Р E Ш Е Н И Е

№ 199

гр.Плевен, 26 Април 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 204 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 43 от 29.01.2016г., постановено по НАХД № 2644 по описа за 2015г. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-002387/15.06.2015г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, с което на Н.В.Л. ***, са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС; за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 /десет/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.В.Л., в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в частта, в която е обжалван. Моли се решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът Н.В.Л. се явява лично и заявява, че неправилно му е наложено наказание три месеца лишаване от право да управлява МПС. Моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.06.2015г. Л. управлявал по път клас втори № ІІ-35-км.10+100 лек автомобил „Рено 19” с рег. № ВР***ВА, като на кръстовището с ул.”Перуника” посока център бил спрян за проверка от длъжностни лица от Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр. Плевен, които установили, че водачът управлявал лекия автомобил без да е включил къси светлини за движение през деня, както и че автомобилът е със скорошна регистрационна табела, която не отговаря на изискванията на БДС-ИСО /рисуван/, а по време на проверката при поискване водачът не представил свидетелство за регистрация на МПС – Част втора. За констатираното е съставен АУАН, с който са вменени три нарушения: по чл. 70, ал. 3 от ЗДП; по чл.140 ал.1 от ЗДП и по чл. 100 ал. 1 т.2 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се спори само по отношение наличието на виновно поведение за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

При така установеното от към факти, съдът е приел от правна страна, че обясненията на Л. са вътрешно противоречиви, както и противоречат със събраните по делото доказателства, вкл. от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. В тази насока е изложил подробни мотиви. От последното е извел извод, че не е оборена доказателствената сила на съставения АУАН, както и че правилно е индивидуализирано наказанието за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП с наложена санкция в размер съответстващ на чл.12 от ЗАНН. По отношение нарушенията на чл.70 ал.3 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, съдът е приел, че за тях не се спори, осъществени са от Л. и правилно са санкционирани. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на Л. за три отделни нарушения. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

За пълнота следва да се посочи, че действително и пред районният съд и пред настоящата инстанция Л. възразява единствено за липсата на вина по отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Районният съд, след съвкупна преценка на доказателствата, правилно е преценил, че твърденията на жалбоподателя са вътрешно противоречиви, поради което не е опровергана доказателствената сила на съставения акт. Настоящият състав споделя това виждане и намира, че правилно лицето е санкционирано за това нарушение. Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП изисква МПС да се движат по пътищата с регистрационни табели, но ал.2 на посочения текст указва, че условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 10, ал.2 от тази наредба е посочено, че формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. От това следва, че МПС могат да се движат само с регистрационни табели, отговарящи на БДС и на Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., а използването на други табели, неотговарящи на тези изисквания, е недопустимо и равнозначно на липсата на табели. И след като в случая няма спор, че Л. е управлявал автомобил, на който предната регистрационна табела е рисувана и безспорно не е отговаряла на БДС, е очевидно, че същият е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗАНН. Ето защо решението на районният съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 29.01.2016г., постановено по НАХД № 2644 по описа за 2015г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.