Р E Ш Е Н И Е

167

гр.Плевен, 19 Април 2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                           

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 150 по описа за 2016 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 177 от 14.12.2015г., постановено по НАХД № 206 по описа за 2015г., Районен съд-Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000495/05.10.2015г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр. Плевен, с което на Д.Г.Г. ***, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева по чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози - за нарушение на чл. 34, §3, б. „а” от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и глоба в размер на 10 /десет/ лева по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.Г.Г., чрез адвокат Г.Г. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че в АУАН и НП са отразени само марката и модела на управлявания от Г. товарен автомобил, но липсват данни, каква е допустимата му максимална маса и дали тя е над предвидената от закона 3,5 тона, като безспорно изискването на чл. 78, ал.1 от ЗАвт.П го прави елемент от състава на вмененото нарушение и като такъв следва да е установен по категоричен начин. Сочи се още, че последното представлява нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна накърнява правото на защита на Г., тъй като не е индивидуализирано точно нарушението с всичките си елементи от състава. Сочи се също, че в акта и НП не са посочени точно виновно нарушените разпоредби. В тази връзка се счита, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на НП, което обосновава извод за незаконосъобразност на същото. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание касаторът Д.Г.Г. не се явява и не се представлява.

            В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Областен отдел „Автомобилна администрация” – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.09.2015г. около 08:30часа в гр.Искър (изхода за гр.Плевен) служители на ОО”АА”-Плевен спрели за проверка товарен автомобил МАН ТГ410А с рег.№В3532РТ, собственост на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД, управляван от Г., като при проверката е установено, че водачът извършва превоз на опасен товар-дизел, за собствена сметка с лиценз №5728, като не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин данни за дейностите, които е извършвал за времето от 07:45ч. на 05.09.2015г. до 08:00ч. на 07.09.2015г., когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа-аналогов. Установено е още, че водачът не представил контролен талон към СУМПС. За констатираното е съставен АУАН за нарушения по чл.34 пар.3 б”а” от Регламент 165/2014г. на ЕС и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, съдът е извел правни изводи, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето. Съдът е посочил, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, които той нито при съставяне на акта, нито в хода на производството пред АНО е оспорил. За неоснователно е прието възражението, че наказващият орган е приел, че са извършени нарушения въз основа на иззетите в хода на проверката тахографски листове и отразените в тях обстоятелства. Счел е, че при определяне размера на санкциите е спазен чл.27 от ЗАНН. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

По касационните възражения, настоящият състав съобрази следното:

Не е налице допуснато нарушение на закона, както се твърди от касатора. В конкретния случай лицето, като водач на МПС е нарушил разпоредбата на чл. 34, §3, б."а" от Регламент 165/ 2014 г. Същото нарушение е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установява се, че извършвайки превоз на опасни товари (дизел) за собствена сметка Г. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в тахографските листи за периода от 07:45ч на 05.09.2015г. до 08:00ч. на 07.09.2015г., когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа.

Нормата на чл.34 §3 б.”а” от Регламент 165/2014г. изисква, 

 

 

 

 когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, той да вписва в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, всички свои дейности (вкл. почивки по време на работа и периоди на почивка). Регламент 165/2014г. на Европейския парламент и на съвета се отнася за тахографите в автомобилния транспорт и тъй като не е налице спор, че с процесния товарен автомобил, управляван от Г., е извършван превоз на опасни товари (дизел), както и че същият е оборудван с тахограф, то според настоящия състав не е налице и съществено нарушение при съставяне на акта и издаване на НП като не е посочено изрично, че максимално допустимата му маса е над 3,5тона. Такова възражение не е направено от водача на ППС нито при съставяне на АУАН, нито писмено пред наказващия орган, нито в хода на съдебното производство пред районния съд. Пред последния се е твърдяло, че не са събрани доказателства за невъзможността водача да използва тахографа, че не е доказано че същият е аналогов, както и че не е доказан превоза на опасен товар. Едва за първи път пред касационната инстанция се сочи, че не са събрани доказателства за приложението на Регламент 165/2014г. Ето защо решаващият съд счита това възражение за неоснователно, като приема, че товарният автомобил е бил с тегло над 3,5 тона, както сочи актосъставителя при разпита си в съдебно заседание (над 12 тона), обосновавайки тази информация с наличието на тахограф и лицензия.

Настоящият състав намира, че по отношение на вмененото с акта нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не се спори, поради което решението и в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177 от 14.12.2015г., постановено по НАХД № 206 по описа за 2015г. на Районен съд-Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.