РЕШЕНИЕ

№ 172

град Плевен, 19 Април 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 154/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.И.Г. ***, срещу решение № 114/28.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 315/2015г. на Районен съд гр. Левски, като се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърденията се свеждат до това, че неправилно е установена датата и мястото на извършване на нарушението, съответно липсва посочването им в АУАН и НП. В същите, словесното описание на нарушението не отговаряло на правната му квалификация. Моли за отмяна на съдебното решение и оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – Г.И.Г. се явява лично и подържа касационната жалба на заявените основания.

Ответникът – Директор на РДГ-Плевен, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 823/04.09.2015 г на директора на РДГ –Ловеч, с което на Г.И.Г., регистриран лесовъд за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ вр. чл. 4, ал. 2 от Наредба №8 за сечите в горите - издал позволително за сеч № 0227958/01.03.2015 г за краткосрочно –постепенна сеч, осеменителна фаза, която е забранена в това местообитание съгласно „ режими за устойчиво управление на горите в „Натура 2200” му е наложена глоба в размер на 1000 лева.

За да потвърди последното РС Левски приема, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно представената по делото заповед на министъра на земеделието и храните, в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове за издаването им, като отговарят от формална страна на императивните изисквания в ЗАНН. Както актосъставителят, така и административно-наказващия орган са описали пълно и точно фактическата обстановка, извършеното нарушение и нарушителя, както и неговото качество. Изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, кореспондира на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Кредитирани са показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставител и свидетел при съставяне на акта. Направен е извод, че от обективна и субективна страна Г. е осъществил състава на вмененото му нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му.

Касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. От съдържанието на АУАН и НП не може да се установи по категоричен начин, кое е конкретното място на извършване на нарушението, което контролният орган е приел при проверката и словесното описание на нарушението не отговаря на неговата правна квалификация. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, което засяга правото на защита на наказаното лице, да разбере в какво конкретно нарушение е уличен и препятства възможността на съда да упражни контрол по законосъобразността на НП по същество – дали жалбоподателят е извършил соченото нарушение. При неконкретизирано място на извършване на нарушението, не може да се определи, и кой е компетентният да разгледа жалбата съд. Затова липсата и несъответствието по отношение на съществените задължителни реквизити от съдържанието на АУАН съгласно чл. 42 т.2 т.4 и на НП съгласно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание.

В АУАН за място, където е извършено нарушението е посочено: Информационната система на ИАГ-София, www.system.iag.bg, във връзка с имот №495023 в землището на с.Градище, общ.Левски. АУАН е попълнен по съставен образец – бланка, където в частта по т.3 „Място, където е извършено нарушението” в скоби за улеснение на актосъставителя са изброени възможните варианти – (РДГ, община, землище, местност, отдел, подотдел, кад.№), което изброяване разбира се не е изчерпателно. В НП не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а е описано само как и кога е установено – при извършена проверка от РИОСВ – Плевен на 06.04.2015г. в информационната система на ИАГ – София, www.system.iag.bg. и е посочено за кой имот се отнася издаденото позволително за сеч, като е възпроизведено съдържанието му и съответно, че този имот се намира в землището на с. Градище. Но категорично място на нарушението не е посочено. Деянието се състои в издаването на позволително за сеч от Г. в качеството му на регистриран лесовъд, каквато сеч е била забранена, като мястото на извършване на нарушението е мястото, където документът е издаден, след като нарушението се изразява в незаконно издаване на документ.

В случая Г. е регистриран частен лесовъд с адрес на извършване на частната лесовъдската практика – гр. Плевен и затова при липса на други данни следва да се приеме, че това е и мястото на издаване на позволителното, респективно – място на нарушението. Интернет базираната информационна система на ИАГ – София www.system.iag.bg, чрез която се издават позволителните за сеч е виртуално пространство, което не може да бъде географски определено, защото тя е достъпна от всяка точка, където има достъп до интернет. Информационната система служи само за подпомагане на административната дейност - издаване на документа по съответния образец от регистрираните лица и за запазване на информацията, като може да се ползва и за извършване на проверки, както е процедирано в случая. Но реално, видно и от съдържанието на образеца, се предвижда позволителното за сеч да бъде оформено и подписано като документ след разпечатването му на хартия, което по същество представлява издаване на документа.

На второ място от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи конкретното извършено нарушение, тъй като описанието на нарушението е непълно и общо. Разпоредбата на чл. 257 ал.2 от Закона за горите предвижда административно наказание „глоба” в размер от 1000 до 5000 лв. за лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по прилагането му. Чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите в относимата редакция към момента на извършване на нарушението, предвижда, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава разработки, свързани със система от режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, които са задължителни при планиране и провеждане на сечите. В АУАН и НП се сочи, че издаденото позволително е за краткосрочно постепенна сеч – осеменителна фаза, която е забранена за това местообитание съгласно „Режими за устойчиво управление на горите в „Натура 2000”. Не се конкретизира, в кой акт се съдържа режимът, къде точно в разработката по чл. 4 от Наредба № 8 е предвидена забраната, какви сечи забранява или допуска и за кое местообитание се отнася. Тази конкретизация е наложителна, защото посочените като нарушени разпоредби от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, към които препраща бланкетната разпоредбата на чл. 257 ал.2 от Закона за горите, също от своя страна е бланкетна. За да е ясно, какво конкретно нарушение е извършил регистрираният лесовъд, е нужно да се посочат и съответните правила от режима за устойчиво управление на горите в „Натура 2000” със съответните точки, раздели или др., които регламентират вида на позволените и забранените сечи в съответните зони за конкретните местообитания. Така, както е описано деянието, не може да се разбере в какво конкретно се изразява нарушението и дали осъществява сочения състав на нарушение по чл. 257 ал.2 от Закона за горите, вр. чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 114/28.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 315/2015г. на Районен съд гр. Левски, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 823/04.09.2015 г на директора на Регионална дирекция по горите –гр. Ловеч.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.