О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

гр. Плевен, 24.03.2016 г.

Административен съд – Плевен, IІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесета година, в състав

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 191/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.202 от АПК вр. чл. 54 ал.5 от АПК.

Делото е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – София, чрез управителя Н.Г.Н. срещу две Писма на Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район” – Плевен от 28.01.2016г., с които на осн. чл. 54 ал.1 т.5 от АПК е спряно административното производство по преписки с Вх. № ПВ2-00106/ ПВ2-00107/ ПВ2-00108/ ПВ2-00109/ ПВ2-00110/ ПВ2-00111/ ПВ2-00112/ ПВ2-00113/ ПВ2-00114/ ПВ2-00115 от 29.03.2011г. и ПВ2-00082/ ПВ2-00083/ ПВ2-00085 от 18.04.2012г. за издаване на разрешителни за водовземане от подземни води, до произнасянето на Министъра на финансите по реда на чл. 184 от ДОПК по искане на дружеството за разсрочване на дължимите такси по чл. 194 от Закона за водите.

Жалбоподателят оспорва актовете за спиране на административните производства по посочените преписки и иска отмяната им като незаконосъобразни, като твърди, че по подадените заявления за издаване на разрешителни за водовземане няма никакво движение и преписките не са разгледани в законния срок съгласно разпоредбата на чл. 61 от Закона за водите.

Ответникът – Директорът на БДДР – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и закона съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Оспорените писма са получени от жалбоподателя на 01.02.2016г., видно от приложените 2 бр. обратни разписки. Жалбата е подадена по пощата на 12.02.2016г. в законния 14-дневен срок съгласно чл. 197 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

„ВиК” ЕООД – София е подало заявления за издаване на разрешителни за водовземане от подземни води с Вх. № ПВ2-00106/ ПВ2-00107/ ПВ2-00108/ ПВ2-00109/ ПВ2-00110/ ПВ2-00111/ ПВ2-00112/ ПВ2-00113/ ПВ2-00114/ ПВ2-00115 от 29.03.2011г. и ПВ2-00082/ ПВ2-00083/ ПВ2-00085 от 18.04.2012г. С писмо от 08.06.2012г. е дадено указание, че заявителят следва в двумесечен срок да приложи решения на РИОСВ за оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на такава оценка, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие по отношение на водовземането. Изрично е посочено, че при неотстраняване на несъответствията в срок, документите не се разглеждат и процедура не се открива. С други писма са дадени указания в двумесечен срок да се приложи съгласието на собствениците на имотите, където се намират водовземните съоръжения за ползването на извора. С писмо Изх. № 26-00-377/24.06.2013г. на Община Своге е дадено такова съгласие.

Няма данни по приложените административни преписки дали производствата по подадените заявления са били открити или прекратени, респективно да са приключили по същество с издаването на изричен отказ.

С писмо Изх. № 15/08.01.2016г. „ВиК” ЕООД – София е поискало информация за движението на преписките.

С процесните две писма е постановено спиране на административните производства по преписките, с оглед на което следва да се приеме, че Директорът на БДДР счита започналите процедури за неприключили.

За да спре административното производство по преписките, административният орган се е позовал на наличието на висяща процедура пред Министъра на финансите за разсрочването на дължими такси за водовземане по чл. 194 от Закона за водите от ВИК ЕООД – София. Посочил е, че съгласно чл. 71 ал.2 от Закона за опазване на околната среда във вр. чл. 60 ал.2 т.4 от Закона за водите, не се издават разрешителни на лица, имащи парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Затова е приел, че произнасянето на Директора на БДДР по реда на Раздел ІІ от глава ІV на Закона за водите е обусловено от решението на МФ по искането за разсрочване на задълженията.

Според данните по преписките, а и видно от писмо Изх. № ЖИАА-2/09.03.2016г. Директорът на БДДР – Плевен не е издавал Акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от ДОПК за дължими такси за водовземане и за заустване на отпадни води за 2013г. и за 2014г. по отношение на „ВиК” ЕООД – София. Следователно дължимите вземания за такси по ЗВ не са били установени по основание и размер. А административните производства за издаване на разрешителни за водовземане са инициирани много по-рано - през 2011г. и 2012г., когато не са били възникнали задължения за заплащане на такси за 2013г. и 2014г.

От приложените по делото писма между БДДР – Плевен, ВиК ЕООД – София и МФ, както и от писмо Изх. № 04-15-955/ 16.03.2016г. на МФ се установява, че дружеството е подало молба Вх. № 5882/13.11.2015г. до Директора на БДДР – Плевен за разсрочване на дължими публични вземания за такси за водовземане от водоизточниците за питейна вода за 2014г. Молбата е изпратена до МФ. Оттам е върната с писмо изх. № 04-15-955/30.11.2015г. до Директора на БДДР с указания да се уведоми длъжника, че съгласно правилата, регламентиращи процедурата по разсрочване на публичните вземания, към молбата трябва да бъдат приложени всички изискуеми документи и доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 183 от ДОПК. Разяснено е, че след като от длъжника бъдат депозирани изискуемите по закон документи и доказателства пред БДДР в качеството на орган, установил дължимите публични вземания за държавни такси е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 184 ал.4 от ДОПК Директорът на БДДР да изрази мотивирано становище в 30-дневен срок и след като комплектува преписката да я изпрати на МФ за произнасяне по молбата за разсрочване на задълженията. С писмо изх. № 5882/29.12.2015г. БДДР е уведомила дружеството, че следва да приложи към молбата за разсрочване на публичните задължения и обезпечение, покриващо размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението за разсрочване. Няма данни такова обезпечение да е било представено.

Видно от цитираното по горе писмо от 16.03.2016г. в МФ не е постъпило становище от Директора на БДДР по молбата на длъжника, заедно с комплектованата преписка. Извършена е и служебна проверка в ТД на НАП, в резултат на която се установило, че не е предявен акт за събиране на публично вземане от БДДР – Плевен, както и постъпило искане от ВиК ЕООД – София за разсрочване или отсрочване на публични вземания по реда на ДОПК.

След като в МФ не е постъпила комплектована административна преписка с приложено от дружеството обезпечение и със становище от Директора на БДДР – Плевен и не е налице издаден и влязъл в сила Акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от ДОПК за дължимите такси за водовземане и за заустване на отпадни води за 2013г. и за 2014г. по отношение на „ВиК” ЕООД – София, с който задълженията да са били установени по основание и размер, за да могат да бъдат разсрочени от МФ, то следва да се приеме, че производство по чл184 от ДОПК въобще не е започнало.

Поради това към момента на постановяване на акта за спиране на административните производства по подадените заявления не е било налично образувано друго административно производство пред МФ за разсрочване на задълженията. Съгласно чл. 54 ал.1 т.5 от АПК в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Такова производство категорично не е налице. Размяната на кореспонденция не е доказателство за това.

А освен да е образувано друго административно производство, то ще бъде основание за спиране, само когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

В случая според разпоредбата на чл. 60 ал.2 т.4 от ЗВ вр. чл. 71 ал.2 от ЗООС се изисква при подаване на заявленията лицата да декларират, че нямат публични задължения по смисъла на чл. 162 ал.2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Такива са задълженията за заплащане на такси за водовземане по ЗВ, които се установяват по основание и размер от Директора на БДДР с издаване на АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК вр. чл. 195б от ЗВ. Таксите за водовземане по ЗВ не представляват задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда и затова този текст на чл. 71 ал.2 от ЗООС е неотносим в случая. А забраната за издаване на разрешителни при наличие на публични задължения касае процедурите по ЗООС, не и по ЗВ. Препратката на чл. 60 ал.2 т.4 от ЗВ се отнася само относно декларирането на обстоятелствата по чл. 71 ал.2 от ЗООС относно липсата на публични задължения, установени в влязъл в сила АУАПДВ.

Наличието на публично задължение на заявителя, установено по основание и размер с влязъл в сила АУПДВ към момента на подаване на заявлението от една страна е пречка за издаване на исканото разрешително, а от друга е необходима и задължителна предпоставка да се иска отсрочване и разсрочване на вземането. В случая АУПДВ не са издавани, а към момента на подаване на заявленията 2011г. и 2012г. не са били възникнали задължения за заплащане на такси за водовземане за 2013г. и 2014г. Освен това отрсрочването или разсрочването на вземането не означава, че то престава да съществува или отпада, а само се отлага неговата дължимост за един бъдещ период.

Ето защо дори и да е започнало производство пред МФ по разсрочване на публичните вземания за 2014г., каквото не е налице, то същото не обуславя и няма никакво значение за производството по издаване на разрешителните за водовземане по подадени заявения през 2011г. и 2012г.

В производството по издаване на разрешително за водовземане от подземни води по реда на глава ІV от Закона за водите следва да се преценява единствено дали заявлението отговаря на изискванията за откриване на процедура по чл. 61 ЗВ ( в т.ч. и дали е приложена декларация за обстоятелствата по чл. 60 ал.2 т.4 от ЗВ за липса на публични задължения към момента на подаване на заявлението), респективно дали са налице основания за прекратяване на производството или отказ за издаване на разрешително по чл. 61 ал.5 от ЗВ при предварителната проверка на заявлението, а при преценката по същество дали са налице предпоставките по чл. 62 от ЗВ за издаване на разрешително на осн. чл. 67 от ЗВ или основания за отказ за издаване на разрешително по чл. 68 от ЗВ. Като не е извършил тази преценка, а е спрял административното производство при липса на материално-правните предпоставки на чл. 54 ал.1 т.5 от АПК, Директорът на БДДР – Плевен е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона, който следва да се отмени.

Водим от горното и на осн. чл. 200 вр. чл.202 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ двете писма от 28.01.2016г. на Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район” – Плевен, с които на осн. чл. 54 ал.1 т.5 от АПК е спряно административното производство по преписки с Вх. № ПВ2-00106/ ПВ2-00107/ ПВ2-00108/ ПВ2-00109/ ПВ2-00110/ ПВ2-00111/ ПВ2-00112/ ПВ2-00113/ ПВ2-00114/ ПВ2-00115 от 29.03.2011г. и ПВ2-00082/ ПВ2-00083/ ПВ2-00085 от 18.04.2012г. по заявленията на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – София за издаване на разрешителни за водовземане от подземни води, до произнасянето на Министъра на финансите по реда на чл. 184 от ДОПК по искане на дружеството за разсрочване на дължимите такси по чл. 194 от Закона за водите.

ИЗПРАЩА преписките на Директора на БДДР – Плевен за продължаване на административните производства по подадените заявления по реда и в сроковете за произнасяне съгласно глава ІV от Закона за водите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: