РЕШЕНИЕ № 280

гр. Плевен, 09.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – ІV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 213/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ .

Образувано е по две жалби на М.А.П. *** срещу заповед № 6510/01.11.2011г.. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с която са й наложени две принудителни административни мярки /ПАМ/ 1) спиране от движение на моторно превозно средство - чл. 171, т.2, б. „в” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и 2) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието -чл. 171, т.1, б. „е” от ЗДвП.

ПАМ са наложени с 2 отделни заповеди / л.6 и 16 от делото/ с един и същи номер 6510, от една и съща дата 01.11.2011г., от един и същ административен орган - Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, при една и съща фактическа обстановка и са с един и същи адресат – жалбоподателката М.А.П. ***, поради което съдът приема, че е налице един индивидуален административен акт, с който са наложени два броя ПАМ, който е оспорен.

Жалбоподателката иска заповедта да бъде отменена. Твърди, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 01.11.2011 год. до 31.10.2012 год., поради което и двете наложени ПАМ са без фактическо основание и заповедта, с която са наложени следва да бъде отменена.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Д. Н. с пълномощно на л. 26 от делото. Поддържа жалбата само в частта и относно налагане на ПАМ на основание чл. 171, т.2, б.”в” от ЗДвП, тъй като видно то събраните по делото доказателства, наложената ПАМ на основание чл. 171, т.1, б.”е” от ЗДвП е била анулирана служебно от административния орган. Иска в поддържаната част жалбата да бъде уважена и съответно заповедта отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и изтекла давност. Моли в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени и направените в производството разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

Ответникът – Началникът сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 17.02.2016 год, видно от отбелязване в нея, жалбата е подадена на 23.02.2016г. и следователно е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

С писмо вх. № 1217/07.04.2016г., ответникът е уведомил съдът, че „заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. е прекратена по административен ред на 18.02.2016г.” – л. 28 от делото. Към писмото е приложено копие от картон на жалбоподателката, от който е видно че заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. с правно основание чл.171, т.1, б.”е” от ЗДвП е „анулирана” поради отпадане на основание – сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Съдът приема, че ответникът сам е отменил, издадената заповед в посочената част, поради отпадане на фактическото и правното основание за издаването й.

С оглед посоченото заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. в частта й с правно основание чл.171, т.1, б.”е” от ЗДвП не може да бъде обект на съдебен контрол, поради липса на годен предмет на оспорване. Жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в същата част да бъде прекратено.

Съдът следва да се произнесе само относно законосъобразността на заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. в частта й с правно основание - чл. 171, т.2, б. „в” от ЗДвП - спиране от движение на моторно превозно средство. В тази част жалбата е допустима за разглеждане по същество.

Административен съд на гр. Плевен, ІV-ти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт в посочената част, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Предмет на оспорване е част от заповед за прилагане на ПАМ, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ - спиране от движение на моторно превозно средство /МПС/ по чл. 171, т.2, б. „в” от ЗДвП.

Съдът приема, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й. По делото не е спорно, че жалбоподателката е била собственик на МПС с рег № ЕН 5811ВА към датата на издавана на заповедта - 01.11.2011г. Видно от доказателствения материал /л.3/ по делото е, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е имала надлежно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за посоченото МПС. Това обстоятелство е било известно на ответникът, тъй като той именно поради установеното наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сам е отменил наложената със същата заповед ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието - чл. 171, т.1, б. „е” от ЗДвП.

Заповедта в оспорената й част е издадена при непълно изясняване на фактическата обстановка, което представлява съществено процесуално нарушение. Допускането на последното е довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. в частта й с правно основание - чл. 171, т.2, б. „в” от ЗДвП - спиране от движение на моторно превозно средство, следва да бъде отменена.

За пълнота, заповедта, в частта й предмет на настоящото производство, е издадена от Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Плевен, който съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП е компетентен по степен място и материя административен орган да издава заповеди с такъв предмет. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма.

Жалбата, поставила начало на настоящото производство, при изложените мотиви, се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е основателна и следва да бъде оставена уважена в пълен размер - 310 /триста и десет/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат и държавна такса за завеждане на административно дело.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, ІV –ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярака № 6510/01.11.2011 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Плевен в частта й, с която на М.А.П. *** е наложена ПАМ с правно основание - чл. 171, т.2, б. „в” от ЗДвП - спиране от движение на моторно превозно средство.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Плевен да плати в полза на М.А.П. с ЕГН ********** *** сумата от 310 /триста и десет/ лева, като разноски по административно дело № 213 по описа на Административен съд – Плевен за 2016 година.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛАЖДАНЕ жалбата на М.А.П. *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 6510/01.11.2011 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Плевен в частта й, с която на М.А.П. *** е наложена ПАМ с правно основание чл.171, т.1, б.”е” от ЗДвП и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/