Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. Плевен, 27 Април 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи април две хиляди и шестнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ.
При Секретар: Д.Д..
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 151/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.И.Г. *** срещу
Решение № 117/28.12.2015г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. №
322/2015г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 817/04.09.2015г. на
Директора на РДГ-Ловеч, с което на основание чл.257 ал.2 от Закона за горите
/ЗГ/ във вр. с чл.4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите на Г.И.Г. ***, регистриран лесовъд, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева, затова че при извършена проверка от Регионална
инспекция по околната среда и водите – Плевен на 06.04.2015г. в информационната
система на ИАГ-София, www.system.iag.bg се установява, че на 01.03.2015г. е издал
Позволително за сеч №0227965/01.03.2015г. за имот №495079, отдел 358, подотдел
“ф”, в землището на с.Градище, общ.Левски за краткосрочно - постепенна сеч, осеменителна фаза, която е забранена
за това местообитание, съгласно “Режими за устойчиво управление на горите в
“Натура 2000” .
Касаторът, чрез адв. Д. *** обжалва решението с доводи
за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. В АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – не се сочи място на извършване на
нарушението. Посочено е, че това е информационната система на ИАГ – София. Не
може да се приеме, че това е проверявания обект, защото нарушението се изразява
в издаване на документ и място на нарушението е мястото, където е бил издаден.
Описаното нарушение не отговаря на неговата правна квалификация. Накърнено е
правото му на защита да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. Моли да
се отмени обжалваното решение, като се потвърди НП.
Ответникът по касация – РДГ – Ловеч не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните доказателства касационната жалба е
основателна.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 от АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е валидно,
допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно районният съд
неправилно е приел, че в АУАН и НП е посочено мястото на извършване на
нарушението и това е интернет страницата на ИАГ, във връзка с имот № 495079,
находящ се в землището на община Левски – с. Градище и че словесното описание
на нарушението отговаря на неговата правна квалификация.
В АУАН за място, където е извършено нарушението е
посочено: Информационната система на ИАГ-София, www.system.iag.bg, във връзка с имот №495079, отдел 358,
подотдел “ф”, в землището на с.Градище, общ.Левски. АУАН е попълнен по съставен
образец – бланка, където в частта по т.3 „Място, където е извършено
нарушението” в скоби за улеснение на актосъставителя са изброени възможните
варианти – (РДГ, община, землище, местност, отдел, подотдел, кад.№), което
изброяване не е изчерпателно. В НП не е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението, а е описано само как и кога е установено – при извършена проверка
от РИОСВ – Плевен на 06.04.2015г. в информационната система на ИАГ – София, www.system.iag.bg. и е посочено
за кой имот се отнася издаденото позволително за сеч, като е възпроизведено
съдържанието му и съответно, че този имот се намира в землището на с. Градище.
Но категорично място на нарушението не е посочено. Деянието се състои в
издаването на позволително за сеч от Г.И.Г. в качеството му на регистриран
лесовъд, каквато сеч е била забранена. Следователно както правилно е приел и РС
мястото на извършване на нарушението е мястото, където документът е издаден,
след като нарушението се изразява в незаконно издаване на документ.
Г.И.Г. е
регистриран частен лесовъд с адрес на извършване на частната лесовъдската
практика – гр. Плевен и затова при липса на други данни следва да се приеме, че
това е и мястото на издаване на позволителното, респективно – мястото на
нарушението. Интернет базираната информационна система на ИАГ – София www.system.iag.bg, чрез която се издават позволителните за сеч е
виртуално пространство, което не може да бъде географски определено, защото тя
е достъпна от всяка точка, където има достъп до интернет. Информационната
система служи само за подпомагане на административната дейност - издаване на
документа по съответния образец от регистрираните лица и за запазване на
информацията, като може да се ползва и за извършване на проверки, както е
процедирано в случая от РИОСВ - Плевен. Но реално, видно и от съдържанието на
образеца, се предвижда позволителното за сеч да бъде оформено и подписано като
документ след разпечатването му на хартия, което по същество представлява
издаване на документа.
На второ място от съдържанието на АУАН и НП не може да
се установи конкретното извършено нарушение, тъй като описанието на нарушението
е непълно и общо. Разпоредбата на чл.
257 ал.2 от Закона за горите предвижда административно наказание „глоба” в
размер от 1000 до 5000 лв. за лице, упражняващо лесовъдска практика, което
издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение
на ЗГ или на подзаконовите актове по прилагането му. Чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба №
8/05.08.2011г. за сечите в горите в относимата редакция към момента на
извършване на нарушението, предвижда, че изпълнителният директор на
Изпълнителната агенция по горите утвърждава разработки, свързани със система от
режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни
местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, които са
задължителни при планиране и провеждане на сечите. В АУАН и НП се сочи, че
издаденото позволително е за краткосрочно постепенна сеч – осеменителна фаза,
която е забранена за това местообитание съгласно „Режими за устойчиво
управление на горите в „Натура 2000”. Не се конкретизира в кой акт се съдържа
режима, къде точно в разработката по чл. 4 от Наредба № 8 е предвидена
забраната, какви сечи забранява или допуска и за кое местообитание се отнася.
Тази конкретизация е наложителна, защото посочените като нарушени разпоредби от
Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, към които препраща бланкетната
разпоредбата на чл. 257 ал.2 от Закона за горите, също от своя страна са
бланкетни. За да е ясно какво конкретно нарушение е извършил регистрирания
лесовъд е нужно да се посочат и съответните правила от режима за устойчиво
управление на горите в „Натура 2000” със съответните точки, раздели или др.,
които регламентират вида на позволените и забранените сечи в съответните зони
за конкретните местообитания.
Така, както е описано деянието, не може да се разбере
в какво конкретно се изразява нарушението и дали осъществява сочения състав на
нарушение по чл. 257 ал.2 от Закона за горите, вр. чл. 4 ал.1 т.2 и ал.2 от
Наредба № 8/2011г. за сечите в горите.
Съдът в мотивите си недопустимо е допълнил
съдържанието на административно-наказателното обвинение като е възприел
буквално описанието на нарушението, така както е дадено в допълнително представеното
в хода на делото писмо Изх. № 6832/17.11.2015г. на РИОСВ, след издаването на
НП. В писмото деянието е описано подробно, ясно и конкретно с всички негови
съставомерни признаци, така както е трябвало да бъдат проверени и установени от
актосъставителя и компетентния административно-наказващ орган – Директора на РДГ – Ловеч със
съставяне на АУАН и издаване на НП. Но такова описание в АУАН и НП липсва. По този начин е допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административно-наказателното производство, което засяга
правото на защита на наказаното лице да разбере в какво конкретно нарушение е
уличен и препятства възможността на съда да упражни контрол по
законосъобразността на НП по същество – дали жалбоподателят е извършил соченото
нарушение. При неконкретизирано място на извършване на нарушението не може да
се определи и кой съд е местнокомпетентен да разгледа жалбата срещу НП. Затова
липсата и несъответствието по отношение на съществените задължителни реквизити
от съдържанието на АУАН съгласно чл. 42 т.2 т.4 и на НП съгласно чл. 57 ал.1
т.5 от ЗАНН е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на
процесуално основание.
Решението на Районен съд – Левски е неправилно и
следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 117/28.12.2015г. на
Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 322/2015г. по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 817/04.09.2015г. на Директора на РДГ-Ловеч, с което
на основание чл.257 ал.2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.4 ал.1 т.2 и ал.2
от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите на Г.И.Г. ***, регистриран
лесовъд, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.