Решение по Административно дело 220/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№232/13.05.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКАБРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело №220 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 80/15.02.2-16 г., постановено по НАХД №3195/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 150940-0074599/02.06.2015 г.на Директор ТД на НАП В.Търново, офис Плевен, с което на М.П.И. ***, на осн.чл. 355,ал. 1, предл. 1 от КСО във вр. с чл. 5,ал. 4 и ал. 5 от КСО, във вр. с § 3 от ПРЗ на Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ , за седем нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ , са наложени седем административни наказания глоба в размер на 50 лв. за всяко едно от нарушенията за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнила задължението си да подаде декларации обр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. в законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като е подала декларациите както следва: за м. 05.2013 г. е подадена на 08.07.2013г.; за м. 02.2014 г. е подадена на 26.11.2014г.; за м.05.2014 г. е подадена на 26.11.2014 г.;за м. 06.2014 г. е подадена на 26.11.2014г.; за м. 07.2014 г. е подадена на 26.11.2014 г.; за м. 8.2014 г. е подадена на 26.11.2014 г.;за м. 09.2014 г. е подадена на 26.11.2014 г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М.П.И.. В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят счита, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Административнонаказващият орган не е приложил нормата на чл. 34,ал. 1от ЗАНН, според която АУАН се съставя в тримесечн срок от откриването на нарушителя. Твърди, че нарушителят е станал известен с подаването на декларациите пред НАП, още повече, че към 01.12.2014 г. задълженията по декларацията са били платени , като са били начислени и лихви за просрочие. От това следва, че извършителят е известен на НАП както още при подаване на декларациите, така и при плащането на задълженията и санкциите. Счита, че РС неправилно е приложил закона, като е приел, че нарушителят е неизвестен, и че наказателното постановление е издадено в едногодишен срок от извършване на нарушението, а за да не може да се образува производство трябва и двата срока да са изтекли. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление.По същество поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, и е в съответствие с практиката на АС-Плевен. Моли решението да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С постановеното решение Районният съд основателно е приел за безспорно установено, че седем декларации обр. 1, които е следвало да бъдат подадени в срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, са подадени след изтичане на срока.

За да потвърди наказателното постановление е приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г., поради което правилно и законосъобразно за извършените нарушения са й наложени съответни на тежестта им наказания.

Настоящият състав, в съответствие с досегашната си практика, намира, че при издаване на НП не е приложена съответната на нарушението санкционна норма, респ. като е приел обратното, решаващият съд е постановил несъобрадено с материалния закон решение.

От данните по делото следва извод, че И., в качеството си на самоосигуряващо лице не е подала в срок декларация обр. 1 за седем данъчни периода. Декларациите са подадени и приети в офис на НАП в по-късен момент, след 25 число на следващия данъчния период месец, за всяка една от тях. Следователно, касае се не изобщо за неизпълнение на нормативно установено задължение, а за неизпълнение в срок на същото. Както вече е имал случай да се произнася по този проблем, настоящият съд намира, че административнонаказващият орган неправилно е приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, , която, до промяната в бр. 99 от 2009г., в сила от 01.01.2010 г. е предвиждала административнонаказателна отговорност за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 5,ал. 4,чл. 6,ал. 8 ,чл. 7,чл. 8,ал. 2,т. 1 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им. С посоченото по-горе изменение на разпоредбата на чл. 355, е създадена нова такава –чл.355,ал. 2, според която, наред с други субекти и нарушения, е предвидена административнонаказателна отговорност при недеклариране на определени обстоятелства в срок. Налага се извод, че при забавено изпълнение/ какъвто е настоящият случай/, е приложима разпоредбата на чл. 355,ал. 2 от КСО. Установеното от фактическа страна деяние съдържа признаците на състава на чл. 255,ал. 2 от КСО, поради което административнонаказващият орган неправилно е привлякъл към отговорност жалбоподателката под санкционната разпоредба на чл. 355,ал. 1 от КСО.

Като е достигнал до извод, че административнонаказващият орган е приложил правилно санкционна разпоредба, и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени,както да се отмени и наказателното постановление.

На следващо място, за да потвърди наказателното постановление, решаващият съд е приел, че административнонаказателното производство може да бъде образувано и след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, ако това е станало в едногодишния срок от извършване на нарушението. Т.е. приел е изрично, че трябва и двата , предвидени в чл. 34,ал. 1 от ЗАНН срока да са изтекли, за да бъде това пречка за образуване на административнонаказателно производство по ЗАНН.

Настоящият съд принципно не споделя този извод.

В чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е регламентиран, на първо място тримесечен срок за съставяне на АУАН, който срок започва да тече от откриване на нарушителя. На следващо място е регламентиран едногодишен общ срок, а за конкретно изброени по вид нарушения- двугодишен срок за издаване на наказателно постановление, който започва да тече от извършване на нарушението. Издаването на НП е предпоставено от съставянето на АУАН. С изтичането на срока, в който може да бъде съставен АУАН/ тримесечен от откриване на нарушителя/ тази възможност се преклудира. АУАН не може да бъде съставен извън законоустановения срок, респ. наказателно постановление не може да бъде издадено, ако АУАН не е съставен, дори и да не е изтекъл едногодишния, или двугодишния срок от извършване на нарушението. Т.е. безспорно се налага извод, че,за да бъде осъществено редовно административно-наказателно производство, е необходимо да бъдат спазени и двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид изложените по-горе съображения за несъответствие на НП с материалния закон, обосноваващо неговата незаконосъобразност, безпредметно е произнасянето по наведените от касатора доводи за нарушение на процесуалните правила при издаването на НП.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 80/15.02.2016 г., постановено по НАХД №3195/2015г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 150940-0074599/02.06.2015 г.на Директор ТД на НАП В.Търново,офис Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.