Р E Ш Е Н И Е

№ 188

гр.Плевен, 22.04. 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 221 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 70 от 11.02.2016 г., постановено по нахд № 3238/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 157944-0321366 от 28.07.2015 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – гр.Велико Търново, офис Плевен, с което на „Пелтина” ЕООД, ЕИК 114005357, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Веслец” № 49 вх.З ап.36, представлявано от управителя Т. А. К., на основание чл.53, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.59Б ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ затова, че при извършена на 20.05.2015 г. проверка в консервна фабрика, находяща се в гр.Искър, ул. „Георги Димитров” № 1, обл.Плевен относно получено гориво за целите на икономическата дейност е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде електронен документ за получаване по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базираното приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт Ц. Г., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че като основание за отмяна на процесното НП Районен съд гр.Плевен е посочил, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к., според съда, в конкретния случай се касае именно за маловажен случай, подробно и обстойно мотивирайки своите доводи в тази насока. Касаторът счита за неоснователни доводите на съда за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к. в обстоятелствената част на АУАН и протокола за извършена проверка – неизменна част от административната преписка, е посочена датата на извършване на проверката – 20.05.2015 г. и мястото на проверката – гр.Искър, ул.Георги Димитров № 1, описано е и нарушението. Твърди, че същата фактическа обстановка е изложена и в обжалваното наказателно постановление. Не оспорва, че като дата на получаване на доставката в НП е посочено 06.02.2014 г., но счита това за техническа грешка, която не може да доведе до ограничаване правото на защита, т.к. видно от АУАН, с който е вменено извършеното нарушение, като дата на доставка е посочена 06.02.2015 г., посочена е и датата на данъчното събитие, която съвпада с датата на доставката. Сочи, че според съда в административно наказателните разпоредби не е посочен състава, към който се отнася административното нарушение, но като административно наказателна разпоредба в НП е посочено чл.185 ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 – на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. Сочи, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а в конкретния случай нормативният акт е Наредба Н-18/13.12.2006 г. и релевантно е последното изречение от цитираната разпоредба. Относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН посочва, че за да е приложим института „маловажен случай” трябва да са налице предпоставките, изложени от законодателя в определението за такъв, а в конкретния случай се касае за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. Поради това счита, че при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредни последици поради липсата на такива. В заключение моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба – „Пелтина” ЕООД, представлявано от управителя Т. А. К., не се представлява в съдебно заседание, депозира по делото отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна, като навежда подробни доводи в тази насока. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена на 20.05.2015г. проверка в консервена фабрика, находяща се в гр.Искър, ул „Георги Димитров”№1, относно получено гориво за целите на икономическата дейност е установено, че „ПЕЛТИНА" ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде електронен документ за получаване /ЕДП/ по електронен път с квалифициран електронен подпис в WЕВ базираното приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие. На 06.02.2015г. търговското дружество е получило от „Бент ойл“ АД с ЕИК 200852966 1005л дизелово гориво, като доставката е документирана с данъчна фактура №2000012022/06.02.2015г. с облагаема стойност 1460,26 лв. На датата на данъчното събитие - 06.02.2015г. и до момента на проверката -20.05.2015г. не е подаден електронен документ за получаване /ЕДП/ на тази доставка. Данните са подадени на 21.05.2015г. Полученото гориво е отразено в счетоводството на проверяваното лице.  Проверката е документирана с ПИП №0202058/20.05.2015г. За констатираното нарушение е съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП, с което на дружеството е вменено нарушение на чл.59Б, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13,12.2006 на МФ, поради което и на основание чл.185 ал.2, вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 118 ал.4  от ЗДДС е наложена административна санкция  в размер на 500/петстотин/ лева.

Съдът констатирал, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, явяващи се основание за неговата отмяна.

На първо място съдът приел, че съдържанието на НП не отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не са изпълнени изискванията за пълно и точно описание на нарушението и квалифициране на същото. Съдът изложил мотиви, че ПЕЛТИНА" ЕООД е санкционирано на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, който в приложимата си редакция гласи, че  „Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане /извеждане във/ от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с НАП, се наказва …Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.” Съдът направил извод, че алинея 2 на чл.185 от ЗДДС съдържа няколкото състава на административни нарушения. В НП липсва обозначение, респ. описание посредством описаното деяние кой от съставите е бил осъществен от нарушителя,  кое от изпълнителните деяния е било реализирано. Според съда липсата на посочените данни в НП се отнася до задължителни реквизити на НП, като наред с това същата е ограничила и правото на защита на наказаното лице.

На второ място съдът констатирал по отношение датата  извършване на нарушението, че в АУАН е посочено, че горивото е получено на 06.02.2015г., а в НП е посочено, че това е станало на 06.02.2014г., а като дата на данъчното събитие е посочена 06.02.2015. На това основание съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между посочените в АУАН и в НП  дати на извършване на нарушението. Направил извод, че нормите на ЗАНН са императивни и тяхното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на административния акт, но е и гаранция за правото на защита на нарушителя.

На следващо място съдът изложил мотиви, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразило се в следното: Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1от 12.12.07 година на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В процесния случай в НП е посочено, че „ е преценена тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатира,че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.”  Липсват данни в какво се е изразила тази преценка, какви са били съображенията и мотивите на наказващия орган да не приложи посочената привилегия на закона, имайки предвид и наличието на обективни предпоставки в тази насока. Наказващият орган не е посочил какви са мотивите да не приложи чл.28 от ЗАНН – има ли настъпили общественоопасни последици и  засегнати ли са обществените отношения по повод на правилното и ефективно провеждане на фискалната политика, както и правата и интересите на останалите участници в търговският оборот. Съдът направил извод, че отразеното в НП съставлява твърде обща и бланкетна формулировка  и на практика същата не е изпълнение за задължението за излагане на мотиви защо конкретният случай няма белезите на „маловажен” такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На тези основания съдът отменил оспореното пред него НП.

 Касационната инстанция не споделя изложените от решаващия състав мотиви за отмяна на НП и направения извод за незаконосъобразност на НП на процесуално основание. ПРС неправилно е приел следното съдържание на санкционната разпоредба: че  „Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане /извеждане във/ от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с НАП, се наказва …Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.” Съдържанието на чл.185, ал.1 от ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.), на което основание е наложена имуществена санкция на дружеството гласи: На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съобразно ал.2 на същия текст, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Т.е. , разпоредбата на чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС запретява и санкционира извършването на нарушение по чл.118 или такова на нормативен акт по неговото прилагане и противно на възприетото от РС, не съдържа множество състави на нарушения. В конкретния случай е вменено извършването на нарушение на разпоредбата на чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ, каквото се предвижда от санкционната разпоредба и то се изразява в задължението електронният документ за доставка и електронният документ за получаване да се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Ето защо неправилен и в противоречие на закона се явява изводът на решаващия съд, че приложимата санкционна разпоредба съдържа няколко състава на нарушение, като не е описано кой измежду посочените в нея е бил нарушен. В съответствие с чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН ясно , точно и изчерпателно са описани както законните разпоредби, които са били нарушени виновно, така и относимите към вмененото нарушение санкционни разпоредби.

Неправилен е и изводът на съда за разминаване между посочените в АУАН и НП дати на извършване на нарушението, прието за съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Видно е от съставения и приложен на л.20-21 от делото на ПРС акт за нарушение, че в него като дата на нарушението е посочена датата на настъпване на данъчното събитие-06.02.2015 год., в приложеното на л.18 наказателно постановление също е описана датата на данъчното събитие-06.02.2015 год. (датата на получаване на дизеловото гориво), а на друго място също в обстоятелствената част на НП е описана и датата 06.02.2014 год. като дата на получаване на дизеловото гориво. Безспорно е, че с това е реализирано нарушение на процесуалните правила. За да бъде преценено като основание за отмяна на наказателното постановление обаче, посоченото процесуално нарушение трябва да е съществено, т.е. да има за последица действително нарушаване на правото на защита поради невъзможност на наказаното лице да разбере административнонаказателното обвинение- и конкретно- датата, за която се твърди, че е извършило административно нарушение. Настоящият съд намира, че в конкретно разглеждания случай това не е така, тъй като на друго място в НП, както беше посочено, административният орган е посочил датата на данъчното събитие, която е релевантната дата с оглед възникване на задължение за подаване на електронен документ за получаване (ЕДП) на тази доставка. Допуснатото нарушение в една част на НП е било успешно коригирано в друга негова част, сочеща релевантната за отговорността дата на настъпване на данъчното събитие, спрямо което възниква вмененото задължение за деклариране, като не без значение е и обстоятелството, че посочената дата на извършване през 2015 год. е идентична с установената в АУАН, който поставя началото на административнонаказателното производство и с който се повдига администратвнонаказателно обвинение за конкретно деяние. В този смисъл още със съставяне на АУАН за наказаното лице е станало ясно на коя дата се твърди, че е извършвало нарушението. Правото му на защита не е било нарушено, допуснатото от административнонаказващия орган нарушение при изписване на датата на извършване на административното нарушение в една част на НП не е съществено и обратният извод на решаващия съд е неправилен.

Неправилен е и изводът на ПРС, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Противно на това твърдение, в НП изрично и нарочно е описано, че са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е направена констатация, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Неправилно е възприятието на решаващия съд, че принципно следва да се излагат съображения защо не е избрано едно от възможните решения, а именно –да не се приложи чл.28 от ЗАНН. Подходът е обратен-органът, преценил, че са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице следва да изложи обосновани и законосъобразни мотиви защо е преценил, че са налице предпоставките затова, кое го е мотивирало да избере взетото измежду няколко решения и защо счита за налични всички съществени елементи от приложимия и относим административнонаказателен състав. Това свое задължение АНО е изпълнил, като е описал всички типични елементи на състава , очертаващи признаците на предвиден в закона състав, като наред с това е посочил, че няма основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, което е достатъчно с оглед законосъобразно протичане на производството.

Тази констатирана неправилност на изводите на решаващия състав обосновават отмяна на касираното решение и връщането му за ново разглеждане и произнасяне от друг състав. Вярно е, че съдът е посочил, че описаната в АУАН фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетелите М. и К., но това схематично и неизчерпателно позоваване на събраните доказателства, без да е извършен анализ на доказателствата в съвкупност и поотделно , за да се прецени налице ли е извършено нарушение на разпоредбата чл.59б, ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ не е достатъчно за целите на въззивната проверка. В първоначалната жалба са въведени оплаквания по съществото на вмененото нарушение, на които не е даден, а следва да се даде отговор, а именно: възникнало ли е задължението по чл.118, ал.10 от ЗДДС за доставчика/ получателя на доставката на течни горива да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените /получени количества течни горива и за промяната в тях; кой дължи подаване на съответната информация и налице ли са някои от предвидените в чл.118, ал.11 от ЗДДС изключения, освобождаващо крайния потребител от задължението за деклариране и в този смисъл наказаното лице явява ли се краен потребител по смисъла на чл.118, ал.11, т.4 от ЗДДС; следва да бъдат обсъдени възраженията във връзка със съставения протокол №П-22222515099694-073-00117.07.2015 год. и отразените в него констатации, и дали същите противоречат на констатациите във връзка с вмененото нарушение; следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото и възраженията в отговора на касационната жалба , които са били направени още в жалбата против НП, но на които решаващият състав не е дал отговор, относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като при произнасяне на настоящата инстанция по тези възражения за пръв път в касационното производство страната ще бъде лишена от право на отговор от решаващата такава и от възможността тези изводи да бъдат проверени от настоящата. Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 70 от 11.02.2016 г., постановено по нахд № 3238/2015 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.