РЕШЕНИЕ № 181

гр. Плевен, 20.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

 СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Д.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 176 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Д. ***, срещу решение № 31/22.01.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2805/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-002572/24.06.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за това, че на 13.06.2015 г. в 16,50 часа в гр. Плевен, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № СА 8610 НХ, управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление /унищожено на 03.12.2014 г./, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно и постановено в противоречие с изложените по делото факти. Касаторът сочи, че на 07.04.2015 г. в КАТ – София е подал заявление за издаване на ново свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Сочи, че издаденият акт и последващото НП е 36 дни след крайния срок от един месец /07.05.2015 г./ съгласно Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. Счита, че няма мотивиран отказ от изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1, а също не е валидна хипотезата на чл. 20, ал. 1 за мълчалив отказ, тъй като на 15.06.2015 г. /два дни след акта/ му е издадено ново свидетелство за управление на МПС. Счита, че в случая неизпълнението в срок на задължението на КАТ – София за издаване на свидетелство за управление го е лишило от възможността да управлява собственото си превозно средство. Моли оспореното решение да бъде отменено.

Касаторът е бил  редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         РС Плевен установил, че на 13.06.2015г. в 16.50 часа в гр. Плевен, парк „Кайлъка“ в посока ул. „Сан Стефано“ А.Д.Д. управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. СА 8610 НХ. Била извършена проверка от служители при сектор ПП на ОД на МВР Плевен, които установили, че Д. управлява цитираното МПС след като не притежава СУМПС. За установеното бил съставен АУАН 2572/13.06.2015г., с който му било повдигнато административно обвинение за на нарушение на  разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В акта било отбелязано още статуса на СУМПС /статус – унищожен/. По съставения акт било издадено оспореното наказателно постановление с което била ангажирана отговорността на Д., като на основания чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лева.

         За да потвърди последното, РС Плевен приел, че в хода на административнонаказателното производство не били нарушени съществено процесуалните правила. АУАН и наказателното постановление били съставени от компетентни лица, съдържали реквизитите по чл. 42 и 57 от ЗАНН. Правилно било установено извършеното от оспорващия нарушение, а наложеното наказание съответствало на предвиденото в закона за това нарушение и било определено съобразно критериите на чл. 27 от ЗАНН.

Административен съд Плевен намира, че решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационният състав. Районният съд е изградил становището си въз основа на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че настоящия касотор е извършил вмененото му нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което не се и оспорвало както пред първостепенния съд, така и пред касациония състав.

Изложените възражения и пред двете инстанции са свързани с обосноваване на невиновност на извършеното деяние, като се излагат съображения за виновно поведение на длъжностни лица от структурите на касационния ответник, довели до ограничаване на правата на жалбоподателя.

Възраженията са неоснователни.

Изцяло се споделя извода на РС Плевен, че правилно е ангажирана отговорността на Д. за това, че не притежава СУМПС валидно от категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а не за това, че водачът е неправоспособен. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите за да управляват МПС да притежават свидетелство за управление, при това за съответната категория.

Действително, от доказателствата по делото се установява, че касаторът, към момента на извършване на проверката на 13.06.2015г. в 16.50 часа в гр. Плевен не е притежавал СУМПС, но е бил направил постъпления за преиздаване на ново такова, за което е представил като доказателства вносна бележка за платени такси. Последното обаче не е приравнено на валиден документ за управление на МПС и не може да отмени забраната по см. на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Това, че служби от администрацията на касационния ответник са забавили преиздаването на СУМПС, ограничава права на касатора, но неотменя негови задължения, в частност да се въздържа от управление на МПС без да притежават съответното свидетелство за управление.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/22.01.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 2805 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.