Р E
Ш Е Н И Е
№ 168
гр.Плевен, 19 Април
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Полина
Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 155 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 116 от 28.12.2015г., постановено по НАХД №
319 по описа за 2015г., Районен съд – Левски е потвърдил
Наказателно постановление № 818/04.09.2015г. на Директора на Регионална
дирекция по горите-Ловеч, с което на Г.И.Г. ***, в качеството му на регистриран
лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 257,
ал. 2, от ЗГ във вр. с чл. 4, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.И.Г.
, в която се навеждат доводи, че решението на районния съд е неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Твърденията се свеждат до това, че неправилно е установена
датата и мястото на извършване на нарушението, съответно липсва посочването им
в АУАН и НП. Счита се, че в същите словесното описание на нарушението не
отговаря на правната му квалификация. По същество се моли за отмяна на
съдебното решение и обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът – Г.И.Г. се явява лично
и с адв.Д., който поддържа касационната жалба на заявените основания.
Ответникът – РДГ-Ловеч не изпраща представител в
съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел от фактическа страна следното: Г., в качеството му на
регистриран лесовъд, е издал позволително за сеч
№0232633 за имот 495051, землището с.Градище, като административно-наказващият
орган е получил писмо от директор на РИОСВ – Плевен, според което
позволителното за сеч е издадено за провеждане на краткосрочно - постепенна сеч
– осеменителна фаза в природно местообитание 91F0, попадащо в защитена зона, за
която се забраняват голите сечи и краткосрочно – постепенните сечи във всичките
им разновидности в естествените насаждения.
На основание писмото, на Г. е съставен АУАН №818/17.04.2015г. за това, че издал позволително за сеч
№0232633/04.04.2015г. за имот 495051, с.Градище за краткосрочно – постепенна
сеч, осеменителна фаза, която е забранена за местообитанието, в което попада
имота, съгласно „Режим за устойчиво управление на горите в Натура 2000”, с което е нарушил чл. 257, ал.2
от Закона за горите, във вр. с чл. 4, ал.2, във вр. с чл. 1, т.2 от Наредба №8
за сечите в горите. За дата на извършване на нарушението актосъставителят е
посочил 04.04.2015г., а дата на откриване на нарушението – 06.04.2015г. Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди НП районният съд е констатирал, че акта и наказателното
постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно
представената по делото заповед на министъра на земеделието и храните, в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове за издаването им и
съобразно императивните изисквания в ЗАНН. Посочил е, че както
актосъставителят, така и административно-наказващият орган са описали пълно и
точно фактическата обстановка, извършеното нарушение и нарушителя, както и
неговото качество. Приел е, че описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка кореспондира на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Направил е извод,
че от обективна и субективна страна Г. е осъществил състава на вмененото му
нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му. Възраженията,
изложени в жалбата за неяснота по отношение датата и мястото на извършване на
нарушението са приети за неоснователни.
Административен съд Плевен в настоящия
касационен състав намира, че решението на Районен съд-Левски е неправилно, по
следните съображения:
В наказателното постановление не е
посочено конкретно място на извършване на нарушението, каквито изводи са
изложени в касираното решение. „Информационната
система на ИАГ-София, www.system.iagbg”
в наказателното постановление е посочена като място на извършване на проверката
от страна на РИОСВ-Плевен, която е констатирала нарушението и е сигнализирала
за неговото санкциониране компетентния орган, но не е посочена като място на
извършване на нарушението. А „землището на с.Градище, общ.Левски” е посочено в
НП като място, за което е издадено позволителното за сеч. В случая на Г. в
качеството му на частен лесовъд е вменено следното нарушение: на 04.04.2015
год. за имот №495051, отдел 358, подотдел „ш” в землището на с.Градище,
общ.Левски, е издал Позволително
за сеч №0232633/04.04.2015 год. за краткосрочно-постепенна сеч, осеменителна
фаза, която е забранена за местообитанието, в което попада имота, съгласно
система режими и мерки в екологична мрежа Натура 2000, които са задължителни
при планиране и провеждане на сечи в Натура 2000 (Режим за устойчиво управление
на горите в Натура 2000). Деянието е квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗГ, като е направена и привръзка с Наредба
№8/2011 год. за сечите в горите, според който текст се наказва с глоба лице, упражняващо лесовъдска
практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските
територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането
му. Т.е. вмененото нарушение
е издаване на позволително в случая за сеч, в нарушение на регламентираните за това
правила. Следователно, мястото на нарушението следва да е там, където според
нормативния акт се дължи издаването на това позволително и то не е нито мястото
на извършване на проверката от контролните органи, нито мястото, за
извършването на дейности в което е издадено, дори и последните да съвпадат, а
следва да бъде нарочно, недвусмислено и
изрично посочено. Мястото на извършване на нарушението определя кой е
компетентния административно-наказващ орган, съответно-съдът, на който делото е
подсъдно при подадена жалба против НП. Ето защо е неправилен извода, че в акта
и НП е посочено мястото на извършване на нарушението.
Основателно е и второто касационно
възражение, че посочените като нарушени правни норми не съответстват на начина
на описване на нарушението в АУАН и в НП. Безспорно посочената като нарушена
разпоредба на чл.257, ал.2 е
относима към вмененото нарушение, тъй като санкционира издаването на
позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на закона или на
подзаконовите актове по прилагането му, какъвто е Наредба №8/2011г., с която е
направена привръзка в НП. Но разпоредбата на чл. 4, ал.2 от Наредба №8/2011г.
за сечите в горите, която предвижда,
че утвърдените разработки и указания по ал.1 са задължителни при планиране и
провеждане на сечите и тази на чл.4, ал.1, т.2 от същата наредба, според която
изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава
разработки и указания, свързани с прилагане
на сечи в горите, следва да бъдат доконкретизирани със съответните разпоредби,
точки, раздели или др. от Режими за устойчиво управление на горите в Натура
2000, които регламентират именно вида на позволените и на забранените сечи в
съответните зони, респ. местообитания. Неспазването на това изискване води до неяснота
какво нарушение е вменено на лицето, и съответно затруднява организирането на
адекватна защита.
Предвид изложеното, решението на районния
съд следва да бъде отменено, както и да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 116 от 28.12.2015г., постановено по
НАХД № 319 по описа за 2015г. на Районен съд –
Левски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 818/04.09.2015г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което на Г.И.Г. ***, в
качеството му на регистриран лесовъд, на основание чл. 275, ал. 1, т.2 от
Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева, за нарушение на чл. 257, ал. 2, от ЗГ във вр. с чл. 4, ал. 2 вр ал. 1, т.
2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в
горите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.