РЕШЕНИЕ

№ 195

град Плевен, 26 Април 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 210/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, срещу решение № 15/18.01.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2677/2015 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че същото е незаконосъобразно, доколкото е издадено в нарушение на разпоредбата на ЗЗП и тези на ЗАНН. Твърди се, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона като обобщение и изложение на твърденията на страните. Посочва се, че изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Излагат се доводи за наличие на противоречие с материалния закон. Твърди се, че направените в процесното наказателно постановление констатации се основават изцяло на субективната преценка от страна на служителите на КЗП, както и че не е взето експертно мнение. Сочи се, че са налице спорни обстоятелства, които не са изследвани в хода на административното производство. Смята се, че е извършено нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита се, че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя и предвид това нарушение на процесуалните правила, намират така издаденото наказателно постановление за немотивирано съобразно възприетите в административно-правната доктрина принципи, тъй като мотивите трябва да бъдат не общи разсъждения, а конкретни съображения, именно за издаването на това наказателно постановление. Навеждат се доводи, че липсващото, непълно или неясно посочване на нарушените правни норми, явно и съществено засяга правото на защита на адресата на наказателното постановление. Посочва се, че първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви за така постановеното решение, като единствено е изложил фактите и е възпроизвел твърденията на контролния орган. Твърди се, че в обжалваното решение не е разгледан и обсъден нито един от аргументите за незаконосъобразността на процесното наказателно постановление, както и че съдът не е събрал нови доказателства относно фактическото техническо състояние на процесната стока, като по този начин не е установил по безспорен начин наличие на какъвто и да е дефект. Счита се, че е налице бланкетно обосноваване от страна на Районен съд гр. Плевен относно липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на процесното наказателно постановление. Сочи се, че по никакъв начин не е установено, че рекламираният дефект на същата не е бил отстранен. Излагат се доводи, че изложените от КЗП констатации относно техническото състояние на стоката са напълно ирелевантни и недопустими. Посочва се, че не се спори, че БТК е осигурило ремонт на стоката при всяка една от подадените рекламации, т.е. към момента на издаване на предписанието на КЗП, стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение като отмени и наказателното постановление .

В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите-РД гр. Русе, не изпраща представител. Представя становище, в което намира жалбата за неоснователна и намира за неоснователни твърденията, че стоката е преведена в съответствие с договора и счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 35369/25.08.2015 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София за нарушение на чл. 230 от ЗЗП –неизпълнение на задължително предписание на контролен органа на основание чл. 230 вр. чл. 231 от Закона за защита на потребителите наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв..

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неотносими са доводите на касатора, че поради липса на стоката, то съдът е в невъзможност да назначи експертиза, която да установи съответствието на телефонния апарат с договора, тъй като в случая с процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на търговеца по чл. 230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание и спорът по делото се свежда до това, има ли издадено задължително предписание, същото влязло ли е в сила и дали е изпълнено в срок, доколкото отговорността на търговеца е ангажирана именно за неизпълнение на задължително предписание. Предмет на изследване е материалната законосъобразност на издадено наказателно постановление и спазването на процесуалните правила при издаването му, а не законосъобразността на задължителното предписание, което подлежи на самостоятелно оспорване в отделно производство пред административния съд, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Районният съдия е изследвал подробно и мотивирано е обсъдил събраните по делото доказателства като безспорно е установено извършване на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 15/18.01.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2677/2015 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.