Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

276

гр. Плевен,7 Юни 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен  съд-Плевен, шести  състав, в публично съдебно  заседание на деветнадесети май  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                               Председател: Катя Арабаджиева

 при секретаря  Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия  Арабаджиева  административно дело № 163 по описа на Административен съд Плевен за 2016 година и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

         Образувано е по жалба от Ц.В.В.-старши полицай в РУ –гр.Долна Митрополия, с адрес гр.Плевен, жк ***, против Заповед №УРИ 316з-9/04.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В изпълнение на съдебно определение, с което жалбата е оставена без движение за  уточнение в какво се състои нейната незаконосъобразност, жалбоподателят е депозирал допълнение към жалба с вх.№790/01.03.2016 год. на л.173-175. В него на първо място се сочи, че не може да се установи дали  ДНО  е спазил сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и кое е наложило издаването на заповед за извършване на проверка. Твърди, че никъде не е посочена датата, на която ДНО е узнал за извършените нарушения и въз основа на какъв акт, кога е установил, че следва да се ангажира отговорността на  служителя и кога последният е уведомен затова и с какъв акт, което прави невъзможно  да се определи  спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че заповедта е немотивирана и в нея липсват подробни факти и обстоятелства около начина на самото изпълнение, липсват данни за изпълнителното деяние-как ДНО е констатирал поставянето на преграда пред камерата и какво представлява тя, кой я е поставил, установено ли е, че камерата е била работеща или е имало техническа неизправност на камерата. Сочи че не става ясно откъде произтича задължението на служителя да докладва за извършеното от друго лице нарушение, дали е присъствал на извършване на нарушението, как е установено това нарушение и била ли е в изправност камерата на автомобила в този момент. Сочи, че инструктажът на заповед №8121з-197/19.02.2015 год. е проведен на 23.02.2015 год., когато е бил в отпуск и не е присъствал на него. Ето защо счита, че ДНО не е доказал по категоричен начин извършване на нарушението. На следващо място сочи, че вменените му нарушения са за неизпълнение на точки 7 и 10 от указанията за работа на полицейски служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и според техническите характеристики и правила за работа не се установява, че системата се превежда в работен режим в момента на стартиране на двигателя на автомобила. Няма правила кога системата – камера не работи, няма звукови и сигнални индикатори, които да алармират, че нещо не е наред с проследяващата система. Ето защо ДНО е следвало да докаже, че системата е била в изправност, както и  че жалбоподателят е имал технически достъп за извършване на манипулации. Не е посочено според жалбоподателя какви са последиците от извършеното деяние и каква е формата на вината му. В заключение моли да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирал е писмени бележки чрез упълномощения адвокат М., в които моли да се отмени атакуваната заповед. Поддържа оплаквания за изтекъл преклузивен срок  за налагане на наказанието; за липса на мотиви в оспорената заповед по отношение  начина на извършване на твърдените  нарушения;  за липса на доказателства за изправност  на системата за видеонаблюдение в процесните часове. Твърди, че в Протокола за запознаване с указанията за работа  със системата за видеонаблюдение от 24.02.2016 год. не фигурира подпис и датата, на която жалбоподателят е бил запознат с тях, поради което няма как да се търси отговорност за неизпълнение на задължение, с което той не е бил запознат. Сочи още, че по друго дело в същия съд, при преглед на видеофайловете от процесната дата, на която жалбоподателят е бил наряд с колегата си С.П. (който също е бил наказан) било установено, че клипът е заснет в автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН, а в заповедта е посочен различен автомобил-такъв с рег.№ЕН 7485 АМ. Счита, че това несъответствие води до съмнение относно начина на установяване на нарушението от ответника и до установяване на извършителя. Също твърди, че от клипа се установява, че  шапката , за която се твърди, че е поставена от  В. върху камера №2, изобщо не е върху камерата, а на таблото на автомобила.

Ответникът по жалбата -  Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен  в съдебно заседание  не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

            Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

            Постъпили са писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. на л.45-46 от делото и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. на л.41-42 от делото, в които е посочено, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол” е установено, че на конкретно определени дати служители закриват автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло на служебния автомобил и премахват видимостта в купето. С резолюции върху писмата е постановено да се изготви заповед за проверка по изнесените данни и да се предложат мерки за недопускане на изнесеното в бъдещата служебна дейност.

            Със заповед № 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпил сигнал е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на фактите във връзка с постъпило писмо с рег.№ 7855р-5655/07.08.2015 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност”, като проверката е възложена на нарочна комисия, определена поименно в заповедта на л.40 от делото. Със заповед № УРИ 316з-2784 от 14.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен  на л.43 е изменена горната заповед, като е заменен член на назначената комисия с друг.

            Изготвена е справка с рег.№ 316р-27715 от 21.10.2015 г. за резултатите от проверка съгласно заповед № УРИ 316з-2180 от 11.08.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с постъпилите писма рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. и 7855р-5655 от 07.08.2015 г., от които писма се установява, че при преглед на случаен принцип на видеофайлове за времевия период от 03.07.2015 до 12.07.2015 г. е установено, че от проверените 1170 видеофайлове, в 1158 не се съдържа аудиозапис по време на осъществяване на контролна дейност от полицейските служители по ЗДвП. Във връзка с горното е извършена проверка на състоянието на микрофоните – дистанционно, за което е изготвена докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., при която е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. За установения проблем от сектор „КИС” – Плевен е изготвена заявка № 166 от 19.08.2015 г., изискани са посочените в писмото на ДВС видеофайлове, в които са установени нарушения на държавни служители от ОД на МВР – Плевен. С писмо рег.№ 7855р-6271 от 24 август 2015 г. на Директора на ДВС, на ОД на МВР – Плевен са изпратени исканите видеофайлове. След преглед на данните от същите комисията е установила, че при преглед на конкретно посочени на л.17 от делото файлове е установено, че в 16,37 часа на 16.07.2015 год. младши инспектор Ц.В.В.-младши автоконтрольор I степен в  сектор „Пътна полиция” поставя върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил шапка-фуражка, като по този начин я закрива. В 17,19 часа на 16.07.2015 год. В. маха шапката от камера 2 и се възстановява видимостта й. При допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 16.07.2015 год.  по ежедневна ведомост по маршрут 22 е бил наряд в състав: В. и П.. Същите са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор В. по закриване видимостта на видеокамерата. Описано е още в справката, че  при преглед на конкретно посочени на л.14 от делото файлове е установено, че в 12,26 часа на 08.07.2015 год. инспектор П.В.Н.-полицейски инспектор VI степен в сектор „Пътна полиция” поставя върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил униформена шапка, като по този начин я закрива, в т.ч. и обектива й. В 17,33 часа на 08.07.2015 год. инспектор П.Н. премахва  поставената униформена шапка При допълнителна проверка комисията е установила, че съгласно график за изменение на месечен график рег.№ 316р-18424 от 16.07.2015 г. за времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 08.07.2015 год.  по ежедневна ведомост по маршрут 122 е бил наряд в състав: Ц.В. и П.Н.. Същите са използвали служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 5427 ВК, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол – АИС „ВПК”. В ежедневната форма на отчет за дейността на наряда, изготвена след приключване на работната смяна, не се съдържа информация за действията на мл.инспектор Н. по закриване видимостта на видеокамерата.

В справката са направени следните изводи по т.4: мл.автоконтрольор Ц.В., изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график, в 16,37 часа на 16.07.2015 год. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ. В 12,26 часа на 08.07.2015 год., изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил „Опел Астра” рег.№ ЕН 5427 ВК, в негово присъствие, инспектор П.Н. е поставил преграда върху камерата, монтирана в купето на автомобила, като по този начин е закрил видимостта  на камерата, което е в противоречие с разпореденото в т.7 и т.10 от МЗ №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, като за допуснатото от инспектор Н. нарушение младши инспектор Ц.В. не е докладвал по установения ред. Направени са следните изводи по т.4 : 1. С действията си по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година; 2. С неуведомяване на служебните ръководители по установения ред за извършено в негово присъствие в 12,26 часа на 08.07.2015 год. от инспектор П.Н. закриване на видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил - нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година, младши инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което нарушение на основание чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание  „порицание” за срок от шест месеца до една година.

 Направено е предложение в справката по т.4 за допуснати на 08.07.2015 год. и 16.07.2015 год. нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, чл.200, ал.1, т.8, пр.1 и чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР-укриване на дисциплинарно нарушение и неизпълнение на заповед, на младши инспектор В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година.  

С протокол № УРИ 316р-25886 от 02.10.2015 г. на л.59 от делото, В. е запознат срещу подпис с част от видеофайлове  с посочени номера за времевите интервали  от 12,25 часа на 08.07.2015 год. до 12,27 часа на 08.07.2015 год., от 16,36 часа на 16.07.2015 год. до 16,38 часа на 16.07.2015 год. и от 17,18 часа на 16.07.2015 год. до 17.19 часа на 16.07.2015 год.

            На жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 316р-32080 от 05.12.2015 г. на л.10-11 от делото, с която на основание чл.206 от ЗМВР и във връзка с установеното в справка от извършена проверка УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г. В.  е поканен в срок от 24 часа да даде писмени обяснения, след като се запознае със съдържанието на цитираната справка.

            Изготвен е протокол регистрационен № 316р-33184 от 12.12.2015 г. на л.12 от делото, с който е удостоверено, че на 09.12.2015 г. В.  се е запознал със съдържанието на справка от извършена проверка № УРИ 316р-27715 от 21.10.2015 г.

            Жалбоподателят е дал сведения с № 316р-26196 от 06.10.2015 г. и №316р-34515/28.12.2015 год.  на л.7 и л.8 от делото. В сведението от  28.12.2015 год. е посочил, че  от изгледания видеоклип е установил, че на 08.07.2015 год. е бил на работа с инспектор П.Н. и е управлявал служебния автомобил, не е видял кога Н. е поставил шапката си върху камерата, също не е видял и кога е махнал същата оттам. Относно клипа на 16.07.2015 год., е бил на работа със С.П., който е управлявал патрулния автомобил, а жалбоподателят е седял на предна дясна седалка. Пояснява, че е поставил служебната си фуражка на антената от поставката на микрофона, а не върху камерата, като се вижда, че от това негово действие не крие или покрива камерата. Сочи, че добре се вижда, че автомобилът се движи, че жалбоподателят е седнал на седалката, а дясната му ръка е сгъната в лакътя и облегната на отворения прозорец на вратата. Сочи, че често за по-голямо удобство при слизане от автомобила поставя фуражката пред него, на лоста за управление на автомобила или на дисплея на монитора. Пояснява, че на задната седалка фуражката е постоянно мачкана от чантите с пособия, уреда за алкохол и т.н. Твърди, че умисъл в неговите действия няма, от записа било видно, че автомобили не е спирал, нито е имал контакт с водачи или пътници за процесния период от време. Сочи, че е изпълнявал служебните си задължения съгласно изискванията.

            Със Заповед №УРИ 316з-9/04.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”. Посочено е в оспорената заповед, че В.  в качеството си на младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, не е докладвал по установения ред за допуснато  нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от  Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. от инспектор Н. в 12,26 часа на 08.07.2015 год. поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил, а в 16,37 часа на 16.07.2015 год., изпълнявайки служебни задължения младши инспектор В., в нарушение на горепосочените разпоредби е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебен автомобил „Опел Астра”, предвид което : 1. С неуведомяване на служебните ръководители по установения ред за извършено в 12,26 часа на 08.07.2015 год. от инспектор Н. закриване на видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил-нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок то шест месеца до една година, младши инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение, за което на основание чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година; 2. С действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г., младши инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което нарушение на основание чл.200 ал.1 т.11 предл.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. Описано е още в заповедта, че за извършените на 08.07.2015 год. и 16.07.2015 год. нарушения на служебната дисциплина, установени в справка от извършена проверка № 316р-27715 от 21.10.2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен и на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.3, чл.200, ал.1, т.8, пр.първо, чл.200 ал.1 т.11, пр.второ и чл.204 т.3 от ЗМВР на В. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е връчена на служителя на 10.02.2016 г., видно от отбелязването на л.6 от делото и предвид датата на подаване на жалбата против същата – на 17.02.2016 год., последната се явява допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Към датата на първото вменено нарушение-08.07.2015 год. жалбоподателят е заемал  длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, към датата на издаване на оспорената заповед-04.01.2016 год. жалбоподателят е заемал длъжността старши полицай в РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР Плевен, а ДНО – Директор на ОД на МВР – Плевен и съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР последният в качеството си на  ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание”  за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че заповедта е немотивирана. Както в самата заповед, така и в справка  с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., представляваща неразделна част от административната преписка са описани всички елементи на вменените на В. дисциплинарни нарушения –времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. Ясно и недвусмислено са описани и двете  изпълнителни деяния- относно нарушението по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР-поставяне на преграда, обекта-камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, на който са посочени индивидуализиращи данни, относно нарушението по чл.200, ал.1, т.8, пр. първо от ЗМВР-същите обективни данни, но извършени от колега на В. на 08.07.2016 год., когато са били заедно в наряд, както е отбелязан и факта, че  колегата на В.-П.Н. е извършил с деянието си нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а В. не е докладвал по установения ред за извършеното от Н. нарушение, което съставлява също дисциплинарно нарушение –неуведомяване на служебните ръководители за извършено от друго лице дисциплинарно нарушение, с което по същество същото е укрито. Неоснователно е и възражението в писмените бележки, че с цитираната в оспорения акт Заповед МЗ№8121з-197/19.02.2015 год., с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, жалбоподателят не се е запознал срещу подпис, тъй като на дата 23.02.2015 год., когато е проведен инструктаж, В. е бил в законоустановен отпуск. Установява се от  протокол на л.192 от делото, че В. се е запознал с горната заповед, но не на 23.02.2015 год., а на по-късна дата-вероятно записаната саморъчно от него е 26.02.2015 год., но същата не е добре четлива поради поправки и удебелявания. Цитираните в оспорения акт точки 7 и 10 от тези Указания, с които се е запознал срещу подпис, възлагат задължения за адресатите си –назначените в наряд служители, да поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, като не допускат поставянето на вещи и предмети  върху арматурното табло на автомобила. Според цитираните горе текстове адресати на тези задължения  са назначените  в наряд служители. Че е адресат на тези задължения жалбоподателят, не е спорно, а това се установява и от приложените по делото:  изменение на месечен график на л.97-98 от делото, според който жалбоподателят е бил  наряд от 07,00 до 19,00 часа на  8 юли и от до 07,00 до 19,00 часа на  16 юли  , както и от  часови графици  за работа на нарядите на л.76-77 и л.86 от делото. Поставянето на преграда върху камерите и от В., и от П.Н., от своя страна е установено  при преглед на видеофайлове за съответните дати на наряда, в чийто състав е бил жалбоподателят, с които е бил запознат и самият  В., за което е съставен и Протокол №УРИ 316р-25886/02.10.2015 год. на л.59. В този смисъл съдът приема за неоснователни оплакванията и в жалбата, и в писмената защита за недоказаност на факта дали  в процесния ден камерата е била технически изправна и е работила. Приобщената по делото справка с констатациите от проверката с рег.№27715/21.10.2015 год., в която е отразено, че при преглед на конкретно описани файлове, намиращи се на съответния диск е установено поставянето на преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил в описан часови порядък, на 08.07.2015 год. от  Н. и на 16.07.2015 год. от В. . Справката в качеството й на официален удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в нея факти , тя не е оспорена относно верността на нейното съдържание в първото по делото съдебно заседание на основание чл.193 от ГПК, поради което отразените в нея констатации се ползват с обвързваща доказателствена сила . Фактът, че  действията по поставяне на съответните вещи върху арматурното табло на автомобила на 8 и 16 юли съответно от Н. и В. са били видяни на файла само по себе си налага извод, че в този ден камерата е работила, защото  има обективиран запис, което значи, че  е била технически изправна. Освен това, в докладна записка рег.№ 316р-21580 от 20 август 2015 г., е описано, че при проверка състоянието на микрофоните- дистанционно, е установено, че микрофон № 1 не работи, а микрофон № 2 спира работа след 10 минути, като в същото време камерите работят нормално и няма индикация за неработещи микрофони. А и самият жалбоподател не е представил доказателства за техническа неизправност на камерата в този ден, каквито биха могли да бъдат протоколи от проверки на сервизни фирми за извършен ремонт на съответната дата. Представена е и докладна записка на л.193 от делото, от която се установява, че в сектор КИС „Плевен” няма постъпила информация и заявки за проблеми със системата за видеозаснемане, инсталирана в посочения автомобил за процесните дати. В този смисъл дори поисканите и допуснати до разпит, но недоведени в съдебно заседание свидетели да бяха разпитани за удостоверяване на факти например, че не са извършени посочените в заповедта действия от полицейските служители, или че камерите са били технически неизправни , на основание чл.164, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК тези свидетелски показания не са годни да оборят доказателствената сила на справката в качеството й на официален документ.  И  при липса на други противопоставими на справката писмени доказателства, нейната доказателствена сила остава необорена. 

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на писма от Дирекция „Вътрешна сигурност” до Директора на ОД на МВР – Плевен с рег.№№ 7855р-5568 от 06.08.2015 г. и 7855р-5655 от 07.08.2015 г. при  компетентния дисциплинарно-наказващ орган.

Противно на оплакванията в жалбата и в писмените бележки по съществото на спора, спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 03.11.2015 год. , на която ДНО –Директорът на ОД на МВР Плевен е поставил резолюция върху регистрираната на 21.10.2015 г. справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от В. деяния  и дееца. Оспорената заповед е издадена на 04 януари 2016 год. и считано от датата на резолюцията на директора на ОД на МВР Плевен върху справката рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. – 3 ноември 2015 год. до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период от два месеца и един ден. Съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. А видно от приложените заявление на л.172 от делото  , справка на л.194 от делото и график на л.195 от делото, за периода 04.12.2015 год.-23.12.2015 год.  В. е ползвал платен годишен отпуск  общо 20 дни за периода от регистриране на справката  до издаване на оспорената заповед, които дни се изключват  от сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й – 04.01.2016 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в ОДМВР Плевен и нейното резолиране от директора на областната дирекция на 03.11.2015 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от Протокол рег.№316р-33184/12.12.2015 год. на л.12 от делото. Действително, в хода на проведеното производство  В. двукратно е давал писмени обяснения, наименовани „сведение” на л.7 и л.10  от делото. Следва да бъде посочено, че даденото  на 06.10.2015 г. сведение при проверката по постъпилия сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" съдът намира, че не е такова по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР . Такова по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР са обясненията на В., дадени по повод справката с резултатите от проверката с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., и приети от Директора на ОД на МВР на 04.01.2016 год., видно от поставената върху обясненията на л.8 резолюция. Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т.е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие  с приложимия закон.

В. е наказан за две нарушения на служебната дисциплина:  затова, че    в качеството си на младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, не е докладвал по установения ред за допуснато в нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от  Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. от инспектор Н. в 12,26 часа на 08.07.2015 год. за поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил, а в 16,37 часа на 16.07.2015 год., изпълнявайки служебни задължения младши инспектор В., в нарушение на горепосочените разпоредби е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебен автомобил „Опел Астра”.

Едното нарушение е осъществено от В. с действие и се изразява в поставяне на преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на служебния автомобил, като с действията по поставяне на преграда пред видеокамера, монтирана в купето на служебния автомобил, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Вмененото нарушение по този пункт се изразява в поставяне на  шапка-фуражка върху камера 2, която е монтирана върху арматурното табло в купето  на автомобила, а от справката с рег.№316р-27715/21.10.2015 се установява, че камерата е монтирана върху арматурното табло в купето  на автомобила. А т.7 от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеоконтрол забранява изрично да се поставят каквито и да било прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила. След като камерата е монтирана на таблото на служебния автомобил и след като фуражката е поставена върху това табло, то неминуемо се намалява видимостта  към вътрешната част на автомобила, в който са служителите. Дори да не  беше установено по делото, че фуражката е поставена върху камерата на автомобила, то дори само поставянето  й върху арматурното табло съставлява нарушение по другия посочен в оспорената заповед текст на т.10 от Указанията, забраняващ поставянето на вещи върху арматурното табло на автомобила, където всъщност от данните по делото е ясно, че е поставена шапката. Нарушението е установено при извършена проверка , която е завършила с издаването на справка с рег.№316р-27715/21.10.2015 год., изготвена от нарочно създадена за целта комисия, която е извършила разследване на изнесените данни в писмата на  Дирекция „Вътрешна сигурност” и е достигнала до извод, че В. е извършил нарушение на служебната дисциплина по този пункт. Изготвената справка е официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК и не е оборена, както вече беше посочено. Ето защо, възприемайки отразеното в съответните файлове, намиращи се в диск, комисията е направила извод, че В., изпълнявайки служебни задължения в наряд по утвърден график на 16.07.2015 г. със служебен автомобил Опел „Астра” с рег.№ ЕН 7485 АМ, в 16,37 часа на  16.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил. Последното представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи. Това е Заповед 8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на МВР, с която са утвърдени Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа са  приложени на л.158-169 от делото. Съобразно цитираните в оспорената заповед т.7 и т.10, назначените  в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила; не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Неизпълнението на тези задължения, въведени със заповед, се санкционира на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.второ от ЗМВР (на каквото основание се съдържа позоваване в оспорената заповед) с дисциплинарно наказание „порицание”. Именно такова по вид наказание е наложено на В., като то е наложена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца. Недоказано е възражението на В. в писмените бележки, че по друго дело в същия съд, при преглед на видеофайловете от процесната дата, на която жалбоподателят е бил наряд с колегата си С.П. (който също е бил наказан) било установено, че клипът е заснет в автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН, а в заповедта е посочен различен автомобил-такъв с рег.№ЕН 7485 АМ, което сочи на  несъответствие и води до съмнение относно начина на установяване на нарушението от ответника и до установяване на извършителя. На първо място, видеофайловете са били прегледани от жалбоподателя в административното производство, за което е съставен протокол  на л.59 от делото и нито в писмените си обяснения до органа, нито  по друг начин жалбоподателят е възразил, че във видеофайла е отразен друг номер на автомобил, а не записаният в оспорената заповед, като това не е установено и в проведеното съдебно производство, тъй като по настоящото дело не е искан от жалбоподателя и не е извършен оглед на видеофайловете от процесната дата. А и констатациите от огледа са отразени в документите от проведеното дисциплинарно производство - справката с рег.№316р-27715/21.10.2015, която е официален свидетелстващ документ и която е редовно доказателство, събрано в проведеното дисциплинарно производство. Следва да се има предвид обаче, че  дори в записания видеофайл да е посочен автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН, както се твърди в писмената защита, а не такъв с рег.№ЕН 7485 АМ, в който действително е извършено нарушението, данни за причините затова се съдържат в приложения на л.127 от делото приемо – предавателен протокол. В същия е отразено , че техниката за оборудване, описана в т.I от протокола, е била предназначена за автомобил с рег.№ЕН 8534 ВН, който номер е задраскан и върху същия е изписан такъв с рег.№ЕН 7485 АМ, като поправката е удостоверена с подписите на двама служители. Последното сочи, че техниката е била предназначена за един, а монтирана в друг автомобил, а именно процесния с рег.№ЕН 7485 АМ. Последното не е довело до объркване или препятстване на жалбоподателя адекватно да се защитава и да сочи доказателства в своя защита, поради което правото му на защита не е било нарушено и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Ето защо описаното по този  пункт нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР е съставомерно и доказано и правилно и законосъобразно за него е била ангажирана отговорността на В..

Второто вменено на В. нарушение с оспорената заповед се изразява в това, че В. не е докладвал по установения ред за допуснато  нарушение на разпоредбите на т.7 и т.10 от  Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 от 19.02.2015 г. от инспектор Н., който в 12,26 часа на 08.07.2015 год. е поставил преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил. С  неуведомяването на служебните ръководители по установения ред за извършеното от Н. нарушение на служебните задължения органът е счел, че В. е укрил извършено от негов колега дисциплинарно нарушение , изразяващо се в поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава и на това вменено му дисциплинарно нарушение – неуведомяване на служебните ръководители за поставена от негов колега преграда на камера № 2 , тъй като същият е запознат с Указанията и задължението за непоставяне на вещи  и предмети на арматурното табло на автомобила именно, за да се осигури възможност за запис на действията на служителите в автомобила, осъществяващи служебните си задължения. В случая липсва запис от наряда в горепосочения период. Видно от часови график за работа на наряда П.Н.-Ц.В.  от 08.07.2015 год., приложен на л.76-77 от делото, нарядът е извършвал дейност по пътен контрол, при която са установени общо 48 нарушения на правилата за движение по пътищата, за която са съставени съответни санкционни документи. Тази дейност – по изготвяне на документи,  се осъществява съгласно т. 17 от Указанията само в купето на автомобила, което по недвусмислен начин сочи, че  жалбоподателят  е бил в автомобила и е възприел закриването на камерата.

Описаното в заповедта бездействие, вменено на В. се квалифицира като неуведомяване на служебните ръководители за неизпълнение от негов колега на заповед, с която са утвърдени цитираните по-горе указания, които в т.7 и т.10 съдържат задължителни правила, които следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители при работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил. Служителят е бил запознат с тези правила, видно от приложения протокол по делото и именно в изпълнение на тези правила следва да следи по време на целия наряд, има ли поставени вещи и предмети на таблото на автомобила и ако такива са налични да бъдат премахнати, като е безспорно установено от писмените доказателства, че върху камерата е поставена преграда от Н.  по време на наряда в описания часови порядък , която по-късно е била премахната . С неуведомяването на  ръководителите си, че камерата е била закрита по време на наряда, В. е осъществил  състава на нарушение по чл.200, ал.1, т.8, пр.първо от ЗМВР – укриване на извършено от негов колега дисциплинарно нарушение. С оглед разписаните в чл.200 от ЗМВР правила, и за двете дисциплинарни простъпки-по чл.200, ал.1, т.8,пр.първо  и по чл.200, ал.1, т.11, предл.второ от ЗМВР, е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание”, каквото именно е наложено на В. и то за минималния предвиден от закона срок.

На тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и  ал.2 от АПК съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.В.-старши полицай в РУ –гр.Долна Митрополия, с адрес гр.Плевен, жк ***, против Заповед №УРИ 316з-9/04.01.2016 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят  на страните. 

 

                                                                      

 

С Ъ Д И Я :