Р Е Ш Е Н И Е

№ 228/13.05.2016 г..

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно дело № 209 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 47/01.02.2016 г., постановено по НАХД № 3137 по описа за 2015 г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 387 от 01.07.2015 г. на Заместник кмет на община Плевен, с което на ЕТ “Кристин – Л. ***, представляван от Л. К. А., за нарушение по чл.11, ал.1, т.1, пр.1 и т.2, пр.1 от Наредбата №15 на Общински съвет – Плевен /по-долу Наредбата/, на основание чл.53 ЗАНН във вр. с чл.30, ал.1, изр.2 от Наредбата е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ЕТ “Кристин – Л. А.”, чрез адв. Н., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно РС е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Твърди, че са нарушени чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не са отразени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочената в НП повторност не е била посочена в АУАН, а доказателство за същата – НП №475/30.06.2014 г., е посочено едва пред съда. За това издадено по-рано НП няма доказателства на коя дата е влязло в сила, за да се прецени повторността. Освен това, НП №475/30.06.2014 г. е издадено за друго по вид нарушение - такова по чл.11, ал.1, т.1, предл.1 и т.2 от Наредба №15, и следователно не са налице материалните предпоставки за повторност съгласно §2 от ДР на Наредбата, доколкото в конкретния случай не е извършено същото по вид нарушение. Моли да се отмени съдебното решение и да се отмени НП.По същество, чрез процесуалния си представител от адв.Н. поддържа жалбата. Моли да се отмени съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Допълнително твърди, че по отношение на повторността е налице съдебна практика на настоящия съд - к.а.х.д. №5/2016.

Ответникът по касационната жалба - Община Плевен, чрез процесуалния си представител юрк.П. оспорва касационната жалба. Твърди, че при предходното разглеждане на делото касационната инстанция се е произнесла по въпроса за повторността.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че с решението по к.а.х.д. №894/2015 настоящият съд се е произнесъл относно наличието на повторност и РС се е съобразил с мотивите му.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Решаващият съд е приел, че се установява следната фактическа обстановка: На 27.04.2015 г. около 12,40 часа в гр. Плевен била извършена проверка в стопанисвано от ЕТ “Кристин – Л. А.” заведение - кафе „Лаваца клуб”, находящо се на ул.”Васил Левски” №171 в същия град. По време на проверката длъжностните лица установили, че пред заведението е разположено преместваемо съоръжение /лятна градина/, състояща се от 18 броя маси, 72 броя столове и 7 бр. тенти на площ 66 кв.м. без разрешение за поставяне и схема за разполагане.

        Горното било обективирано от длъжностните лица в АУАН № 108/27.04.2015 г. Въз основа на АУАН Заместник Кмет на Община Плевен издал оспореното НП  № 387/01.07.2015 г.

РС приел, че тази фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства. Приел е, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на имуществената санкция на дружеството. Актът   за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

        Настоящият съд съобрази ,че решението на Районният съд е постановено по второ по реда си разглеждане на делото, след като от касационната инстанция са дадени задължителни указания.

По отношение оплакването на касатора, че е налице процесуално нарушение в административно наказателното производство, като не е посочено в обстоятелствената част на АУАН и в НП, че е налице повторност, а такава е посочена само в санкционната част на НП, съдът вече се е произнесъл с решение №541/27.11.2015 г. по дело 894/2015 г. и е недопустимо настоящият състав да пререшава този въпрос. Следва обаче да се посочи, че това произнасяне е по въпроса дали такова посочване на повторността едва в НП е нарушило правото на защита, като липсва произнасяне по въпроса налице ли е действително повторност, тъй като РС не се е произнесял по този въпрос. Делото е върнато на РС за да се произнесе същият с мотиви по съществените въпроси. При това произнасяне РС правилно е установил, че е налице нарушение на Наредба № 15 на Общински съвет Плевен, извършено от  ЕТ “Кристин – Л. А.”. Изводите му за осъществено в условията на повторност нарушение обаче са не се споделят от настоящия съд.  

По делото е приложено като доказателство  НП №475/ 30.06.2014г.,  което наказващият орган е имал предвид при приемане на настоящото деяние  като извършено в хипотезата на чл. 30, ал.1 предл.второ от Наредба  №15 на ОбС-Плевен. В случая обаче няма отбелязване върху него, че същото е влязло в законна сила и кога, което е съществено при преценката на повторността. Повторността предполага наличие на обстоятелства, квалифициращи деянието като такова, съобразно легално даденото в §2 от ДР на Наредбата определение: “Повторно” по смисъла на тази Наредба е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено или потвърдено наказание за същото по вид нарушение. Настоящият случай не е такъв, доколкото в представено по делото НП (л.21 от дело 1837/2015) няма отбелязване кога е влязло в законна сила, и дали въобще е влязло в сила, дори и да се приеме, че при квалифицирането на деянието като повторно административно-наказващият орган е имал предвид именно това НП. Настоящият състав намира, че в това предходно НП лицето е наказано за същото по вид нарушение: нарушаване на забрана за разполагане на преместваеми съоражения /маси и столове/ на общински терен. Дали това е станало без да е налице издадено разрешение, или в нарушение на издадено разрешение, изводът, че са касае до незаконосъобразно разполагане на такива съоръжения не се променя- т.е. касае се за сходни по вид нарушения. Този извод обаче, с оглед на казаното по-горе за липса на доказателства за повторност на деянието е ирелевантен за изхода на делото.

Като не е установил липсата на повторност и е потвърдил издаденото НП, РС е постановил допустимо и валидно, но не съобразено с материалния закон решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени НП.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47/01.02.2016 г., постановено по НАХД № 3137 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 387 от 01.07.2015 г. на заместник кмет на община Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.