РЕШЕНИЕ

№ 242

гр. Плевен, 18.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет  и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 218 по описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба Н.Т. ***, чрез адв. Г., съдебен адрес:***, офис 6 срещу  решение № 2153-14-15/09.02.2016 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 30/19.11.2015 г на ръководител „Пенсионно осигуряване”.

В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен размерът на пенсията, тъй като  е взет  предвид като осигурителен доход  за 2015 г .само възнаграждението за периода от 10.01.2015 г до 13.06.2015 г. с осигурител СД „Бетонекс” в размер на  4055,25 лева. Счита, че неправилно не е зачетен за осигурителен доход, доходът като земеделски производител за периода от 01.01.2015г., тъй като осигурителната книжка не е заверена по надлежния ред до началната дата на отпускане на пенсията  - 14.06.2015 година. Излагат се доводи за законодателна промяна и отпадане на необходимостта от заверка на осигурителните книжки и обстоятелството, че  по отношение на реалното внасяне на осигурителни вноски, административният орган разполага с данни от регистъра. Прави искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият- Н.Т.Т.  се явява лично и с адв. Г., която поддържа жалбата и посочва, че оспорващият по-никакъв начин не е уведомен от административния орган, че има необходимост от заверка на осигурителната книжка и едва с разпореждането и решението се изяснява причината за определяне на осигурителния доход в този по-нисък размер. Намира, че следва да бъде отменено решението и разпореждането и да бъде определен размер на пенсията с оглед и на осигурителния доход като земеделски производител за 2015 година.

Ответникът – директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно е зачетен осигурителния доход с оглед представените документи от оспорващия.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № МП-36061/01.07.2015 г. Т. прави искане за отпускане на пенсия за ОСВ по § 4 от ПЗР на КСО, като представя документи за осигурителен стаж и доход, сред които е и осигурителна книжка, издадена на 07.11.2011 г (л. 34 и сл.), в която е отразено  осигуряването на лицето като земеделски производител. В копието на същата се установява, че не е заверена от финансов ревизор за 2015 г., обстоятелство, което не се оспорва от Т..

С разпореждане № 110370/31.07.2015 година е отпусната пенсия в минимален размер, а с разпореждане № 30/19.11.2015 година е отпусната (л. 67) лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за стаж, превърнат към трета категория 40 години 9 месеца 26 дни и осигурителен доход за 01.07.1997 г – 13.06.2015 г в размер на 17 1977 лева  и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) в размер на 175823,95 лева, като размерът на пенсията е 590, 22 лева., като се посочва, че на основание чл. 2, т. 2 от НПОС са ползвани данни от регистъра на осигурените лица за осигурителния доход за периода 09.03.1998 г – 13.06.2015 г..

Разпореждането е обжалвано в срок от Т. на 13.01.2016 година, като в жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането по отношение на определения размер на пенсията, тъй като неправилно  е определен осигурителния доход за периода от 01.07.1999 г – 13.06.2015 г. в размер на 171977.00 лева и общия осигурителен доход от 17823.95 лева. Посочва, че следва да бъде преизчислена пенсията и да се определи осигурителният доход в по-голям размер и по този начин да се промени размерът на пенсията, тъй като с оглед данните в сайта на НОИ, осигурителният доход е в по-голям размер, тъй като следва да бъде включен и доходът като земеделски производител.

По подадената жалба е постановено решение № 2153-14-15/09.02.2016 година  от директора на ТП на НОИ Плевен. В решението са обсъдени възраженията на Т., като административният орган е приел, че правилно е определен размерът на пенсията, като се изложени мотиви, че за 2015 година не е включен осигурителен доход по осигурителна книжка като земеделски производител, тъй като същата не е заверена по надлежния ред до началната дата на пенсията  - 14.06.2015 година, въпреки, че регистъра на осигурените лица, лицето е подало информация за осигуряването като земеделски производител и правилно е определен осигурителният доход за периода 01.07.1999 г – 13.06.2015 г – в размер на 171977, 00 лева.

По делото на л. 69 е представен опис на върнатите документи на Т. и това са военно-отчетна книжка № 137679 и три броя трудови книжки. Осигурителната книжка, издадена на 07.11.2011 г. ,не е върната на лицето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл.  117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, но  при съществено нарушение на административно –производствените правила – чл. 35  и чл. 36 от АПК.

В случая при подаване на заявлението на 01.07.2015 година Т. представя документи за осигурителен стаж и доход. Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, а според чл. 35 АПК административният акт се издава след като изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата според чл. 36 АПК се събират служебно и се проверяват и преценяват от административният орган. В настоящият случай органът в нарушение на административно производствените правила не  е уведомил оспорващия, че следва да представи заверена осигурителна книжа, за да бъде взет предвид осигурителния доход  за 2015 година като земеделски производител при определяне на размера на пенсията. С оглед представената административна преписка тази осигурителна книжка не е върната на лицето, същият не е надлежно уведомен от органа, че следва да отстрани нередовности на документите за отпускане на пенсия, за да са налице изяснени обстоятелства преди да се определи размер на пенсията и едва при постановяване на решението, същият узнава за мотивите на органа за невключване на дохода му като земеделски производител в осигурителния доход за периода 01.07.1999 г – 13.06.2015 година – незаверена осигурителна книжка. Органът не оспорва обстоятелството, че за 2015 година като земеделски производител лицето е внесло осигурителни вноски, но тъй като не е заверена осигурителната книжка, то не следва да бъде включен дохода. Съдът намира, че е следвало органът да уведоми Т. за необходимостта от заверка на осигурителната книжка, тъй като служебното начало е засилено именно с цел административният орган компетентно да изиска съответните документи, за да бъде издаден административния акт при изяснени всички факти и обстоятелства. В случая единствено неизпълнението на задължението на органа да уведоми лицето  е довело до постановяване на незаконосъобразен акт, тъй като при определяне на осигурителния доход не са взети предвид всички доходи, за които в Регистъра на осигурените лица, има данни, че са внесени осигурителни вноски. . Това нарушение е съществено и следва административния орган да уведоми лицето относно отстраняване на констатираното незаверяване на осигурителната книжка и да му даде възможност да отстрани тази нередовност. С оглед законодателна промяна на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.), която е  в сила от 01.07.2015 година  и при която е отменен чл. 7 , съгласно който осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година, от  01.07.2015 година изискването за заверка отпада. Заявлението е подадено на 01.07.2015 година, но съдът намира, че в случая относима към настоящия случай е хипотезата на § 8 и § 9 от ПЗР  от Постановление № 45 на Министерския съвет от 5 март 2015 г.  за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на  самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г.). Съгласно тези норми за земеделските производители (стопани)  може да се поиска заверка на осигурителни книжки за периоди на осигуряване преди 1 юли 2015 г. по досегашния ред и осигурителни книжки, издадени преди 1 юли 2015 г., се заверяват за периоди на осигуряване преди 1 януари 2016 г. по досегашния ред. В случая периодът, за който не е включен осигурителния доход е от 01.01.2015 година т.е. необходима е заверка на осигурителната книжка, тъй като осигурителната книжка на Т., в която е посочен незавереният период, е издадена на 7.11.2011 г. т.е. преди 01.07.2015 година и доходът се отнася за период преди 01.01.2016 година.

            Предвид горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и разпореждане №30/19.11.2015 г., като административната преписка да бъде върната на органа по пенсионно осигуряване за произнасяне с оглед мотивите на съда.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ –Плевен следва да заплати на Н.Т. *** разноски в размер на 300 лева -договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за прана защита и съдействие на л. 6 по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд –  Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя решение  № 2153-14-15/09.02.2016 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 30/19.11.2015 г на ръководител „Пенсионно осигуряване”.

Връща преписката на директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

Осъжда ТП на НОИ –Плевен, гр.Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8  да заплати на Н.Т. *** разноски в размер на  300 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: