ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242

гр.Плевен, 7 Март 2016 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №198/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от л.св.К.С.Р.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска в общ размер на 10 001лева (5000лв. и 5001лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.01.2015г.-15.01.2015г. и от 30.09.2015г.-02.10.2015г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Плевен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датите на увреждането до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения за неосигуряване на условия за нормално пребиваване при превеждането на ищеца в Затвора-Плевен в посочените периоди, а именно: не са му били осигурени полагащия се брой одеяла за сезона; прозорецът бил счупен и помещението неотоплено, поради което му се налагало да спи с всички налични дрехи и шапки; не са му били осигурени постелъчни принадлежности; в килията не е имало контакт, за да си стопли вода, а получаването на такава му е била отказана от администрацията, поради което не е могъл да се избръсне и приведе в приличен вид за участие в делата; не му е била осигурена възможност да ползва баня; през целите периоди е бил заключен по 24часа на ден, без условия за двигателна активност с оглед размера и условията в килията; не му е била осигурена задължителна едночасова разходка на открито; в обособения санитарен възел е нямало светлина и постоянно течаща води, което затруднявало ползването на същия през тъмната част на денонощието.

Първоначално исковата молба е подадена в Административен съд-Варна, където е образувано адм.дело №3587/2015г. по описа на съда, извършени са редица процесуални действия по отстраняване на нередовности по предявените искови претенции и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, на което представител на Окръжна прокуратура-Варна е направил възражение за подсъдността на иска. С определение от 25.02.2016г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Административен съд-Плевен по компетентност. Съдът е приел, че независимо от разпоредбата на чл.133 ал.5 от АПК и действителната териториална компетентност на исковата претенция на Р., а именно Административен съд-Варна, са налице обстоятелства, които налагали ревизия на този принцип. Посочил е, че твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия са осъществени от администрацията на Затвора-Плевен и всички доказателства се намират на мястото на увреждането; че би било необходимо извършването на оглед от вещо лице; че исканите от ищеца свидетели са в Затвора Ловеч и Затвора Плевен, поради което и с цел последните да не напускат пределите на града и икономия на разходи за конвоиране им, е целесъобразно исковата молба да бъде разгледана от Административен съд-Плевен.

Административен съд-Плевен, като се запозна с исковата молба, съобрази закона и фактите и обстоятелства по делото, намира, че не е компетентен да разгледа исковата молба по следните съображения:

Безспорно по делото е, че предявената искова молба от л.св.К.Р. е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и с нея се претендира присъждане на обезщетение вследствие причинени вреди от действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора Плевен. Т.е. уврежданията са настъпили в Затвора Плевен, а мястото на увреждането е гр.Плевен. Не се спори по делото, че настоящия адрес на ищеца е Затвора Варна. В конкретния случай местната подсъдност се определя по правилата на чл.7 от ЗОДОВ. Съгласно последната норма, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Т.е. тази подсъдност е изборна като изборът се прави от ищеца. В конкретния случай ищецът Р. е направил своя избор с подаване на исковата молба-по настоящ си адрес. В открито съдебно заседание на 09.02.2016г., по повод направеното от представителя на ОП-Варна възражение за местна подсъдност, ищецът и неговият пълномощник са поддържали избора си на местно компетентен съд, а именно Административен съд-Варна. От последното следва категоричен извод, че родово компетентен да разгледа делото административен съд по правилата на местната подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ е Административен съд-Варна. Тези правила за местна подсъдност се явяват специални по отношение правилата на АПК, но дори и съобразно чл.133 ал.5 от АПК местно компетентен е отново Административен съд-Варна. Съображенията за събиране на доказателства, разпит на свидетели и икономия на бюджетни средства, изложени като обстоятелства, които налагат ревизия на принципа за местна подсъдност, са в противоречие със закона и категорично не зачитат изричната воля на ищеца, с което се нарушават правата му. В тази връзка следва да се посочи, че законът дава възможност разпита на свидетели да бъде извършен по делегация, с което ще бъдат преодолени по-голяма част от доводите изтъкнати като причина за несъобразяване с местната подсъдност по закон и с волята на ищеца.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е подсъдно, поради което следва да бъде повдигнат спор за подсъдност с Административен съд-Варна.

Водим от горното и на основание чл.135 ал.5 вр с чл.135 ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №198/2016г по описа на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд Варна относно съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от л.св.К.С.Р.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска в общ размер на 10 001лева (5000лв. и 5001лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.01.2015г.-15.01.2015г. и от 30.09.2015г.-02.10.2015г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датите на увреждането до окончателното им изплащане.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора административен съд.

Определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: