Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
гр.Плевен, 17 Септември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря В.М. и като разгледа
докладваното от съдията Кънева адм.дело
№193 по описа за 2016г. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.155 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Производството по
делото е образувано по жалба от Д.Н.З. *** против Решение №3391-845 от 01.02.2016г.
на Началника на ІІ-ро РУ на МВР-Плевен, с което е разпоредено отнемане от З. на
Разрешение обр.3 №ЕН0182350 за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и
Разрешение обр.№195 за съхранение на късо огнестрелно оръжие, валидни до
18.05.2017г., и да се изземат конкретно посочени огнестрелни оръжия.
В жалбата са наведени твърдения, че
административният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че не отговаря на
обективната действителност твърдението, че има повдигнато обвинение срещу З. за
умишлени престъпления от общ характер. В тази връзка се сочи, че повдигането на
обвинение е действие на прокурора, което се извършва с обвинителен акт, след
завършване на разследването. Сочи се още, че в конкретния случай разследването
не е приключило вече девет месеца и още е на фазата на досъдебното
производство. В заключение се счита, че липсват материално-правните
предпоставки, регламентирани в нормата на чл.58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ. Моли се за
отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.
В жалбата е направено
и особено искане за спиране предварителното изпълнение на оспореното решение,
което съдът с определение от 08.03.2016г. е оставил без уважение. При
инстанционен контрол определението е оставено в сила с определение от 27.05.2016г.
по адм.дело №3865/2016г. по описа на ВАС.
От ответника по делото не е депозиран писмен отговор
по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
поддържа депозираната жалба, като заявява в допълнение, че посочените в
оспореното решение разрешителни към датата на издаване на акта не са
съществували, не ги е притежавал и не ги е предавал в служба „КОС”. Предвид
последното моли за отмяна на оспореното решение.
Ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт
П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Представя
писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за законосъобразност
на оспорения акт. Претендира и разноски в размер на 300лева, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
обжалваното решение и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество
е основателна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в
настоящето производство е Решение №3391-845 от 01.02.2016г. на Началника на
ІІ-ро РУ на МВР-Плевен, с което на основание чл.155 ал.1 във вр. с чл.58 ал.1
т.2 от ЗОБВВПИ е разпоредено отнемане от Д.З. на Разрешение обр.3 №ЕН0182350 за
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и Разрешение обр.№195 за
съхранение на късо огнестрелно оръжие, валидни до 18.05.2017г., и да се изземат
следните огнестрелни оръжия: Ловен полуавтомат „Банели” кал.12/76,
№175314/С802290; Ловна карабина „Брауниг”, кал.300win-mag,№311МZ03034; Ловна карабина
„Зауер”, кал.9.3х62,№R025346; Пистолет „Барета”, кал.22LRQAA233959; Пистолет “Барета”,
кал.7.65,№DAA358450; Пистолет „Глак-19”, кал.9х19,№РСМ573.
От административната
преписка се установява, че с писмо от 20.01.2016г. СГП е уведомила Директора на
ОД на МВР-Плевен, че по ДП №186/2015г. по описа на СЗА-СГП е повдигнато
обвинение на Д.Н.З. за престъпление по чл.143 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК и за
престъпление по чл.338 ал.1 от НК, които са умишлени от общ характер. В писмото
е посочено още, че във връзка със задълженията по ЗОБВВПИ следва да се
предприемат действия по отношение на издадените разрешения на лицето за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях.
Именно във връзка с
горното писмо е издадено процесното решение, като с Протокол за изземване от
14.02.2016г. от Д.З. са иззети следните огнестрелни оръжия: Пистолет
“Барета”, кал.7.65,№DAA25346;два
броя пълнители и 44бр.боеприпаси; Ловен полуавтомат „Банели” кал.12, №F175314/С802290; Ловна карабина „Брауниг”, кал.300win,№311МZ03034; Ловна карабина
„Зауер”, кал.9.3х62,№R025346, както и Разрешително за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №20140070023. В протокола
лицето е посочило изрично, че Пистолет „Глак-19”, кал.9х19,№РСМ573 и Пистолет
„Барета”, кал.22LRQAA233959, и боеприпаси за тях, са му противозаконно
иззети на 10.06.2015г. по досъдебно производство №186/2015г., като се моли да
бъде установено къде се намират огнестрелните оръжия.
По делото се
установява още, че с Постановление от 09.06.2015г. е образувано досъдебно
производство №186/15г. по описа на СЗА при СГП срещу Д.Н.З.-прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен, за престъпление по чл.143 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК, като
на 20.07.2015г. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.143
ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК и престъпление по чл.338 ал.1 от НК. Видно от
приложеното на л.65 от делото Постановление за привличане на обвиняем е, че
последното не е подписано от лицето Д.З., като от Протокола за разпит на
обвиняем (л.83-85) се установява, че привлеченият в качеството на обвиняем е
отказал да подпише постановлението, като е помолил да му бъде дадена възможност
да осигури адвокатската си защита.
Видно от приложените
по делото доказателства (л.56) е още, че посоченото за отнемане в процесното
решение Разрешително обр.3 №ЕН0182350 за носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие е генерирано в Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №20140070023 от дата 24.09.2014г. и е
валидно до 16.07.2017г. Генерирането е извършено поради смяна на системата за
въвеждане на издадени разрешения и дейности с ООБ, като след въвеждане в
системата ЕАР-КОС старите разрешения за дейности с ООБ се бракуват и
унищожават. В тази връзка изрично е посочено от ответника по делото (л.81), че
след издаване на лицето Д.З. на 24.09.2014г. на новото разрешение за дейности с
ООБ с №20140070023, старото разрешително обр.3 №ЕН0182350 за носене и употреба
на късо бойно оръжие е иззето и се счита за унищожено от датата на издаване на
новото разрешение за дейности с ООБ.
Поради изложеното
по-горе от страна на ответника, по делото не са представени посочените за
отнемане в процесното решение Разрешение обр.3 №ЕН0182350 за носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие и Разрешение обр.№195 за съхранение на късо
огнестрелно оръжие, валидни до 18.05.2017г., като с Протокола за изземване е
иззето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях с №20140070023 от дата 24.09.2014г.
Така установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от
АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на
акта дори да липсва искане за това.
Безспорно е, че административните актове, които
противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. За да бъде един административен
акт нищожен, е необходимо да страда от
съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо
волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Във
всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на
административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че
нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен. С оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност
и кога същият води до унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че
всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени,
че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум).
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законово основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.155 ал.1 от ЗОБВВПИ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК вкл. фактическо и правно основание за
неговото издаване. Оспореният административен акт, обаче, е издаден при
съществено нарушение на материалния закон, което води до степен на порочност
обосноваваща обявяване неговата нищожност. За да достигне до този извод съдът
съобрази следното: По делото по безспорен начин е установено, че посочените в
решението разрешителни за отнемане са унищожени още през 2014г. когато, поради
смяна на системата за въвеждане на издадени разрешения и дейности с ООБ, на Д.З.
е иззето старото Разрешително обр.3 №ЕН0182350 за носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие и е издадено ново Разрешение с №20140070023 от дата 24.09.2014г. Т.е. с
посочване в оспорения акт на вече несъществуващи разрешителни и разпореждане
същите да бъдат отнети, административният орган е допуснал особено съществен
порок в акта водещ до несъществуващ предмет за отнемане, и обосноваващ неговата
нищожност. Административният орган е следвало да посочи в процесното решение
като предмет на отнемане съществуващото ново Разрешение с №20140070023 от дата
24.09.2014г., в което, по негови твърдения, са инкорпорирани старите
разрешителни. По отношение посочените за
изземване в решението огнестрелни оръжия следва да се посочи, че поради
унищожаване на отразените в решението разрешителни, съдът е в невъзможност да
проследи дали последните са били издадени за огнестрелните оръжия посочени в
процесното решение за изземване. Ето защо и при наличието на радикален, основен
и тежък порок на оспорения акт жалбата на Д.З. е основателна, а оспореното с
нея решение следва да бъде обявено за нищожно. Предвид последното не е
необходимо съдът да излага мотиви по другите възражения в жалбата вкл. наличие
или не на материално-правните предпоставки на закона.
При този изход на делото следва в полза на З. да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 10лева, представляващи
внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. първо от АПК, Административен
съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
Решение №3391-845 от 01.02.2016г. на Началника на ІІ-ро РУ на МВР-Плевен, с
което е разпоредено отнемане от Д.Н.З. *** на Разрешение обр.3 №ЕН0182350 за
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и Разрешение обр.№195 за съхранение
на късо огнестрелно оръжие, валидни до 18.05.2017г., и да се изземат конкретно
посочени огнестрелни оръжия.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Плевен да заплати в полза на Д.Н.З. ***, ЕГН:**********, направените по
делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: