Р E
Ш Е Н И Е
№ 203
гр.Плевен, 26 Април
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 208 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 18 от 19.01.2016г., постановено по
НАХД № 2674 по описа за 2015г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 2015-035355/06.08.2015 г. на Директора на РД за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр.
София, на основание чл.230 и чл. 231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение
на чл.230 от ЗЗП.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт
Б. П.
с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е
неправилен, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, противоречие с целите на закона и
необоснованост. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд съдържа
неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор
за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. На следващо
място се сочи, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН., като в същото не са посочени нито
дата, нито място на извършване на нарушението. Посочва се, че
административно-наказателното производство е строго формално, като липсата на
пълно и точно описание на задължението и съответно на нарушението на БТК,
представлява съществено процесуално нарушение, с което се ограничава правото на
защита на дружеството. Счита се, че компетентният орган е действал извън
рамките на предоставените му по закон правомощия като е посочил, че търговецът
следва да изпълни разпоредбата на чл. 112 от ЗЗП или чл. 114, ал. 1, т. 1 от
ЗЗП. Счита се още , че длъжностните лица не могат да предписват начин за
разрешаване на рекламация, тъй като начинът за уважаването на рекламация зависи
единствено от искането на потребителя и от изискването за пропорционалност,
въведено в ал.1, предложение последно и ал.2 на чл.112 от ЗЗП. Твърди се, че
БТК не е извършило нарушение на чл. 230 от ЗЗП. Твърди се също, че по жалбата
на конкретния потребител Комисията е издала пет наказателни постановления срещу
БТК с общ размер на санкциите 9000 лева, поради което се счита, че действията
на контролните органи са израз на очевидна злоупотреба с право и явно нарушение
на принципа на съразмерност. В заключение се моли за отмяна на решението и
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е
представено писмено становище, в което са изложени подробни съображения за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на „БТК” ЕАД
гр.София е съставен АУАН за това, че до 11.02.2015г. дружеството не е изпълнило
задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол
№К-0180431/21.01.2015г. и с протокол за проверка на документи
№К-0071090/04.02.2015г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 от
ЗЗП чрез замяна на стоката с нова или по чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП чрез
възстановяване на заплатената сума. Посочено е, че търговецът не е удовлетворил
рекламацията на потребителя чрез замяна, който начин е пропорционален в
сравнение с ремонта на стоката, както и не е удовлетворил рекламацията и чрез
разваляне на договора и възстановяване на сумата по чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП след
като потребителят не е останал доволен от решаване на рекламацията му чл.113 от
ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП, като изрично е посочено, че
е извършено при условията на повторност. Въз основа на акта е издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са изброени влезлите в сила
наказателни постановления, въз основа на които административно-наказващият
орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност.
При така установеното от към факти, съдът е извел
правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че
не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП,
като последните съдържат всички законови реквизити. Съдът е счел, че
дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок. За
неоснователно е прието възражението, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН и не е посочена дата и място на извършване на нарушението. В тази
връзка е посочил, че нарушението се изразява в бездействие, тъй като при даване
на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на
този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По
отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е
съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е
извършено в условията на повторност по смисъла
на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Воден от горните мотиви районният съд е
потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на
изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен
правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната
отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не
е необходимо и тяхното преповтаряне. Не
е налице и твърдяното нарушение при издаване на обжалваното наказателно
постановление, като по отношение на тези възражения съдът е отговорил подробно
и мотивирано, като неговите изводи се споделят напълно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба
възражения. Последните изцяло касаят
законосъобразността на дадените предписания. С последните, дадени с констативен
протокол №К-0180431/21.01.2015г. и с протокол за проверка на документи
№К-0071090/04.02.2015г., са вменени на касатора задължения, които са ясно и
конкретно описани в протокола като „задължителни предписания” с посочени
действия, които следва да бъдат извършени от задълженото лице, както и краен
срок за представяне на доказателства за удовлетворяване на рекламацията, и
тяхното оформяне като част от протокола не се приема за нарушение във формата
им, респ. несъответствие с изискванията на АПК. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че задължителните предписания, като индивидуален административен
акт, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, което е извън
предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради тяхното
неизпълнение. След тяхното влизане в сила те пораждат предвидените последици и
инцидентното им обжалване при оспорване на НП е недопустимо.
По делото по категоричен начин е установено, че
търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, като не са налице
данни за оспорване на последните по реда на АПК.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в
юридически факт, с който законът свързва реализирането на
административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже
наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е.
законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради
което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се
произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно
установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително
предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за
законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което
решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 19.01.2016г.,
постановено по НАХД № 2674 по описа за 2015 г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.