Р Е Ш Е Н И Е

№162/18.04.2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на първи април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 153 описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 118/28.12.2015 г., постановено по НАХД № 323 по описа за 2015 г. Левченският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 821/04.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, с което на Г.И.Г. *** на осн. чл.257,ал. 1, т. 2 от Закона за горите/ЗГ/ и чл. 53,ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл.257,ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 4,ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 4,ал. 1, т. 2 от същата наредба за това, че при извършена на 06.04.2015 г. проверка в Регионална инспекция по околната среда и водите –Плевен в информационната система на ИАГ-София се е установило , че на 16.02.2015 г. за имот № 495009в землището на с. Градище, общ. Левски е издал Позволително за сеч № 022628/ 16.02.2015 г. за краткосрочна-постепенна сеч, осеменителна фаза, която е забранена за това местообитание местообитанието, съгласно „Режими за устойчиво управление на горите в Натура 2000”.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г.И.Г. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че в АУАН и НП не се съдържа описание на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелства, при които е извършено и доказателства ,които го потвърждават. Счита, че не може да се приеме, че мястото на нарушението е проверявания обект, а това следва да е мястото, където документът е бил издаден. Това място определя и териториалната компетентност на административнонаказващия орган, както и местната компетентност на първоинстанционния съд. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не изразява становище..

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е основателна и моли същата да бъде уважена.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

За да потвърди наказателното постановление , Районният съд е приел, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е установена по безспорен и несъмнен начин. Актът, както и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в отсъствие на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалните разпоредби на ЗГ и Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите. Изложил е и съображения за липса на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният съд не споделя изводите на решаващия за издадено в отсъствие на съществени процесуални нарушения наказателно постановление. Счита, на първо място, че в същото не е посочено мястото на извършване на административното нарушение, което съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се отбележи, че в АУАН като място на извършване на нарушението е посочена :” система на ИАГ София във вр. с имот 495009, зем, с. Градище”, която в НП е посочена като място на извършване на проверката. Вмененото на касатора нарушение е издаване на позволително за сеч в нарушение на регламентираните за това правила. Деянието се изразява в незаконно издаване на документ, самото нарушение е на просто извършване, т.е. независимо от настъпването на евентуални вредни последици, и за място на нарушението следва да бъде посочено мястото, където е издаден документът. Предвид регламентирания в чл. 56,ал. 1 от Наредба № 8/11г. за сечта в горите ред, позволителното се издава чрез интернет информационната система на ИАГ, до която Г., като лицензиран частен лесовъд има регламентиран съгласно чл. 108,ал. 1 от ЗГ достъп. В самия документ- в конкретния случай позволително за сеч, издадено по образец, съгл. чл. 10 от ЗГ няма посочено място на издаване / очевидно такъв реквизит липсва в съставения образец/, а интернет информационната система не позволява еднозначен извод за това място. Достъп до интернет може да има от всяко място в страната и извън нея, включено в мрежата, а в издадения по този начин документ не се регистрира географското място, на което се е намирало лицето при извършване на действията по издаването му. Практически той може да бъде издаден на всяко място, в което има интернет мрежа, без това да бъде по някакъв начин отразено в него, и без да е налице обективна възможност това да бъде установено. Информация за географското място, на което се е намирал деецът при издаване на документа може да даде единствено той, но в административно-наказателното производство наказващият орган не може да го задължи да направи това. Следователно, за да бъде осъществено редовно административнонаказателно производство, при което да бъде установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението/ издаване на позволително за сеч/, следва , в образеца ,по който се издава същото, да бъде въведен задължителен реквизит: място на издаване. В противен случай, и при действащата към момента регламентация, може да се приеме, че мястото на издаване на позволителното, респ. мястото на извършване на нарушението е адресът по регистрация на лицензирания частен лесовъд, където той упражнява своята дейност, включително и по аргумент от чл. 48,ал. 2 от ЗАНН. В конкретно разглеждания случай, както е отбелязано по-горе, в наказателното постановление въобще не е посочено място на нарушението, поради което жалбата на Г. в тази част е основателна.

Освен изложеното, , касационният съд констатира и частичното несъответствие на посочените като нарушени правни норми с начина, по който е описано нарушението. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 257,ал. 2 от ЗГ е относима към вмененото нарушение, тъй като санкционира издаването на позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, каквато е Наредба № 8/11г. Разпоредбата на чл. 4,ал. 2 от Наредба № 8/11 г. предвижда, че утвърдените разработки и указания по ал. 1 са задължителни при планиране и провеждане на сечите и разпоредбата на чл. 4,ал. 1, т. 2 от Наредбата, според която изпълнителният директор на ИА по горите утвърждава разработки и указания, свързани с прилагане на сечи в горите, следва да бъдат конкретизирани със съответните конкретни разпоредби от „Режими за устойчиво управление на горите в Натура 2000”, които регламентират вида на позволените и забранените сечи в съответните зони, респ. местообитания. Административнонаказателното обвинение е непълно поради липса на конкретно посочени нарушени разпоредби на горния акт, за наказаното лице не е ясно кои точно разпоредби на Режимите е нарушило , което е довело до невъзможност да организира адекватно защитата си. Така извършеното нарушение е довело до незаконосъобразност на НП и съставлява самостоятелно основание за отмяната му.

Като е потвърдил наказателното постановление Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 118/28.12.2015 г., постановено по НАХД № 323 по описа за 2015 г. Левченският районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 821/04.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите -Ловеч

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.