Р E Ш Е Н И Е

№ 189

гр.Плевен, 22.04. 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                               Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 179 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 64 от 08.02.2016 г., постановено по нахд № 3230/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000163 от 11.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на „Актуал Сиси” ЕООД – гр.Плевен, с ЕИК 202309702, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Гренадерсска” № 95, ет.4, представлявано от С.В.В., на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.1 ал.2 от КТ, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ затова, че при извършена проверка на 30.09.2015 г. в периода от 15,20 часа до 15,40 часа на място в обект шивашки цех, намиращ се в гр.Плевен, ул. „Гренадерска” № 95 ет.4, експлоатиран от дружеството, е констатирано, че същото, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснато до работа в обекта лицето Д. В. О. да работи като „гладачка” на определено работно място и с определено работно време, без да е уредено предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С.В.В. – управител и представляващ „Актуал Сиси” ЕООД, чрез адвокат Д.П. от Адвокатска колегия – гр.Плевен, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в съдебно заседание е предоставена от съда възможност на страните да депозират своите доводи в писмен вид под формата на писмени бележки или защита, но в атакуваното решение депозираните от жалбоподателя съображения изцяло не са обсъдени, респективно не се съдържат отговори в мотивите на съдебния акт, поради което липсват мотиви на същия. Сочи още, че не е ясно по какви критерии решаващият съдебен състав е извършил анализ, от който да кредитира едни или други показания на разпитани по делото свидетели изцяло или в отделни части на техните показания. Твърди, че изолирано и безмотивно се игнорират показанията на свидетелката О., която е основният свидетел на обстоятелството в какви правоотношения се е намирала с дружеството – по граждански договор или по трудов такъв. Според касатора изцяло липсват мотиви относно разграничението между граждански и трудов договор, тяхната правна характеристика и същност, съответно извършване на законосъобразна преценка досежно естеството на правоотношенията между представляващия дружеството и свидетелката О.. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя С.В. и от адв.П., които поддържат доводите , развити в касационната жалба, по същество молят за отмяна на оспореното решение и на НП.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” в  съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И., която взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 30.09.2015 год. в периода от 15:20 часа до 15:40 часа на място в обект шивашки цех, намиращ се в гр.Плевен, ул „Гренадерска”№95, ет.4, експлоатиран от „Актуал Сиси” ЕООД-гр. Плевен, проверяващите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: на 30.09.2015 год. в 15:30 часа е допуснало до работа в обекта лицето  Д. О. да работи като „гладачка“ на определеното работно място в гладачен участък и в работното време на обекта от 08:00 часа до 17:00 часа, без да уреди предоставянето на работна сила като трудово правоотношение и без да има сключен трудов договор в писмена форма. За констатираното е съставен  АУАН № 15-0000163 от 15.10.2015 год. и въз основа на него е издадено НП.

Съдът изложил мотиви, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се подкрепя от приобщените по делото  писмени доказателства. По отношение показанията на изслушаните свидетели съдът  констатирал, че са  обособени в две групи: първата, включваща показанията на контролните  Б. и Д. и втората, обхващаща показанията на свидетелите М., К. и О.. След като преценил показанията на свидетелите поотделно, в съвкупност и ги съпоставил с останалите събрани в хода на производството доказателства, РС счел , че следва да приеме с доверие показанията на първата група свидетели. Съдът достигнал до този извод, след като намерил, че показанията на актосъставителя свидетелката Д. са логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с приобщените към по делото писмени доказателства. От тях съдът установил, че свидетелката О., е била видяна в работно помещение, експлоатирано от наказаното дружество да извършва дейност – „гладене“ в установеното работно време. Актосъставителят била категорична, че същото лице е било заварено на същото място при същите обстоятелства и при извършена предишна проверка. Така посочените обстоятелства съдът приел, че съответстват изцяло с текста на декларацията, подписана от свидетелката О., съгласно който същата е работела в шивашки цех, находящ се на ул. „Гренадерска“ в гр. Плевен, стопанисван от фирма „Актуал Сиси“ ЕООД на длъжност „гладач“, при работно време от 09:30 часа до 17:45 часа и почивни дни – събота и неделя.  Съдът не кредитирал с доверие показанията на свидетелите от втората група, тъй като намерил същите за изолирани, вътрешнопротиворечиви и несъответстващи с останалия доказателствен материал. Съдът направил извод, че в известна степен показанията на тези свидетели са повлияни от наличните служебни/търговски правоотношения – свидетелят К. работи на длъжност „моделиер“ в санкционираното дружество, а свидетелката М. заявила, че дружеството-жалбоподател е клиент на дружеството, в което работи – „Ди Ен Сървисиз“. Свидетелката О. посочила, че познава управителката на наказаното дружество поради това, че е бивша съпруга на първи братовчед на съпруга й, като същата  нямала преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, а показанията й се базират на единствено на разказаното и от управителката на дружеството – жалбоподател. Свидетелят К. заявил, че няма спомен относно обстоятелството преди момента на провирката колко често О. е посещавала цеха, за колко време и пр. е., тъй като предимно си гледал работата, т. е. показанията му не изясняват факти, имащи значение за случая. Показанията на свидетелката О. съдът счел за  неубедителни и противоречащи изцяло на попълнената и подписана лично от нея писмена декларация, приложена на стр. 20 в делото.

Въз основа анализ на тези приобщени по делото доказателства съдът направил извод, че О. е престирала работна сила, като „гладач“ в обект –– шивашки цех, експлоатиран от наказаното дружество, по трудово правотношение със същностните му характеристики,  без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между него и работодателя. Съдът извел извод, че с това са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, изискващи отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови посредством сключен трудов договор в писмена форма, за което дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на §1 от ЗР на КТ е законосъобразно санкциониран с налагане на имуществена санкция на основание санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Съдът изложил още мотиви, че съществуването на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово правоотношение, както е в процесния случай, е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която не предвижда друга алтернатива, освен трудов договор, дори и при временно осъществяване на трудова дейност, това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ. 

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

 Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Видно е от приложения по делото граждански договор № АС0002/23.09.2015 год., че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изглади 1500 броя текстилни изделия-торбички, като възложителят се е задължил  да предостави необходимите  материали и средства и да заплати на изпълнителя хонорар в размер на 0,03 лева на брой, като в срок 1 ден след приемане на извършената работа да изплати на изпълнителя сумата от 45,00 лева. От своя страна изпълнителят се е задължил да извърши услугата качествено и в срок до 23.10.2015 год. Приобщена е и сметка за изплатени суми на л.9 от делото на РС, от която е видно, че дружеството е декларирало изплатената на О. сума в размер на 45.00 лева за изработеното. По делото на РС на л.20 е приложена и декларация от 30.09.2015 год. год. от Д. В. О., за която е установено , че работи без трудов договор, в която О. саморъчно е декларирала, че работи в „Актуал Сиси” ЕООД от 23.09.2015 год. на длъжност „гладачка” , в обект-шивашки цех в гр.Плевен, на ул „Гренадерска”, ет.4, с работно време от 09,00 часа до 17,45 часа , на граждански договор, почива събота и неделя. От показанията на актосъставителя се установява, че  в момента на проверката О. е извършвала дейност „гладач”  на гладачна маса с ютия, гладела е някакви торбички, в залата е имало много торбички, не е било инцидентно това гладене, защото няколко седмици преди проверката, контролните органи са посетили същия обект и са заварили и тогава това лице да извършва трудова дейност вътре в обекта.  Актосъставителят е съобщила още, че О. е попълнила декларацията сама и контролните органи са й давали само разяснения относно попълването на декларацията, не са й диктували конкретни отговори, което се потвърждава и от показанията на самата О.. Актосъставителят твърди, че са заварили лицето на конкретно работно място-в шивашки цех,  в декларацията саморъчно последното е декларирало определено работно време, а характерът на констатираната работа е шивач, от което контролните органи са направили извод за наличието на трите елемента на трудовото правоотношение-място и характер на работа и работно време. Свидетелят Д. е съобщила, че в декларацията О. освен определеното работно време е описала и технологичните почивки; когато е започвала проверката, управителката и О.  са били в коридора и са пушели, но след това са влезли и О. е започнала да глади на гладачната маса. Според показанията на свидетеля М. тя не е била пряк очевидец на проверката, не е присъствала на нея и за резултатите от проверката е информирана от св.О., поради което нейните показания не могат да се кредитират като достоверни-първо, защото обстоятелствата не са възприети лично и второ, защото възприятията й са следствие от разказ на заинтересовано лице. Свидетелят К. също не съобщава възприети лично от него факти –той не съобщава  дали О. е била на работа целия ден или не, какво е правила в обекта. Неговите впечатления също са опосредени-той заявява: „доколкото разбрах тя е работила надомно и носеше изгладени артикули..”, „виждал съм я инцидентно, но за колко време и какво е правила не знам”. Като се има предвид и зависимото положение на този свидетел от жалбоподателя-той работи като крояч в наказаното дружество, правилно РС не е кредитирал с доверие и неговите показания, от една страна заради съществуващото трудово правоотношение  и от друга, поради липсата на конкретика в неговите показания-той нито потвърждава, нито отрича  някакво определено работно време и конкретно извършвана от О. работа. На същите основания, поради наличната родствена връзка по сватовство между управителя на наказаното дружество и О. и наличието на възлагана на нея работа, за което й е било заплащано съответно възнаграждение, нейните показания се преценяват и от настоящата инстанция като пристрастни и заинтересовани.

При тези фактически данни  касационната инстанция възприема като правилни изводите на ПРС , че въпреки представения граждански договор, правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Това е така, защото в случая са налице и трите съществени елемента на правоотношението, които го квалифицират като трудово, а именно определени са мястото на работа-шивашки цех, стопанисван от наказаното дружество, характера на работа-гладач и е уговорено и изплатено трудово възнаграждение.  В случая трудовите функции като гладач О. е осъществявала в  установено работно време-от 9,30 до 17,45 часа според обясненията на същата още на мястото на  проверката от контролните органи, обективирани в подписаната от нея декларация, което работно време е един от основните отличителни белези на трудовия договор, за разлика от гражданския (арг.:§1,т.11 от ДР на КТ). На последно място, касае се и за уговорено трудово възнаграждение. Макар в приложения по делото граждански договор да е описано, че се дължат 45 лева за постигнат определен резултат-гладене на определен брой текстилни торби и след приемане на извършената работа, от показанията разпитаните свидетели –контролни органи се установява, че лицето е било заварвано и преди датата на проверката да изпълнява трудови функции, а в момента на проверката е извършвало гладене в шивашкия цех, като в същия е имало множество текстилни торби, което сочи на последователност и цикличност на извършваната работа. Такъв извод налага и обстоятелството, че на О. е била изплатена цялата дължима сума в размер на 45 лева съобразно приложения граждански договор и това е видно от  сметката за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ. Именно тази сметка е доказателство за недостоверността на твърденията на управителя на наказаното дружество, обективирани в писмените бележки на л.36-39 от делото на РС, че г-жа О. е дошла малко преди идването на инспекторите в цеха и по повод допуснати грешки В. се е ангажирала отново да й онагледи начина на гладене според технологичните изисквания-спазване на конкретни милиметри и начин на подгъване, тъй като неспазването им от О. водело до връщане на множество бройки от чантичките за повторно гладене. За съда се налага извод при тези съобщени факти, че ако управителят на дружеството е бил неудовлетворен от изпълнената поръчка, не е следвало    да приема извършената от О. работа или поне не в цялост, а частично (каквото изискване е вписано в сключения граждански договор- „да заплати хонорар …….след приемане на извършената работа”), което явно не се е случило поради наличните доказателства за изплатено в цялост възнаграждение за извършената работа, видно от сметката за изплатени суми.Ето защо съдът не кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя, че в момента на проверката присъствието на О. в шивашкия цех може да се обясни с  онагледяване й повторно на начина на извършване на възложената работа, поради което приема, че последната е извършвала обичайната си трудова дейност като гладач в рамките на работното време на цеха. Не без значение е и факта, че О. е записала, макар и с известни поправки, и технологичните почивки в рамките на работното време. Ако тези почивки са такива за задоволяване единствено на физиологични нужди и се осъществяват без отделяне от работното място, което сочи на постоянно присъствие на хора в цеха, житейската логика сочи, че не е било необходимо същата да бъде запозната с тях (в случай, че не работи постоянно в рамките на работното време). Това е така, защото дори да идва да предава само поръчки, това може да стане през целия ден, в т.ч. и през технологичните почивки, защото дори и по това време има хора в цеха, на които тя може да предаде готовите изделия. Фактът на знание за точната продължителност на работното време и на броя , продължителността и времето на тези технологични почивки е още една индиция в насока  за осъществявано от лицето трудово правоотношение без откъсване от работното място и време. Всички обсъдени доказателства налагат единствения възможен извод, че О. е упражнявала трудова дейност в обекта, стопанисван от дружеството , без наличен сключен трудов договор с работодателя.

За разлика от трудовото правоотношение, гражданските правоотношения попадат в обхвата на облигационното право и се уреждат от  ЗЗД. Гражданският договор съставлява споразумение между възложител и изпълнител, според което първият възлага на втория  извършването на дадена задача, поръчка или услуга. Основен отличителен белег на гражданския договор за изработка е, че предмет на договаряне е определен трудов резултат (овеществен труд, респ. услуга), при който изпълнителят се задължава да предаде на възложителя крайния резултат от извършването на определена дейност срещу възнаграждение. Обикновено той има еднократно изпълнение, но дори и да бъде сключен за многократно повтаряща се престация, гражданският договор винаги се сключва за определено време-крайният резултат от дейността следва да се предаде в определен срок, а от доказателствата е установено, че периодично, през определен период от време при осъществяване на проверка от контролните органи О. е заварвана в обекта да извършва възложената й дейност. Друга отличителна характеристика е, че работата по трудов договор винаги се извършва със суровини, материали и машини на работодателя (какъвто е настоящият случай- видно от гражданския договор възложителят се задължава да осигури необходимите материали  и средства), а по граждански-по принцип изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

Ето защо настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.2 вр. чл.62, ал.1 от КТ от наказаното дружество. В цитираните разпоредби на чл.62, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени като трудови , а като граждански.

Като е достигнал до същите изводи, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 64 от 08.02.2016 г., постановено по нахд № 3230/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.