РЕШЕНИЕ № 177

гр. Плевен, 19 Април 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 171/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на ЕТ „Лъки-93 И.К.”***, представлявано от И.Ц.К. срещу Заповед № РД-10-79 от 25.01.2016 г. на Кмета на Община Плевен, с която е наредено доброволно освобождаване на заеман без правно основание общински имот, представляващ павилион „Кайлъка” с площ 25 кв. м., в местността Кайлъка, северно от малкия язовир „Тотлебенов вал” в 5 дневен срок от получаване на заповедта; при липса на доброволно изпълнение принудително такова следва да се извърши на 26.02.2016 г. от определена в заповедта комисия.

Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Счита, че посочените в заповедта мотиви са неоснователни. Сочи, че не е налице уведомяване от страна на административния орган с уведомление № ОУСЖ-70-1011-2/22.12.2015 г., тъй като са допуснати сериозни процесуални нарушения, не е връчено уведомлението и не са реално прекратени взаимоотношенията. Жалбоподателят счита, че са нарушени правата му. Твърди, че на адреса на дружеството не е получавано никакво уведомление. Счита, че липсата на спазена процедура води до издаване на незаконосъобразен акт. Счита, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. Твърди, че към момента на издаване на оспорената заповед е налице договор за наем от 15.10.2013 г., сключен между ЕТ „Лъки-93 И.К.”***, в качеството на наемател и И. С. Й. – Областен управител на Област Плевен, в качеството на наемодател, отнасящ се за ползване на площ от 25 кв. м. и с анекс от същата дата между страните е уговорено ползването на площ от 40 кв. м. за разполагане на градина, включваща маси за консумация и подвижни чадъри към преместваемото съоръжение. Твърди, че ЕТ „Лъки-93 И.К.”*** е наемател на площта под така наречения „павилион” с площ от 25 кв.м., за което заплаща наем на Община Плевен в размер на 70 лева месечно. Сочи още, че единствената причина, поради която плащането на месечния наем е спряно е отправеното от страна на жалбоподателя искане за приспадане частично или изцяло на заплатените от дата 15.10.2013 г. суми от едноличния търговец – наемател на собственика на недвижимия имот – Област Плевен, върху който е поставено преместваемото съоръжение собственост на Община Плевен. Жалбоподателят счита, че е налице дублиране цената на наема за плаща под т. н. „павилион”, обстоятелство, което следва да бъде уредено и урегулирано между Община Плевен и Област Плевен. Моли да бъде отменена оспорената заповед.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д. Д. от Адвокатска колегия – Плевен с пълномощно на л. 56 от делото, преупълномощен от адвокат И. А. с пълномощно на л. 57 от делото. Поддържа подробно изложените съображения в жалбата и моли да бъде отменена оспорената заповед. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Община Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д. Б. с пълномощно на л. 17 от делото. Излага подробни съображения за спазване на процедурата при издаване на административни акт и за законосъобразност на същия. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 02.05.2011г. между ОП “Жилфонд” Плевен, като наемодател и ЕТ “Лъки-93-И.К.”, представляван от И.Ц.К., като наемател е сключен Договор за наем на общински имот, съгласно който наемодателят предоставя на наемателят за временно и възмездно ползване за срок от 5 години недвижим имот, представляващ павилион “Кайлъка” с площ от 25 кв.м., находящ се в местността Кайлъка, северно от малкия язовир “Тотлебенов вал”. Договорът е сключен на основание проведен публичен търг с тайно надаване и Заповед № РД-10-438/26.04.2011г. на кмета на Община Плевен. В т. 2 на същия договор е посочена наемната цена, чл. 6 срокове за заплащането на наема, а в раздел V, чл. 23 условията за прекратяване на договора. Съгласно чл. 23.3 договорът се прекратява при неплащане на наемната цена за период по-дълъг от 30 дни от уговорения в чл. 6 срок, т.е. авансово в срок до 25 число от месеца, предхождащ месеца на ползване на имота.

С предизвестие изх. № 1868/02.12.2015г. от ОП “Жилфонд” Плевен, жалбоподателят е бил уведомен, че към 01.12.2015г. е имал задължения в размер на 1913,12 лева, представляващи неплащане на наемната цена по договор за наем от 02.05.2011г. за месеци октомври, ноември и декември 2015г. Със същото предизвестие е даден 5 дневен срок от получаването му за изплащане на дължимата сума, като е посочено, че при неизпълнение, договорът ще бъде прекратен на осн. чл. 23.3 от същия. Посочено е още, че при неплащане на наемната цена и при неосвобождаване доброволно на общинския имот, ще бъде открита процедура по чл. 65 от ЗОбС за принудително изземване на имота.

По повод предизвестие изх. № 1868/02.12.2015г. наемателят ЕТ “Лъки-93-И.К.” е депозирал пред наемодателя писма от 16.12.2015г.,16.01.2016г. и 02.02.2016г. с искане за корекция на дължимия наем, като се приспадне платената цена по договор за наем, сключен между едноличния търговец и Област Плевен. Твърденията са или, че собственик на имота е Област Плевен, а Община Плевен е собственик единствено на преместваемо съоръжение – павилион, поставен върху имота.

С Уведомление изх. № ОУС-Ж-70-1-11-2/22.12.2015г. кметът на Община Плевен е поканил наемателят ЕТ “Лъки-93-И.К.” доброволно да освободи имота, предмет на договор за наем от 02.05.2011г. В уведомлението е даден 5 дневен срок за изпълнение и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде проведена процедура по принудително изземване на недвижимия имот. Посочено е още, че уведомлението да се счита като уведомление по см. на чл. 26 от АПК и е даден 3 дневен срок за представяне на възражения. Уведомление изх. № ОУС-Ж-70-1-11-2/22.12.2015г. е съобщено по реда на чл. 61 от АПК, като след неоткриването на жалбоподателя на посочения адрес за кореспонденция, видно от докладна записка № 45/14.01.2016г., уведомлението е публикувано на електронната странница на Община Плевен (л. 14-16) и изнесено на информационното табло в общината (протокол № 154/14.01.2016г. на л. 10). Следователно страната е била редовно уведомена на началото на административното производство.

Издадена е Заповед № РД-10-79/25.01.2016г. с която е наредено ЕТ “Лъки-93-И.К.” в пет дневен срок от получаване на заповедта да освободи доброволно заеманият от него недвижим имот представляващ павилион “Кайлъка” с площ от 25 кв.м., находящ се в местността Кайлъка, северно от малкия язовир “Тотлебенов вал”. В т. 3 на същата заповед е определено при липса на доброволно изпълнение на 26.02.2016г. от 10 часа, нарочна комисия да освободи по административен път имота, предмет на същата заповед. Заповед № РД-10-79/25.01.2016г. е връчена на 01.02.2016г. срещу подпис на жалбаподателя.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.

По делото не се спори, че недвижим имот, представляващ павилион “Кайлъка” с площ от 25 кв.м., находящ се в местността Кайлъка, северно от малкия язовир “Тотлебенов вал” е частна общинска собственост съгл. АОС № 30651/02.07.1996г. По повод Договор за наем на общински имот от 02.05.2011г. същият имот се ползва от жалбоподателя ЕТ “Лъки-93-И.К.”. Не се спори също, че наемната цена, отразена в чл. 2 от договора не е била заплатена от за м. октомври, ноември и декември в посочените в чл. 6 от договора срокове – до 25 число на месеца, предхождаш месеца за ползване. Съгласно чл. 23.3. от договора за наем, същият се прекратява при неплащане на наемната цена за период по-дълъг от 30 дни от уговорения в чл. 6. Последното е констатирано от ОП “Жилфонд” Плевен, като с предизвестие изх. № 1868/02.12.2015г. е даден допълнителен срок за уреждане на финансовите взаимоотношение на страните.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 7 на Общински съвет Плевен за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредба 7), наемните договори се прекратяват по реда на ЗЗД на основанията, установени в наемния договор. В случая чл. 23.3 от Договора за наем от 02.05.2011г. основание за прекратяване на същия е неплащане на наемната цена за период по-дълъг от 30 дни. Неплащането на наемната цена се установява, както от установеното в предизвестие изх. № 1868/02.12.2015г., така и от представеното извлечение от сметка на ЕТ “Лъки-93-И.К.” (л. 58), от което е видно, че от м. октомври не е заплащан наем за ползване на недвижим имот. Със същото предизвестие е даден допълнителен срок за изпълнение на задълженията по договора и е посочено, че при ново неизпълнение в указания срок, договорът ще се счита за прекратен, с което е изпълнено условието на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Ползването на имота е продължило и след изтичане на 5 дневния срок по предизвестие изх. № 1868/02.12.2015г., поради което е било налице ползване на общински имот без правно основание, което е втората предпоставка за прилагане на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.

Неоснователни са направените от оспорващия търговец възражения, подкрепени с приложените договор за наем за ползване на площ от 15.10.2013г. и анекс от 23.03.2014г. към същия, сключени между ЕТ “Лъки-93-И.К.”, като наемател и Областен управител на Област Плевен, като наемодател. Едноличният търговец е подържал в хода на цялото административно производство, както и пред настоящият съд, че се касае за един и същ имот и наемната цена по договор за наем от 02.05.2011г. с ОП “Жилфонд” Плевен следва да бъде редуцирана, като последният, в качеството си на наемодател да извърши прихващане за разликата от задължения такъв спрямо Областната управа.

На първо място договор за наем от 02.05.2011г. с ОП “Жилфонд” Плевен касае конкретно обособен обект - павилион “Кайлъка” с площ от 25 кв.м., находящ се в местността Кайлъка, северно от малкия язовир “Тотлебенов вал”, докато договор за наем на площ от 15.10.2013г. и анекс от 23.03.2014г. с Областната управа касае право на ползване на площ от 65 кв.м. общо за поставяне на преместваемо съоръжение по Разрешение № 25/13.12.2012г. (л. 31) и разполагане на лятна градина (маси и подвижни чадъри). Т.е. липсва идентичност в предмета на договорите.

На следващо место, по арг. от чл. 20а от ЗЗД Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, което ще рече, че ЕТ “Лъки-93-И.К.” е имал задължение за заплащане на наемната цена на ОП “Жилфонд” Плевен по договор от 02.05.2011г., независимо и въпреки наличието на договор за наем на площ от 15.10.2013г. и анекс от 23.03.2014г., който както бе отбелязано касаят различен предмет на договаряне.

Не на последно място, не е било възможно исканото от търговеца прихващане, доколкото разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД изисква задълженията да са насрещни, изискуеми и ликвидни, каквито предпоставки в случая не е налице.

Неоснователни са и възраженията, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения в хода на издаването на Заповед № РД-10-79/25.01.2016г. Спазено е изискването за уведомяване на адресата на заповедта, доколкото е спазена разпоредбата на чл. 61, ал. 3 във р. с чл. 26, ал. 2 от АПК. При условие, че наемателят на процеснния имот не е намерен на посочения от него адрес и при надлежно отправена покана не се е явил в Община Плевен за връчване на уведомление № ОЪС-Ж-70-1011-2/22.12.2015г., то същото е било съобщено чрез интернет страницата на общината и поставено на таблото за съобщения, удостоверено със съставените протоколи.

Заповед № РД-10-79/25.01.2016г. е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 от ЗОбС е упражнил конкретните си правомощия по изземване на общинския имот, при спазване процесуалните правила. Спазена е и изискуемата писмена форма за издаване на акта, като заповедта съдържа фактическите и правни основания за издаването и. Посочен е срок за доброволно предаване на ползвания имот, последствията при неизпълнение на това нареждане, конкретна дата на която ще бъде извършено принудителното изпълнение при липса на доброволно такова и пр. От формална страна, атакуваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като административният орган е посочил фактическите и правни основания за постановяване на административния акт – ползване на общински имот без правно основание, респ. заповедта е мотивирана.

Налага се извода, че Заповед № РД-10-79/25.01.2016г. на Кмета на Община Плевен е законосъобразна, а подадената жалба от ЕТ “Лъки-93-И.К.” е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 200 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Лъки-93 И.К.”***, представлявано от И.Ц.К. срещу Заповед № РД-10-79 от 25.01.2016г. на Кмета на Община Плевен, с която е наредено доброволно освобождаване на заеман без правно основание общински имот- точно индивидуализиран в акта.

ОСЪЖДА ЕТ „Лъки-93 И.К.”***, представлявано от И.Ц.К. с ЕИК 114052150 да плати в полза на Община Плевен сумата от двеста /200/ лава като разноски по административно дело № 171 по описа на Административен съд – Плевен за 2016г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/