РЕШЕНИЕ

171

град Плевен, 19 Април 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Д. Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 178/2016 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ч.Ч.,*** срещу решение № 36/25.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 3207/2015 г. на Районен съд гр. Плевен в частта , в която се изменя НП № 15-0938-000765/02.04.2015 г. на началник-сектор към ОД на МВР Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърденията се свеждат до това, че решението е постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди още, че показанията на свидетелите на административното обвинение били вътрешно противоречиви и не съответствали на писмените доказателства по делото. По същество се оспорва характера на причинените щети, обективирани в протокол за ПТП 1523953/19.03.2015г. и механизма на тяхното настъпване, като твърдението е, че не е причинил пътно транспортно произшествие от което да са настъпили материални щети, съответно не е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Моли за отмяна на решението и НП.

В съдебно заседание касаторът – Д. Ч.Ч. *** се явява лично и подържа касационната жалба на заявените основания, като намира, че свидетелите са представили тенденциозно фактите и решението е противоречиво.

Ответникът – ОД на МВР- Плевен,  не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С процесното решение в обжалваната част РС Плевен е изменил наказателно постановление № 15-0938-000765/02.04.2015г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен като по отношение на установеното нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – неспазване на дистанция, е намалил наложеното наказание  по чл. 179, ал. 2, предл. второ от ЗДвП, като е определи глоба в размер на 100 лева.

За да достигне до този извод РС Плевен приема, че Д. Ч. безспорно е причинил ПТП с материални щети следствие неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съдът е приел обаче, че наложеното на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП административно наказание не е индивидуализирано правилно и не е съобразена липсата на наказания на водача и е намалил наложената глоба до минимално предвидения в нормата размер.

Касационната инстанция, намира , че решението валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона.

От доказателствата по делото - АУАН № 765/19.03.2015г., протокол за ПТП № 1523953/19.03.2015г. и събраните гласни такива се установява, че  на 19.03.2015г. Д. Ч., като водач на л.а. Ситроен ZX с рег. ЕН *** ВВ е причинил ПТП с материални щети на спиращият пред него на червен светофар лек автомобил л.а.“Опел” с рег. № ЕН *** АХ. Действително, АУАН е подписан с възражение – “несъгласие с фактическата обстановка”, което последствие е подържано като не осъществяване на ПТП. Същото обаче съдът намира за неубедителна защитна теза, основавайки се единствено на разпределението на доказателствената тежест в съдебния процес. В протокол за ПТП № 1523953/19.03.2015г. са описани подробно механизмът на транспортното произшествие и настъпилите щети, които  обосновават отговорността на Ч. за неизпълнение на задълженията по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, който протокол, ведно с доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на редовно съставения АУАН, са правилно зачетени от РС Плевен. В този смисъл районният съдия е изпълнил задължението се за разкриване на обективната истина, като съблюдавайки правото на защита на жалбоподателя не е нарушил процесуалните правила. Не са налице твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение. Районният съдия е формирал изводите си въз основа на обективно и всестранно изследване на събраните по делото доказателства. Обратното, Д. Ч. е имал възможност да ангажира оправдаващи го доказателства, но е поискал само информация за подаван сигнал  по телефона от В. А., което е неотносимо към случая.

Изцяло се споделя становището на РС Плевен по отношение на НП № 15-0938-000765/02.04.2015г. в частта, в която на Д. Ч. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, опр. 2 от ЗДвП  наложеното административно наказание глоба в размер на 150 лева е намален на 100 лева. В наказателното постановление липсват мотиви защо е наложен конкретния размер, което представлява липса на преценка по чл. 27 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 36/25.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 3207/2015 г. на Районен съд гр. Плевен  в частта, в която се изменя НП № 15-0938-000765/02.04.2015 г. на началник-сектор към ОД на МВР Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ 1.                                       2.