е ситуирана жилищна сграда на два етажа и пристроени към нея складово помещение и санитарен възел на един етаж, собственост на И.Н. и Л.Л.. Сградата е изпълнена като полумасивна, има изградено външно стоманенобетоново стълбище и вътрешно дървено стълбище. Пристройката е изпълнена с носещи тухлени зидове и покривна стоманобетонова плоча. УПИ 5260, кв. 396 и находящите се в него постройки - жилищна сграда и пристроена складова сграда е собственост на А.Т.. Външната канализация на двата имота е обща. От УПИ 5260 се включва в изградената в УПИ 5263 и с обща тръба се отвеждат гравитачно към УПИ 5262 и уличния канал по ул. „Бяло море”. Канализацията на имота е смесена - битови и дъждовни води. От запазената й част е видно, че е от каменинови тръби Ф 150 мм. На границата на УПИ 5263 и УПИ 5262 има изпълнена подпорна стена с височина около 5.5 метра, като короната на стената е на 0.7 метра над нивото на плочника около жилищната сграда в УПИ 5263, а цокълната й фуга е на нивото на терена в УПИ 5262. Установено е, че канализацията е премахната преди шест години, считано от проверката на вещото лице. На мястото на премахнатата канализационна тръба земната основа под фундамента на стената се нарушава и се намалява нейната носимоспособност. Пред стената в УПИ 5262 е съществувала постройка, която при разчистване на строителната площадка за бъдещ строеж е била премахната. Постройката за този участък на стената е играела ролята на укрепващ контрафорс. След премахването и са се нарушили условията за експлоатация на подпорното съоръжение. За възстановяването на подпорната стена следва да се осигури право на строеж в чужд имот, да се направят работни проекти, същите да се одобрят, съгласуват и да се издаде разрешение за строеж. За възстановяване канализацията на мястото, където е съществувала същата, следва също изготвяне на проектна документация. За изпълнение на канализацията на ново място, съгласно предвиждането на приетия ПУП ПРЗ също следва да се направи нова проектна документация. Жилищната сграда на ищците е с пукнатини от 3 до 5 милиметра, като в повечето стаи и тавани има опадала мазилка и образувани процепи. Сградата се нуждае от цялостна обработка на стени и тавани, външната мазилка е опадала на места, а в ремонтираната през 2005г. покривна конструкция има деформация и разместване на керемиди. Душ-кабината и санитарният възел, намиращи се на границата с подпорната стена са пострадали от принудителната денивелация и трудно се ползват. Тухлената ограда има една цялостна вертикална пукнатина, която може да се запълни. Вследствие на деформациите двете постройки от допълващото застрояване на ищеца А.Т. са с пукнатини по стени и подове и възстановяването им ще изисква изчистване на подовите пукнатини и изпълнение на гладка циментова замазка. Точната стойност за проучване, проектиране и изграждане на ново или възстановяване на съществуващо канализационно съоръжение може да бъде установена след възлагане, изготвяне, одобряване на проектна документация, въз основа на която ще се изработят количественостойностни сметки за изграждането й. Към настоящият момент отпадните води от УПИ 5263 и УПИ 5260 в кв. 396 се изливат свободно по повърхността на терена на УПИ 5262 на приблизително 3 метра на съществуващата подпорна стена. Последното няма пряко влияние върху разрушаването на конструктивните елементи на постройките в имотите на ищците. Причините, довели до компрометиране на елементи от постройките в УПИ 5263 и 5260 са комплексни: недобро оттичане на повърхностните води в имотите, предпоставки за деформация на подпорната стена, недостатъчни мерки за изграждане и поддържане и ремонт на съществуващите постройки.

Поискано е назначаването на допълнителна съдебнотехническа експертиза за уточняване на размера на конкретните суми, които би следвало да бъдат заплатени за изготвянето на така необходимите проектна документация за изграждане на нова канализация и ремонтиране на постройката. От приетата такава по адм.дело №311/2014 се установява, че приблизителната стойност за изпълнение на нова канализация, укрепване на подпорната стена и ремонта на сградите е 37268 лева. Приблизителната стойност за СМР на канализацията на старото място е 6048 лева, а при проектиране на нова такава през общински терен е 14718 лева. Дейностите, свързани със строителството на общински обекти в УПИ VІІІ-5262, 5266 са повлияли на овлажняването и слягането на подпорната стена и респ. на целостта на постройките на ищците. Посочено е още, че Заповед № РД-12-2889 от 25.11.2008 г. не съответства точно на протокол 68 от 11.11.2008г. на общинската комисия. По тази експертиза е установено, че така посочените суми не включват таксите, които съпътстват изготвянето на проектна документация в нейните етапи.

Във връзка с горното от допълнително назначената съдебно-техническа експертиза по адм.дело 311/2014 е установено, че след направено проучване за действащите цени на услуги в Община Плевен, Агенция по кадастъра, съществуващите ценоразписи на КИИП и действащите пазарни цени при изготвяне на инвестиционните проекти, нужните общо суми за укрепване на подпорната стена са в размер на 37 825.79 лева; за възстановяване на старото канализационно отклонение е нужна сума в общ размер на 12 182,51 лева, алтернативно - за изграждане на ново канализационно отклонение е необходима сумата от 24 475.34 лева, а за възстановяване на щетите по сградите са нужни, както следва: за сградите в имот № 5263 - 4 393.88 лева, а за сградата в имот №5260 - сумата от 823.48 лева

По делото е приобщена заповед за одобряване на ПРЗ за съседен общински имот (л.л.147а, 148 от адм.дело 311/2014г.), като съгласно същата, с плана е предвидена сервитутна ивица в този имот за прокарване на канализационно отклонение от ПИ 5263 и ПИ 5260 /това канализационно отклонение е посочено като алтернативно в експертизата по-горе/.

От назначените по делото съдебнопсихиатрични експертизи /СПЕ/ на ищците Л.Л. и И.Н. се установява следното:

Ищецът Л.Л. страда от смесено тревожно депресивно разстройство. Последното е заболяване, което се развива в резултат на суперпониране на множество и различни фактори и има мултифакторна генеза. Хроничният стрес, въздействащ върху ищеца в резултат на премахнатата канализация от имотите и рушенето и деформацията на сградата му е един от множеството фактори за възникване на заболяването. Не се е установена пряка причинно-следствена връзка между преживения хроничен стрес и констатираното смесено тревожно депресивно разстройство при Л.Л..

Относно И.Н. е установено, че ищцата е без болестни разстройства в сферата на мисленето, волята и емоциите. Паметта и интелектът са съответни на възрастта, образованието и социалния опит. Към момента на прегледа е клинично и психично здрава. Преживеният хроничен стрес от ищцата вследствие от факта на премахнатата канализация и рушенето на имотите не е довел до развитие на психично разстройство, вкл. от спектъра на тревожните и свързани със стрес и соматоформни разстройства при ищцата. Последната е подложена на стрес в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имотите, като неговият интензитет е умерен и ефектът му се кумулира. Вещото лице е посочило, че не се установяват заболявания на нервната и мозъчна система, поради което не следва да се коментира причинно-следствена връзка между тях и стреса.

От изготвената съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ е установено, че Л.Л. страда от следните заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, датираща от 2006 г., проявяваща се в нарушение на сърдечния ритъм, камерна екстрасистолия и частичен десен бедрен блок, нестабилна в началото, а по-късно стабилна стенокардия; тромбофлебит и разширени вени; артериална хипертония, датираща от преди 28-29 години с начални усложнения, без данни за хронична сърдечна недостатъчност; нефролитиаза, датиращи от периода 1994 - 1998г.; спондилоартроза; аденом на простатата; гастрит и дуоденит, установени през 2008г., подагра. Изброените заболявания са довели до освидетелстване на трайно намалена работоспособност на 62 % през 2010г. Прието е, че същите са органични, а не функционални и тяхното възникване, развитие и усложнение няма причинно-следствена връзка с преживения психоемоционален стрес в резултат на премахната канализация и рушене на имота. Негативните преживявания, нервното напрежение и продължителния стрес не могат да причинят или усложнят горепосочените диагнози, тъй като тези заболявания имат хроничен ход. Пациентите страдат от тях цял живот с редуване на ремисии и стабилизиране или изостряния, които зачестяват с напредване на възрастта. По-честите хоспитализации на лицето след 2008г. според експертизата са свързани с възрастови и болестни изменения. Прието е, че психоемоционалните стресове е възможно да допринесат за влошаване единствено на заболяването артериална хипертония и на заболяването гастрит и дуоденит. Ролята обаче, на този стрес не е главна и определяща, според вещото лице, а един от многото причини и рискови фактори, водещи до появата и усложнението на тези болести.

От изготвената съдебномедицинска експертиза е установено, че И.Н. страда от дегенеративни възрастово-болестни увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб в поясния и шийния отдел на гръбначния стълб или така наречената „дискова херния”, като диагнозата е поставена за първи път през октомври 2009г. На 02.04.14г. е постъпила в неврологично отделение на Военна болница с тази диагноза, където е лекувана 6 дни, а заболяването няма причинно-следствена връзка с изживените психоемоционални стресове в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имота.

Спорни по делото по отношение на фактите са въпросите къде се е вливала водата от прекъснатата канализация преди прекъсването на канализационното отклонение и дали изливането на водите към настоящия момент уврежда ската и специално подпорната стена в имот 5263. Отговор на тези въпроси е даден, както следва: водата от прекъснатата канализация е била заустена в канала на ул.”Бяло море”, съгласно приета като доказателство по приобщеното адм.дело 825/2009г. експертиза /л.л.119-124 от това дело/. Изливането на водите към настоящия момент няма пряко влияние върху разрушаването на конструктивните елементи на постройките в имотите на ищците (експертиза - л.232 от адм.дело 311/2014). Съдът приема така направените заключения по тези въпроси от вещите лица по експертизите.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203, ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204 ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът (ал.4 на чл.204).

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При така очертаната правна рамка, съдът намира, че в процесния случай исковата молба, адресирана срещу Община Плевен е частично основателна относно имуществените вреди по следните съображения:

От множеството приложени по делото доказателства се установява, че действително е налице прекъсната през 2007г. канализация, обслужваща имотите на настоящите ищци, която е била ситуирана в съседен частен имот, което заедно с разчистване на строителната площадка и премахване на съседна сграда е допринесло за материални щети в имотите им. Разчистването е било разрешено, видно от писмо № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007г. на зам.кмет на Община Плевен. Вредите се изразяват в необходимостта от възстановяване или алтернативно - изграждане на ново канализационно отклонение, амортизиране на сградите, ситуирани в имотите им и необходимост от възстановяване на подпорната стена, неизвършването на което ще доведе до допълнителна денивелация на терена. От назначените експертизи са установени и сумите, които следва да бъдат изразходени за изграждане, респ. възстановяване на горните обекти. Последните съдът възприема като наличие на реални материални вреди, настъпили в правната сфера на ищците.

               Съдът приема, че имуществените вреди се дължат на посоченото в исковата молба бездействие на органите и служителите на община Плевен. Същите в лицето на гл.архитект са издали задължително предписание в писмо изх.№ТСУиС-944-227-1/18.10.2007 г., доколкото е констатирано, че “във връзка с предприетите действия по събаряне на сграда в УПИ 5262 и УПИ 5266 кв.396, извършено в силно пресечения терен и вследствие на почистване на площадката се е оформил земен скат с височина по-голяма от 2 метра, застрашаващ сградите, разположени на ул.”Княз Борис І “ №6, граничещи с тези по-ниско разположени имоти. Същевременно е прекъсната канализация в УПИ 5262 и УПИ 5266, което допълнително наводнява площадката и застрашава част от ската от самосрутване. Във връзка с горното е необходимо да се възстанови прекъснатата канализация в 14-дневен срок и да се предприемат спешни мерки от собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, ул.Бяло море” №18 и №20, като се извърши временно укрепване на ската в потенциално опасни участъци, за да се предпазят сградите в УПИ-5263, разположени на ул.”Княз Борис І“ №6. Временното укрепване да се извърши по предписания на инженер – конструктор и под контрола на техническо ръководство.” Това задължително предписание е изпратено и получено от адресата му – собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, но органите на общината не са положили никакви усилия за да наложат изпълнението му, включително с мерки на държавна принуда. Напротив, с последващата отменена от съда като незаконосъобразна Заповед РД – 12-2889/25.11.2008 г. на Заместник Кмета на Община Плевен е разпоредено на собственика на УПИ VІІІ-5266,5262 кв.396 по плана на гр.Плевен премахването на същото прекъснато канализационно съоръжение, което е бил длъжен да възстанови съгласно предписанието на гл.архитект. Въпреки наличието на неотменено предписание на гл.архитект, което представлява административен акт, служителите и длъжностните лица на общината не са предприели мерки същият да бъде изпълнен. Съгласно чл.197, ал. 1 от ЗУТ в приложимата редакция “Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.” Няма спор, че собственикът на УПИ 5262 и УПИ 5266 е уведомил общината за премахване на законните строежи в своите имоти. При това премахване обаче, същият е повредил канализацията на съседните имоти /собственост на ищците/, която канализация преминава през неговия имот, и е премахнал своя сграда, която е играела ролята на контрафорс спрямо сградата на ул.”Княз Борис І” №6. Дадените му задължителни предписания от гл.архитект са в съответствие с чл.197, ал.2 ЗУТ, съгласно който: “В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания.”. Тези предписания няма как да се изпълнят от ищците, същите могат да се изпълнят само от собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, което в случая не е станало доброволно, и общината със средствата на държавна принуда не е осигурила изпълнението. Такива средства за държавна принуда не са приложени, нещо повече – от страна на длъжностните лица на общината не са направени никакви усилия задълженият субект да бъде принуден да изпълни предписанието. Като не е осигурила изпълнението на задължителните предписания с помощта на държавна принуда, община Плевен е бездействала, което е довело до продължаващо прекъсване на канализацията, изливане на дъждовните и битови води, а поради образувания при събарянето на сградите в долустоящия имот скат горестоящите сгради на ищците са повредени.

               Твърдението, че прекъсната канализация е незаконна, е недоказано. От самия ответник по иска се сочи, че планът за подземни комуникации съществува и се попълва от 1968г., а видно от молба от 10.06.1964г., приобщена на л.86 от адм.дело 825/2009 г., предишните собственици на имота на ул.”Княз Борис” №6 /бивша Вл.Ангелов №6/ сочат, че “домът и дворът са канализирани”. Доказателството не е оспорено от ответника, и съдът приема, че прекъснатата канализация е съществувала отпреди да се води регистър за подземни комуникации. След като същото канализационно отклонение е в частен имот, няма как същото да е част от активите на ВиК. Дали конкретната канализация е незаконна, може да се установи само с влязла в сила заповед, издадена по реда на ЗУТ. Такава действаща заповед не е налице, доколкото издадената заповед по тази въпрос е отменена по съдебен ред като незаконосъобразна. Видно от протокол на комисия на служители на община Плевен, извършили оглед (л.337 от адм.дело 311/2014), “каналът е бил търпим строеж по времето на своето изграждане”. При своите действия длъжностните лица на общината не са съобразявали и получените от община Плевен писма от “Геозащита Плевен” ЕООД и от ДНСК по отношение дейностите в имоти, разположени в свлачищен район.

               Съдът намира за необходимо да отбележи, че вредите не са настъпили от отменената заповед за премахване на канализацията, нито от предварително й изпълнение, както считат ищците, доколкото канализацията е била прекъсната още предходната година. Вредите на имотите на ищците са настъпили в резултат от бездействие, изразяващо се в неприлагане на задължителните предписания на гл.архитект, като не са отчетени възможностите на Раздел ІІІ, глава седемнадесета АПК за държавна принуда.

               С оглед на изложеното, поради бездействието на община Плевен имотите на ищците са били повредени и не са били възстановени своевременно, като не е изпълнено предписанието по чл.197, ал.2 ЗУТ на гл.архитект с мерки за държавна принуда, от което ищците са претърпели имуществени вреди. Размерът на същите е установен с експертиза, като с оглед заявеното от ищците по пера съдът приема следното:

Относно увредената подпорна стена на имота се претендира сумата 34000 лева, по 17000 за първите двама ищци. Съгласно заключението на СТЕ, нужните суми за укрепване на подпорната стена са в размер на 37 825.79 лева; Доколкото установената при СТЕ сума за укрепване на подпорната стена е по-голяма от посочената в исковата молба, следва да се присъдят изцяло поисканите 34000 лева, като съдът отбелязва, че не може да се присъди по-голяма сума от поисканата, въпреки че при СТЕ е установено, че вредите са в по-голям размер;

Относно канализационна инсталация се претендират 9000 лева, от които 4500 лева за първите двама ищци общо, и 4500 лева за третия ищец. Съгласно СТЕ, за възстановяване на старото канализационно отклонение е нужна сума в общ размер на 12 182, 51 лева, алтернативно - за изграждане на ново канализационно отклонение е необходима сумата от 24 475.34 лева. Съдът счита, че следва да се съобрази сумата, посочена като необходима за възстановяване на старото канализационно отклонение, доколкото за възстановяването на същото има издаден административен акт - посоченото по-горе предписание на гл.архитект, и сумите за възстановяването са по-малки от тези при възможния алтернативен вариант. Не е доказано, че следва да се приложи по-скъпият алтернативен вариант през общински имот. Доколкото установените със СТЕ суми са по-големи от претендираните, искът на първите двама ищци в размер на общо 4500 лева следва да се уважи изцяло. По отношение на претенцията на Т. следва да се посочи, че видно от представения от него нотариален акт и удостоверение за наследници, същият е собственик само на 1/6 от имота на ул. ”Княз Борис І” №4. Следователно има право само на 1/12 от действителните вреди на общата канализация на двата имота, които са в размер на 12 182,51 лева, а именно 1015,21 лева, а в останалата му част искът му за имуществени вреди по това перо следва да бъде отхвърлен.

Относно жилищната сграда на първите двама ищци се претендират 5000 лева, по 2500 лева за всеки от тях. Съгласно заключението на СТЕ, за възстановяване на щетите по сградата в имот № 5263 /собственост на първите двама ищци/ - са нужни 4 393.88 лева. Искът следва да се уважи в размер на 4 393.88 лева, по 2196.94 лева за всеки от първите двама ищци, а в останалата му част искът за имуществени вреди по това перо следва да бъде отхвърлен.

Относно тухлена ограда на първите двама ищци се претендират по 100 лева за всеки от тях, като вреди в този размер не са доказани, доколкото ищците не са възложили на СТЕ установяването на размера им, поради което искът за имуществени вреди по това перо в тази му част следва да се отхвърли.

Относно постройки на допълващо застрояване – за сградата в имот №5260 СТЕ установява вреди в размер на 823.48 лева при претендирани 1000 лева. Доколкото ищецът Т. е собственик на 1/6 от сградата, следва да се уважи иска за 1/6 от посочената от ВЛ сума, а именно 137,25 лева, а в останалата му част искът по това перо следва да се отхвърли.

По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът съобразява следното:

Относно ищеца Л. – същият претендира 24000 лева, като сочи, че в резултат от издадената от кмета заповед за премахване на канализацията и извършените въз основа на нея действия живее в неудобство, постоянно очакване на нерегламентирани действия и разправии. Не му е било отговаряно в законоустановените срокове. Започнал е да страда от безсъние, разболял се е от артроза и подагра, влошили са се хипертонията и исхемичната болест на сърцето. От разпитаните свидетели не се установява да е страдал от безсъние. От съдебно психиатричната експертиза се установява, че Л. страда от смесено тревожно депресивно разстройство - заболяване, което се развива в резултат на суперпониране на множество и различни фактори и има мултифакторна генеза. Хроничният стрес, въздействащ върху ищеца в резултат на премахнатата канализация от имотите и рушенето и деформацията на сградата му е един от множеството фактори за възникване на заболяването. Не е установена пряка причинно-следствена връзка между преживения хроничен стрес и установеното смесено тревожно депресивно разстройство при Л.. От изготвената съдебномедицинска експертиза е установено, че Л. страда от заболяванията: хронична исхемична болест на сърцето; тромбофлебит и разширени вени; артериална хипертония; нефролитиаза; спондилоартроза; аденом на простатата; гастрит и дуоденит; подагра. Тези заболявания са довели до освидетелстване на трайно намалена работоспособност на 62 % през 2010г. Същите са органични, а не функционални и тяхното възникване, развитие и усложнение няма причинно-следствена връзка с преживения психоемоционален стрес в резултат на премахната канализация и рушене на имота. Негативните преживявания, нервното напрежение и продължителния стрес не могат да причинят или усложнят горепосочените диагнози, тъй като тези заболявания имат хроничен ход. Пациентите страдат от тях цял живот с редуване на ремисии и стабилизиране или изостряния, които зачестяват с напредване на възрастта. По-честите хоспитализации на лицето след 2008г. съгласно експертизата са свързани с възрастови и болестни изменения. Прието е, че психоемоционалните стресове е възможно да допринесат за влошаване единствено на заболяването артериална хипертония и на заболяването гастрит и дуоденит. Ролята обаче, на този стрес не е главна и определяща, а един от многото причини и рискови фактори, водещи до появата и усложнението на тези болести.

Поради факта, че няма връзка между премахването на канализацията и рушенето на имота със заболяванията на Л., съдът счита, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и недоказана. По отношение сочените забавяния в отговорите на длъжностни лица от община Плевен по подадени жалби и молби, ищецът е имал възможност да оспори непроизнасянето в срок по административен и съдебен ред, което не е направено, поради което не може да се претендират вреди поради късното произнасяне, доколкото същото не е отменено.

Относно ищцата Н. – същата претендира 9000 лева. Сочат се също безсъние и неудобства, както и заболявания - разстройство на нервната система и мозъчен инсулт. От СПЕ се установява, че ищцата е без болестни разстройства в сферата на мисленето, волята и емоциите. Паметта и интелектът са съответни на възрастта, образованието и социалния опит. Към момента на прегледа е клинично и психично здрава. Преживеният хроничен стрес от ищцата вследствие от факта на премахнатата канализация и рушенето на имотите не е довел до развитие на психично разстройство, вкл. от спектъра на тревожните и свързани със стрес и соматоформни разстройства. Ищцата е била подложена на стрес в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имотите, като неговият интензитет е умерен и ефектът му се кумулира. От СМЕ се установява, че И.Н. страда от дегенеративни възрастово-болестни увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб в поясния и шийния отдел на гръбначния стълб или така наречената „дискова херния”, като диагнозата е поставена за първи път през октомври 2009г., а заболяването няма никаква причинно-следствена връзка с изживените психоемоционални стресове в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имота. Предвид установеното от експертизите съдът прави извод, че липсва причинна връзка между установените заболявания на Н. и преживеният стрес от прекъсването на канализацията и рушенето на имота, и същевременно не е доказано наличие на нервно разстройство при СПЕ /каквото се твърди в исковата молба/, и не е доказан преживян инсулт, видно от СМЕ, какъвто инсулт също се твърди в исковата молба. По тази причина искът в частта му за неимуществени вреди на Н. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно ищеца Т. се претендират неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Същият не е пожелал да бъде освидетелстван, и в подкрепа на твърденията за настъпили вреди са само показанията на св. Г., според който Т. се е оплаквал от главоболие и напрежение. Доколкото по отказ на ищеца не му е извършена СПЕ и СМЕ, не може да се счита за доказано от него, че е налице връзка между тези оплаквания и бездействията на община Плевен. По тази причина искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли по отношение на Т..

По отношение на претенцията за лихви съдът съобразява, че същите следва да се присъдят върху уважената част на иска не от 01.01.2011г., както е поискано в исковата молба, а от датата на предявяването и - 21.02.2014г.

По отношение на претенцията за разноски съдът съобрази следното: Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да се присъдят изцяло на ищците заплатените държавни такси и направените разноски за експертизи, поискани с представен списък /л.35 от делото/. Направените разноски са както следва: държавни такси за първата инстанция – по 10 лева за всеки от ищците (л.л.18-20 от дело 311/2014) и за държавна такса пред ВАС – по 5 лева на Л. и Т. – л.10,12 от дело 6442/2015 на ВАС; За експертизи – 200 лева на ищеца Т. (л.173 от дело 311/2014), 200 лева на ищеца Л. – л.174 от дело 311/2014; 200 лева от Л. и Т. – л.401 от дело 311/2014. Доколкото обаче, е поискано да се присъдят само 430 лева за експертизи, следва да се присъди само претендираната сума. В представения списък са разменени сумите за държавни такси за завеждане на дело и държавни такси пред ВАС, но съдът не счита същото за съществено.

Претендираният адвокатски хонорар за производството по адм.дело 311/2014 е в размер на 300 лева, за адм.дело 6442/2015 на ВАС е в размер на 600 лева и за адм.дело 222/2016 е в размер на 600 лева. Разноските за адвокатски хонорар са доказани, видно от пълномощните на л.131 от дело 311/2014, където сумата от 300 лева е отбелязана като платена, л.31 от дело 6442/2015 на ВАС, където сумата от 600 лева е отбелязана като платена, и л.22 от настоящето дело, където сумата от 600 лева е отбелязана като платена. От общо претендираните адвокатски хонорари в размер на 1500 лева, включително за разглеждане на делото пред ВАС, следва да се присъди сума съобразно уважената част на иска, в какъвто смисъл е чл.10 ал.3 ЗОДОВ. Доколкото искът е уважен общо за 44046,34 лева, при претендирани общо /след уточненията и изменението в първото по делото о.с.з./ 85200 лева, следва да се присъдят разноски – адвокатски хонорар за уважената част на иска в размер на 775,46 лева. Общо разноските са в размер на 1245,46 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, седми състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на И.К.Н., ЕГН **********, обезщетение в размер на 21446,94 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки/, ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 21.02.2014 г., до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.К.Н., ЕГН **********, в частта му над 21446,94 лева до общия размер от 30850 лева, както и искането за лихва за периода 01.01.2011г. – 20.02.2014г.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Л.Е.Л., ЕГН **********, обезщетение в размер на 21446,94 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки/, ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 21.02.2014 г., до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Е.Л., ЕГН **********, в частта му над 21446,94 лева до общия размер от 45850 лева, както и искането за лихва за периода 01.01.2011 г. – 20.02.2014 г.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на А.М.Т., ЕГН **********, обезщетение в размер на 1152,46 /хиляда сто петдесет и два лева и 46 стотинки/ ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 21.02.2014 г., до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.М.Т., ЕГН **********, в частта му над 1152,46 лева до общия размер от 8500 лева, както и искането за лихва за периода 01.01.2011 г. – 20.02.2014 г.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на И.К.Н., ЕГН **********, Л.Е.Л., ЕГН **********, и А.М.Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1245,46 лева /хиляда двеста четиридесет и пет лева и 46 стотинки/.

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: