Решение по Административно дело 201/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 186

гр.Плевен, 22.04. 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 201 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 33 от 25.01.2016 г., постановено по нахд № 2671/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-035361 от 25.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП затова, че при направена на 06.02.2015 г. проверка в магазин „Виваком 4802” в гр.Плевен на пл. „Възраждане” № 3, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител, е установено, че за подробно изброени мобилни телефони, които се предлагат за продажба в обекта, се предоставя търговска гаранция в писмена форма със срок 24 месеца, но в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП, а се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП: „Гаранцията не покрива разходи за транспорт”, както и че не се посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Р. П., която счита същото за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че обжалваното НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и чл.52 ал.4 от ЗАНН, т.к. в същото липсва ясно описание на нарушението, извършено от БТК, не са посочени доказателствата, които го потвърждават, заключенията в него са необосновани и не кореспондират със събраните доказателства. Навежда доводи, че в НП е цитирана част от документ, който АНО е приел, че е заявление за търговска гаранция на посочената там марка телефонен апарат, но липсват каквито и да е данни, въз основа на които да може да се определи дали това е именно изявление за търговска гаранция по смисъла на чл.117 от ЗЗП. Сочи, че липсват каквито и да е данни, които да обосновават твърдението, че разглежданият документ представлява изявление от името на БТК. Счита, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като в НП не е посочено писменото доказателство, на което е основан извода на АНО. На следващо място сочи, че в НП не е констатирано от административно наказващия орган БТК да е предоставяло търговска гаранция на клиент при покупката на стока, която не съответства на изискванията на ЗЗП. В тази връзка счита, че АНО не е описал конкретно и ясно извършеното от БТК нарушение, което затруднява защитата по повод наложената санкция. Намира, че АНО не е подвел счетеното за осъществено административно нарушение към уреждащата го като състав правна норма, т.к. разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП съдържа конкретно изискване за съдържание на заявлението за предоставяне на търговска гаранция към съответните субекти, а в санкционната разпоредба на л.221 от ЗЗП законодателят е въвел осъществяващото поведение, което би се счело за административно нарушение. Според касатора дори съдът да приеме, че от съдържанието на цитирания документ е възможно да се предположи, че в търговския обект на БТК са открити заявления за търговска гаранция на посочените телефони, които не отговарят на изискванията на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, то по никакъв начин не е възможно да се формира извод, че тези заявления са предоставени на конкретен клиент или клиенти, закупили посочената марка мобилен телефон, а държането в търговския обект на заявления, които не отговарят на изискванията на посочената норма само по себе си не е неспазване на материалния закон и съответно не е административно нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява, депозирал е писмено становище, в което е изложил подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 29.01.2015 година в комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция Русе сектор град Плевен била депозирана жалба от потребител във връзка със заплатена от него по -висока сметка за телефонни услуги като абонат на БТК ЕАД въз основа на договор, който не бил подписвал, а с който единствено бил запознат като условия по телефона от служител на компанията. Същата била приета с вх. № Р – 03 – 198/29.01.2015 година на Регионална дирекция на КЗП – град Русе. По повод на горната жалба, на 06.02.2015 година инспектори в комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция Русе, извършили проверка на търговски обект – магазин Виваком 4802, собственост на “ БТК” АД град София, находящ се в град Плевен, площад “Възраждане” № 3. В хода на същата било установено, че търговецът предлага за продажба различни модели мобилни телефони марка „HUAWEI“ – „ Ascend G 6“, „ Ascend G 7“ и „ Ascend G 730“ с обявени съответни продажни цени, с поставен етикет на български език с информация за вид и модел на стоката, производител - „HUAWEI Technology Co“ Ltd Китай и вносител „ БТК“ ЕАД град София. В хода на проверката било установено, че за всеки от посочените марки мобилни апарати се предоставя гаранция от търговеца за срок от 24 месеца. В заявлението за същата проверяващите констатирали, че се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от разпоредбата на чл. 113 ал. 4 ЗЗП, съгласно която при привеждане на стоката в съответствие с договора потребителя не дължи разходи, в това число и за транспорт. Гаранцията, осигурявана от търговеца съдържала изрично условие, че „гаранцията не покрива разходи за транспорт“. Горната констатация проверяващите оформили в нарочен констативен протокол, придружен с копия от предоставяната търговска гаранция за всеки от описаните мобилни апарати. Дадено било предписание на представляващ търговеца да се яви на 25.02.2015 година в сградата на комисията за довършване на проверката по документи. На 25.02.2015 година, в присъствието на упълномощен представител на „БТК„ ЕАД град София бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл.119 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 113 ал. 4 ЗЗП, а именно: в качеството си на производител по смисъла на 104 ал. 2 от ЗЗП предоставя търговска гаранция с условия, които ограничават правата на потребителите, гарантирани в чл. 113 ал. 4 ЗЗП и противоречат на същата разпоредба – нарушение по чл. 119 ал. 1 т. 1 ЗЗП във вр. чл. 113 ал. 4 ЗЗП. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на редовно упълномощено от представляващия дружеството лице и му е връчен по надлежния ред. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 221 от ЗЗП.

Съдът установил горната фактическа обстановка въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Ненкова и Каменовски. При така приетото за установено от фактическа страна съдът счел жалбата за неоснователна. Изложил мотиви, че правата на потребителите, при несъответствие на конкретна стока с договора за продажба, произтичат и се гарантират по императивен начин от разпоредбите на чл. 112 до чл. 115 от Закон за защита на потребителите. Едно от тези права е предвидено в разпоредбата на чл. 113 ал. 4 от същия закон, съгласно която привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. Според ПРС разпоредбата на чл. 119 ал. 1 ЗЗП съдържа подробно изброяване на информацията, която следва да съдържа търговската гаранция като изрично предвижда, че от търговската гаранция не зависят правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 – 115 ЗЗП и независимо от нея продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 – 115 от закона за защита на потребителите. Съдът приел, че доказателствата по делото сочат, че „ БТК „ ЕАД град София е официален вносител на мобилни телефони марка „HUAWEI“ – „ Ascend G 6“, „ Ascend G 7“ и „ Ascend G 730“ с производител - „HUAWEI Technology Co“ Ltd Китай. По аргумент от разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗП търговецът се явява производител на тези стоки. За безспорно счел обстоятелството, че за горните мобилни апарати търговецът предоставя търговска гаранция, която ограничава правата на потребителите, тъй като съдържа изрична клауза, че „гаранцията не покрива разходи за транспорт“, с което противоречи на разпоредбите на чл. 112 – 115 от ЗЗП и по конкретно на чл. 113 ал. 4 ЗЗП. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 119 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 113 ал. 3 ЗЗП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Настоящата касационна инстанция споделя принципно изложените от решаващия съд правни доводи , че заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва да съдържа описаната по-горе задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП и че не следва да съдържа условия, които ограничават правата на потребителите. В разглеждания конкретен случай обаче, съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения са основателни. Действително, нито от обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го документи- АУАН и констативен протокол може да се направи извод за конкретно констатиран случай, при който в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, респективно се съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП. Вярно е, че проверката е извършена по повод постъпила жалба от конкретно лице- потребител, но в НП, както и в предхождащите документи и актове не е посочено, че именно в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен потребител липсва нужната информация или съществуващата е отраничаваща правата му. В пряка връзка с това е и основателността на оплакването на касатора, че в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението. Нарушението е конкретно, за всеки един случай, при който, при сключването на договора за продажба или за услуга или при приемането на продукта, на клиента не се предоставя документ,съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. В случая не може да се приеме, че нарушението е извършено на датата на проверката в обекта- 06.02.2015 г. , когато е установено. Ако административнонаказващият орган е имал предвид нарушение, извършено при предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като предоставянето на търговската гаранция се извършва с предоставяне на гаранционната карта, при покупката на продукта, и очевидно в един по-ранен момент. От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал при извършването на проверката извършване на административно нарушение, при което, при сключен на същата дата договор с клиент не е предоставена изискуемата задължителна информация, е следвало това нарушение да бъде описано с посочване на конкретния потребител и конкретния договор, с приложение на съответния документ, в който не се съдържа тази информация. Видно е от доказателствата по делото, че при проверката (във връзка с жалбата на потребителя Г. за заплатена по-висока сметка за телефонни услуги) са открити заявления за търговска гаранция на предлагани в магазина мобилни телефонни апарати, подробно описани в НП, неотговарящи на изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но не и действия по предоставяне на тези заявления на конкретен клиент или клиенти, закупили мобилни телефони от категорията на описаните в НП. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП, в които не се съдържа информация за правата на потребителя, произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП, респ. се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП, не изчерпва фактическия състав на нарушението, наказуемо на основание чл. 221 от ЗЗП. В НП липсва описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при предаване на стоката, в горните документи не е налице изискуемата информация. След като при проверката конкретна продажба и непредоставяне на търговска гаранция не е установено , следва извод, че от обективна страна не е констатирано и описано извършване на административно нарушение, от което следва, че наказателното постановление, както и потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 33 от 25.01.2016 г., постановено по нахд № 2671/2015 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-035361 от 25.08.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.