РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Плевен, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор
при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно
административно дело № 206 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска
телекомуникационна компания” /БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Л. Б., срещу
решение № 19/19.01.2016г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д.
№ 2860/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2015-035380/10.09.2015
г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към КЗП, с което на БТК ЕАД, гр.
София, представлявано от А. И. Д. са наложени следните имуществени
санкции: 1. за нарушение по чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ на основание чл. 222 от ЗЗП – в размер на 500 /петстотин/ лева; 2. за
нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП на основание чл. 221 от ЗЗП – в размер
на 500 /петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде
отменено, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът
счита, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми
от закона, а именно: не съдържа обобщение и изложение на твърденията на
страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно отсъждане,
без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; изложените факти са
непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява
правилното им възприемане; съдът не е
изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и
аргументи в полза на постановеното решение. Твърди, че БТК подържа електронен
регистър на всички рекламации, подадени в обекти на дружеството, всяка
рекламация се приема чрез въвеждане на пореден номер и дата на предявяване,
като се описват и име на потребителя, данни за стоката, предмет на рекламация,
предпочитан от потребителя начин на удовлетворяване. Въз основа на направения
запис се издава сервизна поръчка, като на потребителя се предоставя отрязък от
същата. Твърди, че именно сервизните поръчки представляват извадка от регистъра
на рекламации, надлежно воден от БТК. По същество, моли да бъде отменено изцяло
оспореното решение.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Комисия
за защита на потребителите РД – Русе, редовно призован за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител. Подал е писмено становище по касационната
жалба, с което обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде
оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на
касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е частично основателна.
РС Плевен установил, че административно наказателното
производство е започнало по повод постъпила в
КЗП-Плевен жалба с вх. № Р-03-159/26.01.2015г. от потребител, относно предявена
на 26.01.2015г. за пети път рекламация на мобилен телефонен апарат САТ В15.
Извършена била проверка на 27.01.2015г. в магазин „Виваком 4802“ в гр. Плевен, пл.
„Свобода“ № 2, стопанисван от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – гр.
София. В хода на проверката бил съставен в Констативен протокол /КП/ 2015 № К-0180443/27.01.2015г., с който са дадени задължителни предписания. С ППД № 0071124/26.02.2015г. и ППД № К-0071136/10.03.2015г.
било констатирано, че дадените задължителни предписания не са били изпълнени.
За
установените нарушения бил съставен АУАН № К-035264 от 14.01.2015г., с който били
повдигнати административни обвинения за нарушаване на чл. 127, ал. 3 и чл. 119,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП. По съставения акт било издадено
оспореното наказателно постановление.
За да потвърди последното, РС Плевен, след
анализ на доказателствата по делото приел, че “БТК” ЕАД-София е осъществил
съставите на административни нарушения по чл.127 ал.3 от ЗЗП и по чл.119 ал.1
т.1 от ЗЗП и правилно и законосъобразно административно наказващият орган му е
наложил административните наказания. Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения,
както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП. Наложените санкции били съобразени с
критериите по чл. 27 от ЗАНН, доколкото и санкционният орган е съобразил от една страна тежестта на
извършеното нарушение, а от друга е взел предвид обстоятелството, че
нарушенията са извършени за първи път. При горните съображения
РС Плевен потвърдил НП №
2015-035380/10.09.2015г.
Решението
на РС Плевен е валидно, допустимо. Изводите на районния съд относно първото
наложено наказание се споделят напълно. Същите са изградени след подробно
изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите с
приложимите законови разпоредби, поради което не следва дас е преповтарят.
Касационните
възражения са несонователни. Същите се свеждат до необсъждане на възраженията,
представени пред РС. Районният съд, противно на
твърдението в касационната жалба, е обсъдил направените от оспорващия
възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна мотивировка. Правилно е посочено, че
по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се
установява, че след предявена рекламация от потребител в издадения му документ
не се съдържа номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра на
предявените рекламации. В кориците на нахд № 2860/2015г. по описа на РС Плевен на л. 69 се намира сервизна карта № 1501264801001462/26.01.2015г., която не съответства на изискванията за
съдържание по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, доколкото липсва номера, под който рекламацията е вписана в регистъра при
търговеца (л. 61 – 4801_01292_26.01.2015). По делото не се спори, че БТК ЕАД
подържа електронен регистър на всички рекламации, в каквато насока е възражението
в касационната жалба, както и че се издават съответните документи на
потребителя при постъпила рекламация. В
случая самия документ (сервизна поръчка, сервизна карта) не е с задължителното
съдържание, а именно номерът, под който рекламацията е вписана в регистъра при
търговеца.
В тази част решението
на РС-Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на
второто санкционирано административно нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 113, ал. 4 от ЗЗП, настоящият състав съобрази следното:
Заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва да съдържа задължителна информация за
правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП, както и допълнителна
информация по см. на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП, освен което не следва да
съдържа условия, които ограничават
правата на потребителите.
В разглеждания конкретен случай
обаче, съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати, при издаването на НП, съществени
процесуални нарушения са основателни.
Действително,
нито от обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го
документи - АУАН и констативен протокол
може да се направи извод за конкретно констатиран случай, при
който в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на
потребителите, респективно се съдържа информация, която ограничава правата на
потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал. 4 от ЗЗП. Вярно е, че
проверката е извършена по повод постъпила жалба от конкретно лице- потребител,
но в НП, както и в предхождащите
документи и актове не е посочено, че именно
в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен
потребител липсва нужната информация или
съществуващата е ограничаваща правата му.
НП не се съдържа дата на извършване на
нарушението. Нарушението е конкретно, за всеки един случай - при сключването на
договора за продажба или за услуга или при приемането на продукта, на клиента не се предоставя документ,
съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от
ЗЗД. В случая не може да се приеме, че нарушението е извършено на датата на проверката в обекта – 27.01.2015г., когато е
установено. Ако административнонаказващият орган е имал
предвид нарушение, извършено при
предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това
нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като предоставянето
на търговската гаранция се извършва с предоставяне на гаранционната карта, при
покупката на продукта, и очевидно това е
в един по-ранен момент. От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал
при извършването на проверката
извършване на административно нарушение,
при което, при сключен на същата дата
договор с клиент не е предоставена изискуемата задължителна информация, е
следвало това нарушение да бъде описано с посочване на конкретния потребител и
конкретния договор, с приложение на съответния документ, в който не се съдържа
тази информация. Видно е от доказателствата по делото, че при проверката (във
връзка с жалбата на потребителя С.Б. за пета по ред рекламация на мобилен
телефон апарат САТ В15 и няма оплакване, че не му е предоставена търговска
гаранция с изискуемото по закон съдържание) са открити заявления за търговска
гаранция на предлагани в магазина мобилни телефони САТ S50 и САТ
В100, подробно описани в НП, неотговарящи на изискванията на чл. 119, ал. 1, т.
1 от ЗЗП, но не и действия по
предоставяне на тези заявления на конкретен клиент или клиенти, закупили продукт
от категорията на описаните в НП. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от
ЗЗП, в които не се съдържа информация за
правата на потребителя, произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП, респ. се съдържат
условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията
по чл.113, ал.4 от ЗЗП, не изчерпва
фактическия състав на нарушението, наказуемо на основание чл. 221 от ЗЗП. В НП липсва
описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при
предаване на стоката, в горните документи не е налице изискуемата информация.
След като при проверката конкретна продажба и непредоставяне на търговска
гаранция не е установено, следва извод, че от обективна страна не е
констатирано и описано извършване на административно нарушение, от което
следва, че наказателното постановление в тази част, както и потвърждаващото го
решение в съответната част, следва да бъдат отменени.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/19.01.2016
г., постановено по н.а.х.д. № 2860 по описа на Районен съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2015-035380/10.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция –
Русе към КЗП, в частта с която с
която на БТК ЕАД, гр. София, представлявано от А. И. Д. е наложено
административно наказание – имуществена санкция за нарушение по чл. 119, ал. 1,
т. 1 от ЗЗП на основание чл. 221 от ЗЗП – в размер на 500 /петстотин/ лева
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
19/19.01.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2860 по описа на Районен съд на гр.
Плевен за 2015 година в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.